ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 348, Valeri Kolev.
Наближаваше полунощ. Crossfire, Ford и LX 2080 бяха кацнали край база- фар на Съпротивата, а на борда на Crossfire- в столовата, имаше среща на екипажите, както и с гости от базата. Столовата приличаше на луксозен ресторант в тези часове. Отопляваше се с два топловентилаторни агрегата, а принцеса Lipo, Сюзън и Соня сервираха вкусни блюда от вечерното меню на кораба, както и напитки. Тук се водеха разговори по най- важните теми в момента, за войната срещу "хищниците" и ситуацията в зоната Orixon. Навън валеше сняг и беше абсолютен мраз със температури от -35' С. Тук имаше хора и от трите кораба, както и от базата.
Алекс работеше седнал на мястото си в дежурната каюта, зает с прототипа на суперкомпютъра си, който проектираше. До него беше Палма и в тези часове те се черпеха с вино с лимонада и мезета, седнали по местата си. Тук бяха също Ким и Аш, както и Ing и дежурните Шон и Никита. Трите кораба щяха да нощуват тук тази нощ, а лимит за срещата не беше даден. Тя щеше да продължи до късните часове на нощта. Из кораба бяха разположени постове, както и при входовете му. Подсилена беше охраната. В тези часове отбранителната система на кораба беше активирана, бяха спуснати щитовете и пусната алармата. Макар и с гости на борда, кораба започваше нощуването си тук. Екипажа беше доволен на новата неочаквана почивка за цяла нощ и бяха отпуснали от съня си, за да бъдат на срещата в столовата.
*
Беше следобеда на другия ден. Crossfire продължаваше от сутринта патрулния си полет. Алекс се топлеше с чай, седнал на мястото си и се занимаваше със задачите си. До него Палма слушаше новините от мостика по общия канал. Ким и Аш дебнеха за вражески обекти наблизо, а дежурни бяха Браун и Джейн. Корабът летеше на 8 км. височина, със скорост около 400 км/ч. Полетът вървеше нормално. По бреговата ивица на свободния континент нямаше обекти на "хищниците". Алекс пренасочи мислите си към прототипа на компютъра, който проектираше. Тук имаше да прави още нови чипове и програми. Прототипът ставаше все по- добър, а вече изпълняваше повечето от предвидените функции. Това щеше да бъде компютър- помощник, който щеше да се произважда в огромни количества, за да стигне до всеки землянин, навсякъде из космоса, за да му осигури сигурна връзка с другите земляни по света, да му помага и да го пази от беди и трудности, както и да му осигурява богат архив знания, полезна информация, филми, музика, книги. Такъв беше замисъла на Алекс. Този компютър трябваше да работи без проблеми цели 100 години, за да служи вярно на собственика си през целия му живот. Компютърът трябваше да може да се ремонтира сам, като изключва повредени възли от схемата си. Към него беше предвиден малък робот, който да го обслужва и ремонтира механически. Захранването на този компютър трябваше да става по пет независими начина, в зависимост с какви ресурси разполага неговия собственик.
Към края на следобеда Алекс и неговите трима другари отвориха бутилка джин и тоник, за да се почерпват, седнали по местата си. На борда бяха будни в тези часове само 50 души. Полета вървеше без сериозни проблеми, а пилоти бяха Манхатън и Джейсън. В дежурната дежуреха Браун и Джейн.
В началото на вечерта по заповед на командир Йон, дежурните търсеха близък град или база, за спирка на кораба. Скоро намериха такъв град на 1,500 км. навътре в континента. Crossfire се насочи натам, веднага щом одобриха мястото за спирка на кораба. В това време Алекс и Ing обикаляха из кораба. Алекс му показваше основните възли на кораба и неговите системи. Ing беше изненадан от възможностите на този кораб. Той даде много висока оценка на този кораб, като проект и изпълнение. Ing казваше, че рядко се виждат такива кораби, с подобни бойни възможности. По- късно двамата отидоха в столовата. Тук намериха Палма, Ким и Аш и заедно те седнаха около една маса до близък люк, за да имат някаква гледка, докато вечерят. Вечерното меню беше особено вкусно, а петимата си взеха и бутилка вино с лимонада. Те не бързаха. Пийнаха и хапнаха, а тук имаше към 100 души в тези часове. Разговорите се въртяха около новините от близо и далеко, както и за войната. По- късно си доизпиха виното с лимонадата, взеха си храна от стола за късно вечерта и за нощта и тръгнаха да се прибират в дежурната каюта.
Вече в дежурната каюта Алекс си сложи чайника с билков чай да се вари и седна на мястото си. Crossfire пътуваше към един град със 200,000 жители, а там щяха да се приземят на летището край града. Командир Йон искаше няколко часа почивка за кораба на тази тяхна спирка, преди да продължат патрулирането. До града оставаше около час време. Алекс запали цигара, сипа си чай и се замисли, загънат с дебелото одеало в креслото зад компютрите.
Вечерта напредваше, когато Crossfire се приземи на летището на избрания град, който имаше 200,000 жители. Тук земляните идваха, за да почине целия кораб няколко часа и да се приготви за продължаване на полетите си. Тук нямаше база на Съпротивата, нито на AFJ, но пък намериха център на тукашните военни, поддържан от 1,400 военни. Това беше бойна станция за отбрана на този град, както и района наоколо със близо 3,000 км радиус на действие на бойните ракети. Командир Йон се заинтересува от тази бойна станция и покани четирима офицери от тукашните армии, които скоро пристигнаха на борда на Crossfire за приятелски разговори.
Алекс и неговите трима другари бяха излезли на терасата на каютата, за да погледат околната местност. Бойната станция на тукашните военни сили се намираше на 40 км. от летището в западна посока. Местността около кораба беше интересна. Тук валеше дъжд, а температурите бяха около +0' С. Алекс запали цигара, отпи глътка джин и се загледа нататъка, където блещукаха светлинките на града. Още нямаше инструкции, колко часа ще престои кораба тук, а екипажа подготвяше себе си и кораба за продължаването на патрулните полети. Въздуха беше чист и свеж, ухаеше на сняг и на планина, но беше влажно и мокро. Из летището нямаше кой знае каква дейност. Току- що беше пристигнал туристически кораб със 400 пасажери, които идваха да разгледат града и неговите забележителности. Те скоро се появиха пре дкораба и тръгнаха на малки групи от по 20 души, нататък из летището. Те щяха да ползват кораба за спане, а щяха да вечерят из града. Жадни за преживявания и приключения туристите смятаха да нападнат нощните заведения на града. Алекс кимна с глава замислено, отпи още глътка джин и погледна към своите другари. Това беше една хубава вечер за земляните…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар