ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 22. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 22. роман от Valeri Kolev.

1.
Беше по обед, бордово време, няколко дни по- късно. Корабът Nissan се намираше в една от базите на Агенцията, на планетата Orixon 31. Алекс и Палма вървяха из базата и я разглеждаха. Това беше една стара база със история от преди 30 години. В близост се издигаше колония на земляните, град със 300,000 жители. Алекс запали цигара, докато се разхождаха из парка на базата. Времето беше добро, леко хладно и облачно. Из парка се разхождаха и военни и цивилни хора. Забелязваха се и опитомени животинки от тукашната фауна, както и животинки развъдени тук със земен произход- гълъби, котки, кучета, катерички и други.
-Колко време ще бъдем в тази база, Алекс?- попита Палма.
-Докато нашите екипи приключат със задачите си.- каза Алекс.- Имаме и хора пуснати из града като награда от командир Йон. Корабът вече е зареден и на теория е готов за отлитане.
-Тук е хубаво!- каза Палма.- Понякога ми се иска да се закотвим в една подобна база и да заживеем съвсем безгрижно и спокойно…
-Това няма как да се случи.- каза Алекс.- Имаме ангажименти към Агенцията.
-Да, наистина.- каза тя.- Но понякога се размечтавам…
-Да идем до кафенето, ето там!- каза Алекс.
-Добра идея.- каза тя.
*
Към средата на вечерта Алекс и Палма се прибраха в кораба. Бяха доволни от разходката си и от срещите с тукашните хора. Тук чуха и интересни хипотези по въпроса за изчезналата цивлизация. Докато асансьора ги издигаше до нивото на дежурната каюта, двамата въздъхнаха и се настроиха за работа отново.
*
Вечерта на другия ден Nissan летеше над океана към съседния континент, където земляните притежаваха 28% от териториите. Тук имаше пет бази на Агенцията и съответно- пет града- земни колонии. Корабът летеше със 400 км/ч. на 12 км. височина. Полетът вървеше нормално. Алекс тъкмо беше запалил цигара със бутилка пепси и се разсънваше, след следобедна дрямка.
*
2.
Вечерта напредваше, когато дежурните забелязаха обект, който приближаваше планетата и беше пуснал сигнал за "бедствие". Веднага беше обявена тревога за всички сили на AFJ на планетата Orixon 31, както и на кръстосвача New York. Корабът Nissan, като най- близо до бедстващия обект, предприе приближаване към него. Очакваше се обектът да има тежко приземяване, освен ако не му се окажеше някаква техническа помощ от Nissan. На борда бяха събудени общо 200 души, като оставаха да почиват 50 души, които да поемат кораба на сутринта. Докато приближаваха падащия, бедстващ кораб, Алекс запали цигара и започна да умува, как точно да помогнат в този случай. Дежурните опитваха да се свържат с бедстващия кораб, но за момента- без резултат. Той беше все още високо над планетата, на 40 км. височина. Все още имаше варианти как да им се помогне, преди да са се разбили долу на повърхността на планетата. Ако корабът им беше просто с лош пилот, или някаква дребна повреда в управлението, то Nissan можеше да окаже експресна помощ, имаше си начини за това. Но за беда все още липсваше радио- контакт с тях. Това беше пътя за да може да им се окаже някаква помощ.
Късно вечерта дежурните упяха да се свържат с бедстващия кораб. Оказа се, че е бил атакуван някъде наблизо от един воюващ вид. Корабът в тежко състояние и със много ранени трябваше бързо да намери помощ. Дежурните на Nissan предложиха да окажат в орбита, първа помощ на ранените. Докато там обмисляха предложението им, дистанцията между двата кораба намаляваше все повече. Това беше една от приятелските цивилизации на земляните.
*
Малко преди обеда на другия ден Nissan достигна бедстващия кораб на височина от 30 км. След успешно скачване към него, там отидоха четири екипа, които да огледат положението и да окажат на място първа медицинска помощ. Не се налагаше този кораб да бърза да се приземява, след като земляните в ролята на спасители, вече бяха тук.
Беше вечерта, когато положението на бедстващия кораб беше овладяно. Екипажът тук се състоеше от 50 души, а имаше още 130 души пасажери. Земляните оказаха първа медицинска помощ на пострадалите. Имаше и 14 загинали при атаките от страна на воюващ вид. Огледа на кораба показа, че той има възможност само за едно нещо- да се приземи за последен път. Корабът беше тотално разбит. Най- тежките случаи бяха приети на борда на Nissan за специализирана медицинска помощ. На борда временно беше отворена лечебница за тежко ранени.
Алекс тъкмо беше запалил цигарка с кафенце и следеше зоната около кораба, за приближаващи опасности. На борда будуваха 100 души, като 60 от тях бяха заети със ранените. В последните часове кораба бавно се издигаше на още по- голяма височина, заедно с бедстващия кораб. Вече бяха на височина от 50 км. над планетата. На борда на Nissan имаше достатъчни запаси и екипажа можеше да си позволи неограничено дълго да остане тук, за да обработи ранените тук, които бяха от приятелки на земляните вид.
3.
Към средата на вечерта всички ранени бяха стабилизирани и под непрекъснати медицински грижи. По- леките случаи- 20 души, започнаха да подготвят кораба за последното му приземяване. За целта земляните изпратиха два робота от своите, които щяха да приземят разбития кораб със минамален риск от разбиване. За сега двата кораба оставаха на тази височина 50 км. над планетата.
Алекс тъкмо беше взел чаша кафе, беше запалил цигара и умуваше над пулта си и белите листи хартия, където отбелязваше размислите си с фигурки и йероглифи. Около Nissan нямаше близки опасности. На това място двата кораба щяха да пренощуват, а на следващия ден разбития кораб щеше да бъде приземен долу на планетата.
Алекс се изправи пред предния люк и погледна към бедстващия кораб. Това, което се виждаше от това място, беше покъртително. Този кораб беше претърпял сериозни атаки. Корпуса му беше разрушен до голяма степен. Това беше кораб на една от приятелските цивилизации на земляните. Те много пъти бяха помагали на земляните по всякакъв начин. Ето, че сега пък земляните трябваше да се погрижат за този техен, бедстващ кораб. Всички ранени от кораба бяха в стабилно състояние. Положението беше напълно овладяно и не се налагаше спешно приземяване в близките часове. Двата кораба оставаха скачени, за нощуване тук на 50 км. височина над планетата.
Междувременно от кръстосвача одобриха спасителната операция на Nissan, като адмирал Пайк отложи всички останали задачи за този кораб. Командир Йон лично посети боледуващите чужденци и дори поговори с тях. Нещата се нормализираха успешно. За идващата нощ бяха отпуснати допълнително дежурни, които да се грижат за боледуващите в лечебницата на кораба.



(край на откъс № 22, очаквайте продължението, пише се)


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 21. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 21. роман от Valeri Kolev.

1.
Вечерта напредваше, а до метеоритното поле оставаше около час път. Корабът Nissan летеше напред, а кораба Ford го следваше на половин час дистанция. В тези часове на Nissan будуваха 80 души. Алекс пушеше цигара и наблюдаваше зоната около кораба, особено напред към метеоритното поле. Палма се занимаваше със комуникациите на кораба, а Ким следеше радара и скенера. Аш беше включил отбранителната система, готов да стреля, ако наблизо се появеше опасен и враждебен обект. Кораба пилотираха Браун и Джейн. Това метеоритно поле беше доста голямо, а по- големите астероиди из него бяха над 50. Алекс наблюдаваше екраните пред себе си, но беше замислен по други въпроси. Темата за изчезналата цивилизация не търпеше никакво развитие вече повече от месец. Каква беше съдбата на тази цивилизация, каква беда й се беше случила и дали може да й се помогне по някакъв начин, това си , мислеше Алекс в тези часове. На един бял лист хартия той отбелязваше разни неща във фигурки и йероглифи. Това му помагаше да умува, а темите за умуване при него бяха обикновено десетки.
Късно вечерта, бордово време Nissan навлезе сред метеоритите и астероидите, в това доста широко поле. Командир Йон призова за повишено внимание. Тук можеше да бъде и опасно. Някои от трите враждуващи видове, можеше да имат тук бази или кораби. Алекс и Палма се бяха изправили пред предния люк и наблюдаваха с бинокли наоколо. Осветеността от близката звезда, тук беше доста слаба, но биноклите бяха специални, с тях се виждаше и на тъмно.
Наближаваше полунощ, бордово време. Nissan преминаваше покрай един астероид със продълговата форма с дължина около 10 км и широчина 6 км.
*
В следобеда на другия бордови ден, кораба Nissan продължаваше проверките из астероидното поле. Вторият кораб- Ford се намираше на около половин час дистанция, някъде из полето, а кръстосвача изчакваше на три часа дистанция извън това поле. В тези часове дежуреше третата смяна от екипажа, будуваха 60 души, а останалите почиваха и спяха. Алекс, Палма, Ким и Аш работеха по пултовете си. Алекс се черпеше с сироп от горски плодове, зает със комуникациите на кораба. До момента из астероидите не бяха открити обекти и хора. Това не означаваше, че тук някъде няма подобни неща. Но ограничени от времето хората на командир Йон можеха да претърсват астероидите само до някъде, не напълно и навсякъде.
2.
Следобедът напредваше, когато доближаваха един от по- големите астероиди. Оказваше се, че тук има атмосфера, обхващаща около 5 астероида. Тук беше възможно да има не само живот, но и хора. Дежурните преминаха към повишено внимание, докато напредваха към тези астероиди. Алекс запали цигара покрай плодовия сироп и се изправи пред предния люк на дежурната каюта, за да огледа района със бинокъл. До него се изправи и Палма, също със бинокъла си.
Вечерта напредваше, когато Nissan започна обиколка из атмосферния облак, около астероидите. Намираха се на около половин час от най- близкия астероид, а претърсването продължаваше. Той беше продълговат около 20 км. дълъг.
*
Беше вечерта на другия ден. Оказа се, че сред атмосферата около астероидите има една малка цивилизация от хора, които се чувстваха добре в този свой свят. За тези хора беше отворена видео- връзка, за да се проведат разговори.
*
Четири дена по- късно кръстосвачът New York плаваше в дрейф на 200 км. от планетата Orixon 31, а кораба Nissan тъкмо се спускаше във вечерта, надолу към планетата, през нейната атмосфера. Алекс седеше зад пулта си и пушеше цигара, докато следеше как върви полета. До него седеше Палма, която държеше комуникациите на кораба. Ким наблюдаваше радара и скенера, а Аш разглеждаше картата на планетата, за да разберат как да стигнат до целта си- база на AFJ, на един от континентите, където земляните притежаваха обширни площи земя, почти на 35% от континента.
Вечерта напредваше, когато Nissan стигна на височина 15 км. и остана на това ниво, в полет към една от базите на Агенцията. Алекс запали цигара с кафе и се изправи пред предния люк за да погледа навън. През климатика влизаше свеж въздух, който черпеха директно от атмосферата. Имаха да пътуват през цялата нощ, докато стигнат над базата.
*
Във вечерта на другия ден Nissan се намираше на площадка за кацане в една база на Агенцията, където бяха пристигнали по обедно време. Алекс пушеше цигара с кафе и обмисляше плановете на кораба, за да каже мнението си на командир Йон. Тази база се намираше на около 10 км. от град- колония на земляните, със население 100,000 жители. На този континент земляните имаха 35% от площта, на свое разположение. Все още тази земя не беше усвоена и изучена добре. Тук земляните намериха питейна вода, гори, дивеч и петрол, но и много други богатства.
3.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Палма излязоха на чист въздух на терасата на каютата. Времето тук беше дъждовно и малко хладно. Из базата подготвяха търговски кораб, който щеше да лети до съседния континент. Стоките произведени в този град бяха ценени на тази планета. Това даваше добри финансови резултати не само за града и базата, а и за корабите на Агенцията, които идваха тук да заредят с вода, гориво и провизии. Кръстосвачите на Агенцията си имаха свое производство, което беше също ценено и добре заплащано по разните планети.
Късно вечерта на борда на кораба се прибраха и последните от екипажа, които бяха все още навън. Корабът щеше да нощува тук в базата. Алекс запали цигара с кафе, докато търсеше радио- връзка с далечни обекти на Агенцията. По това време командир Йон разговаряше с адмирал Пайк от кръстосвача, както и със командира на тази база. Тримата обсъждаха текущите проблеми на базата и Агенцията AFJ. Алекс се беше замислил дълбоко и рисуваше схеми и йероглифи на лист хартия пред себе си, докато опитваше далечни радиовръзки, както обикновено вечер. Имаха контакти със около 20 кръстосвача в зоната, а от тях можеше да се свържат с голям брой бази и кораби на Агенцията. За момента войната между трите враждуващи видове не беше застрашила обекти на Агенцията, но всичко беше в готовност, в случай, че се получи промяна в обстановката. Из тази Галактика (Млечният път), земляните имаха голям брой колонии- градове, както и бази към тях. Всички те трябваше да бъдат защитени и отбранявани от силите на AFJ и техните бази. В същото време продължаваше изучаването на нови и нови светове, където земляните можеше да придобият собственост над територии. Ориентировъчно до тези времена, земната цивилизация имаше къде да живее за бъдещите 5,000 години. Това казваше статистиката на заетите от земляните земи по чуждите планети. Изцяло своя планета човечеството също имаше и това беше Orixon 44.



(край на откъс № 21, очаквайте продължението, пише се)



Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 20. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 20. роман от Valeri Kolev.

1.
Наближаваше бордовата вечер. Алекс и Палма работеха със комуникациите на кораба, използвайки една от големите антени на кръстосвача. Това бяха часовете, когато се получаваха новини от близо и далеко, навсякъде, където имаше земляни и земни обекти. Ким и Аш пък обработваха и пресяваха информацията, за да я приготвят за командир Йон и за адмирал Пайк. Човешката цивилизация беше достигнала до много далечни планети, където вече имаше земни колонии и бази на AFJ. Въпреки това в Галактиката имаше още много места, където човешки крак не беше стъпвал. Ролята на AFJ във всичко това беше да отбранява и защитава обектите на земляните навсякъде из Галактиката, а също така- да осъществява контакти и да строи нови бази по нови планети с тенденция там да възникнат и земни колонии- градове. Все още се намираха и ненаселени планети в Галактиката. Изучаването и овладяването на ненаселени светове, също беше предоставено на AFJ.
Наближаваше вечерта, когато Алекс и Палма запалиха по цигара с кафе и се загледаха в люка във ляво от тях. Гледката навън беше невероятна, но това винаги ги изненадваше приятно. В техните пътешествия рядко се повтаряше една и съща картинка. В началото на вечерта кръстосвачът наближаваше междинна станция. До нея щеше да бъде изпратен кораба Nissan, както обикновено се правеше. Самия кръстосвач щеше да изчаква наблизо. Той беше твърде голям за да може да бъде приет на междинната станция. Докато дежурните на Nissan подготвяха полета, Алекс и Палма търсеха връзка с междинната станция. От наблюденията с телескопите ставаше ясно, че трафика около станцията е претоварен.
*
В следобеда на другия ден кораба Nissan беше скачен към междинната станция, а из нея бяха отишли три екипа по десет човека със задачи. Други два екипа дозареждаха кораба с гориво и провизии. Кръстосвачът New York изчакваше кораба да се завърне, останали на дрейф на два часа от станцията. Алекс беше запалил по една цигара с кафе в компанията на Палма, Ким и Аш, докато работеха по пултовете си. Той беше зает със комуникациите на кораба, като се свързваше с корабите тук в станцията, които бяха повече от 40, най- различни по големина и по собствеността си. Командир Йон искаше да се знае какви са тези кораби, за да се разбере, ако тук има някои от воюващите помежду си видове.
2.
Следобеда напредваше, когато Алекс се изправи пред предния люк, за да погледа към станцията. Това беше огромно съоръжение, а в момента тук бяха дошли около 40 кораба, различни по големина. Към станцията приближаваха още пет кораба, а два се готвеха да отлитат. Алекс се беше замислил за живота и службата си, за миналото и старите, по- добри времена, когато беше съвсем млад и живееше на Земята. Носталгия и мъка по старите времена завладяха ума му. Спомени за стари приятели и гаджета изплуваха в съзнанието му. Алекс въздъхна тежко, взе си кафе и запали една цигара. Миналото не можеше да се върне обратно, колкото и да беше било хубаво. Из дежурната каюта имаше десетина колеги, а на кораба спяха само 70 души в този час. Беше насрочено отлитане в следващите часове, след като кораба бъде дозареден, а екипите се завърнат от задачите си из станцията.
В началото на бордовата вечер Nissan отпътува от междинната станция, обратно към кръстосвача. В тези часове кръстосвачът се беше отдалечил на три часа път от станцията. Алекс си взе една голяма чаша горещо кафе, седнал зад пулта си, зает със безопасността. Той следеше движението в района около кораба и проверяваше дали има някой от воюващите видове наоколо. За момента беше чисто и спокойно. Полетът вървеше нормално, а района беше пълен с кораби, които Nissan заобикаляше внимателно.
По някое време Алекс и Палма излязоха на разходка из кораба, хем да проверят възлите и системите на кораба. По коридорите и асансьорите на кораба беше тихо и спокойно. Срещнаха само охраната и роботи, които изпълняваха задачи. Двамата запалиха по цигара и се спряха пред един от люковете във външен коридор, за да погледат гледката около кораба. Сетне извадиха джобните, плоски бутилки с джин, за да се почерпят.
-Мисля си за онази изчезнала цивилизация.- каза Палма.- Дали някога ще разберем истината за нея? А ако онова съобщение е било някаква черна шега?
-Аз съм оптимистично настроен по въпроса.- каза Алекс.- Ще разгадаем исината, някой ден. Не, това едва ли е майтап. Много хора гледат съвсем сериозно на тази тема. Всичко това е някакъв кошмар. Колко ли е била голяма тази цивилизация… Ако нямахме други задачи, може би щяхме да участваме активно в разследването и търсенето.
-Ума не ми го побира- как е възможно да изчезне цяла цивилизация!?- каза Палма.- Каква ли е истината? Какво ли се е случило?
-Говори се, че ние със нашата експедиция тогава, сме били на друга планета, а не тяхната.- каза Алекс.- Трябва точно да се изчисли откъде точно е идвал онзи сигнал. Явно имаме грешка…
-Много интересно.- каза Палма.- Ние бяхме доста надалеко, когато уловихме тяхното съобщение. Наистина, възможно е да сме грешили координатите.
3.
В следобеда на другия ден кръстосвачът New York продължаваше в ориентировъчна посока, към звездата Orixon 3. Корабът Nissan беше заел мястото си в корпуса на кръстосвача още предишната вечер, след като се завърна от междинната станция.
Алекс и Браун вървяха из кораба и разговаряха.
-Ако се опитаме да се освободим от други задачи, ще можем да се включим в разследването на случая със изчезналата цивилизация.- каза Браун.- Какво мислиш по въпроса, Алекс?
-Ще се опитаме да повлияем на командир Йон и на адмирал Пайк, пък да видим какво ще се получи…- каза Алекс.- На борда на този кръстосвач сме 75% тези, които искат да участват в търсенето на изчезналата цивилизация. Това може да се случи и с нас- земляните! Никой не е застрахован от това…
-Кой знае, може пък да успеем да им повлияем…- каза Браун.
Двамата се поспряха край един от люковете и запалиха по цигара, замислени и загледани към гледката навън.
*
Беше вечерта на другия ден. Кръстосвачът New York заобикаляше метеоритно поле. За проверка към полето бяха изпратени корабите Nissan и Ford. Трябваше да се провери какво има из това метеоритно поле, където се намираха и по- големи астероиди. Тази вечер Алекс, Палма, Ким и Аш бяха по пултовете си, с намерение да проверяват всичко около кораба Nissan, включително и из метеоритното поле. То се движеше с ниска скорост в дясно от посоката към звездата Orixon 3. Това нямаше да забави много кръстосвача, докато го проверяват и проверяват. Алекс запали една цигара с кафе по някое време и погледна картинката от телескопите на кораба. Забелязваха се около 50 по- големи астероида, където можеше да има хора.



(край на откъс № 20, следва продължението скоро)


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 19. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 19. роман от Valeri Kolev.

