ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 332, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 332, Valeri Kolev.

В началото на вечерта Nissan напредваше по пътя си към взездата Orixon 3. Алекс беше поспал 2- 3 часа, а сега бодър и свеж заемаше мястото си зад компютрите. Полетът вървеше нормално, без съществени проблеми. Около кръстосвача нямаше близки вражески обекти. На борда на Crossfire бяха будни само 50 души, но скоро щяха да бъдат събудени всички за свободни пет часа. Алекс запали цигара с кафе о погледна своите помощници и приятели. Смяната започваше. По екраните пред тях вървеше информация за полета, както и картина от външните камери. Нещата вървяха нормално. Алекс се зае да умува по своите задачи над белите листи хартия, докато прослушваше радиоефира.
По- късно вечерта Алекс, Палма и Ing се разхождаха из Nissan. Алекс запали цигара и се спря до един люк за да погледа навън. Бяха някъде между звездите Orixon 2 и Orixon 3. Наоколо беше звездното небе. Наблизо имаше междинна станция, но все още не се знаеше, дали ще я посетят. Алекс извади плоското, джобно шише с джин и отпи глътка. Тази вечер се очертаваше спокойна и добра. Вече течаха пет свободни часа за всички екипажи. Из корабите стана оживено и шумно. Столовата на Nissan, а и на Crossfire се напълниха с хора, които се събираха за да пийнат и хапнат, докато обсъждат последните теми. Алекс, Палма и Ing влязоха в оранжерията на Crossfire, за да поседят на една пейка, докато си говорят. Ing беше от слоноподобните хуманоиди от Съпротивата. Вече добри приятели със Алекс, те обсъждаха явленията в системата Orixon, както и войните тук. В оранжерията имаше към 20 души, но във столовата, която беше наблизо бяха 100 души. Течаха петте свободни часа за всички екипажи. Наближаваше полунощ, когато Crossfire се скачи към междинната станция, а Nissan остана наблизо в дрейф. Навън излязоха два екипа от по десет души. Алекс и Палма оставаха на линия до 2 ч. в нощта, а Ким и Аш отидоха да почиват.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire все още беше на междинната станция. Алекс, Палма и Ing вървяха из станцията и разговаряха. Това огромно съоръжение беше добре посещавано. Тук се виждаха хиляди пътници, които бързаха насам- натам. Сред тях имаше и хора, които трайно бяха заседнали тук. Тримата обикаляха из търговския център и търсеха информация за "злите демони и хищниците". Някои хора от запитаните даваха информация, която се записваше за архивите. Враговете се бяха появявали и на нови и нови места, в търсене на лесна печалба и започване на нашествие. По някои от планетите този процес беше в самото си начало. Алекс запали цигара и кимна на своите спътници, да влязат в ресторанта- кафене. Вътре имаше към 400 души, хора от всякъде, от различни видове и раси, с различно положение в обществото и различно богатство. Тях ги обединяваше факта, че бяха тук на междинната станция. Някои от тях щяха скоро да отпътуват, други щяха да престоят тук повече време, а някои бяха стигнали само дотук, със скромните си финанси. Те именно тук щяха да търсят работа и финансиране, а някои от тях щяха да продължат пътя си по корабите, като чистачи, готвачи и помощен персонал. Алекс забелязваше тук видове и раси, непознати до момента на AFJ. Това беше първия контакт с тях и Алекс записваше всичко за архивите. С някои от новите видове бяха завързани разговори в най- общ смисъл. AFJ непрекъснато се разширяваше и приемаше нови видове и раси към тази Агенция.
В края на следобеда тримата хапнаха по една гореща супа в ресторанта, пиха по чаша вино и се заприказваха с хората тук. Имаше хора от близо и от далеко. Някои знаеха за "злите демони и хищниците", други не бяха чували нищо по въроса. Алекс обясни на хората тук, че са военни от далечна планета, които воюват с "хищниците", а също така разказаха на хората за тяхното нашествието по планетите в зоната. Оказа се, че тук присъстват и военни. С двама такива разговаря Алекс, като в най- общи линии им разказа за военния съюз AFJ, както и за Съпротивата. Бяха разменени ноти за сътрудничество, както и директни радиостанции за връзка, както се правеше при нова среща из космоса. От тук AFJ спечели нови съюзници. Взеха си още една бутилка вино, лимонада и печено месо, докато разговарят с хората тук. Алекс запали цигара замислен. Колко лесно ставаха нещата, когато се тръгваше с добро. Междувременно Crossfire беше натоварен с още гориво, вода, кислород и провизии за запасите на кръстосвача Nissan. Скоро тук нямаше да имат друга работа и щяха да се прибират на Nissan.
Вечерта беше започнала, когато Crossfire напусна междинната станция, за да се прибере на Nissan. Алекс и Палма бяха седнали на чаша джин с тоник, а скоро при тях се появиха също Ким и Аш. Прибирането обратно на Nissan вървеше нормално, имаше около час път до там. Алекс запали цигара, замислен. На станцията бяха имали контакт с нова, непозната цивилизация, с която размениха ноти за сътрудничество. Имаше шансове тази цивилизация да се присъедини към AFJ. За сега имаха радиовръзка с военните от тази цивилизация, а останалото беше въпрос на време. Докато се приближаваха към Nissan, Алекс умуваше над белите листи хартия, както винаги. Беше малко напрегнат и разсеян, но в рамките на допустимото.
По- късно вечерта Crossfire достигна кръстосвача Nissan и се скачи към него, на своето място. Скоро пристигна и кораба LX 2080 от Съпротивата, когото изчакваха. Той също зае мястото си, а Nissan започна да набира скорост по сложна траектория за високи скорости. Алекс си свари пълен чайник с билков чай за да се топли с чай, зае мястото си зад компютрите и се захвана за работа, увит в дебело одеало. Беше намръзнал из станцията. Очертаваше се спокойна вечер и дълга нощ във полет, когато само чудо можеше да спаси дежурните от задремването. Тази вечер Алекс беше романтично настроен. В леката светлина на дежурната, той запали цигара и се замечта. Искаше да е със приятелите си на малък техен кораб и да имат дом на Orixon 44, пенсии и достатъчни приходи, но да не се налага да воюват и да пътуват надалеко. Orixon 44 беше откритието на AFJ, пуста планета, която стана Новата Земя на цялата земна цивилизация. Тук вече се бяха заселили 100 милиона души, които си имаха дом и работа, животът тук вървеше добре.




(следва продължение)