ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 348, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 348, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ. Crossfire, Ford и LX 2080 бяха кацнали край база- фар на Съпротивата, а на борда на Crossfire- в столовата, имаше среща на екипажите, както и с гости от базата. Столовата приличаше на луксозен ресторант в тези часове. Отопляваше се с два топловентилаторни агрегата, а принцеса Lipo, Сюзън и Соня сервираха вкусни блюда от вечерното меню на кораба, както и напитки. Тук се водеха разговори по най- важните теми в момента, за войната срещу "хищниците" и ситуацията в зоната Orixon. Навън валеше сняг и беше абсолютен мраз със температури от -35' С. Тук имаше хора и от трите кораба, както и от базата.
Алекс работеше седнал на мястото си в дежурната каюта, зает с прототипа на суперкомпютъра си, който проектираше. До него беше Палма и в тези часове те се черпеха с вино с лимонада и мезета, седнали по местата си. Тук бяха също Ким и Аш, както и Ing и дежурните Шон и Никита. Трите кораба щяха да нощуват тук тази нощ, а лимит за срещата не беше даден. Тя щеше да продължи до късните часове на нощта. Из кораба бяха разположени постове, както и при входовете му. Подсилена беше охраната. В тези часове отбранителната система на кораба беше активирана, бяха спуснати щитовете и пусната алармата. Макар и с гости на борда, кораба започваше нощуването си тук. Екипажа беше доволен на новата неочаквана почивка за цяла нощ и бяха отпуснали от съня си, за да бъдат на срещата в столовата.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire продължаваше от сутринта патрулния си полет. Алекс се топлеше с чай, седнал на мястото си и се занимаваше със задачите си. До него Палма слушаше новините от мостика по общия канал. Ким и Аш дебнеха за вражески обекти наблизо, а дежурни бяха Браун и Джейн. Корабът летеше на 8 км. височина, със скорост около 400 км/ч. Полетът вървеше нормално. По бреговата ивица на свободния континент нямаше обекти на "хищниците". Алекс пренасочи мислите си към прототипа на компютъра, който проектираше. Тук имаше да прави още нови чипове и програми. Прототипът ставаше все по- добър, а вече изпълняваше повечето от предвидените функции. Това щеше да бъде компютър- помощник, който щеше да се произважда в огромни количества, за да стигне до всеки землянин, навсякъде из космоса, за да му осигури сигурна връзка с другите земляни по света, да му помага и да го пази от беди и трудности, както и да му осигурява богат архив знания, полезна информация, филми, музика, книги. Такъв беше замисъла на Алекс. Този компютър трябваше да работи без проблеми цели 100 години, за да служи вярно на собственика си през целия му живот. Компютърът трябваше да може да се ремонтира сам, като изключва повредени възли от схемата си. Към него беше предвиден малък робот, който да го обслужва и ремонтира механически. Захранването на този компютър трябваше да става по пет независими начина, в зависимост с какви ресурси разполага неговия собственик.
Към края на следобеда Алекс и неговите трима другари отвориха бутилка джин и тоник, за да се почерпват, седнали по местата си. На борда бяха будни в тези часове само 50 души. Полета вървеше без сериозни проблеми, а пилоти бяха Манхатън и Джейсън. В дежурната дежуреха Браун и Джейн.
В началото на вечерта по заповед на командир Йон, дежурните търсеха близък град или база, за спирка на кораба. Скоро намериха такъв град на 1,500 км. навътре в континента. Crossfire се насочи натам, веднага щом одобриха мястото за спирка на кораба. В това време Алекс и Ing обикаляха из кораба. Алекс му показваше основните възли на кораба и неговите системи. Ing беше изненадан от възможностите на този кораб. Той даде много висока оценка на този кораб, като проект и изпълнение. Ing казваше, че рядко се виждат такива кораби, с подобни бойни възможности. По- късно двамата отидоха в столовата. Тук намериха Палма, Ким и Аш и заедно те седнаха около една маса до близък люк, за да имат някаква гледка, докато вечерят. Вечерното меню беше особено вкусно, а петимата си взеха и бутилка вино с лимонада. Те не бързаха. Пийнаха и хапнаха, а тук имаше към 100 души в тези часове. Разговорите се въртяха около новините от близо и далеко, както и за войната. По- късно си доизпиха виното с лимонадата, взеха си храна от стола за късно вечерта и за нощта и тръгнаха да се прибират в дежурната каюта.
Вече в дежурната каюта Алекс си сложи чайника с билков чай да се вари и седна на мястото си. Crossfire пътуваше към един град със 200,000 жители, а там щяха да се приземят на летището край града. Командир Йон искаше няколко часа почивка за кораба на тази тяхна спирка, преди да продължат патрулирането. До града оставаше около час време. Алекс запали цигара, сипа си чай и се замисли, загънат с дебелото одеало в креслото зад компютрите.
Вечерта напредваше, когато Crossfire се приземи на летището на избрания град, който имаше 200,000 жители. Тук земляните идваха, за да почине целия кораб няколко часа и да се приготви за продължаване на полетите си. Тук нямаше база на Съпротивата, нито на AFJ, но пък намериха център на тукашните военни, поддържан от 1,400 военни. Това беше бойна станция за отбрана на този град, както и района наоколо със близо 3,000 км радиус на действие на бойните ракети. Командир Йон се заинтересува от тази бойна станция и покани четирима офицери от тукашните армии, които скоро пристигнаха на борда на Crossfire за приятелски разговори.
Алекс и неговите трима другари бяха излезли на терасата на каютата, за да погледат околната местност. Бойната станция на тукашните военни сили се намираше на 40 км. от летището в западна посока. Местността около кораба беше интересна. Тук валеше дъжд, а температурите бяха около +0' С. Алекс запали цигара, отпи глътка джин и се загледа нататъка, където блещукаха светлинките на града. Още нямаше инструкции, колко часа ще престои кораба тук, а екипажа подготвяше себе си и кораба за продължаването на патрулните полети. Въздуха беше чист и свеж, ухаеше на сняг и на планина, но беше влажно и мокро. Из летището нямаше кой знае каква дейност. Току- що беше пристигнал туристически кораб със 400 пасажери, които идваха да разгледат града и неговите забележителности. Те скоро се появиха пре дкораба и тръгнаха на малки групи от по 20 души, нататък из летището. Те щяха да ползват кораба за спане, а щяха да вечерят из града. Жадни за преживявания и приключения туристите смятаха да нападнат нощните заведения на града. Алекс кимна с глава замислено, отпи още глътка джин и погледна към своите другари. Това беше една хубава вечер за земляните…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 347, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 347, Valeri Kolev.

Crossfire беше излетял от базата на Съпротивата около обед. Във началото на вечерта полета продължаваше по бреговата ивица на единия от свободните континенти, това беше патрулен полет. Алекс пушеше цигара с кафе и преглеждаше новините от близо и далеко, седнал на мястото си зад компютрите. Полета вървеше нормално, в търсене на нарушители по бреговете на континента, подводници или летящи машини на хищниците. За момента нищо такова не беше открито. По бреговете беше спокойно. Алекс въздъхна тежко и се изправи пред предния люк на каютата, за да погледа напред във сумрака и спускащата се тъмнина. Корабът летеше на 10 км. височина и със скорост от 300 км/ч. Патрулирането щеше да продължи сигурно през цялата идваща нощ, без спирка по пътя. До Алекс се беше появила Палма. Тя сложи ръце на раменете му и се загледа навън през люка:
-Каква хубава вечер! Тук едва ли ще хванем "хищници"…
-Не ни трябват, всъщност.- каза Алекс.- Пазим бреговите граници на свободния континент.
-Ще направя топли пици, да те запиша ли и теб?- попита тя.
-О, да, задължително- две топли пици за мен!- каза Алекс.
По- късно двамата похапнаха топли пици със пепси, преди да продължат работата по задачите си. Хапнаха също Ким и Аш, както и дежурните тук Браун и Джейн.Около кораба Crossfire нямаше близки опасни обекти в небето. Долу по бреговата ивица не се забелязваха нарушители, подводници или други машини на "хищниците". В очакване на една спокойна вечер на борда на кораба, екипажа се раздвижи за три свободни часа, отпуснати от командир Йон.
Вечерта напредваше, когато напред по пътя на кораба забелязаха фар- база на Съпротивата и влязоха в контакт с него. Над фара щяха да бъдат по- късно вечерта, най- късно в полунощ. Командир Йон умуваше, дали да се каца край този фар. Той се допита до екипажа и се взе решение- да се посети тази база- фар, на Съпротивата. Докато доближаваха океанския фар, на борда на кораба екипажа имаше трите си свободни часа. В столовата се бяха събрали почти всички, на пийване, хапване и приказки. А Алекс и тримата му другари се черпеха с джин и тоник, седнали по местата си. Вечерта се очертаваше да бъде добра и спокойна. Отново добри времена бяха застигнали кораба и неговия екипаж, макар и толкова надалеко от родната планета Земята.
Алекс отпи глътка джин и тоник, запали цигара и погледна радара. Фарът щеше да бъде достигнат скоро. Междувременно имаше радиовръзка с кораба Ford, който пътуваше насам от дистанция два часа. Дежурните се разбраха помежду си, двата кораба да се срещнат долу при Фара. Там щеше да бъде и кораба LX 2080 на Съпротивата. Алекс беше замислен над задачите си, докато майстореше нещо по прототипа на суперкомпютъра, който проетираше. Палма слушаше музика със слушалки, Ким подреждаше дежурната каюта и слягаше нови цветя на масата, а Аш приготвяше някаква вкусна вечеря за присъстващите тук дежурни и помощници, осем души с Ing. Алекс сръбна още глътка джин с тоник, сдъфка резен осолен лимон и продължи работата си с мерки за безопасността на кораба. В небето беше чисто, нямаше проблеми и долу по земята. В същото време екипажа се веселеше в столовата, където почти всички се бяха събрали в тези часове на пийване, хапване и разговори. Междувременно от Фара съобщиха, че вече очакват трите кораба тази вечер. В базата на Фара имаше 500 души, които поддържаха него, както и установките с ракети с далечен обхват, които бяха предназначени да унищожават приближаващи към планетата обекти на "хищниците". До Фара имаше малко градче със 50,000 души население. Crossfire приближаваше Фара все повече и повече. Оставаше по- малко от час, а пилотите започнаха снишаване за приземяване.
Crossfire се приземи късно вечерта в базата- фар на Съпротивата, а тук имаше и бойна станция с ракети за далечни цели, за потушаване на нашествие от космоса. До Фара беше разположен и малък град със 50,000 души население. Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта за да видят това място. Навън беше мразовито, сухо и тихо. С температури от - 35' С и слаб снеговалеж, това място беше застинало в покой. Не стояха дълго на открито, можеше да замръзнат. В дежурната каюта беше топло и уютно, а леката светлина разполагаше към романтика. Излизането навън щеше да става само със шлемовете, като се използваше външния въздух, но добре затоплен от нагревателите на шлема. Вече се готвеха два екипа от по десет души, които имаха задачи навън. Командир Йон пък прие четирима офицери от базата, при себе си в каютата за гости. Те щяха да разговарят както за войната, така и за тази бойна станция.
Алекс запали цигара с кафе и седна на мястото си, за да свърши още някоя и друга задача. По това време пристигна кораба LX 2080 на Съпротивата. На борда на Crossfire от екипажа му щяха да гостуват 20 души тази вечер. Още не беше известно дали ще се нощува тук. Екипажа беше в готовност и за двата варианта. Скоро на борда дойдоха гостите от кораба LX 2080, както и 10 офицера от базата, за да присъстват на среща в столовата. А там звучеше тиха, класическа музика. Принцеса Lipo, Сюзън и Соня разнасяха блюдата от вечерното меню, както и напитки. Места имаше достатъчно, дори и за онези 20 души, които щяха да дойдат сетне, след като кораба Ford пристигнеше. Столовата приличаше на луксозен ресторант, в тези часове. Присъстващите разговаряха по различните теми, актуални в тези времена.
Вечерта напредваше още повече, а Алекс и неговите другари похапнаха и останаха на вино с лимонада и мезета, седнали удобно по местата си в дежурната. С тях беше и Ing, който в тези часове разговаряше с близки и далечни бази и кораби на Съпротивата, за да получи последните новини, да ги подреди и приготви за използване от земляните. Тази му работа щеше да му отнеме цялата вечер, но той не се оплакваше. Беше доволен от положението си тук, от койката си, от работното местенце, от храната и от доброто отношение на земляните към него.
Алекс и Аш се бяха изправили пред предния люк и наблюдаваха местността около кораба замислени.
-Тук ли ще се нощува?- попита Аш.
-Засега да- тук.- каза Алекс.- Освен ако не ни вдигнат по тревога през нощта.
-Ще можем добре да си починем и да се наспим.- каза Аш.
-Това са едни от най- важните неща за нас.- каза Алекс.- Иначе сме загубени.
Двамата запалиха по цигара и се замислиха още по- дълбоко…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 346, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 346, Valeri Kolev.

Течеше вечерта, а космическия кораб Crossfire се намираше в база на Съпротивата, до един голям град на тукашните раси, със 700,000 души население. Алекс и неговите трима помощници се бяха завърнали от разходка до града със пълна количка стоки, предимно за себе си. Алекс и Палма си бяха прибрали покупките в своя бокс и се заеха да ги разглеждат и подреждат из раниците си и в склада. Сред покупките им имаше и доста провизии, както и напитки. Имаше също филми, музика, звездни карти, списания и книги, както и електронни машинки и дори извънземни компютри, с които тепърва щяха да се учат да боравят. Не бяха пропуснали да си вземат и оръжия, каквито искаха отдавна да имат, това бяха бластери, захранвани с атомна батерия. Алекс искаше да провери как е с тези бластери, преди да закупят по един брой бластер за целия екипаж. По въпроса командир Йон разговаря със екипажа по специална видеовръзка. Екипажа одобри въвеждането на бластери за кораба Crossfire. От това се заинтересува по- късно и адмирал Шао. Така бластерът си проби път в армиите на AFJ.
Вечерта напредваше, а Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха с джин и тоник, седнали по местата си. Това беше една обикновена вечер за кораба. Тази вечер в столовата на Crossfire се бяха събрали екипи от трите кораба (Ford и LX 2080). Имаше и гости от базата. Това беше просто среща за разговори със шведска маса и напитки. Отделно до града бяха отишли на разходка 40 души. Навън времето беше със температури до - 30 ' С, сурово и тихо време на мраз. По входовете на Crossfire, както и вътре из коридорите, бяха поставени постове и засилена охрана. Гостуваха най- различни хора и щеше да е лесно някой предател да се добере до тук.
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из кораба. Тази вечер, заради срещата в столовата, всички се движеха под строй. Така беше единствения начин да не може сред хората да се вмъкне някой предател. Срещата в столовата на кораба продължаваше. Тук бяха опънати шведски маси със сандвичи, пици, лакомства и напитки. Докато разговаряха помежду си, тук звучеше тиха класическа музика. Алекс и неговите трима другари отидоха в столовата, за да хапнат и пийнат, докато разговарят с приятели и колеги. Тук бяха пуснати два мощни термовентилатора, които бяха предназначени за отопление на големи помещения, беше доста добре затоплено. В момента тук имаше към 200 души, от разните кораби и от базата. Тук беше и командир Йон, който щеше да говори по темите за войната, кратка реч от близо 15 минути. В очакване на тази реч, присъстващите готвеха камерите си за запис.
Вечерта отиваше към края си, а с това и този ден, както и срещата тук. Алекс и тримата му другари си напълниха една кошница с лакомства, както и вино и лимонада от шведската маса, преди да се приберат в дежурната каюта, а щом се прибраха побързаха да седнат, изморени от стоенето прави в столовата. Алекс подхвана своите задачи, седнал на мястото си, зад компютрите. Той сложи чйаника да се вари и се загъна в дебелото одеало. Тази вечер навън беше адски студ. Беше намръзнал и той през този ден. Щом даде инструкции на екипа си, Алекс се отдаде на горещия, билков чай и на своята носталгия по миналото. Ким и Аш се оттеглиха в бокса си, а Палма пожела да се изкъпе и също се прибра. Въпреки съния час тук все още беше извънземният от Съпротивата- Ing. Той стана добра компания на Алекс в късните часове. Двамата можеха с часове да обменят опита си в различни посоки- техника, компютри, кораби, битки… Двамата добре си поговориха в тези часове. Алекс запали цигара по някое време и си сипа чай, за да се топли, докато работеше по проекта си за суперкомпютър, както и по неговия прототип. Ing в това време се занимаваше със своя лаптоп, като се свързваше и със силите на Съпротивата в тази зона.
Наближаваше полунощ, когато на борда останаха само екипажа му в пълен състав, както и Ing, който от седмица живееше тук, като представител на офицерството във Съпротивата. Всичко в столовата беше оправено и подредено, кораба беше подготвен за евентуален нощен полет. В оставащото време до полунощ, командир Йон обсъждаше със десетте бази на AFJ тук на планетата Orixon 61, бъдещите си действия. След консултация и със адмирал Шао от кръстосвача Nissan, на този кораб беше дадена нощта за почивка. Новината зарадва екипажа. Командир Йон ги разпусна да спят, като 50 души оставаха будни, като дежурни, охрана или изпълняващи други задачи в кораба. При Алекс се беше завърнала и Палма. Тя щеше да му помага в последните часове, преди да идат да спят в бокса си. Алекс винаги изоставаше от плановете, които си беше възложил. Така беше и тази вечер. Той искаше да свърши още повече и още повече задачи, а времето все не достигаше, денонощието за кораба имаше само 24 часа. Палма беше ободрена и в добро настроение. Тя седна на мястото си и се зае да проверява безопасността на кораба, както и неговите системи и възли. Алекс се захвана да търси из радиоефира съмнителни сигнали и станции. Тук беше и Ing, който работеше с лаптопа си по планове на Съпротивата. Това беше мястото му на кораба, определено за него. Наблизо се намираше и неговата койка за сън, в помещение за 10 души, което беше за гости на кораба. Той беше безкрайно доволен и от местенцето си за работа и от койката си, също и от храната тук, както и от уважението на екипажа към него. Алекс си поговори със всяка от десетте бази на Аленцията AFJ, разположени тук на тази планета. Той поговори и със кръстосвача Nissan, както и с кораба Ford, който също ноюуваше тук в тази база на Съпротивата, само на 100 м. по- нататък от Crossfire. Настроенията на земляните бяха положителни. От Nissan изпратиха и запис на последните новини от близо и далеко. Именно с новините се занима сетне Алекс. Той внимателно огледа заглавията, по координати на мястото, по време на случващото се и по приоритети. Така му се отвори работа близо час, за да претършува новините и да размишлява по тях. Той се запаси с достатъчно чай, загъна се в дебелото одеало и започна да чете новините, точно както сам си ги беше подбрал по важност и по приоритети. До него Палма слушаше музика със слушалки и дебнеше на радара за приближаващи нежелани обекти. Дежурни по това време тук бяха Йоанна и Нортън. Дежурни пилоти за тази нощ бяха Джо и Джим, най- възрастните пилоти на борда на кораба. Междувременно кораба започваше да нощува. Двата му входа бяха повдигнати на 15 м. височина, за да бъде труден достъпа до тях. Беше пусната отбранителната система, както щитовете и алармената система. В очакване на дълга и спокойна нощ по- голямата част от екипажа потънаха в сънищата си…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 345, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 345, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, а Crossfire се беше издигнал на 10 км. височина над океана, поддържайки скорост от 300 км/ч. в посока към фронтовата линия на втория континент. Там през цялата нощ кораба щеше да сканира позициите на "хищниците", техните машини и лагери, за да бъдат по- късно бомбандирани и унищожени. Екипажът все още не беше преминал към трисменен режим на работа. Хората подготвяха кораба за евентуални битки или бомбандировки. Алекс, Палма, Ким и Аш седяха по местата си и работеха по задачите си. Тук беше и Ing от Съпротивата, който отговаряше за комуникациите със Съпротивата. Той също така изучаваше историята на кораба Nissan, както и на Crossfire.
Към средата на вечерта Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи пред предния люк на каютата, откъдето се виждаше пътя на кораба и замята под него. Кораба вече беше над фронтовата линия, течеше сканиране на повърхността. Разни мисли минаваха през главата на Алекс в тези часове. Отключеното му съзнания за спомени от предишните, повече от 600 негови животи, му даваше нови и нови познания и мъдрост. Това го караше да изучава нови и нови познания на чужди цивилизации, които му бяха някак си познати. Усещанията, които имаше Алекс тази вечер бяха свързани със изтерзаната земя, над която летяха. "Хищниците" искаха да я превземат, но местните хора с помощта на Съпротивата, не им позволяваха това.
Късно вечерта екипажа премина към трисменен режим, а останаха будни само 50 души. Полетът вървеше нормално, а близки опасности нямаше. Защитата срещу ракети на Crossfire, можеше да го опази от преки попадения, ако попаднеше под обстрел. Алекс запали цигара и сложи чайника с чай да се вари, за да се топли после. Наближаваше полунощ, а той имаше още много задачи. В това време дежурните се свързаха с кораба Ford, който летеше назад с един час, над териториите на "хищниците". Разговаряха почти половин час. Тази нощ трите кораба щяха да властват над небето на втория континент. Не се изключваше да използват и сила. Между трите кораба беше осигурен общ радиоканал, по който те поддържаха контакт през цялото време. Горещата връзка щеше да им бъде от голяма полза тази нощ, в полет над опасните територии.
Около полунощ Алекс се беше изправил пред предния люк на дежурната каюта и замислен наблюдаваше пътя пред кораба. Тази нощ щяха да бъдат пилоти Манхатън и Джейсън, най- добрите пилоти на кораба. Палма се беше появила тихо зад Алекс. Тя сложи ръце на раменете му и каза:
-Тази нощ май няма да се спи!...
-Ти можеш да спиш, но аз имам още работа за вършене.- каза Алекс.
-Да пийнем джин с тоник!- каза Палма.
-Разбира се.- каза Алекс.
Постояха двамата пред люка известно време, преди да си седнат по местата, а Палма сипа по чаша джин с тоник за четиримата, докато все още бяха по местата си. Дежурствата бяха разпределени вече, а те четиримата можеха да почиват, макар и зад компютрите. Не им се спеше, а нощта щеше да бъде напрегната. Алекс като шеф на екип от 30 души дежурни, които се сменяха на по 6 часа, беше дал инструкции и оставаше на линия, да се намеси при нужда. Дори когато спеше, той имаше готовност бързо да става и да се намесва при необходимост.
Полунощ минаваше, когато Crossfire продължаваше полета си на височина от 10 км. и със скорост от 300 км/ч. над фронтовата линия, криволичеща на зиг- заг, както беше вървяла войната в последните месеци.
*
В следобеда на другия ден Crossfire летеше към един свободен град със население от 700,000 души, град на тукашните хора, край който имаше база на Съпротивата. Този град беше отдалечен на 2,800 км. от фронта във свободни територии. В тези часове Алекс и Палма се топлеха с чай и се занимаваха по компютрите, седнали на своите места. Тук беше и Ing, който обучаваше екипи от кораба, да работят с компютри на Съпротивата. В замяна те пък го обучаваха да може да работи с пултовете на Crossfire. Тази нощ беше минала спокойно. Не се беше наложило на трите кораба да откриват огън. Затова пък в момента изтребители и бомбандировачи на Съпротивата нанасяха удари по набелязани след сканирането цели на "хищниците".
Следобеда напредваше, когато корабът Crossfire се приземи в базата на Съпротивата, край големия свободен град на тукашните хора. Навън беше около - 25 ' С, сурово време. Екипите по зареждането на кораба с гориво, вода, кислород и провизии заминаха да оправят нещата, а командир Йон прие трима тукашни офицери. До града бяха пуснати да се разходят 40 души, избрани от командира, като награда за добра служба. Алекс, Палма, Ким и Аш се приготвиха да излязат до града, те взеха един от джетовете на кораба и скоро отлетяха към града, на около 10 км. нататък. Алекс запали цигара, седнал на дясното място, а до него Аш пилотираше джета. Момичетата бяха на задните места, а по- назад имаше и два бойни робота, които взеха за своя охрана. Вече над града, четиримата го разглеждаха от 200 м. височина, преди да се спуснат и да приземят джета някъде. Това беше разходка, без някакви задачи.
Вечерта започваше, а четиримата разгледаха града от високо, преди да се приземят край търговския център. Оставиха джета си на паркинга пред центъра и влязоха вътре. Решиха да хапнат, преди да обиколят магазините и така се озоваха в един ресторант. Взеха си бутилка вино с лимонада и по двойна порция рибено филе. Докато хапваха, те слушаха разговорите из ресторанта, а тук имаше към 150 души, сред които и хуманоиди. Виното беше добро, както и рибата. Четиримата си хапнаха добре, а тук се забавиха около час, преди да продължат на обиколка по магазините, в търсене на оригинални стоки, които можеха да им бъдат полезни в службата.
По- късно вечерта четиримата се прибраха в кораба със пълен джет със стоки, както за тях така и за подаръци на приятелите. Такива подаръчета се правеха, когато нещата не вървят, когато нещо се е закъсало. Подаръчета в точния момент вдигаха духа на хората. Подаръчета се правеха и при нови срещи с колеги или непознати, навсякъде из космоса…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 344, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 344, Valeri Kolev.

Вечерта на другия ден Crossfire летеше към един град на един от свободните континенти. Там имаше и база на Съпротивата. Летяха на 14 км. височина със около 300 км/ч. На около час след тях идеше и кораба Ford, а кораба LX 2080 щеше да ги чака там. Алекс тази вечер беше изморен. Цял ден беше търчал да оправя компютърна повреда на мостика на кораба. Когато успя да я оправи, разбра, че е загубил целия си ден. А беше и много изморен. Като шеф на дежурните, той седеше на мястото си и се занимаваше с компютрите си, а дежурството вървеше нормално. Около кораба нямаше обекти на "хищниците". Загънат в дебело одеало и със чаша горещо кафе наблизо, Алекс смяташе да се опита да си почине. Неговият екип от дежурни имаше 30 души, които работеха на смени по пултовете. Отделно от това, тримата му помощници- Палма, Ким и Аш си имаха места до него. Дежурните тук помагаха на дежурните и пилотите от мостика, като дублираха дейността им и можеха по всяко време да поемат кораба от дежурната каюта. Това беше смисъла на дежурството. Дежурните можеха и да се намесват при сериозни грешки на пилотите на кораба. Обикновено се наблягаше на следенето за безопасността на кораба. Корабът летеше над джунглата, а тук - там се забелязваха селища, както и градове, по- малки или по- големи. Алекс запали цигара с кафето, потръпна зиморничаво и се замисли. Гриповете не го оставяха на спокойствие. Обикновено зъзнеше и го мъчеха мрачни настроения. Понякога това му се разминаваше. Въпреки усилията на шамана Джи да го лекува, той успяваше само да облекчи страданията му, но и това се смяташе за успех.
Вечерта напредваше, а Алекс и Палма се бяха изправили пред предния люк на дежурната каюта и наблюдаваха пътя напред. Кораба летеше през облаците,а някъде долу се простираше огромна планинска верига с върхове достигащи 6 км. височина.
-Искаш ли да пийнем джин?- попита Палма.
-Ще пийнем джин.- каза Алекс.
-Какво ще правим в този град?- попита тя.
-Съпротивата е заловила кораб на "хищниците".- каза Алекс.- Искат от нас да изучим работата на техните компютри…
-Аха.- кимна Палма.- А защо точно ние?
-Просто няма друг кой…- каза Алекс.
-Аха.- кимна Палма.
Двамата се загледаха навън и се замечтаха неусетно. Близостта им един до друг им даваше криле в тези часове. Когато заеха отново местата си, двамата отвориха бутилка джин и тоник и си сипаха в чашите. Ким и Аш не останаха по- назад, сипаха си и те. Докато се черпеха, полета вървеше нормално и без проблеми. Дежуреха Нортън и Йоанна, а пилоти на мостика бяха Джо и Джим. Алекс се беше замислил за своите над 600 предишни животи. В съзнанието му се отключваха нови и нови нива. Той отдавна не беше онзи същия човек. Знания и мъдрост от древни цивилизации изплуваха в ума му. Той се гордееше с постиженията си и жаден за нови знания и мъдрости ровеше из архивите на кораба, където се намираха съкровищниците от познания на всички приятелски цивилизации на земляните, обединени във Агенцията AFJ. Той с интерес разглеждаше научно- техническите постижения на древни цивилизации и раси. Любовтта му към науката и техниката го караше да изучава машини и техния принцип на действие. Палма си беше сложила слушалки и слушаше музика, а Ким и Аш приготвяха вкусна вечеря за четиримата.
Късно вечерта четиримата похапнаха вкусното меню, което Ким и Аш бяха приготвили, а сетне Алекс и Палма се прибраха в бокса си за да почистят подредят и въведат в ред всичко. Алекс се зае да подреди нещата си в двете раници, особено в задължителната, тази от която можеше да зависи оцеляването му, ако загазеше на чуждо място. Той внимателно прегледа всичките джаджи в раниците си, преди да ги подреди в готовност за експлоатация. Беше забранено да се излиза от кораба без задължителната раница, шлема и оръжията. В това време Палма почисти бокса и си легна да слуша музика, а Алекс отвори лаптопа си за да си събере мислите и да попълни дневника. Загънат в дебелото одеало той пийваше джин, в добро настроение в тези часове.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire и Ford бяха от сутринта в база на Съпротивата изградена до град със население 600,000 души. Тук вече беше пристигнал и кораба на Съпротивата, който гостуваше на кръстосвача Nissan. Този кораб беше със инициалите LX 2080, имаше 50 души екипаж, а на Ford имаше 100 души земляни. Докато екипите от Crossfire и другите два кораба бяха на среща в базата, за разговори по темите за войната и бъдещето в системата Orixon, Алекс и неговите трима помощника се черпеха с чай и бисквити , седнали около масата в дежурната каюта. Алекс умуваше по темите си за размисъл и слушаше разсеяно своите колеги. Навън беше студено и мокро със температури около - 10'С. От 250 души екипаж в Crossfire бяха останали само 100. Другите бяха на срещата в базата, имаше и хора, пуснати да се разходят из града.
В началото на вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха с джин и тоник, седнали по местата си. Crossfire все още се намираше в базата на Съпротивата, но скоро щеше да излита за патрулиране. Изчакваха се няколкото екипа, излезли навън. Плана на полета беше готов. Щеше да се лети над фронтовата линия на втория континент,където имаше война срещу "хищниците". Кораба Crossfire беше зареден с гориво, вода, кислород и провизии за пътя. Така беше и със Ford, както и LX 2080. Трите кораба отново щяха да бъдат наблизо в тези техни патрулни полети, които щяха да започнат скоро. Междувременно от кръстосвача Nissan се получиха новините от близо и далеко. Алекс се занима да ги прегледа, докато се черпеха с джин.
По- късно вечерта всички от екипажа на кораба Crossfire бяха на борда. След проверките беше дадено начало на патрулния полет. Другите два кораба щяха да излитат по- късно. Алекс запали цигара и се замисли дълбоко. Тази нощ, кораба щеше да патрулира, може би без спирки.



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 343, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 343, Valeri Kolev.

Късно вечерта Crossfire отлетя от база № 7. Докато кораба набираше височина, Алекс си свари пълен чайник с билков чай, за да се топли, загъна се в дебелото одеало, седнал зад компютрите и се зае с работа. Това беше патрулен полет по фронтовата линия, със предимно разузнавателна цел, но не беше изключено да има на някои места и бомбандировки. След излитането екипажа премина на трисменен режим, като останаха будни 50 души. Алекс беше общо взето в добра форма, но беше настинал при излизанията си навън. Това не беше обичайния негов грип, а настинка. Той работеше с компютрите, а на белия лист пред себе си драскаше графики, схеми и йероглифи, докато обмисляше това- онова.
По- късно вечерта Crossfire достигна 10 км. височина и продължи полета си на тази височина, със скорост от 300 км/ч. Над фронтовата линия щяха да достигнат около полунощ, а това означаваше към два часа път. За момента около кораба нямаше опасни обекти. Алекс запали цигара и се изправи пред стенния екран, за да погледа пътя напред. Летяха над свободните територии все още. Тук- там имаше малки и по- големи градове и селища. Алекс беше разсеян тази вечер и му се спеше, но имаше още задачи за решаване. Той наплиска лицето си с вода на чешмата и се ободри с още кафе. Предстоеше му и дежурство до 3 ч. в нощта, заедно с Палма, Ким и Аш.
Около полунощ кораба вече летеше над фронтовата линия, която се изписваше на зиг- заг на екрана с картата на континента. Тази нощ Crossfire щеше да заснеме позициите на "хищниците", на техните лагери и машини, за да бъдат унищожени по- късно. При проблем дежурните можеха да вземат решение за бомбандировки и обстрел по наземни цели. Алекс все още не беше се разсънил, а в този час приемаше дежурството от предишните дежурни. Съвсем скоро настъпваше полунощ и Алекс със своите трима помощници поемаха дежурството на кораба. Той взе още кафе и запали цигара, дълбоко замислен. В тази сънливост нямаше нищо нормално. От опит той знаеше, че сънливостта означава няколко възможни неща- сеизмична активност, пожар или експлозия, случили се на други земляни, някъде по света. Това само по себе си беше лоша новина. Замислен над това, Алекс се съсредоточи към екраните. Вървеше сканиране на фронта и отбелязване на предварително известните позиции на Съпротивата, за да се изолират от възможен обстрел по- късно. В небето беше спокойно, но от земята можеха да стрелят по кораба. Той разбира се имаше предпазна система срещу ракети.
*
Вървеше следобеда на другия ден. Космическия кораб Crossfire продължаваше полета си над фронтовата линия. В тези часове той се откланяше от тази линия за да стигне до база на AFJ, разположена на 1,400 км. навътре във свободните територии. Край база № 8 беше разположен град- земна колония със 500,000 жители. В тези часове Алекс умуваше по своите теми за размисъл, докато драскаше по белите листи хартия, седнал удобно зад компютрите на мястото си, загънат в дебело одеало. Като шеф на дежурния екип от 30 души, той беше дал необходимите инструкции за работа, а полета вървеше нормално, без сериозни проблеми. До Алекс беше Палма, която наблюдаваше как върви полета.
Беше началото на вечерта, когато Crossfire пристигна в база № 8. Навън беше адски студ и мраз, някъде около - 15' С, температури, със снежна виелица. Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи пред люка, за да погледне навън. Тук екипажа щеше да има среща с тукашните военни, за да се обмени опит и да се поговори за войната. Това щеше да стане в столовата на кораба. В същото време командир Йон прие двама от офицерите на базата. Да отидат до града на разходка бяха наградени 30 души.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка. За разговорите в столовата бяха дошли 50 души от базата. Скоро там се събраха всички и Браун започна да води разговорите заедно с Джейн. На командосите- астронавти бяха предложени питиета, докато траят разговорите. Алекс, Палма, Ким и Аш слушаха раговорите по радиоканала на кораба, докато се разхождаха из кораба, а по- късно се прибраха в дежурната каюта.
Късно вечерта Алекс и неговите помощници бяха на по чаша кафе и джин с тоник. Четиримата щяха да дежурят до 3 ч. през нощта. В тези часове небето наоколо беше тихо и спокойно. Тази нощ кораба щеше да нощува тук в база № 8. Срещата на екипажа с военни от базата продължаваше, а след разговорите щеше да има празнична трапеза, по случай на тази среща. Това в столовата на Crossfire. Междувременно в базата пристигна и кораба Ford със 100 души екипаж. От този кораб бяха определени 50 души, които щяха да присъстват на разговорите в столовата на Crossfire. Място имаше достатъчно, а готвачите бяха готови с много порции от извънредното меню.
В края на вечерта в столовата течеше празнична вечеря. Там беше весело тази вечер. В същото време охраната на кораба беше увеличена, имаше постове и навън, около кораба. Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха с джин и тоник, докато чакаха полунощ, за да поемат дежурството на кораба. До града бяха отишли със джетове 30 души от екипажа, определени от командир Йон за тази награда. Очакваше се те да се завърнат около полунощ. Алекс беше угрижен тази вечер. Странно прилошаване и сънливост го съпътстваха и сега. Той си обясняваше това явление със вероятни проблеми на други земляни, някъде по света. Свръхчувствителността на Алекс беше добре позната на шамана Джи, който му даваше подходящи билки, за да може странните явления да отминат по- бързо и безболезнено. Алекс се успокояваше с мисълта, че AFJ ще намери бедстващите земляни и ще им помогне. Това до голяма степен беше от приоритетите на Агенцията AFJ. Защита и помощ за земляните навсякъде по света.
Беше около полунощ, когато Алекс запали цигара изправен пред предния люк на дежурната каюта. Отсреща се виждаха светлинките на базата, както и на града по- нататък. Това беше една приказна снежна вечер, а приказна щеше да е и нощта. При температури от порядъка на -15 ' С, беше тихо и спокойно време със силен снеговалеж. Алекс се замечта, а до него се появи Палма и се притисна тихо към гърба му, тананикайки си някаква песничка…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 342, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 342, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше неусетно, а Crossfire достигна 12 км. височина и премина към хоризонтален полет. За да стигнат до базата на AFJ, имаха два часа полет над океана, а сетне няколко часа над вражеска територия. Това беше планетата Orixon 61. Тук война се водеше на два от континентите, а другите два бяха свободни, под контрола на AFJ и Съпротивата. В тези часове на борда бяха будни само 50 души. Тази вечер нямаше да има свободни часове за екипажа, впредвид сложната обстановка. Из кораба беше тихо и спокойно. Crossfire летеше на 12 км. височина със скорост 500 км/ч. Времето беше сурово със силни ветрове и облаци. Затова пък в дежурната каюта беше топло и уютно. Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха джин с тоник, седнали около масата, с лаптопите пред себе си. Това беше свободното им време, когато можеха да си съберат мислите и да ги приведат в порядък. Зад пултовете дежурните тази вечер бяха Джейн, Браун, Шон и Никита. Ing също беше тук. Той изучаваше компютрите на AFJ и поддържаше радиовръзка със своите, които се бяха спуснали в тези часове до една от базите на Съпротивата тук. Това беше кораба LX 2080- гост на кръстосвача Nissan. Алекс драскаше на един бял лист хартия пред себе си, докато мислеше по темите си. На листа изплуваха схеми, графики и текстове, които му бяха необходими занапред. Сетне снимаше с апарат хартията, за да архивира документа в лаптопа си. Тази вечер Алекс отново си припомняше някои от своите над 600 предишни животи. Това отключваше съзнанието му на нови и нови нива, отворено за безкрайни нови знания, мъдрости и хоризонти.
Късно вечерта Crossfire летеше над вражеските територии. Дежурните бяха с повишено внимание, но в небето нямаше кой знае какво натоварване. Наблизо нямаше летящи машини на "хищниците". Алекс и неговите помощници все още се черпеха с джин- тоник, седнали около масата. Алекс решаваше задачи по темите си за размисъл, пред бели листи хартия и лаптопа си. Четиримата подреждаха нещата из компютрите си, а Алекс имаше и допълнителна задача- да попълни корабния дневник с нова информация. Очакваше се около полунощ Crossfire да стигне над свободните територии, където риска беше много по- малък. В тези няколко часа кораба и екипажа биваха подложени на риск от обстрел от страна на "хищниците". Алекс се изправи пред предния люк на каютата и се загледа навън. Летяха през облаци, а навън беше мрак. Тук там прозираха късчета звездно небе, из между облаците. Алекс запали цигара и взе чаша кафе. Той се замисли за тази планета. Усещанията тази вечер бяха приятни, някаква романтика лъхаше из кораба. Преди да заеме мястото си на масата, Алекс огледа колегите си и провери как върви дежурството, а и самия полет. Всичко тук беше нормално. В дежурната каюта имаше лека светлина, тук беше топло и уютно, а хората се чувстваха някак си романтично. Алекс и помощниците му тази нощ щяха да почиват. В очакване на полунощ Алекс си мислеше за удобната си койка и за един дълъг и спокоен сън.
Наближаваше полунощ, а с това кораба се озоваваше над свободни територии. До базата на AFJ - № 7 оставаше около час път. Дежурните имаха радиовръзка с тази база, а от там вече очакваха кораба на космодрума си. От Кулата за регулиране на полетите съобщаваха, че положението по свободните територии е нормално. По фронтовете имаше затишие. Алекс се изправи пред стенния екран и погледна картината от предните камери, филтрирана от компютрите. Под кораба се простираше безкрайна, вековна гора, покрита с дебели пластове сняг. Валеше и в тези часове сняг. Корабът се спусна на 6 км. височина в очакване да приближи базата. В оставащото време до кацането, Алекс взе още едно кафе и остана прав пред стенния екран, а до него беше притихнала Палма.
Около полунощ Crossfire се приземи на космодрума на база № 7. От дюзите на двигателите все още излизаше пара и дим, когато Алекс и Палма отидоха на терасата на каютата. Навън ухаеше на планина, на зима и на сняг. Сняг се сипеше и в този момент. Срещу кораба се виждаха светлинките на базата и на близкия град- земна колония, където живееха 300,000 души. Двамата запалиха по цигара, извадиха бутилките с джин и отпиха по глътка. Кораба щеше да нощува тук. В това време щяха да го заредят с гориво, вода, кислород и провизии. Командир Йон отиде до базата за да разговаря с офицерите от базата. Междувременно от кораба Ford съобщаваха, че се намират на два часа от базата. Алекс и Палма постояха близо половин час на терасата, преди да се приберат на топло. Около кораба ставаше оживено. Два екипа излязоха навън по задачи, поставиха и външна охрана.
*
Следобеда на другия ден беше към края си. Crossfire все още се намираше в база № 7 на AFJ, както и кораба Ford, и двата от състава на кръстосвача Nissan. Този ден беше отпуснат от командир Йон за почивка на екипажите. И двата кораба бяха дозаредени с гориво, вода, кислород и провизии, преди да продължат нататъка. Все още нямаше инструкции за новите полети на двата кораба, а екипажите се подготвяха за това и почиваха. Алекс и Палма бяха излезли из базата и се разхождаха на въздух. На космодрума скоро беше пристигнал кораб с 400 войника от фронта, които идваха тук за отпуска от един месец. Беше оживено и шумно, хората посрещаха войниците, подобаващо. Алекс запали цигара, докато двамата крачеха из пресния сняг, който валеше и в момента. Навън започваше да се смрачава, когато на връщане от парка те наближаваха кораба си. Пред двата входа на Crossfire имаше хора от охраната, както и екипи, проверяващи корпуса му за повреди и пукнатини.
Беше началото на вечерта, когато Алекс и Палма се прибраха в дежурната каюта. Алекс запали цигара, взе си кафе и погледна какво е положението. Все още нямаше никакви инструкции за предстоящите полети. Командир Йон беше приел трима офицери от базата, с които обсъждаха обстановката по фронтовете тук на Orixon 61. Междувременно Crossfire получи новини от близо и далеко, препращани от кораб до кораб из системата Orixon, както и извън нея, където имаше кораби на AFJ, или на Съпротивата. Новините бяха шарени. "Злите демони" и техните армии от "хищници" имаха преимущество на много места из системата Orixon. Разузнаването проучваше какво е тяхното присъствие по съседните системи, но дистанцията беше огромна, трудно се пътуваше до там, а още по- трудна беше връзката по радио или лазерни транслатори. За Земята- нищо ново. Нови и нови кораби със хиляди земляни бягаха оттам заради нечовешкото робство, в търсене на свобода, по- добър живот и спокойствие…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 341, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 341, Valeri Kolev.

По- късно вечерта Nissan продължаваше полета си в посока към звездата Orixon 4. Екипажите, общо 750 души, без да се броят децата и 50 гости от Съпротивата, имаха три свободни часа. Из корабите беше оживено и шумно, хората се веселяха, пийваха и хапваха, събрали се на приказки. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха в това време из корабите на разходка.
Вечерта напредваше, а четиримата земляни стигнаха до столовата на Nissan. Тук имаше към 200 души. Настаниха се на маса до някой люк и си взеха от вечерното меню и вино с лимонада. Алекс се загледа навън. Orixon 4 все още беше малка светлинка в мрака на звездното небе. Пържолите и гарнитурата бяха добри, а виното много добро. Четиримата се почерпиха без да бързат. Това беше тяхното време да отдъхнат сред колеги и приятели. Разговорите из столовата се въртяха около настоящия полет, войната и бъдещето на Orixon 44, новата планета на земната цивилизация. Докато похапваха и пийваха вино, четиримата земляни се бяха замислили над тези теми, понякога каваха по нещо на колегите си. Тук беше оживено и се обсъждаше подробно положението.
На прибиране към дежурната каюта, четиримата минаха покрай магазина на Nissan за да си изберат по някое симпатично подаръче за своите приятели, за да подаряват в тежки часове, когато нищо не върви. Доволни от стореното те се прибраха в дежурната каюта. Бяха си починали и хапнали добре, а имаха дежурство от полунощ до 3 ч. в нощта.
*
Беше следобеда на другия ден. Nissan продължаваше полета си, но беше сменил ориентировъчната посока, сега към звездата Orixon 6. Алекс се топлеше с чай, седнал на мястото си зад компютрите. Малко разсеян, малко сънлив, той проверяваше ефира за съмнителни радио сигнали. Около кръстосвача не се забелязваха вражески кораби. На дистанция от 7 часа имаше някакъв кораб, който приближаваше тракеторията на Nissan. Щяха да бъдат най- близо след няколко часа, на дистанция от два часа път. Това не представляваше проблем за земляните, но все пак дежурните опитаха да се свържат с този кораб, за обичайната проверка.
Следобеда напредваше, когато Алекс и Палма отидоха на разходка по корабите и най- вече Nissan. Алекс пушеше цигара, докато вървяха по коридори и асаньори. Беше тихо и спокойно, а тук- там се забелязваха хора. В тези часове на борда на втория кораб тук- Ford, течеше подготовка на кораба за полет. Командосите го стягаха и проверяваха. Ford обикновено летеше само с роботи, предимно на опасни операции, но сега адмирал Шао искаше кораба да лети при нужда със 100 души екипаж, освен роботите. Тези 100 души бяха заети в тези часове да приведат кораба в готовност за полет. Добре поддържан от роботите, той имаше на борда се всичко необходимо за полет. Такъв полет се очертаваше за следващите часове, при доближаването до планетата Orixon 61. Crossfire също щеше да лети към тази планета, когато кръстосвача- кораб майка, достигнеше на 100 км. от нея.
Алекс и Палма се завъртяха из оранжерията на Nissan. Тук имаше няколко двойки, които си почиваха сред зеленината. Роботи прибираха новата реколта от бързорастящи култури, плодове, зеленчуци, цветя, билки, подправки и тютюн. На рибараника имаше и двама души, които с помощта на роботи прибираха новата популация от бързорастяща риба. Реколтата от последните дни беше добра, а тази храна отиваше директно за менюто на кораба. Алекс и Палма седнаха на една дървена пейка, запалиха по цигара и извадиха плоските, джобни бутилки с джин, за да се подкрепят. Този ден беше някак си сив и безличен. Тук сред дръвчетата с височина до 3- 4 метра и всички останали растения беше приятно местенце за почивка и разходка.
По- късно в следобеда Алекс и Палма се прибраха в дежурната каюта, доволни от разходката си. В очакване Crossfire да бъде изпратен заедно с Ford към планетата Orixon 61, дежурните проверяваха бордовите системи и изчисляваха тракетории. Планетата щеше да бъде достигната на 100 км. дистанция, след часове. Тук беше дошъл и Ing , който обучаваше екипа на Алекс за работа с компютъра от Съпротивата, подарък за Алекс. Алекс седна на мястото си и поднови работа по задачите си. Той си взе кафе и погледна колегите си. Полета вървеше нормално.
*
Вечерта започваше, когато Nissan достигна планетата Orixon 61, а напред отлетяха двата кораба Crossfire и Ford. Тази вечер те щяха да се спуснат към планетата и да проверят каква е обстановката тук. Алекс седеше на мястото си и работеше по своите задачи. Той запали цигара и провери каква е ситуацията на кораба. Спяха 100 души, а 150 бяха будни, без да се броят децата. Наоколо нямаше обекти на "хищниците", но по принцип на тази планета имаше техни сили и машини. Алекс беше тъжен и тази вечер. Носталгията по миналото и по родната планета Земята, вземаше връх в мислите му, колкото и да опитваше да се изплъзне. Той си сложи чайника с чай да се свари и се загъна в дебелото одеало. В опита си да замъгли мислите си, той се зае отново с проекта за суперкомпютъра. Докато майстореше нови чипове с машинката за чипове, Crossfire навлезе в атмосферата на Orixon 61 и започна спускане. На един час след Crossfire, кораба Ford също се спускаше, но по съвсем друга траектория.
Докато траеше спускането към планетата, Алекс измайстори един добър, нов чип, който почти веднага влезе в употреба от прототипа на компютъра, който проектираше. Работата отне вниманието му и отдалечи тъжните му мисли. Верен на идеята си за този нов вид компютри, Алекс прекарваше повечето от времето си в чертане на схеми, програмиране и майсторене. В същото време дежурството вървеше, Палма, Ким и Аш бяха на линия и следяха положението. Около кораба все още нямаше опасни обекти. Междувременно се бяха свързали с една от базите на AFJ на тази планета. Оттам ги информираха за положението и им дадоха примерен вариант за достигане до базата, прелитайки над територии на хищниците. Командир Йон разговаря с офицери от базата, за да разбере как върви войната на тази планета. На два от континентите тук се водеше война срещу хищниците. Другите два бяха вече свободни, под контрола на AFJ и Съпротивата.




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 340, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 340, Valeri Kolev.

Вечерта започваше, когато екипажа и кораба Crossfire бяха готови за път и беше даден старта на следващия полет. Отлетяха от база № 10 към орбита, където в дрейф ги очакваше кръстосвача Nissan. Докато набираха височина, Алекс си свари пълен чайник с билков чай за да се топли. Полета започваше нормално.
По- късно тази вечер Алекс запали цигара с чай и се изправи пред предния люк. Корабът беше достигнал 14 км. височина. До позициите на Nissan трябваше да се издигнат до 30 км. над планетата. Алекс погледа известно време навън, гледката към планетата беше забележителна. По някое време до него се появи Палма, тя сложи ръка на рмото му и попита:
-Къде ли ще ходим този път?
-Това са маневри, учения.- каза Алекс.- Могат да ни изпратят навсякъде.
-Тъкмо започваше да ми харесва това патрулиране и приключихме с него.- каза Палма.
-Някой друг път, пак ще има патрулиране.- каза Алекс.
-Ще донеса кафе.- каза Палма.
*
Вечерта напредваше, когато Crossfire се скачи с кръстосвача NIssan. В това време командир Йон даде три свободни часа на целия екипаж на Crossfire, а из Nissan беше нещо подобно. Докато изчакваха кораба LX 2080 да се прибере, преди да тръгнат нататък, дежурните се покрепяха с кафе или джин. Алекс беше загънат в дебелото одеало и пиеше чай. До него Палма, Ким и Аш се черпеха с джин с тоник. Все още не се знаеше, накъде ги изпращат този път. Командир Йон каза просто: "В посока на звездата Orixon 4".
Късно вечерта Алекс и Палма се разхождаха из корабите. LX 2080 беше пристигнал току- що. В скоро време Nissan щеше да тръгне в ориентировъчна посока към звездата Orixon 4. Двамата стигнаха до столовата на Nissan, а вътре имаше към 200 души, които пийваха, хапваха и си говореха. Седнаха при Браун и Джейн, които намериха тук и си взеха от вечерното меню и бутилка вино с лимонада. Сега можеха малко да отдъхнат и да помислят за себе си. Виното и блюдото бяха добри, а Алекс и Палма не бързаха за никъде. Тази вечер щяха да си похапнат добре, за да компенсират хапването на пици набързо, каквото правеха обикновено. Браун и Джейн бяха една от резервните двойки пилоти на Crossfire, но даваха и дежурства в дежурната каюта на Алекс. Четиримата се разговориха за новия полет на кръстосвача Nissan, за войната и за новините, известни вече тук. Браун смяташе, че новия полет е по- скоро за осигуряване на присъствие на земните сили, близо до звездата Orixon 4, както и за проверка на ситуацията там. Джейн смяташе, че ще се стигне до конкретна планета около тази звезда. Всъщност някаъде там се намираше Orixon 44, Новата Земя, новата планета на земната цивилизация. Не беше изключено да се приберат точно там, за малко почивка.
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Палма се прибраха в дежурната каюта. Nissan набираше скорост по новите си траектории, за ускоряване и висока скорост. Полетът вървеше нормално. Двамата се прибраха в бокса си, взеха си по кафе и запалиха по цигара, а пред тях бяха лаптопите им, за да си приведат нещата в ред, а Алекс водеше и корабен дневник. Очертаваше се дълга и спокойна нощ, а двамата бързаха да приключват със задачите си, за да се наспят сетне добре. Палма се беше замечтала, а Алекс пусна музика и се занима със дневника на кораба. В тези часове около Nissan не се забелязваха вражески обекти, а спирка щеше да има късно в нощта или на сутринта. Това беше една бойна станция на AFJ, построена и укрепена на един голям астероид, откъдето преминаваше траекторията на кръстосвача сега. Бойната станция се поддържаше от 300 души, а към нея имаше оранжерия и ферма за домашни животни.
Около полунощ Палма си беше легнала в койката докато слушаха музика. Алекс седеше в удобното си кресло пред лаптопа и обмисляше разни планове и задачи, докато пийваше горещ, билков чай, загънат в дебелото одеало. Преди съня, той искаше да поработи, да поумува и по проекта си за суперкомпютър, както и по самия прототип, който беше тук в техния бокс.
*
Към края на следобеда на другия ден Nissan продължаваше полета си. Този ден Crossfire беше гостувал за няколко часа на една бойна станция по пътя. Там командир Йон беше разговарял с офицерите от станцията. Не се бавиха много и скоро Crossfire се беше прибрал на кръстосвача Nissan. Сега, когато продължаваха нататък по пътя, Алекс се топлеше с чай, загънат в дебелото одеало и работеше тихо на мястото си. Полета вървеше нормално и без сериозни проблеми. Около кръстосвача Nissan нямаше близки опасни обекти. Алекс въздъхна, сипа си още една чаша чай и замислен погледна към колегите около себе си, а те работеха и разговаряха помежду си и по телефона.
Вечерта започваше, когато Алекс се натъжи. Носталгия по миналото и по Земята превзе съзнанието му. Онова минало не можеше да се върне, колкото и кратко да беше то. А бъдещето ставаше все по- непредсказуемо и различно, неразбираемо. В ума му се въртяха спомени от миналото, от скъпите за него хора. Уви друго неможеше да се сбъдне. Към онова минало нямаше връщане назад. Алекс въздъхна тежко и се съсредоточи върху темите си за размисъл тази вечер. Беше разсеян и тъжен, когато поднови работата си по проекта за суперкомпютъра и неговия прототип. Тук имаше много задачи. Създаването на нови чипове, нови програми и схеми. Това занимание скоро отне цялото му внимание, макар и да оставаше тъжен. Междувременно на борда започваха три свободни часа за екипажите. Това беше най- доброто време на борда, когато всички се събираха тук или там, пийваха и хапваха, на приказки. Тази вечер не беше много по- различна от други такива вечери. Събраха се хора в столовите на корабите, по оранжериите търчаха влюбени двойки. Алекс се оживи, стана от креслото си и кимна на Палма, да отиват на разходка. Двамата скоро излязоха от дежурната каюта, а в коридора беше оживено. От тук ,от там, думкаше силна музика.





(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 339, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 339, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Crossfire продължаваше патрулния полет над бреговете на този свободен континент на планетата Orixon 31. Корабът летеше на 7 км. височина със около 300 км/ч. Бяха будни само 50 души, а полета вървеше нормално. Алекс пушеше цигара с кафе седнал зад компютрите, а до него бяха помощниците му. Тук беше и Ing, който изучаваше техниката в кораба, а в същото време обясняваше на земляните как се работи с техния компютър, който той подари на Алекс. Това беше компютър работещ по друга логика и с други възможности. Земляните оценяваха високо новата си придобивка. В тези часове Браун и Джейн изучаваха чуждия компютър. Командир Йон искаше да могат да използват чуждия компютър, а те напрдваха добре със усвояването на материала. Алекс се изправи пред предния люк на дежурната каюта и се загледа напред по пътя. Времето беше мрачно, сурово, валеше дъжд. Вятъра беше със скорост 7 m/s от север.
По- късно Алекс, Палма и Ing излязоха из кораба, за да покажат на своя извънземен приятел, какво представлява кораба от вътре. Ing се зарадва много. Той беше добродушен, но строг човек. Той обеща да покаже техния кораб на своите приятели- земляни. Това можеше да се случи по- късно, в идните дни. Разходката на тримата завърши в столовата, където седнаха на по чаша джин с тоник. Принцеса Lipo много се зарадва, че вижда Алекс, тя им сервира питиетата и салатка от осолени лимони и седна да побъбри с тях. Тук имаше само няколко души по това време. Докато се черпеха Алекс извади лаптопа си и се занима с размисъл. Принцеса Lipo и Палма се разговориха на темата кухня и кулинария. И двете бяха добри в тази област, но принцесата готвеше всеки ден, ново меню за екипажа. Тя не беше сама в кухнята. Тук работеха четирима души.
Следобеда напредваше, когато Алекс, Палма и Ing се прибраха в дежурната каюта. Полета продължаваше, без съществени проблеми и без да бъдат забелязани "хищници" по границите на свободния континент. Някъде напред по пътя имаше още една база на AFJ, със град- колония до нея. Там живееха 400,000 души. Това беше следващата спирка на Crossfire, а до там оставаха около 2- 3 часа. В това време вече имаше добра радиовръзка с базата, това беше база № 10. Междувременно от кораба LX 2080 на Съпротивата съобщаваха, че пътуват към същата база, за да бъдат със своите приятели от Crossfire.
Следобеда отиваше към края си, когато Алекс си свари пълен чайник с билков чай, загъна се в дебелото одеало зад компютрите и се занима с проверката на бордовите системи на кораба. Наближаваха база № 10. От там съобщаваха за нормална обстановка.
*
Вечерта започваше, когато Crossfire се приземи в база № 10 на AFJ, това беше планетата Orixon 31. След обичайните проверки за безопасност навън излязоха екип от 10 души, които трябваше да ремонтират един от компютрите на базата. Командир Йон пък прие двама офицери от базата в каютата за гости на кораба. Алекс и Палма излязоха на терасата, а тук валеше дъжд, мрачно и сурово време. Оттук се виждаха светлините на базата, както и на града- колония, отдалечен на 4- 5 км. нататък. Алекс беше в лошо настроение, а Палма беше мълчалива тази вечер. Постояха на терасата близо половин час, преди да се приберат на топло в каютата.
По- късно Алекс запали цигара с кафе и се занима да проверява компютрите на кораба. Той беше един от специалистите по въпроса. Дежурната каюта беше натъпкана с компютри и пултове, които понякога трябваше да се проверяват, въпреки системите им за самоконтрол. За тези проверки Алекс използваше единия си лаптоп, като анализатор за изправността. В дежурната Алекс откри дребни проблеми с техниката и се зае да ремонтира. В това време Палма почистваше дежурната каюта, а Ким и Аш приготвяха вкусна вечеря. Из кораба беше тихо и спокойно, преди командир Йон да награди избрани 30 души със излизане до града, а на останалите да даде три свободни часа време.
*
Късно вечерта екипажа имаше свободно време, а трийсетте наградени с разходка до града, все още ги нямаше. Екипа от десет души, изпратен да ремонтира компютър в базата, също ги нямаше още. Алекс запали цигара с кафе, дълбоко замислен над своите теми за размисъл. Из кораба беше шумно и оживено, а охраната беше подсилена, заради необичайната ситуация с още незавърналите се хора от екипажа.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire и LX 2080, (кораба на Съпротивата) се намираха в база № 10 на AFJ на планетата Orixon 31. Тук се беше усложнила работата по ремонтирането на един от компютрите на базата, а това доведе до закъснение със продължаването на полета на Crossfire. Командир Йон беше изпратил два екипа от по 10 души от екипажа, за да отстранят повредата на компютъра. Помощ от Алекс и неговите помощници, все още не беше поискана, а те седяха по местата си в дежурната каюта и работеха. Алекс запали цигара с кафе, замислен по темите си за размисъл, като имаше и нови задачи за решаване. Тук беше и Ing, който обучаваше екипа на Алекс, за работа с неговия компютър- подарък, който подари на Алекс.
Следобеда напредваше неусетно. В базата скоро беше пристигнал кораб с войници от фронта, които идваха за отпуска тук. Из космодрума беше оживено и шумно, посрещаха 400 войника техните близки и приятели. Из Crossfire бяха будни само 50 души, а другите 20 бяха в базата и ремонтираха въпросния техен компютър. Навън беше около + 4' С, тихо и със снеговалеж. В дежурната каюта беше топло и уютно. Корабът оставаше тук за неопределено време, докато бъде ремонтиран компютъра в базата. Това усложняваше изчисляването на бъдещия му полет. Междувременно от кръстосвача Nissan бяха пристигнали последните новини от близо и далеко. Алекс се залови да ги разглежда. Те бяха шарени, имаше и добри и лоши. Най- важната новина беше за Новата Земя на земляните, планетата Orixon 44, а именно- там нещата били съсвем нормални и под контрол. Алекс въздъхна като видя и последните новини от Земята. Кораб със 1,000 земляни скоро беше тръгнал оттам към Orixon 44.




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 338, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 338, Valeri Kolev.

Наближаваше вечерта на другия ден. Crossfire се намираше в база № 8. Планетата беше Orixon 31. Командир Йон беше дал почивка на екипажа. Нов полет щеше да има по- късно. Алекс и неговите помощници, както и Ing пристигнаха с джет във града, за да се разходят, да видят и да говорят с хората тук. До голяма степен населението от 300,000 души в този град, бяха земляни и техните потомства. Петимата приземиха джета до търговския център на града и влязоха вътре да разгледат и да видят какви стоки има тук. Тук забелязаха, че в града има и туристи. Те идваха тук по много причини, най- вече заради страхотната природа и вкусната кухня. Някои туристи идваха за да си избрат совалка, или кораб, каквито тук се произвездаха. В търговския център имаше разнообразни стоки, донесени от близо и далеко. Алекс и неговите спътници скоро напълниха една количка с избрани от тях стоки, а робота им теглеше количката след тях. Това бяха различни стоки, каквито се търсеха на кораба им. Други уникати те пазеха за подаръчета на своите приятели, за да ги подарят в трудни часове, а това вдигаше духа и настроението на хората. След като натовариха стоката си в джета, петимата отидоха в близкото кафене, за да изпушат по цигара с кафе и да поговорят с местните хора.
В началото на вечерта Алекс и спътниците му се завърнаха на кораба, а той скоро щеше да излита на патрулен полет. Тук всичко беше готово, изчакваха още няколко души да се приберат от излизане навън. Алекс запали цигара, удари един гълток джин и седна зад компютрите. Разходката му се беше отразила добре. По- късно щеше да се порадва на стоките, които си беше купил, а сетне щеше да им намери и място из багажа си. За сега ги бяха оставили заедно с количката в неговия бокс. Дежурните бяха в очакване да се даде старт на полета, но командир Йон се бавеше някъде из кораба.
*
По- късно вечерта Crossfire отлетя от база № 8 на AFJ, нататък по пътя си. Тази нощ Crossfire щеше да охранява над бреговете на този свободен континент. От Съпротивата казаха да се свалят обекти на "хищниците", ако са на по- малко от 100 км. от бреговете. Алекс запали цигара, удари един гълток джин и се занима да прерови радиоефира за съмнителни сигнали. До него бяха помощниците му и работеха по пултовете. Назад на масата се черпеха с джин и тоник, Браун, Джейн, Шон и Никита. Докато кораба набираше височина из кораба течеше подготовка за преминаване към три смени на работа. След вечерята за сън отиваха 200 души. Ing този път остана на борда на кораба на земляните, като имаше и джет от техния кораб, а джета му беше скачен към корпуса, при останалите джетове.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ing разговаряха за войната, за техниката и за своите цивилизации. Разговора беше интересен и се записваше, докато седяха зад компютрите на Алекс и той наблюдаваше предимно радара, за приближаващи летящи машини. Алекс запали цигара с кафе и замълча. Ing беше интересен събеседник, а електронния преводач даваше добър превод на езиците им. Слоноподобният хуманоид от Съпротивата- Ing беше изключително мъдър и прозорлив. Той за сетен път обръщаше внимание, че сред хората има и предатели. "Щом човек е от Съпротивата, не му имайте пълно доверие, докато не го проверите."- беше казал Ing. Някои предатели работеха за "хищниците" и за "злите демони". Това бяха опасни хора, готови да убиват, ако бъдат разкрити. Ing казваше, че офицерите работят само с проверени хора, които познават добре. С недоверие се гледаше на непознати, на нови хора.
Късно вечерта Crossfire летеше над бреговете на континента в следене за нарушители и вражески обекти. Патрулния полет беше на височина от 6 км. със скорост от 300 км/ч. За момента нищо подозрително не се забелязваше. Навън беше дъждовно и студено, а вятъра около 5 m/s от север- северозапад. Алекс запали цигара с кафе и се изправи пред предния люк, за да погледа напред и надолу по пътя. В дежурната каюта беше топло, уютно и тихо. Чуваше се само канала на дежурните, по който те разговаряха непрекъснато. В момента вървяха новините за войната на тази планета в сбит, концентриран вид- само най- важното.
По- късно вечерта Алекс и Палма имаха почивка. Те се прибраха в бокса, за да го приведат в ред. Намериха място на стоките, които си бяха закупили днес, почистиха бокса и се заловиха да подреждат нещата по раниците си. Всеки тук имаше две раници. Едната от тях беше задължителна и без нея беше забранено да се напуска кораба. От това можеше да зависи живота на конкретния човек. В нея всичко беше премислено внимателно, това бяха задължителни вещи по списък, които имаха по няколко предназначения, в зависимост- какво точно може да потрябва, когато боеца е сам и на чужда планета. Втората раница беше с личния багаж на командоса- астронавт. Тук бяха неговите вещи, които носеше по пътя си, лични неща, запаси от вода, кислород и храна в ограничен вид, за да тежи по- малко. Двамата подредиха раниците си и сетене подхванаха личните си запаси в склада. Тук всеки от тях имаше по един шкаф с провизии, вода, кислород и други неща. Понеже тези боксове можеха да се катапултират при авария на кораба или предстояща катастрофа, то от запасите в склада можеше да зависи оцеляването на боеца, преди въобще да намери помощ, или да дойде помощ за него. Боксовете можеха да се катапултират, приземяват или приводняват самостоятелно, със малки ракетни дюзи, както и чрез еднократни парашутни системи. Капацитета на складовите шкафове бяха по- големи, отколкото запаси можеха да се закупят. Според проверката, която си направиха тази вечер Алекс и Палма, можеха да оцелеят в бокса си около 80 земни денонощия.
По някое време Алекс и Палма седнаха да си почиват, запалиха по цигара и извадиха бутилка джин с тоник. Имаха малко време до кратката си смяна от полунощ до 3 ч., която беше планирана. Доволни от свършеното тази вечер, двамата се замечтаха. Това тук беше техния "дом", те нямаха друг дом. Бяха свикнали с тази мисъл. Колкото до появата на техни деца, то трябваше специално разрешение. На борда на Crossfire имаше 7 деца. Те бяха родени и се гледаха тук. Не се числяха в бройката 250 души екипаж на кораба. Това беше голяма отговорност, а Алекс и Палма все още нямаха готовност за това…




(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 337, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 337, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, когато Crossfire летеше към брега на океана, от където щеше да тръгне над фронтовата линия. Патрулния полет беше изключително опасен, а хората вече имаха и инструкции за следващите няколко дни. Алекс, Палма, Ким и Аш дежуреха в часовете до полунощ, но имаха готовност да останат на линия и след това, предвид тежката мисия. Crossfire летеше на височина от 10 км. и със скорост около 300 км/ч. Така щеше да патрулира над фронтовата линия през цялата нощ, а сигурно и на сутринта. Екипажът вече беше взел мерки да си направи това пътуване по- приемливо, а 150 души отидоха да спят и почиват. Алекс се беше разбеснял срещу "хищниците" и техните господари- "злите демони". Както го познаваха неговите колеги, то със сигурност тази нощ можеше да открие огън по "хищниците", ако някъде ги забележеше. Войнствено бяха настроени и колегите му из кораба.
Късно вечерта патрулирането продължаваше без особени проблеми. Алекс се беше загънал с дебелото одеало, топлеше се със чай, вече по- спокоен, и сканираше земята под кораба. Тук излизаха на яве бункерите на "хищниците", както и техните машини. За момента Crossfire само оглеждаше зоната, без да стреля, но това никак не беше изключено. Лошото време беше попречило на "хищниците", да вдигнат авиацията си. Съвсем неподготвени и заварени в лош момент, "хищниците" долу по бойните полета трепераха от страх.
Наближаваше полунощ. В дежурната каюта беше топло и уютно, а навън вилнееше снежна буря. Алекс си сипа чай, запали цигара и погледна към своите помощници. До момента нищо особено не беше забелязано по бойните полета. Чисто беше и в небето около кораба. Ниска беше активността и по бойните полета. Съпротивата укрепваше позициите си, докато траеше затишието.
*
Беше следобеда на другия ден. След като Crossfire сканира фронтовата линия, дежурните го обърнаха по същия път, но на обратно за наказателна операция. Crossfire летеше отново над фронтовата линия и унищожаваше всички машини на "хищниците" около линията, както и лагерите им. Стрелбата от Crossfire беше започнала още в зори. Назамните сили на Съпротивата съобщаваха за сериозни щети нанесени по обектите на "хищниците". Алекс стоеше прав пред стенния екран и наблюдаваше наказателната операция. Така щеше да бъде през целия ден. От екипажа спяха в тези часове 100 души, които щяха да поемат кораба в полунощ. Алекс запали цигара с кафе и погледна своите колеги в дежурната каюта. Crossfire стреляше през цялото време по цели на "хищниците". Скоростта му беше вдигната на 800 км/ч., а височината на полета беше 5 км.
Следобеда напредваше, когато Алекс седна на масата за по чаша джин с помощниците си, а дежурни останаха Браун и Джейн. Палма беше замислена в този ден, Ким изглеждаше сърдита за нещо, а Аш преглеждаше доклада за попаденията от стрелбата на кораба. Резултатите бяха добри. Зоната около фронта беше прочистена на 200 км. навътре към позициите на "хищниците". Междувременно в зоната се беше появил кораба LX 2080 на Съпротивата. Той летеше след Crossfire зает със сканиране, след стрелбата. Дистанцията между двата кораба варираше от един до два часа полет. По- късно се разбраха да се приземят на едно и също място, в база № 8 на AFJ, а това щеше да се случи около вечерта, а може би и по- рано.
Наближаваше края на следобеда, а с това Crossfire преустановяваше стрелбата и се насочваше към база № 8. По- късно вече далече от фронта, екипажа си отдъхна от напрежението. Алекс запали цигара с кафе и въздъхна. Навън вилнееше снежна буря, а в каютата беше топло и уютно.
Започваше вечерта, а кораба летеше над свободни територии, на път към база № 8. На близо час дистанция го следваше кораба на Съпротивата- LX 2080. На борда на Crossfire бяха оставени будни 50 души, а другите почиваха и спяха. В тези часове Алекс седеше зад компютрите си, загънат с дебелото одеало и докато работеше, се топлеше с кафе или чай. Полета вървеше нормално, а наоколо нямаше вражески обекти. По- късно Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка и за да огледат нещата тук. Те запалиха по цигара, докато вървяха из коридорите.
*
Вечерта напредваше, когато Crossfire се приземи в база № 8 на AFJ. Това беше планетата Orixon 31. Край базата се издигаше град- колония на земляните, където живееха 300,000 души, преселници от Земята. Алекс и Палма излязоха на терасата, за да погледнат навън. Валеше сняг и беше тихо. В далечината се чуваше шум от топлоцентралата на града. Тук готвеха кораб с подкрепления за фронта. Той щеше да отлети късно тази вечер. Местността около кораба беше гориста, а нататък се ширеше джунгла. Времето тази вечер беше омагьосващо със пухкавия сняг, който се сипеше. Алекс и Палма постояха близо час на терасата, пиха и по кафе, преди да се приберат на топло. Тази вечер командир Йон щеше да приеме четирима офицери от базата, докато екипажа подготвяше кораба за следващи полети и възстановяваше резервите от боеприпаси, изразходвани през изминалото денонощие.
По- късно Алекс, Палма, Ким и Аш седнаха около масата на чаша джин с тоник и салатка от осолен лимон. Докато те се черпеха, дежурни бяха Браун и Джейн. Алекс си драскаше по белите листи, нови и нови планове, Палма слушаше музика, а Ким стана да приготви вечеря, докато Аш преглеждаше новините. Скоро кораба беше готов за следващи полети. Запасите му бяха възстановени от складовете на базата. В тези часове екипажа получи награда от 4 часа, свободно време. Пред кораба беше отворен скара- бира пункт, донесоха и риба уловена в близката река. Скоро тук се събраха много хора- от кораба, от базата, и цивилни от града. Тук пред кораба стана оживено и шумно, а веселието започваше нормално. Тези хора тук бяха обединени от факта, че са заедно тук и сега. По това време пристигна и кораба на Съпротивата- LX 2080. От там също излязоха хора за скара- бира веселието. Появиха се също Алекс, Палма, Ким и Аш, както и приятеля им офицер от Съпротивата- Ing. Бирата беше добра- произведена тук в града, а месцето беше от стопанството на града- от прасенца и козички. Рибата имаше добър вкус- риба от тази планета. Нямаше нищо съществено по- различно във вкусовите очаквания, въпреки песимистичните първоначални прогнози. Дивечът си беше дивеч, навсякъде из космоса…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 336, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 336, Valeri Kolev.

Късно вечерта Crossfire продължаваше да се спуска в атмосферата на планетата Orixon 31. Алекс се топлеше с чай, загънат в дебело одеало, седнал зад компютрите и следеше как върви спускането. Ъгъла на спускане не беше бърз, а плавен, а освен това кораба нямаше да се приземява преди да достигне едната от базите на AFJ, продължавайки на височина от 12 км. Тази височина все още не беше достигната. Алекс запали цигара, замислен. Все още нямаше радиовръзка с базите тук на тази планета. Загубила се беше и връзката с Nissan. Това не беше кой знае какъв проблем. В това време Ким отиде да приготви вкусни, топли пици за закуска на екипа, а Аш стана от мястото си за да се разкърши и разтъпче. Палма пийваше джин с тоник, загледана в екраните пред себе си. Според ориентировката на кораба, той беше далеко от координатите на най- близката база на AFJ. Сигурно щеше да се пътува през цялата нощ до там.
Наближаваше полунощ, а с това екипажа преминаваше към три смени, като оставаха будни само 50 души. Междувременно кораба достигна 12 км. височина и премина към хоризонтален полет със около 400 км/ч. скорост. Под кораба беше океана, а над него силна гръмотевична дейност. Времето тук беше студено и бурно. Алекс запали цигара, отпи глътка джин и погледна към колегите си. Полета продължаваше без сериозни проблеми. Алекс се беше завил в дебелото одеало и не се оплакваше, а в каютата беше топло и уютно, в лека светлина. Със своите помощници Алекс оставаше на линия до към 2 ч.- 3 ч. в нощта. Така щяха да си осигурят сън до обеда на другия ден.
-Не се ли стопли вече, Алекс?- погледна го Палма.
-Вече е значително по- добре!- каза той, усмихна се, но на лицето му се появи просто една сурова гримаса.- Ще оцелея и този път!
-Искаш ли да сложа още един чайник с чай?- попита Палма.
-Ще сложим.- каза Алекс.- Имаме време, още 4 часа ще сме тук…
-Готови ли са инструкциите за полунощ?- попита Палма.
-Да!- каза Аш.- У мене са. Сега ги разпращам.
-Алекс, искаш ли още една пица?- попита Ким.
-Няма да откажа.- каза той.
В полунощ застъпи нощната смяна и за кратко време бяха будни 100 души. Скоро втората смяна отиде за задължителен сън, след като се оправят със себе си и хапнат. Алекс се беше стабилизирал и стоплил. Оставаха им 3 часа да дежурят, а сетне щяха да се наспят. Полета вървеше нормално, а наблизо нямаше вражески обекти. Базата щеше да бъде достигната рано сутринта. В тези часове някаква романтика се разливаше из кораба, по всички будни. Летяха със 400 км/ч. на 12 км. височина, а полета щеше да продължава чак до сутринта. В дежурната каюта беше топло и уютно. Алекс си взе още един пълен чайник с горещ чай, загъна се в дебелото одеало и този път при него всичко беше нормално. Палма си тананикаше някаква мелодия, а Ким и Аш се черпеха с джин с тоник. В тези часове кораба беше пилотиран от основните пилоти- Манхатън и Джейсън. Имаше и друга двойка пилоти, които водеха кораба по- рядко пъти. Това бяха Браун и Джейн. Третата двойка пилоти бяха Хенсън и Бояна.
В тази късна доба отново имаше будни само 50 души на борда на кораба. Алекс се изправи пред предния люк и надникна навън. Летяха сред гъсти дъждовни облаци с активна гръмотевична дейност. Някъде в далечината изгряваше една червеникава луна. В кораба беше тихо и спокойно, а в дежурната се чуваше как Палма си пее весела песничка. Осветлението в дежурната беше меко и достатъчно слабо. В такава обстановка, човек лесно би се объркал, че е в някаква къща, а тук хората си почиват. Напротив, това беше дежурната каюта на кораба. От тук винаги можеше да се помогне на пилотите от мостика, а се изпълняваха и куп други задачи. Алекс запали цигара, отпи глътка джин с тоник и се занима да търси сигнали по радиото, за да забележи навреме вражеско присъствие. Първият час почти се беше изтъркалял. С мисълта за топлата койка, дежурните чакаха края на смяната си.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire се намираше в база № 7 на AFJ, на планетата Orixon 31. На тази планета се водеха войни за два от континентите, където имаше нашествия от "хищници". Алекс пушеше цигара с кафе, този ден в лошо настроение. Из кораба бяха будни 100 души, а 150 спяха. В тези часове кораба се зареждаше с гориво, вода и кислород, както и провизии. В базата течеше учение, а наблизо се издигаше град- колония за земляни, където живееха 300,000 души. Командир Йон беше приел двама офицери от базата, за да разговарят за ситуацията на тази планета и за войната.
Следобеда напредваше, когато Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта. Навън валеше дъжд, облачно и сумрачно време. Алекс беше угрижен и натъжен, а Палма в този ден не беше приказлива. Те изпушиха по цигара с по глътка джин, докато разглеждаха наоколо. Скоро тук беше пристигнал кораб с войници от фронта, а сред тях имаше и ранени. Навън беше оживено и мокро. Алекс и Палма постояха близо час на терасата, преди да се приберат на топло в каютата. Алекс сложи след това пълен чайник с билков чай, да се вари, за да се стоплят с него, а сетне седна зад компютрите, за да поработи.
*
В началото на вечерта Crossfire излетя на патрулен полет над фронтовата линия. Тя се намираше на около 1,000 км. нататък от базата. Там боеве се водеха и в момента. Това щеше да бъде опасен полет, затова командир Йон даде инструкции на екипажа. Алекс беше загънат в дебелото одеало и се топлеше с чай, докато действаше в началото на полета. Времето навън беше зимно, заваля и сняг, който завяваше и трупаше бързо. До Алекс бяха неговите помощници, в готовност за сериозна работа в следващите денонощия, дори откриване на стрелба. Да, от тези пултове можеше и съвсем лесно да се стреля, със по- малки и по- големи снаряди и ракети. Имаше и ръчна стрелба, която понякога се практикуваше. В готовност за сериозни няколко денонощия беше и екипажа на кораба Crossfire. Временно бяха на линия всички от екипажа, докато се запознаят със инструкциите на командир Йон. Трябваше и леко да се спи, за да може всеки да стане бързо от койката, ако това се наложи…



(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 335, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 335, Valeri Kolev.

Започваше вечерта, когато Crossfire се прибра на кръстосвача Nissan. Корабът Ford беше изпратен до друга планета от тъмните, но той още не беше се завърнал. Нямаше го и кораба на Съпротивата LX 2080. Алекс запали цигара с кафе и опита да се свърже с кораба LX 2080. Връзката беше добра. На втората от тъмните планети, Съпротивата беше намерила цивилизация от ранен тип от вида на индианците. Те бяха се разбрали да постоят своя база тук. Офицерите от Съпротивата зарадваха местните с някои подаръци, както и провизии, като им обещаха, че тук скоро ще дойдат и други хора, които ще им обяснят много неща, за постиженията на цивилизациите из космоса. LX 2080, в близките часове щеше да се прибере обратно на Nissan. Корабът Ford беше посетил третата планета, която се оказа пустиня. Той щеше да се прибере всеки момент. Алекс, Палма, Ким и Аш седнаха около масата в дежурната каюта на по чаша джин с тоник, докато се изчакваха другите дв акораба да се върнат. Алекс както обикновено умуваше над лаптопа си и драксаше по листове хартия, които сетне заснемаше и архивираше. Той имаше над 20 теми за размисъл, по които умуваше, но освен тях имаше и въпроси за решаване. Неговите трима помощника му помагаха, както винаги.
По- късно Ford се прибра на Nissan, а половин час след това и кораба LX2080. Екипажите готвеха Nissan за продължаване на полета към звездата Orixon 3, ориентировъчна посока. Трите тъмни планети Orixon 38, 39, 40, скоро останаха назад, когато Nissan започна да набира скорост по сложна траектория. Алекс и неговите помощници се черпеха с джин с тоник и обмисляха нещата около планетата Orixon 40, която макар и слабоосветена, вече беше собственост на AFJ. Скоро в дежурната пристигна и Ing, с когото екипа на Алекс станаха приятели. Той беше офицер от Съпротивата. В този час Ing разказа как е минало посещението на планетата Orixon 39, където бяха намерили цивилизация в ранен стадий на развитие. Джина затопли приятно хората в дежурната и донесе добро настроение. Nissan набираше скорост, без особени проблеми в тези часове. Екипажите имаха лично време, за да стегнат нещата си, преди да минат на трисменен режим.
Вечерта напредваше, а из корабите беше оживено и шумно. Екипажите бяха на хапване, пийване и разговаряне по столовите. Имаха още три часа до полунощ, когато 400 души от Nissan отиваха на задължителен сън, а също 200 души от Crossfire. Дневния режим на кораба LX 2080 си беше тяхна работа, те не бяха под контрола на адмирал Шао. Алекс наблюдаваше как върви полета и какво има около него, Палма пийваше плодов сироп, а Ким беше отишла да приготви нещо вкусно за вечеря, докато пък Аш ремонтираше един от компютрите в дежурната. Беше хубава и спокойна вечер, а екипажите бяха в добро настроение и добра форма.
Полунощ наближаваше, а екипажите започваха да се разотиват по боксовете си, скоро общо 600 души преминаваха към задължителен сън. Nissan продължаваше полета си, без особени проблеми, а около него нямаше вражески обекти. Алекс и Палма бяха излезли на разходка из кораба Crossfire, като искаха да огледат корпуса от вътрешната страна, да проверят по- важните възли и да се спрат в оранжерията за почивка. Двамата запалиха по цигара и тръгнаха по най- външния тунел на кораба, който опасваше корпуса. Алекс се беше замислил, а Палма му разказваше последните си сънища. В този тунел се поддържаше температура малко над +0' С, та беше доста студено. Това се правеше, за да се спестява енергия, а освен това тунела рядко се използваше. Двамата вървяха напред, сканираха и оглеждаха стените, но освен няколко малки пукнатини, друго не беше забелязано, а извиканите роботи се заеха да ремонтират.
*
Беше бордовия следобед на другия ден. Nissan продължаваше полета по пътя си, без особени проблеми. Звездата Orixon 3 ставаше все по- близка. Най- близката планета беше Orixon 31, която щеше да бъде достигната около вечерта. Алекс се топлеше с чай, пушеше цигара и наблюдаваше пътя пред Nissan. Планетата ставаше все по- близка. Алекс в тези часове беше подложен на изпитания, измъчваше го остра носталгия по миналото и по Земята. В същото време му се въртяха мрачни мисли и го тормозеше неговия грип, който идваше понякога. Алекс не издаваше лошата си форма. Той се занимаваше със все повече задачи и теми за размисъл, за да разсее лошото си настроение. Угрижени обаче бяха и мнозина от колегите му тук на Nissan. Това беше като вълна от мрачни усещания, която беше заляла кръстосвача.
Бордовата вечер започваше, а Nissan наближаваше планетата Orixon 31. Екипажът на Crossfire се готвеше за отлитане и спускане долу на планетата. Алекс пушеше цигара с плодов нектар и подготвяше полета на Crossfire заедно с помощниците си. Стартът щеше да бъде даден всеки момент от командир Йон. Докато чакаха, дежурните проверяваха всички системи на кораба. Междувременно Nissan забавяше скоростта си, като някъде из орбиталните височини над планетата, той щеше да плува в дрейф, за да изчака Crossfire след това да се завърне обратно.
Скоро Crossfire се откачи от кръстосвача и полетя към планетата, която беше наблизо, за да се спусне надолу във атмосферата й. Това беше Orixon 31. Алекс се беше подобрил със здравните си проблеми, пийваше плодов нектар и се радваше на вечерта. Командир Йон беше дал три свободни часа на екипажа си. До Алекс бяха неговите трима помощника, а полета вървеше нормално.
Вечерта напредваше, а Crossfire достигна на 50 км. височина над планетата. Оттук започваше навлизане в йоносферата, а сетне и във атмосферата на планетата. За тази планета се знаеше, че тук има бази на AFJ и колонии- градове със земляни, имаше и бази на Съпротивата. Тук войната продължаваше- "хищниците" не искаха да напуснат два от континентите и да се махат от планетата. Местните раси тук бяха разнообразни, имаше и хуманоиди, трудно различими от земляните. Около планетата се забелязваха сили на AFJ и на Съпротивата. "Хищниците" по принцип се страхуваха от кръстосвачите, които им бяха дали горещи уроци, как са нежелани в звездната система Orixon. Затова силите на "хищниците" скоро усетили неприятности се покриваха из тъмната страна на планетата.
В началото на спускането на Crossfire в атмосферата на планетата, Алекс си даде почивка от един час, заедно с Палма.



(следва продължение)