ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 347, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 347, Valeri Kolev.

Crossfire беше излетял от базата на Съпротивата около обед. Във началото на вечерта полета продължаваше по бреговата ивица на единия от свободните континенти, това беше патрулен полет. Алекс пушеше цигара с кафе и преглеждаше новините от близо и далеко, седнал на мястото си зад компютрите. Полета вървеше нормално, в търсене на нарушители по бреговете на континента, подводници или летящи машини на хищниците. За момента нищо такова не беше открито. По бреговете беше спокойно. Алекс въздъхна тежко и се изправи пред предния люк на каютата, за да погледа напред във сумрака и спускащата се тъмнина. Корабът летеше на 10 км. височина и със скорост от 300 км/ч. Патрулирането щеше да продължи сигурно през цялата идваща нощ, без спирка по пътя. До Алекс се беше появила Палма. Тя сложи ръце на раменете му и се загледа навън през люка:
-Каква хубава вечер! Тук едва ли ще хванем "хищници"…
-Не ни трябват, всъщност.- каза Алекс.- Пазим бреговите граници на свободния континент.
-Ще направя топли пици, да те запиша ли и теб?- попита тя.
-О, да, задължително- две топли пици за мен!- каза Алекс.
По- късно двамата похапнаха топли пици със пепси, преди да продължат работата по задачите си. Хапнаха също Ким и Аш, както и дежурните тук Браун и Джейн.Около кораба Crossfire нямаше близки опасни обекти в небето. Долу по бреговата ивица не се забелязваха нарушители, подводници или други машини на "хищниците". В очакване на една спокойна вечер на борда на кораба, екипажа се раздвижи за три свободни часа, отпуснати от командир Йон.
Вечерта напредваше, когато напред по пътя на кораба забелязаха фар- база на Съпротивата и влязоха в контакт с него. Над фара щяха да бъдат по- късно вечерта, най- късно в полунощ. Командир Йон умуваше, дали да се каца край този фар. Той се допита до екипажа и се взе решение- да се посети тази база- фар, на Съпротивата. Докато доближаваха океанския фар, на борда на кораба екипажа имаше трите си свободни часа. В столовата се бяха събрали почти всички, на пийване, хапване и приказки. А Алекс и тримата му другари се черпеха с джин и тоник, седнали по местата си. Вечерта се очертаваше да бъде добра и спокойна. Отново добри времена бяха застигнали кораба и неговия екипаж, макар и толкова надалеко от родната планета Земята.
Алекс отпи глътка джин и тоник, запали цигара и погледна радара. Фарът щеше да бъде достигнат скоро. Междувременно имаше радиовръзка с кораба Ford, който пътуваше насам от дистанция два часа. Дежурните се разбраха помежду си, двата кораба да се срещнат долу при Фара. Там щеше да бъде и кораба LX 2080 на Съпротивата. Алекс беше замислен над задачите си, докато майстореше нещо по прототипа на суперкомпютъра, който проетираше. Палма слушаше музика със слушалки, Ким подреждаше дежурната каюта и слягаше нови цветя на масата, а Аш приготвяше някаква вкусна вечеря за присъстващите тук дежурни и помощници, осем души с Ing. Алекс сръбна още глътка джин с тоник, сдъфка резен осолен лимон и продължи работата си с мерки за безопасността на кораба. В небето беше чисто, нямаше проблеми и долу по земята. В същото време екипажа се веселеше в столовата, където почти всички се бяха събрали в тези часове на пийване, хапване и разговори. Междувременно от Фара съобщиха, че вече очакват трите кораба тази вечер. В базата на Фара имаше 500 души, които поддържаха него, както и установките с ракети с далечен обхват, които бяха предназначени да унищожават приближаващи към планетата обекти на "хищниците". До Фара имаше малко градче със 50,000 души население. Crossfire приближаваше Фара все повече и повече. Оставаше по- малко от час, а пилотите започнаха снишаване за приземяване.
Crossfire се приземи късно вечерта в базата- фар на Съпротивата, а тук имаше и бойна станция с ракети за далечни цели, за потушаване на нашествие от космоса. До Фара беше разположен и малък град със 50,000 души население. Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта за да видят това място. Навън беше мразовито, сухо и тихо. С температури от - 35' С и слаб снеговалеж, това място беше застинало в покой. Не стояха дълго на открито, можеше да замръзнат. В дежурната каюта беше топло и уютно, а леката светлина разполагаше към романтика. Излизането навън щеше да става само със шлемовете, като се използваше външния въздух, но добре затоплен от нагревателите на шлема. Вече се готвеха два екипа от по десет души, които имаха задачи навън. Командир Йон пък прие четирима офицери от базата, при себе си в каютата за гости. Те щяха да разговарят както за войната, така и за тази бойна станция.
Алекс запали цигара с кафе и седна на мястото си, за да свърши още някоя и друга задача. По това време пристигна кораба LX 2080 на Съпротивата. На борда на Crossfire от екипажа му щяха да гостуват 20 души тази вечер. Още не беше известно дали ще се нощува тук. Екипажа беше в готовност и за двата варианта. Скоро на борда дойдоха гостите от кораба LX 2080, както и 10 офицера от базата, за да присъстват на среща в столовата. А там звучеше тиха, класическа музика. Принцеса Lipo, Сюзън и Соня разнасяха блюдата от вечерното меню, както и напитки. Места имаше достатъчно, дори и за онези 20 души, които щяха да дойдат сетне, след като кораба Ford пристигнеше. Столовата приличаше на луксозен ресторант, в тези часове. Присъстващите разговаряха по различните теми, актуални в тези времена.
Вечерта напредваше още повече, а Алекс и неговите другари похапнаха и останаха на вино с лимонада и мезета, седнали удобно по местата си в дежурната. С тях беше и Ing, който в тези часове разговаряше с близки и далечни бази и кораби на Съпротивата, за да получи последните новини, да ги подреди и приготви за използване от земляните. Тази му работа щеше да му отнеме цялата вечер, но той не се оплакваше. Беше доволен от положението си тук, от койката си, от работното местенце, от храната и от доброто отношение на земляните към него.
Алекс и Аш се бяха изправили пред предния люк и наблюдаваха местността около кораба замислени.
-Тук ли ще се нощува?- попита Аш.
-Засега да- тук.- каза Алекс.- Освен ако не ни вдигнат по тревога през нощта.
-Ще можем добре да си починем и да се наспим.- каза Аш.
-Това са едни от най- важните неща за нас.- каза Алекс.- Иначе сме загубени.
Двамата запалиха по цигара и се замислиха още по- дълбоко…



(следва продължение)