1.
Късно вечерта Nissan се спускаше към поредната база в списъка си за посещения. Това беше една база, разположена на остров на 150 км. западно от бреговете на континента. Алекс изпитваше лепкава сънливост в тези часове, а имаше работа още за часове. Той реши да се ободри с вода на чешмата и с едно силно кафе. До Алекс седяха Палма, Ким и Аш, заети със задачите си.
*
В следобеда на другия ден кораба все още се намираше в същата база. Изчакваше се нормализиране на метеорологичната обстановка, но това до момента не се случваше. Над базата плющеше дъжд, а вятъра беше значителен и често сменяше посоката си. Алекс пушеше цигара, изправен пред предния люк и наблюдаваше навън. На полигона до площадката имаше военно учение. Там в момента беше всичко в кал и вода. В близкият град пък, течеше един обикновен ден. В кораба беше будна само третата смяна, която щеше да води нещата до 18 ч. вечерта.
Във началото на вечерта командир Йон реши- кораба да отлети, въпреки лошото време. В това време навън вееше сняг, а пелената достигаше три метра височина. Докато кораба набираше височина, Алекс хрупаше бисквити с кафе и разсеяно следеше екрана пред себе си, но полета вървеше нормално. До Алекс бяха Палма, Ким и Аш заети със своите задачи. В дежурната беше топло и уютно, въпреки ужасното време навън. В началото на полета имаше известни проблеми със компютрите, но скоро всичко се урегулира успешно. Корабът се пилотираше от Шао и Джейсън. Техни дежурни бяха Браун и Джейн, които помагаха в пилотирането.
С напредването на вечерта Nissan летеше на 12 км. височина, със 300 км/ч. скорост. Будни бяха само хората от четвъртата смяна- 50 човека. Алекс, Палма, Ким и Аш не влизаха в това число- те бяха дежурни по безопасността на кораба и екипажа, като почиваха и спяха когато те преценят. Те имаха и редица други задачи. Правеха плановете на кораба и помагаха на командира Йон, както и на пилотите. В тези часове Алекс се беше замислил по темата за изчезналата цивилизация. Скоро не бяха идвали новини по този въпрос. Екипажът на кораба Nissan живо се интересуваше от тази тема и ако нямаха свои задачи, сигурно щяха да участват в разследването и издираването на следи от тази цивилизация, заедно с останалите кораби, занимаващи се с това.
2.
Към средата на вечерта Алекс и Палма стояха изправени пред предния люк на дежурната каюта и наблюдаваха гледката напред по курса, а и надолу под кораба. Слънцето беше залязло преди час, а на север изгряваше оранжевата луна на тази планета. На борда на кораба витаеше едно такова романтично настроение. Полетът едва започваше, щеше да се лети през цялата нощ. Кораба беше добре зареден със всичко необходимо. Полетът вървеше като по учебник, а наоколо нямаше опасности. Идеалното време човек да се замечтае…
Късно вечерта Алекс и Палма проверяваха комуникациите на кораба и опитваха да се свържат с кръстосвача New York, със други кораби и бази на AFJ, както и с цивилни радиостанции наблизо и надалеко. Това беше времето, когато се получаваха новини от близо и далеко, а Nissan излъчваше новините, които вече беше получил до момента. Антените на кораба бяха много мощни, като по- голяма мощност имаха единствено антените на кръстосвача New York. Докато преглеждаха най- разнообразни новини и излъчваха наличните си новини, Алекс и Палма разговаряха с далечни обекти- и военни и цивилни. Командир Йон имаше нужда от разнообразна информация, която двамата сега му подготвяха.
Оставаше малко време до полунощ, когато Алекс запали цигара с кафе, замислен над листа хартия пред себе си, където пишеше схеми и йероглифи, докато обработваше и пресяваше новините, в разговори с колеги по радиото. Палма му помагаше в тези часове, а Ким и Аш следяха за безопасността на кораба и екипажа, но съществени проблеми не се забелязваха.
*
В следобеда на другия ден корабът Nissan набираше височина към кръстосвача New York, който се намираше на 180 км. височина и ги чакаше. Алекс и Палма бяха седнали по пултовете си и се черпеха с по цигара и кафе, докато следяха как върви полета.
Беше вечерта, когато корабът Nissan приближаваше своя кръстосвач- кораб- майка- New York. Това беше на 180 км. от планетата Orixon 38. В тези седмици AFJ правеше големи военни маневри, заради воюващите из зоната, най- малко три враждуващи помежду си цивилизации. Агенцията имаше основна цел- да отбранява и защитава земляните из Галактиката. В замяна Агенцията получаваше финансиране, гориво, вода и провизии. По корабите и кръстосвачите на Агенцията имаше и добре развито собствено производство на компютри и високотехнологични продукти, както също месо, плодове и зеленчуци. Голяма част от тях оставаха за консумация по самите кораби, като обикновено се продаваше навън по планетите около 25%- 30% от собствената хранителната продукция.
Алекс беше запалил цигара с бутилка студено пепси и работеше със комуникациите на кораба, а Палма му помагаше. Ким и Аш в същото време следяха за безопасността на полета, екипажа и кораба.
3.
Късно вечерта Nissan зе мястото си в корпуса на кръстосвача New York, който пък започна да набира скорост, малко след това. Адмирал Пайк не даваше информация за предстоящите маневри. Ориентировъчно кръстосвачът беше насочен към звездата Orixon 4.
*
Беше два дена по- късно в един бордови следобед. Кръстосвачът продължаваше полета си в ориентировъчна посока към звездата Orixon 4. Алекс пушеше цигара с кафе в компанията на Палма, Ким и Аш, докато обсъждаха плановете на кръстосвача и на кораба Nissan. В този час на борда на кораба будуваха 50 души. В кръстосвача будуваха 100 души. Полетът вървеше нормално, а наоколо нямаше опасни обекти.
Към средата на следобеда четиримата излязоха на разходка из кораба и кръстосвача. По коридори и асансьори беше тихо и пусто. Тук- там се забелязваха хората от охраната, както и роботи, заети със задачите си. Алекс запали цигара, докато вървяха по коридорите. До един люк той се поспря, за да погледа навън. Спряха се и другите, а Палма извади джобната си бутилка с джин, за да отпие глътка. Гледката нататък беше интересна. Постояха пред люка известно време, докато се почерпиха с джин и наблюдаваха гледката. Алекс се беше замислил отново, докато слушаше разсеяно разговорите на своите трима приятели. Когато по- късно влязоха в бордовата оранжерия на кораба, там тъкмо роботите прибираха новата седмична реколта от плодове и зеленчуци. Други роботи вадеха от рибарника, новата популация бързорастяща риба. Из оранжерията се забелязваха двама- трима техници, които настройваха програмите на напояването и осветлението на дръвчетата. В тревата свободно се разхождаха бързорастящи прасенца и козички. Козичките бяха основния източник на прясно мляко и сирене на кораба.
Следобеда напредваше, когато четиримата провериха различните възли на кораба, както и корпуса му отвътре, преди да се приберат в дежурната каюта. Оставаха няколко часа, преди командир Йон да даде пет свободни часа за екипажа на Nissan. Това бяха часовете, когато агентите- командоси- астронавти можеха да похапнат и пийнат, докато общуват помежду си. Повечето от тях щяха да бъдат в столовата на кораба.

( край на откъс № 19, очаквайте продължението скоро, пише се)


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 18. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 18. роман от Valeri Kolev.

1.
По вечерно бордово време кръстосвачът New York приближаваше до планетата Orixon 38. Напред беше изпратен кораба Nissan, който щеше да се спусне към планетата. Алекс се беше изкъпал и стегнал в чиста униформа, стоеше изправен пред предния люк с поглед забит напред към планетата. В тези часове из главата му се въртяха разни мисли, свързани с миналото и далече по- добрия живот тогава. Той запали цигара, загледан напред и замислен.
Вечерта напредваше, а Алекс беше седнал зад пулта си и работеше по задачите си. Nissan се намираше на 1,000 км. от планетата,а кръстосвача оставаше в дрейф наблизо. Алекс си взе кафе, запали цигара и провери отново комуникациите. Около кораба нямаше близки опасности. На борда на кораба будуваха 60 човека, но в полунощ застъпваше първата смяна и тогава щеше да има известно раздвижване. До Алекс бяха Палма, Ким и Аш, кораба пилотираха Браун и Джейн, а дежуреха Шон и Никита. Тази нощ Nissan щеше да стигне само до орбитална височина над планетата. Спускането щеше да започне рано в зори. Алекс имаше много работа и щеше да остане до късна доба буден. С него оставаше и Палма, за да му помага и да му прави компания.
Късно вечерта Алекс прие емисия от кръстосвача New York със новини от близо и далеко, за земляните из Галактиката. Сетне той се зае да прегледа тези новини и да отсее по- важните от тях. Това щеше да го занимава в близкия час- два.
*
По обедно време корабът Nissan се спускаше през силна буря с дъжд и гръмотевици, надолу към планетата Orixon 38. Алекс пушеше цигара с кафе и наблюдаваше спускането. На борда будуваха само 70 човека. Според радарите и скенерите наоколо нямаше никакви летящи обекти в радиус от 100 км. От вентилацията на дежурната каюта вътре влизаше студен, пресен, чист и свеж въздух от атмосферата. Освен това той се компресираше в цистерните под налягане за запаси от въздух на кораба. На 14 км. височина Nissan премина към хоризонтален полет оставайки на тази височина и със скорост от 300 км/ч. Комуникациите в тези часове бяха влошени. Прихващаха се ясно само някои близки радиопредаватели.
*
2.
Беше вечерта, когато Nissan приближаваше поредната база на Агенията, която щеше да посети. Корабът летеше на 14 км. височина със 300 км/ч. скорост. Някъде на север, слънцето залязваше, а от юг изгряваше в същото време една от луните. Алекс хрупаше бисквити и наблюдаваше екрана пред себе си. Полета вървеше нормално, а на борда будуваха 70 човека, които щяха да бъдат на линия до полунощ. Това беше четвъртата смяна на кораба. До базата оставаха няколко часа път. Там екипажа щеше да достави компютърна техника от производството на кръстосвача New York, щеше да разговаря с хората от базата и да зареди гориво, вода и провизии. До Алекс седяха неговите колеги и приятели Палма, Ким и Аш, които работеха по задачите си. Кораба пилотираха Шао и Джейсън, а дежуреха Браун и Джейн.
Вечерта напредваше, а Nissan имаше още малко път до базата. В този час летяха над континент № 2, точно над древна гора със тридесетметрови дървета, над които се стелеше мъгла. Алекс беше запалил една цигара с кафе, застанал пред предния люк и гледаше напред по курса на кораба, дълбоко замислен. До него стоеше и Палма, скръстила ръце и също замислена.
Късно вечерта Nissan се приземи на площадка в базата на AFJ. Тук на този континент земляните имаха десет града- колонии и съответно десет бази. Близкият град- колония имаше 80,000 души население. Тук се произвеждаха хранителни продукти, имаше оранжерии и ферми за дивеч. На териториите на града имаше три петролни кладенци от където се добиваше гориво.
Алекс и Палма излязоха на терасата на дежурната каюта и вдигнаха стъкления щит. Навън валеше дъжд, а беше само леко хладно. Из базата маршируваха войници, а в далечината светеха светлинките на града. Въздухът беше чист и свеж, а ухаеше на дъжд, на озон, на сняг и на пролет, но някак си извънземно- тук растенията бяха различни. Имаше разлики и в химическия състав на почвата. Двамата запалиха по цигара и извадиха джобните си бутилки с джин, за да се почерпят. Корабът щеше да нощува тук. През това време трябваше да се свърши всичко замислено, защото на сутринта трябваше да отлитат нататък.
*
Вечерта на другия ден Nissan патрулираше над континент № 2 на планетата Orixon 38. Алекс беше в лошо състояние през целия ден. Тормозеше го неговия грип, както и болки по цялото тяло. Той седеше загънат в дебело одеало и опитваше да се избави и да се съвземе от тежкото си сътояние. Въпреки всички негови усилия, облекчение не настъпваше. Почти унищожен и разгромен от злите сили, Алекс се надяваше състоянието му да се подобри. С тази надежда той запали цигара с кафе и погледна безизразно към екраните пред себе си. Не му се беше случвало да изпадне в по- безнадеждно състояние.
Към средата на вечерта при Алекс се появи шаманът Джи, който му носеше лечебен сироп от билки, отглеждани от него на борда на кораба. Алекс трябваше да пие от сиропа, няколко дни подред, за да оздравее. Това беше светъл лъч надежда в очите му и той благодари на шамана Джи и отпи първата глътка лечебен сироп, вечерната доза от този уникален лек.
3.
Късно вечерта Nissan приближаваше една от базите на Агенцията, тук на този континент. Командир Йон искаше да се приземят там за да пренощуват. При Алекс все още нямаше подобрение на състоянието, но той оставаше на мястото си зад пулта, въпреки болестите си. Като капак на всичко, по някое време го хвана и остър зъбобол, явно от зъбна инфекция… На границата на човешката издръжливост и човешките възможности, Алекс се утешаваше с мисълта, че все пак може накрая и да легне, колкото и да се стремеше да остане на линия. Утешаваше го и мисълта за сиропа, който вече трябваше да започне да подейства със лечебната си сила и ефект…
*
Във вечерта на другия ден Nissan летеше над западните брегове на този континент, за да посети една база на Агенцията, със бойна станция край нея и малък град със 50,000 души, които се намираха на остров на около 150 км. от брега. Навън бушуваше буря, а кораба летеше на 12 км. височина, със 300 км/ч. скорост., сред черни облаци и светкавици. Алекс запали цигара с кафе, седнал зад пулта си и провери за поред път, как върви полета. Всичко беше нормално, а наблизо нямаше опасности. В тези часове работеше четвъртата смяна, бяха будни 60 човека, а останалите 240 спяха, като някои от тях просто си почиваха. До поредната база в списъка на кораба, оставаха няколко часа полет.
Вечерта напредваше. Алекс и Палма си взеха поредното кафе и се изправиха пред предния люк на дежурната каюта. Гледката напред и надолу беше умопомрачителна. Свирепа буря вилнееше наоколо. За кораба това не беше проблем. Тези машини, бяха проектирани за чудовищни натоварвания и стихии. Лошата метеорологична обстановка нарушаваше обаче радиовръзките на кораба, а освен това някои хора от екипажа не се чувстваха добре. Командир Йон смяташе след като пристигнат в базата, да изчакат колкото време е необходимо, докато обстановката се нормализира.



(край на откъс № 18, очаквайте скоро продължението, пише се.)



Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev

Протест срещу ферма за норки край Стара Загора

Протест срещу ферма за норки край Стара Загора
В интернет пък от миналата седмица тече петиция, която се обявява за затваряне на съоръжението в село Маджерито


Ферма за норки край Стара Загора предизвика гнева на природозащитници и жители на града. Днес десетки от тях се събраха на протест, на който имаше и представители на фермата.
В интернет пък от миналата седмица тече петиция на сайта Peticiq.com, която се обявява срещу съоръжението. Тя призовава да се спре това "брутално действие срещу животните и дивата природа" и вече е събрала близо 17 хил. подписа.
Протестиращите днес заявиха пред журналист на Би Ти Ви, че не не може да става дума за хуманно отношение, когато животните се умъртвяват в газови камери.
Те посочиха, че животните се избиват не за прехрана или от нужда, а в името на един суетен и скъп бизнес. Едно палто от норка струва десетки хиляди евро, а за направата му са нужни десетки от дивите животни.
Има и други, морални и много по-малко жестоки начини да се прави бизнес и да се отварят работни места, казват протестиращите. Хората не са убедени също, че този бизнес е безопасен за жителите на града и за природата.
Инвеститор на проекта е фирмата "Фармпро" ЕООД, която е регистрирана на сина на бизнесмена Иван Ангелов, собственик на птицефермите "Градус".
Инвестиционното предложение е публикувано в сайта на РИОСВ-Стара Загора през декември 2014 г. В края на януари РИОСОВ е решила, че проектът не изисква извършването на оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС).
Подробности от документа относно процеса по отглеждането на норките публикува в края на април сайта AgroPlovdiv.bg.
10 хил. диви животни, от чиято кожа се изработват скъпи палта, вече чакат съдбата си в клетките в село Маджерито. Идеята на предприемачите обаче е във фермата да се отглеждат цели 400 хил. норки, за които да се грижат над 100 души персонал.
Според сайта StarozagorskiNovini.com 70 на сто от храната за животните се доставя от България, вкл. от кланицата на "Градус" в града.
От фермата твърдят, че са спазени всички изисквания на европейското и родното законодателство. От екоинспекцията също потвърждават, че е спазена буквата на закона и няма опасност за гражданите и природата.
Норките се приспиват със специален газ. Труповете на животните се замразяват и изпращат в Полша за обработка, а отпадъците се преработват в завод за биодизел край Нова Загора.
Консултат в българската ферма е полякиня, работила в най-голямата ферма за норки в Полша. В страната й се отглеждат 11 млн. норки.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 17. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 17. роман от Valeri Kolev.

1.
Вечерта напредваше, а Nissan имаше още няколко часа полет до една база на Агенцията, тук на континент № 4. Летяха на височина 10 км. и със скорост 400 км/ч. над джунглата. В тази база през идващата нощ щеше да пристигне и втория кораб на кръстосвача- кораба Ford. Двата кораба трябваше след това да патрулират над континент № 5- изцяло във владение на Агенцията и земляните. Това се правеше заради засилването на военните действия във Галактиката, където земляните имаха и вражески видове. В тези часове Алекс слушаше музика със слушалките си, беше си направил и газирана напитка от горски плодове. Той запали цигара и продължи да пише по белия лист, докато обмисляше нещата тук. На борда будуваха 60 души, предимно четвъртата смяна. От полунощ щафетата поемаше първата смяна.
*
Във вечерта на другия ден двата кораба от кръстосвача- Nissan и Ford патрулираха над континент № 5, владение на Агенцията и земляните. Nissan летеше на 14 км. височина със скорост 300 км/ч. Алекс беше запалил една цигара и пийваше студен плодов сироп, докато наблюдаваше екрана пред себе си. В зоната не бяха забелязани опасни обекти.
Вечерта напредваше, когато Алекс си взе голяма чаша кафе, запали цигара и се захвана да проверява комуникациите на кораба. От втория кораб съобщаваха, че при тях всичко е нормално. Те се намираха на 500 км. източно и летяха в същата посока, на север. Континентът беше огромен, а териториите му все още не бяха изучени напълно и усвоени от земляните. Тук имаше десет бази на Агенцията и съответно десет колонии- градове на земляните. Предстоеше тези територии да бъдат изучавани и овладявани.
*
Във вечерта на другия ден двата кораба се намираха в една от базите на AFJ, на континент № 5. Тук бяха пристигнали по обед. В тези часове Алекс отморяваше от тежките дни напоследък, с кафе и цигара, докато умуваше по проблемите на кораба и кръстосвача. Бяха пристигнали за да си отпочинат и да се наспят добре, а също така за да дозаредят корабите със гориво и провизии. Навън вилнееше буря със силен вятър и сняг, но в дежурната каюта беше топло и уютно. Тази нощ вероятно и двата кораба щяха да нощуват тук на площадката в базата. За момента не се предвиждаше отлитане, по- рано от сутринта. Сега на борда на Nissan бяха будни само 60 човека, а останалите спяха в задължителен сън. На Ford имаше 150 души, от които будуваха 30 в тези часове.
2.
Късно вечерта Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата, за да погледат навън. Студът веднага ги сграбчи, а вятъра беше силен. Из базата не се виждаше движение, а снега беше натрупал вече над метър височина. Такова време не беше проблем за тези кораби, но все пак беше добре да се изчака по- добро време. Със сигурност тази нощ не се очертаваше отлитане оттук.
Наближаваше полунощ, когато Алекс получи пристъпи на своя грип, прихванат на някоя чужда планета. Болки по цялото тяло, втрисане и мрачни мисли го налегнаха. В очакване на една много неприятна нощ, той се загъна в дебело одеало, седнал зад пулта си и се загледа безизразно в екрана, пред себе си.
*
По обедно време на другия ден кораба Nissan отлетя от базата, за да продължи патрулирането над континент № 5. Алекс си беше взел бутилка сироп от горски плодове и наблюдаваше как върви полета. Летяха на 12 км. височина със скорост 300 км/ч. над континента. Из кораба беше тихо и спокойно, будуваха само 60 души. За момента из зоната не бяха забелязани съмнителни обекти. Вторият кораб- Ford беше заминал до един остров на 2,300 км. на запад, за да достави там компютри от производството на кръстосвача New York. Това се правеше за да се подобри финансовото състояние на кръстосвача. До Алекс седяха неговите приятели и колеги- Палма, Ким и Аш, които работеха по своите задачи.
В началото на следобеда навън беше ясно, но ветровито време. Полетът вървеше нормално, а пилотите Браун и Джейн бяха в добро настроение. Алекс отвори още една бутилка плодово питие, запали цигара и се замисли по проблемите на кораба, както и по темата за изчезналата цивилизация. Под кораба се простираше джунглата. До най- близката база имаше няколко часа път.
Следобедът напредваше, когато Алекс се изправи пред предния люк и заби поглед напред по пътя.
*
В следобеда на другия ден кораба Nissan набираше височина към орбита, за да се прибере на кръстосвача New York. В тази зона се водеха войни, а кръстосвача трябваше да прави маневри, за да е в готовност да защитава колониите на земляните от нашествие.
В началото на вечерта Nissan пристигна при кръстосвача и зае мястото си, скачен към него. Корабът Ford беше тук от пет часа, а сега заедно потегляха към нови координати, където адмирал Пайк беше сметнал за необходимо да отидат. Обстановката в зоната беше опасна. Тук няколко войнствени цивилизации воюваха помежду си, дори и на чужди планети. Агенцията AFJ имаше задачата- да осигурява сигурност и стабилност на земните колонии в Галактиката. Отбраната на земните колонии- градове се поемаше и от базите на Агенцията, разположени на място до самите градове. В ситуацията на война, но без да се участва в нея, Агенцията бранеше позициите си и градовете на земляните.
По- късно кръстосвачът потегли и започна набиране на скорост, ориентировъчно към звездата Orixon 3. Алекс си беше взел голяма чаша кафе и умуваше над звездните карти на зоната Orixon. Тук бяха отбелязани координатите на военни действия. Враждуващите страни бяха три, но на моменти се намесваха и други цивилизации. Командването на AFJ заповядваше да не се намесват силите на Агенцията, освен при самозащита и отбрана. Алекс и Палма имаха да умуват по плановете на Агенцията за отбрана на земните колонии- градове. Из цялата зона Orixon силите на Агенцията правеха военни маневри. Ким и Аш се занимаваха със комуникациите на кръстосвача. Радиовръзките с някои бази и кораби на AFJ, бяха със смущения и радио- сенки. От всякъде се получаваха тревожни новини- воюващите страни замесваха във войните си и миролюбиви планети и раси, без тяхното позволение. Ситуацията се описваше като- "сложна", във цялата зона Orixon.
Към средата на бордовата вечер кръстосвачът New York беше набрал достатъчно висока скорост по специална ускоряваща траектория. Комуникациите с най- близките обекти на Агенцията бяха добри. На борда на Nissan бяха будни 50 човека, а в кръстосвача още 100 души. В този състав те имаха още няколко часа до полунощ, когато застъпваше първата смяна. Алекс запали цигара, взе си бутилка пепси и замислен се изправи пред предния люк на дежурната каюта. Гледката напред по пътя на кръстосвача беше интересна, но трябваше да се внимава. В зоната се воюваше интензивно. Агенцията AFJ, нямаше намерения да воюва, а да брани земляните из зоната, ако нещата се усложняха прекомерно.



(край на откъс № 17, очаквайте продължението скоро)


Уважаеми Дами и Господа, приятели!
Моля помогнете да издам на хартиен вариант
моите три романа, или поне единия от тях! :)
Надявам се да ми помогнете.
Това тук е моята действаща банкова сметка:

За дарения използвайте тази сметка:
Donations use this account:
ProCredit Bank, Bulgaria, EU.
BGN:
IBAN: BG34PRCB92301031684410
BIC: PRCBBGSF
Valeri Kolev