Откъс № 45. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.

     Откъс № 45. Нов проект за роман. 2016. Valeri Kolev.
              
     1.
     Над единствения заселен континент със земляни, поне за тези времена: 7016- та земна година, започваше зима. Опитът от изминалите вече времена говореше за тежка и продължителна зима. Беше късната вечер, когато Алекс се усамотяваше, макар и заедно със другите четирима в тяхната обща каюта. Беше дошло време отново да преосмисля всичко до тук във живота си, да си събира мислите и да чертае новите си пътища. Суровата тукашна зима, която наближаваше, щеше да бъде удобна за затваряне сами със себе си в кораба. Навън щеше все по- рядко и по- накратко да се ходи, именно заради ниските температури. Именно в тези времена пък искаха от тези два кораба, да изберат място за строежите на нов град, именно: № 20.
     Късно вечерта Алекс се беше опаковал със дебело одеало зад пулта си и се топлеше със чай. Все още не бяха използвали отопление, след като топлите времена приключваха. Алекс в този ден се беше телепортирал някъде, но по темата самия той нищо не знаеше и не разбираше. Завръщането му на кораба беше било успешно, т.н. "успешна телепортация". Може би някой хубав ден, когато има повече време, той би се хванал да разследва това телепортиране, но за момента нямаше дори идея, как да стане това. Той само предполагаше, че го изтеглят някъде при висша извънземна раса, където нещо се случва, но той нищо не помни, заради изтриване на паметта след това. Това можеше да е съвсем вярно, но поне за момента Алекс нямаше никакви доказателства за това.
      По- късно Алекс запали цигара, извади си плоската бутилка със джин от джоба и отпи глътка. Аш и Милена тъкмо правеха топлата храна за вечерта и нощта след това. Тук нощите бяха много много дълги и страшни. Палма и Ким пък си бяха пуснали филм, дълъг два часа и нещо. Тук имаше всякакви колекции филми, музика, книги, списания, учебници, справочници и т.н. Оттук можеше да тръгне наново цялата човешка цивилизация, ако това станеше необходимо. Двата кораба имаха написана конкретна стратегия, как от тези 600 души да се даде начало на възвръщане на цивилизацията, след евентуален апокалипсис… Беше сигурно и пределно ясно, че човешките души са едни и същи и са вечни, а телата са временни и различни… От небитието душите търсеха как и къде да се родят, а за това трябваше разрешение и се чакаше стотици години ред…
     2.
     Беше вечер, три дни по- късно. Двата кораба продължаваха да избират местенце за строителство на новия град: № 20. Алекс пушеше цигара със кафе и търсеше по картите на континента, удобно местенце за този град. Данните от сканирането и от камерите показваха все по- привлекателни земи, подходящи за най- новия град на земляните. Във тези часове адмирал Браун и адмирал Пайк- от кораба Ford имаха разговори по същия въпрос. Местенцето за новия град скоро щеше да бъде избрано. Следваше да се отиде на място и да се огледа и проучи района и земята под него. Трябаше да се стъпи на много здрава скала.
     Късно вечерта Алекс се усамоти, макар и в общата каюта с другарите си. Докато драскаше по белите листи хартия, той вече беше избрал своето предложение за мястото за новия град. Неговият избор одобриха и хората му тук- Палма и Ким- (двете му жени), както Аш и Милена, (най- добрия му другар със неговата нова любима). Тестовете на мястото за устойчивост и стабилност на строежи започваха, а след броени часове компютрите щяха да дадат резултати. Доволен от точното си попадение, Алекс запали цигара и се замечта над чертежите за новия град, които си беше нахвърлял на ръка с химикалката…

       ( край на Откъс № 45.)