ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 329, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 329, Valeri Kolev.

Беше полунощ, когато нощната смяна застъпваше на служба. Алекс беше решил да поработи още един- два часа, допълнително, още повече защото грипа му беше утихнал, той се беше стоплил и в добро настроение, в очакване на дълга и сопокойна бордова нощ, когато просто ще поспи добре. С него оставаха Палма, Ким и Аш. Верни приятели и помощници, те знаеха добре как да му помагат. Алекс запали цигара, сипа си джин, като отпи глътка и се зае със прототипа на суперкомпютъра си. Имаше да прави чипове и програми, да сглобява още възли към тази машина. Работата го увличаше, а неговите хора му помагаха, обхванати от творчески ентусиазъм и атмосфера и еуфорията на съзиданието. Прототипът вече работеше до голяма степен, точно както го беше измислил Алекс, но до достигането на окончателния му вид, щяха да минат месеци, дори година. Този компютър щеше да бъде разпространяван навсякъде където има земляни, напълно безплатно, за да им помага и пази от беди, както и за да им осигурява връзка помежду им, където и да се намират те. Връзката ставаше предимно по ефира, но имаше и система за насочена връзка със лазерни лъчи. Компютърът трябваше да може да си осигурява енергия поне по пет различни начина, а освен това сам да отстранява повреди в схемите и чиповете си. Към него имаше малък сервизен робот, който беше част от него. Основното в идеята на Алекс беше, че този компютър трябваше да работи безаварийно цели 100 години. Само така щеше да се осигури безопасност на всеки един землянин за целия му живот, където и да се намира той. В тези първи часове от новия ден, Алекс и неговите помощници се подкрепяха с джин и кафенца, а Аш отиде в кухненския блок на дежурната, за да спретне по една топла пица за среднощна закуска. Тук бяха също Браун, Джейн, Шон и Никита, които дежуреха по пултовете. В Nissan беше спокойно и тихо, а наоколо нямаше опасни обекти.
*
Към края на следобеда на другия ден, Nissan наближаваше планетата Orixon 27. Корабът Crossfire се готвеше за спукането към планетата, по- късно днес. Алекс работеше зад компютрите заедно със тримата си помощници, днес в добро настроение. В очакване на разрешение за отлитане дежурните наблюдаваха екраните пред себе си. Алекс запали цигара и си сложи да се вари пълен чайник с билков чай.
Вечерта започваше, когато Crossfire се отдели от кръстосвача и започна доближаване до планетата и спускане. Алекс пушеше цигара с чая си, днес в добро настроение, докато работеше по компютрите. Долу се намираше планетата Orixon 27. Тук Crossfire щеше да посети база на AFJ и колонията до нея, със население 500,000 души, земляни. Спускането вървеше нормално, по изчислената траектория. На борда спяха този път само 100 души. Около кораба нямаше вражески обекти, но въпреки това Алекс и неговите помощници дебнеха за опасности по пултовете. Към планетата скоро щеше да се спусне и кораба на Съпротивата, който летеше заедно с Nissan. Двата екипажа щяха да се видят чак долу в базата, когато пристигнеха там.
По- късно вечерта Алекс и Палма се разхождаха из кораба. Алекс запали цигара докато вървяха по коридорите. Беше оживено навсякъде из кораба. Командир Йон беше отпуснал пет свободни часа на екипажа. Алекс и Палма вървяха бавно, без да бързат. Смятаха да идат в столовата, за да хапнат. По пътя си провериха няколко от възлите на кораба и мрежата на компютрите. После минаха пред оранжерията, където имаше към десетина души, млади двойки. Седнаха на една пейка в оранжерията и пийнаха джин от плоските си бутилки на униформата. Вечерта се очертаваше приятна и това не остана незабелязано от тях.
Скоро корабът достигна 15 км. височина и премина към хоризонтален полет към базата на AFJ на тази планета. Летяха над облаците със скорост около 500 км/ч. Алекс запали цигара с кафе и се зае със умуване по своите теми за размисъл, над белите листи хартия и на компютрите. Той беше дълбоко замислен и наблюдаваше параметрите на полета.
Вечерта напредваше, когато Crossfire слезе до 10 км. височина в полет над океана на Orixon 27. Тук времето беше бурно и мразовито. Навън температурите бяха около - 10' С. Затова пък в дежурната каюта беше топло и уютно. Тази вечер тук имаше десет души от екипа на Алекс. Дежуреха Браун и Джейн, а останалите бяха около масата на джин с тоник. Алекс пък беше зад компютрите си и размишляваше по своите въпроси над бели листове хартия. По това време още нямаше радио- връзка с базата, беше се загубила и радиовръзката със Nissan. Дежурните опитваха да се свържат с кораба на Съпротивата, с който бяха заедно при полета на кръстосвача. Тази планета беше свободна, държана под контрола на Съпротивата и AFJ. Това беше едно от малкото места, където "хищниците" не бяха допуснати. Тук те бяха отблъсквани на няколко пъти и прогонвани.
Беше късно вечерта, когато Алекс запали цигара с кафе и се изправи пред предния люк на дежурната. Корабът летеше над океана, сред облаци и дъжд. В далечината изгряваше една от луните на планетата, окъпвайки облаците в жълто. Алекс се замисли дълбоко. Усещанията тук бяха особени, както на всяко различно място. Това беше един непознат, чужд свят, където земляните имаха присъствие, бази и колонии. Алекс не знаеше точно какъв е света тук, но усещанията бяха приятни, това беше добро.
*
Crossfire пристигна в базата № 4 , на AFJ. Това беше планетата Orixon 27. Веднага след приземяването Алекс и Палма излязоха на терасата към дежурната. Навън беше страхотно. Валеше сняг, тихо и вълнуващо. Алекс запали цигара, а Палма донесе кафета. Тук въздуха беше чист и свеж. Снегът беше натрупал около метър пелена навсякъде. Пистите и площадките на базата още не бяха почиствани. Беше само леко хладно, меко, приятно време. Двамата се загледаха в далечината, където светкаха лампите на колонията. Тук живееха 500,000 души- земляни. Човек спокойно можеше да се почувства "у дома си", сред своите. Това усещане не се забравяше никога. Докато двамата се радваха на мястото тук, и хубавата вечер, командир Йон определяше кого ще награди със разходка до колонията. Късметлиите бяха 30 души, най- добрите от екипажа, като изключим екипа на Алекс, които имаха друг статут и свободно излизане навън. Скоро пристигна в базата и кораба LX 2080 на Съпротивата, със 50 души екипаж, същия който гостуваше на Nissan.



(следва продължение)