ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 338, Valeri Kolev.
Наближаваше вечерта на другия ден. Crossfire се намираше в база № 8. Планетата беше Orixon 31. Командир Йон беше дал почивка на екипажа. Нов полет щеше да има по- късно. Алекс и неговите помощници, както и Ing пристигнаха с джет във града, за да се разходят, да видят и да говорят с хората тук. До голяма степен населението от 300,000 души в този град, бяха земляни и техните потомства. Петимата приземиха джета до търговския център на града и влязоха вътре да разгледат и да видят какви стоки има тук. Тук забелязаха, че в града има и туристи. Те идваха тук по много причини, най- вече заради страхотната природа и вкусната кухня. Някои туристи идваха за да си избрат совалка, или кораб, каквито тук се произвездаха. В търговския център имаше разнообразни стоки, донесени от близо и далеко. Алекс и неговите спътници скоро напълниха една количка с избрани от тях стоки, а робота им теглеше количката след тях. Това бяха различни стоки, каквито се търсеха на кораба им. Други уникати те пазеха за подаръчета на своите приятели, за да ги подарят в трудни часове, а това вдигаше духа и настроението на хората. След като натовариха стоката си в джета, петимата отидоха в близкото кафене, за да изпушат по цигара с кафе и да поговорят с местните хора.
В началото на вечерта Алекс и спътниците му се завърнаха на кораба, а той скоро щеше да излита на патрулен полет. Тук всичко беше готово, изчакваха още няколко души да се приберат от излизане навън. Алекс запали цигара, удари един гълток джин и седна зад компютрите. Разходката му се беше отразила добре. По- късно щеше да се порадва на стоките, които си беше купил, а сетне щеше да им намери и място из багажа си. За сега ги бяха оставили заедно с количката в неговия бокс. Дежурните бяха в очакване да се даде старт на полета, но командир Йон се бавеше някъде из кораба.
*
По- късно вечерта Crossfire отлетя от база № 8 на AFJ, нататък по пътя си. Тази нощ Crossfire щеше да охранява над бреговете на този свободен континент. От Съпротивата казаха да се свалят обекти на "хищниците", ако са на по- малко от 100 км. от бреговете. Алекс запали цигара, удари един гълток джин и се занима да прерови радиоефира за съмнителни сигнали. До него бяха помощниците му и работеха по пултовете. Назад на масата се черпеха с джин и тоник, Браун, Джейн, Шон и Никита. Докато кораба набираше височина из кораба течеше подготовка за преминаване към три смени на работа. След вечерята за сън отиваха 200 души. Ing този път остана на борда на кораба на земляните, като имаше и джет от техния кораб, а джета му беше скачен към корпуса, при останалите джетове.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ing разговаряха за войната, за техниката и за своите цивилизации. Разговора беше интересен и се записваше, докато седяха зад компютрите на Алекс и той наблюдаваше предимно радара, за приближаващи летящи машини. Алекс запали цигара с кафе и замълча. Ing беше интересен събеседник, а електронния преводач даваше добър превод на езиците им. Слоноподобният хуманоид от Съпротивата- Ing беше изключително мъдър и прозорлив. Той за сетен път обръщаше внимание, че сред хората има и предатели. "Щом човек е от Съпротивата, не му имайте пълно доверие, докато не го проверите."- беше казал Ing. Някои предатели работеха за "хищниците" и за "злите демони". Това бяха опасни хора, готови да убиват, ако бъдат разкрити. Ing казваше, че офицерите работят само с проверени хора, които познават добре. С недоверие се гледаше на непознати, на нови хора.
Късно вечерта Crossfire летеше над бреговете на континента в следене за нарушители и вражески обекти. Патрулния полет беше на височина от 6 км. със скорост от 300 км/ч. За момента нищо подозрително не се забелязваше. Навън беше дъждовно и студено, а вятъра около 5 m/s от север- северозапад. Алекс запали цигара с кафе и се изправи пред предния люк, за да погледа напред и надолу по пътя. В дежурната каюта беше топло, уютно и тихо. Чуваше се само канала на дежурните, по който те разговаряха непрекъснато. В момента вървяха новините за войната на тази планета в сбит, концентриран вид- само най- важното.
По- късно вечерта Алекс и Палма имаха почивка. Те се прибраха в бокса, за да го приведат в ред. Намериха място на стоките, които си бяха закупили днес, почистиха бокса и се заловиха да подреждат нещата по раниците си. Всеки тук имаше две раници. Едната от тях беше задължителна и без нея беше забранено да се напуска кораба. От това можеше да зависи живота на конкретния човек. В нея всичко беше премислено внимателно, това бяха задължителни вещи по списък, които имаха по няколко предназначения, в зависимост- какво точно може да потрябва, когато боеца е сам и на чужда планета. Втората раница беше с личния багаж на командоса- астронавт. Тук бяха неговите вещи, които носеше по пътя си, лични неща, запаси от вода, кислород и храна в ограничен вид, за да тежи по- малко. Двамата подредиха раниците си и сетене подхванаха личните си запаси в склада. Тук всеки от тях имаше по един шкаф с провизии, вода, кислород и други неща. Понеже тези боксове можеха да се катапултират при авария на кораба или предстояща катастрофа, то от запасите в склада можеше да зависи оцеляването на боеца, преди въобще да намери помощ, или да дойде помощ за него. Боксовете можеха да се катапултират, приземяват или приводняват самостоятелно, със малки ракетни дюзи, както и чрез еднократни парашутни системи. Капацитета на складовите шкафове бяха по- големи, отколкото запаси можеха да се закупят. Според проверката, която си направиха тази вечер Алекс и Палма, можеха да оцелеят в бокса си около 80 земни денонощия.
По някое време Алекс и Палма седнаха да си почиват, запалиха по цигара и извадиха бутилка джин с тоник. Имаха малко време до кратката си смяна от полунощ до 3 ч., която беше планирана. Доволни от свършеното тази вечер, двамата се замечтаха. Това тук беше техния "дом", те нямаха друг дом. Бяха свикнали с тази мисъл. Колкото до появата на техни деца, то трябваше специално разрешение. На борда на Crossfire имаше 7 деца. Те бяха родени и се гледаха тук. Не се числяха в бройката 250 души екипаж на кораба. Това беше голяма отговорност, а Алекс и Палма все още нямаха готовност за това…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар