ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 342, Valeri Kolev.
Вечерта напредваше неусетно, а Crossfire достигна 12 км. височина и премина към хоризонтален полет. За да стигнат до базата на AFJ, имаха два часа полет над океана, а сетне няколко часа над вражеска територия. Това беше планетата Orixon 61. Тук война се водеше на два от континентите, а другите два бяха свободни, под контрола на AFJ и Съпротивата. В тези часове на борда бяха будни само 50 души. Тази вечер нямаше да има свободни часове за екипажа, впредвид сложната обстановка. Из кораба беше тихо и спокойно. Crossfire летеше на 12 км. височина със скорост 500 км/ч. Времето беше сурово със силни ветрове и облаци. Затова пък в дежурната каюта беше топло и уютно. Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха джин с тоник, седнали около масата, с лаптопите пред себе си. Това беше свободното им време, когато можеха да си съберат мислите и да ги приведат в порядък. Зад пултовете дежурните тази вечер бяха Джейн, Браун, Шон и Никита. Ing също беше тук. Той изучаваше компютрите на AFJ и поддържаше радиовръзка със своите, които се бяха спуснали в тези часове до една от базите на Съпротивата тук. Това беше кораба LX 2080- гост на кръстосвача Nissan. Алекс драскаше на един бял лист хартия пред себе си, докато мислеше по темите си. На листа изплуваха схеми, графики и текстове, които му бяха необходими занапред. Сетне снимаше с апарат хартията, за да архивира документа в лаптопа си. Тази вечер Алекс отново си припомняше някои от своите над 600 предишни животи. Това отключваше съзнанието му на нови и нови нива, отворено за безкрайни нови знания, мъдрости и хоризонти.
Късно вечерта Crossfire летеше над вражеските територии. Дежурните бяха с повишено внимание, но в небето нямаше кой знае какво натоварване. Наблизо нямаше летящи машини на "хищниците". Алекс и неговите помощници все още се черпеха с джин- тоник, седнали около масата. Алекс решаваше задачи по темите си за размисъл, пред бели листи хартия и лаптопа си. Четиримата подреждаха нещата из компютрите си, а Алекс имаше и допълнителна задача- да попълни корабния дневник с нова информация. Очакваше се около полунощ Crossfire да стигне над свободните територии, където риска беше много по- малък. В тези няколко часа кораба и екипажа биваха подложени на риск от обстрел от страна на "хищниците". Алекс се изправи пред предния люк на каютата и се загледа навън. Летяха през облаци, а навън беше мрак. Тук там прозираха късчета звездно небе, из между облаците. Алекс запали цигара и взе чаша кафе. Той се замисли за тази планета. Усещанията тази вечер бяха приятни, някаква романтика лъхаше из кораба. Преди да заеме мястото си на масата, Алекс огледа колегите си и провери как върви дежурството, а и самия полет. Всичко тук беше нормално. В дежурната каюта имаше лека светлина, тук беше топло и уютно, а хората се чувстваха някак си романтично. Алекс и помощниците му тази нощ щяха да почиват. В очакване на полунощ Алекс си мислеше за удобната си койка и за един дълъг и спокоен сън.
Наближаваше полунощ, а с това кораба се озоваваше над свободни територии. До базата на AFJ - № 7 оставаше около час път. Дежурните имаха радиовръзка с тази база, а от там вече очакваха кораба на космодрума си. От Кулата за регулиране на полетите съобщаваха, че положението по свободните територии е нормално. По фронтовете имаше затишие. Алекс се изправи пред стенния екран и погледна картината от предните камери, филтрирана от компютрите. Под кораба се простираше безкрайна, вековна гора, покрита с дебели пластове сняг. Валеше и в тези часове сняг. Корабът се спусна на 6 км. височина в очакване да приближи базата. В оставащото време до кацането, Алекс взе още едно кафе и остана прав пред стенния екран, а до него беше притихнала Палма.
Около полунощ Crossfire се приземи на космодрума на база № 7. От дюзите на двигателите все още излизаше пара и дим, когато Алекс и Палма отидоха на терасата на каютата. Навън ухаеше на планина, на зима и на сняг. Сняг се сипеше и в този момент. Срещу кораба се виждаха светлинките на базата и на близкия град- земна колония, където живееха 300,000 души. Двамата запалиха по цигара, извадиха бутилките с джин и отпиха по глътка. Кораба щеше да нощува тук. В това време щяха да го заредят с гориво, вода, кислород и провизии. Командир Йон отиде до базата за да разговаря с офицерите от базата. Междувременно от кораба Ford съобщаваха, че се намират на два часа от базата. Алекс и Палма постояха близо половин час на терасата, преди да се приберат на топло. Около кораба ставаше оживено. Два екипа излязоха навън по задачи, поставиха и външна охрана.
*
Следобеда на другия ден беше към края си. Crossfire все още се намираше в база № 7 на AFJ, както и кораба Ford, и двата от състава на кръстосвача Nissan. Този ден беше отпуснат от командир Йон за почивка на екипажите. И двата кораба бяха дозаредени с гориво, вода, кислород и провизии, преди да продължат нататъка. Все още нямаше инструкции за новите полети на двата кораба, а екипажите се подготвяха за това и почиваха. Алекс и Палма бяха излезли из базата и се разхождаха на въздух. На космодрума скоро беше пристигнал кораб с 400 войника от фронта, които идваха тук за отпуска от един месец. Беше оживено и шумно, хората посрещаха войниците, подобаващо. Алекс запали цигара, докато двамата крачеха из пресния сняг, който валеше и в момента. Навън започваше да се смрачава, когато на връщане от парка те наближаваха кораба си. Пред двата входа на Crossfire имаше хора от охраната, както и екипи, проверяващи корпуса му за повреди и пукнатини.
Беше началото на вечерта, когато Алекс и Палма се прибраха в дежурната каюта. Алекс запали цигара, взе си кафе и погледна какво е положението. Все още нямаше никакви инструкции за предстоящите полети. Командир Йон беше приел трима офицери от базата, с които обсъждаха обстановката по фронтовете тук на Orixon 61. Междувременно Crossfire получи новини от близо и далеко, препращани от кораб до кораб из системата Orixon, както и извън нея, където имаше кораби на AFJ, или на Съпротивата. Новините бяха шарени. "Злите демони" и техните армии от "хищници" имаха преимущество на много места из системата Orixon. Разузнаването проучваше какво е тяхното присъствие по съседните системи, но дистанцията беше огромна, трудно се пътуваше до там, а още по- трудна беше връзката по радио или лазерни транслатори. За Земята- нищо ново. Нови и нови кораби със хиляди земляни бягаха оттам заради нечовешкото робство, в търсене на свобода, по- добър живот и спокойствие…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар