ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 343, Valeri Kolev.
Късно вечерта Crossfire отлетя от база № 7. Докато кораба набираше височина, Алекс си свари пълен чайник с билков чай, за да се топли, загъна се в дебелото одеало, седнал зад компютрите и се зае с работа. Това беше патрулен полет по фронтовата линия, със предимно разузнавателна цел, но не беше изключено да има на някои места и бомбандировки. След излитането екипажа премина на трисменен режим, като останаха будни 50 души. Алекс беше общо взето в добра форма, но беше настинал при излизанията си навън. Това не беше обичайния негов грип, а настинка. Той работеше с компютрите, а на белия лист пред себе си драскаше графики, схеми и йероглифи, докато обмисляше това- онова.
По- късно вечерта Crossfire достигна 10 км. височина и продължи полета си на тази височина, със скорост от 300 км/ч. Над фронтовата линия щяха да достигнат около полунощ, а това означаваше към два часа път. За момента около кораба нямаше опасни обекти. Алекс запали цигара и се изправи пред стенния екран, за да погледа пътя напред. Летяха над свободните територии все още. Тук- там имаше малки и по- големи градове и селища. Алекс беше разсеян тази вечер и му се спеше, но имаше още задачи за решаване. Той наплиска лицето си с вода на чешмата и се ободри с още кафе. Предстоеше му и дежурство до 3 ч. в нощта, заедно с Палма, Ким и Аш.
Около полунощ кораба вече летеше над фронтовата линия, която се изписваше на зиг- заг на екрана с картата на континента. Тази нощ Crossfire щеше да заснеме позициите на "хищниците", на техните лагери и машини, за да бъдат унищожени по- късно. При проблем дежурните можеха да вземат решение за бомбандировки и обстрел по наземни цели. Алекс все още не беше се разсънил, а в този час приемаше дежурството от предишните дежурни. Съвсем скоро настъпваше полунощ и Алекс със своите трима помощници поемаха дежурството на кораба. Той взе още кафе и запали цигара, дълбоко замислен. В тази сънливост нямаше нищо нормално. От опит той знаеше, че сънливостта означава няколко възможни неща- сеизмична активност, пожар или експлозия, случили се на други земляни, някъде по света. Това само по себе си беше лоша новина. Замислен над това, Алекс се съсредоточи към екраните. Вървеше сканиране на фронта и отбелязване на предварително известните позиции на Съпротивата, за да се изолират от възможен обстрел по- късно. В небето беше спокойно, но от земята можеха да стрелят по кораба. Той разбира се имаше предпазна система срещу ракети.
*
Вървеше следобеда на другия ден. Космическия кораб Crossfire продължаваше полета си над фронтовата линия. В тези часове той се откланяше от тази линия за да стигне до база на AFJ, разположена на 1,400 км. навътре във свободните територии. Край база № 8 беше разположен град- земна колония със 500,000 жители. В тези часове Алекс умуваше по своите теми за размисъл, докато драскаше по белите листи хартия, седнал удобно зад компютрите на мястото си, загънат в дебело одеало. Като шеф на дежурния екип от 30 души, той беше дал необходимите инструкции за работа, а полета вървеше нормално, без сериозни проблеми. До Алекс беше Палма, която наблюдаваше как върви полета.
Беше началото на вечерта, когато Crossfire пристигна в база № 8. Навън беше адски студ и мраз, някъде около - 15' С, температури, със снежна виелица. Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи пред люка, за да погледне навън. Тук екипажа щеше да има среща с тукашните военни, за да се обмени опит и да се поговори за войната. Това щеше да стане в столовата на кораба. В същото време командир Йон прие двама от офицерите на базата. Да отидат до града на разходка бяха наградени 30 души.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка. За разговорите в столовата бяха дошли 50 души от базата. Скоро там се събраха всички и Браун започна да води разговорите заедно с Джейн. На командосите- астронавти бяха предложени питиета, докато траят разговорите. Алекс, Палма, Ким и Аш слушаха раговорите по радиоканала на кораба, докато се разхождаха из кораба, а по- късно се прибраха в дежурната каюта.
Късно вечерта Алекс и неговите помощници бяха на по чаша кафе и джин с тоник. Четиримата щяха да дежурят до 3 ч. през нощта. В тези часове небето наоколо беше тихо и спокойно. Тази нощ кораба щеше да нощува тук в база № 8. Срещата на екипажа с военни от базата продължаваше, а след разговорите щеше да има празнична трапеза, по случай на тази среща. Това в столовата на Crossfire. Междувременно в базата пристигна и кораба Ford със 100 души екипаж. От този кораб бяха определени 50 души, които щяха да присъстват на разговорите в столовата на Crossfire. Място имаше достатъчно, а готвачите бяха готови с много порции от извънредното меню.
В края на вечерта в столовата течеше празнична вечеря. Там беше весело тази вечер. В същото време охраната на кораба беше увеличена, имаше постове и навън, около кораба. Алекс, Палма, Ким и Аш се черпеха с джин и тоник, докато чакаха полунощ, за да поемат дежурството на кораба. До града бяха отишли със джетове 30 души от екипажа, определени от командир Йон за тази награда. Очакваше се те да се завърнат около полунощ. Алекс беше угрижен тази вечер. Странно прилошаване и сънливост го съпътстваха и сега. Той си обясняваше това явление със вероятни проблеми на други земляни, някъде по света. Свръхчувствителността на Алекс беше добре позната на шамана Джи, който му даваше подходящи билки, за да може странните явления да отминат по- бързо и безболезнено. Алекс се успокояваше с мисълта, че AFJ ще намери бедстващите земляни и ще им помогне. Това до голяма степен беше от приоритетите на Агенцията AFJ. Защита и помощ за земляните навсякъде по света.
Беше около полунощ, когато Алекс запали цигара изправен пред предния люк на дежурната каюта. Отсреща се виждаха светлинките на базата, както и на града по- нататък. Това беше една приказна снежна вечер, а приказна щеше да е и нощта. При температури от порядъка на -15 ' С, беше тихо и спокойно време със силен снеговалеж. Алекс се замечта, а до него се появи Палма и се притисна тихо към гърба му, тананикайки си някаква песничка…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар