ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 324, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 324, Valeri Kolev.

Към средата на следобеда Crossfire продължаваше полета си, след отлитането от база № 1 на AFJ на планетата Orixon 50. Алекс се беше оклюмал, черни и мрачни мисли го тормозеха в тези часове. Носталгията по миналото и по родната планета, както неизвестността за Бъдещето го притесняваха изключително в тези часове. Той усили старанието си в работата и се опита да занимае мисълта си с повече задачи, за да не го тормозят мислите му. Не бяха в настроение и неговите помощници. На борда на кораба бяха будни 50 души в момента, а останалите спяха. Времето минаваше мъчително бавно. Алекс извади бели листи и се занима със своите над 20 теми за размисъл, докато следеше радиоефира за близки вражески сигнали. Полетът вървеше нормално без съществени проблеми. В това време се намираха над океана, на път към континент № 2, където имаше друга база на AFJ.
Следобедът напредваше, а Алекс и Палма бяха на разходка из кораба. Те минаха по външния тунел, опасващ кораба, за да проверят корпуса за дефекти и повреди, както и да проверят различните възли и системи на кораба. Тази проверка не беше излишна в никакъв случай, въпреки че имаше електронна сигнализация за повреди. Алекс запали цигара докато вървяха по тунела. Тук имаше различни входове, изходи и асансьори към другите нива на кораба, както и към техническите възли, разположени на различни места в кораба, за да бъдат по- малки щетите, ако по него се стреля. Палма се беше оживила в последния час. Тя държеше Алекс под ръка, докато вървяха от една точка за проверка до следващата точка. Алекс извади бутилката с джин от джоба си и отпи глътка. Той с нищо не издаваше, че е в много лошо настроение. Факта, че Палма се беше оживила, малко го поразсея и зарадва. Имаше такива моменти и часове из космоса. Понякога не всичко беше както трябва и много хора се паникьосваха до отчаяние…
Следобедът беше към края си, когато Алекс и Палма стигнаха до оранжерията на кораба. Тук имаше роботи, които събираха новата реколта бързорастящи плодове, зеленчуци и растения. Други роботи прибираха риба от рибарника, също бързорастяща. Тук имаше и птици и прасенца, които се прибираха с помощта на хората, заради по- сложните процедури. Оранжерията даваше прясна храна всеки ден. Двамата седнаха на една от пейките в оранжерията под едно от плодовите дръвчета, извадиха плоските си бутилки с джин и отпиха по глътка с по една цигара. Обиколката на кораба ги беше изморила.
В началото на вечерта Алекс и тримата му помощници бяха отново зад компютрите, за да обмислят различни проблеми, поставени пред екипажа на кораба, както на кръстосвача Nissan. Полетът вървеше нормално на 10 км. височина и със скорост 500 км/ч. все още над океана. Алекс запали цигара с кафе, докато драскаше по белите листи пред себе си и умуваше. От мястото си можеше да погледне през люка до себе си навън. На небосклона беше Зелената луна, заливаща облаците със мека, зелена светлина, а нататък се ширеше звездното небе. Алекс се загледа за известно време през люка, преди да продължи нататък. В тези часове той отново се залови да претърсва радиоефира за близки сигнали на "хищниците". Полетът вървеше нормално, без сериозни проблеми, а около кораба нямаше близки вражески машини и обекти. Пилотите Махатън и Хенсън в тези часове имаха помощта на командир Йон, както и дежурните на мостика. Тези дежурства се дублираха напрекъснато от екипа на Алекс, за по- голяма безопасност.
По някое време Алекс се изправи пред предния люк и погледна напред по курса на кораба. Оптиката му даваше добра картина, въпреки че навън беше тъмно. Той се загледа напред, а тъгата пронизваше душата му, за сетен път. С нищо не издаваше чувствата си пред своите приятели и колеги. Този ден лошото настроение трайно го завладя. Той си обясняваше това със проблеми, които са застигнали други земляни, някъде по света. Тази взаимовръзка се доказваше всеки ден, когато Алекс преглеждаше новините. Земляни в лоша ситуация имаше всеки ден, някъде по света. Това силно влияеше на някои хора, въпреки огромните разстояния. Такъв човек беше и Алекс, малко медиум, малко гадател. В тези часове той отново се замисли за своите предишни животи. Според спомените му и разказите му по време на хипноза от шамана Джи, Алекс беше живял в различните свои животи, не само на Земята, а и на чужди планети. Това го правеше едно древно същество, знаещо и видяло много неща. Именно тези си познания искаше да отключи Алекс. Жаден за знания и мъдрост, той включи архивите на AFJ, за да си припомня поне в общи линии, нещата от предишните си животи. Имаше планети и места, които му бяха странно познати. Имаше науки, които с учудване той забелязваше, че разбира добре, но е забравил. Друга тема за размисъл на Алекс беше това- да се свърже със своите близки и роднини, колко и да се намира на далеко от тях. Да научи поне някакви новини за тях, както и за старите си приятели. Това негово желание го караше да прекарва часове пред радиопредавателя на кораба, с надеждата да се свърже със Земята, както и със земните колонии по чуждите планети.
По- късно вечерта Алекс и неговите помощници излязоха из кораба да се разходят. Дежуренето седнали, им беше изморитело занимание и те се схващаха от липсата на движение. По корабите на AFJ беше предвидено достатъчно място за разходки, а това беше голяма придобивка за командосите- астронавти. Липсата на достатъяно място за разходки можеше да паникьоса човек във космоса. Друго подобно изискване беше- да има достатъчно пространство. В коридора Алекс запали цигара, отпи глътка джин и тръгна напред, а Палма се беше хванала за него под ръка, свежа и ведра днес. Вървяха четиримата бавно и без да бързат. В коридорите температурата беше около нулата.
Вечерта напредваше, когато четиримата влязоха в столовата, а тук завариха 50 души да вечерят, това беше смяната, застъпваща в полунощ. Четиримата седнаха на маса до един от люковете, а принцеса Lipo им сервира вечерно меню със вино и лимонада. Вкусната трапеза се хареса и на четиримата. Докато похапваха, Lipo хвърчеше наоколо, свикнала да сервира и отсервира. Тя беше много млада и жизнена. Работата й във кухнята на кораба й харесваше. Тук винаги имаше какво да се прави, винаги имаше посетители.




( следва продължение)