Откъс № 118. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 118. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1. 
     Алекс, Палма, Аш и Милена, също Мирена и Ким останаха в хеликоптера докато другите шестима заминаха към станцията,  в следобеда на следващия ден, посрещнати от двойка земляни от AFJ. Шестимата заминали  във станцията щяха да разговарят около един час със колегите там, преди да се приберат обратно на хеликоптера. Алекс запали цигара, докато следяха разговорите на своите във станцията. Наближаваше вечерта, а времето беше слънчево и  леко хладно. Хеликоптерът все още беше покрит със камуфлажна тъкан. Алекс и Палма излязоха отново край хеликоптера и се огледаха наоколо. Входът към станцията се намираше във скалата наблизо, а това беше само един от входовете. До входа имаше охрана, както и универсален автомат за закуски, напитки, кафе и цигари. Алекс си пушеше цигарата и отпиваше джин от джобна бутилка. Палма разглеждаше наоколо и поглеждаше часовниците по ръцете си. Откакто се бяха приземили до тази станция, си размениха много информация с тукашните екипи, във разрешаването на престъпното поведение на извънземни, което биваше строго наказуемо от законите на AFJ и на земляните. Някои колеги тук се изказаха, че извънземните трябва да бъдат прогонени от Orixon 44, но така пък пропадаше целия смисъл на членството на земляните във Съпротивата на извънземните. В края на гласуването ставаше ясно, че Съпротивата започва преследване на извънземните престъпници и групировките им. Във постоянната борба срещу тези явления участваше и AFJ.
     Вечерта беше започнала, когато шестимата се завърнаха при другите шестима във хеликоптера Honda. Налагше се във бъдеще често да идват в тази станция, във връзка със плановете на Съпротивата и AFJ, за съвместна борба срещу престъпниците и техните групировки. Беше подсигурена постоянна радиовръзка между хеликоптера и тази станция.
      2.
      Няколко дни по- късно екип Алфа със хеликоптера Honda приближаваха град № 2. Вторият хеликоптер- Mazda със екип Бета летеше в същата посока отдалечен на 140 км., по- назад. Алекс тъкмо обмисляше какво ще правят в този град, седнал зад левия пилот, а до него седеше Палма и слушаше музика със слушалките си. Те бяха тръгнали рано сутринта от онази станция, където се бяха заредили с гориво и провизии. Алекс запали цигара и погледна през люка до себе си. По койките спяха четирима от екипа. Други двама дремеха в удобните кресла, които бяха опънали с наклон назад- за сън. Алекс замисляше нови и нови задачи за пред двата бойни хеликоптера и екипажите им. Борбата срещу престъпността на извънземни елементи беше в ход. През изминалите дни бяха узнали редица истини за извънземните, които също бяха приети да строят градове на Orixon 44- Новата Земя на човешката цивилизация. Опасностите за земляните се оказваха, не чак толкова много, а групировките тук на тази планета бяха около 14. Не се беше доказало да има заговор срещу земляните, а само отделни престъпни явления. Това до известна степен успокояваше хората, които се бяха готвели за война, едва ли не. Спокоен беше и Алекс, особено след като успя да ремонтира стария си вече компютър и  отново започна работа със него.
       Вечерта напредваше, когато приземиха хеликоптера при Западната крепост на града. На летището беше пълно с машини. Пътнически кораб пристигнал съвсем скоро се подлагаше на приемане на пътниците в града. Това бяха предимно туристи, както и жители на градовете на извънземните на тази планета. Алекс извади бинокъла си и погледна към контролния портал на летището. Той разпозна няколко извънземни вида, а сетне свали бинокъла и извади джобната, плоска бутилка пълна със литър джин. След юнашка глътка от бутилката той се почувства значително по- добре и кимна на Палма, да излязат от хеликоптера и да огледат наоколо. Като излязоха от лявата страна на машината, тук никой не им обръщаше внимание, докато подслушваха наоколо и разглеждаха упорито, търсейки опасности. Вниманието им беше отнето от малък спретнат кораб, който се оказваше, че е на самия адмирал Буун. Забелязаха и него по- късно, докато разговаряше с охраната на летището. Изненадващо се оказваше, че кораба Nissan е установен на пет километра по- нататък. Своите хора както се оказваше бяха вече тук. Това зарадва екип Алфа. Те се позамислиха за празнуване тази вечер, а Алекс обмисляше нещо забил умен поглед във часовниците си…
                                  ( край на Откъс № 118.)

Откъс № 117. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 117. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1. 
     Няколко дни хеликоптерите Honda и Mazda останаха при кораба Nissan до  контролната база високо в планината. Двата екипа на Алекс си прибраха от каютите някои неща, които взеха със себе си по хеликоптрите. Те поогледаха каютите си на борда на кораба, но взетите решения бяха, да продължават полетите си със хеликоптрите над трите извънземни града, за да издирват престъпници сред извънземните. Адмирал Браун предаде ценна информация на Алекс, където имаше пресни новини от разузнаването в трите извънземни града на извънземните, тук на планетата Orixon 44.
     Беше вечер, когато Алекс и Аш пушеха по цигара, пред разгънатата карта на континента. В хеликоптера Honda бяха всичките дванадесет души- екип Алфа. Самият хеликоптер беше приземен на мястото си в корпуса на кораба Nissan. В тези часове екипажът на кораба обмисляше бъдещите действия на екипите, във връзка със борбата срещу престъпността на извънземните, засягаща земляните в звездната система Orixon. Проблемът беше сериозен. Извънземните имаха свои различни логики на поведение и действия, които не винаги бяха разбираеми и допустими от гледната точка и логиката на земните хора. Сблъсъка на своите и чужди логики ставаше все по- силен, след десетките години изучаване на извънземните логики. Изникваха шокиращи факти по тези въпроси.
     Алекс си взе кафе от автомата и запали цигара, докато наблюдаваше през едини от люковете. Беше дал инструкции на хората си, а следваше да прегледа новините от всички градове на земляните. От скоро се следяха и чужди новини, за градовете на извънземните.
     2.
     Една седмица по- късно екип Алфа летеше със хеликоптера Honda, приближавайки бойна станция на AFJ, разположена на 300 км. от град на извънземните. Алекс беше във лошо състояние, заради опасен грипен вирус, който скоро не го беше тормозил. Той седеше в креслото зад левия пилот, а до него беше Палма, която в това време четеше новините от последните дни и часове. От приложените снимки и филмов материал се разбираха много повече неща по конкретните теми в новините.
     3.
     Няколко дни по- късно, във един следобед, екип Алфа, със хеликоптера Honda прелиташе над една планина по пътя си към град № 1. Алекс седеше на мястото си зад левия пилот и обмисляше нещата, които се случваха напоследък. Бъдещето на моменти се пропукваше заради зловредната дейност на извънземни престъпници. По двата часовника на Алекс излизаха данни за нестабилно бъдеще. Това го дразнеше и караше да замисля нови мерки за издирване на престъпниците. До този час двата екипа успяваха само да определят външния вид на около 50 извънземни, заподозряни в действия срещу земляните на планетата Orixon 44, както и по други планети, където имаше колонии- градове на земляните. Ставаше пределно ясно, че тези извънземни разсъждават по странна извънземна логика, без да разбират какво причиняват на земляните. Алекс запали цигара и се загледа в листите хартия пред себе си и екрана на компютъра. Той беше в период на създаване на блестяща стратегия за справяне със ситуацията, но за момента нещо му се изплъзваше постоянно от вниманието. Индикаторите за наближаващ срив на Бъдещето за земляните показваха опасност около 15 %, а това беше сериозен проблем за земната цивилизация...
       *
        Наближаваше вечерта, когато хеликоптера се спусна към една станция, издигната край малка река. Екип Алфа щеше да гостува на тази станция. Това беше един от общите станции на земляни и извънземни от Съпротивата. Тук се решаваха сериозни проблеми засягащи и едните и другите хора. Пилотите приземиха машината на обозначена тревна площадка, а скоро над нея беше спусната камуфлажна покривка от пластмаса и гума. Докато Аш проверяваше кодовете на станцията, навън нямаше никой. Скоро щеше да се спусне и сумрака. Алекс внимателно надникна навън, излезе от лявата страна на машината и запали цигара. Тук щеше да дойде някой, който да ги посрещне.
                                  ( край на Откъс № 117.)

Откъс № 116. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 116. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.    
     Беше вечерта, няколко дни по- късно. Двата хеликоптера на кораба Nissan, т.е.-  Honda  и  Mazda, бяха в полет около града на Съпротивата, обозначен като "B 15".  Войната на AFJ срещу "бомбената мафия", все още нямаше добри резултати. Това беше мафия на извънземни. За тази мисия на AFJ и конкретно екипите на Алекс- Алфа и Бета, знаеха само няколко извънземни.
      Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата до себе си и погледна картината под хеликоптера. Все още изучаваха този извънземен град на планетата Orixon 44, неговите жители и навиците им. Алекс смяташе, че тази местна война може и да се проточи. Тук им се оказваше съдействие, но въпреки техните усилия, не успяваха да намерят опасните извънземни престъпници, а това тяхното беше цяла групировка. Аш тъкмо си припомняше от колко точно време не се бяха прибирали в кораба Nissan, който се намираше в движение, но можеше да ги вземе в рамките на 3- 4 часа оттук. Палма в тази вечер имаше лошо настроение. Напоследък виждаха предимно извънземни около себе си, а това беше депресиращо. В тези часове Мирена и Ким спяха, а пилотираха Шао и Джейн. Хеликоптерът Honda беше станал за тукашните хора- "любимеца в небето над града".
      2.
      Във един следобед следващите дни, Алекс и Палма се разхождаха из града на извънземните. Алекс запали цигара, докато преминаваха през един от парковете тук. Извънземните бяха пуснали на свобода най- различни гадини из парковете си, а това бяха разни опасни животинки, дори и зверове. Това беше тяхната флора и фауна, отвъд градските им стени. Алекс се беше замислил нещо, а Палма се оглеждаше наоколо, наблюдавайки съществата тук.
      Неусетно се стигна до началото на вечерта. Алекс и Палма вървяха по една улица, някъде из централната част на града. Бяха се разбрали със Аш и Милена, някъде тук да се срещнат и да изчакат заедно пристигането на останалите със хеликоптера Honda. През този ден Алекс и Палма бяха издирвали извънземен от града тук, по негова снимка от охранирелни камери. Той се явяваше опасен престъпник. Работата се затрудняваше от факта, че града имаше редовни полети, както из самата планета, така и до съседни планети. Това позволяваше на престъпните елементи да се крият и да хитруват. До момента те обаче нямаха и представа, че са издирвани от земляните и AFJ.
      3.
      Вечерта напредваше, когато хеликоптера със останалите пристигна. На мястото  се бяха завърнали  също и Аш и Милена, освен Алекс и Палма. Докато хеликоптера се издигаше нагоре над града, за да поеме пътя си до кораба Nissan, Алекс взе чаша кафе, запали цигара и се загледа към снимките на извънземни престъпници. Искаше добре да ги запомни, за да може да ги разпознава по- късно, щом ги открият някъде. А корабът Nissan се намираше при една контролна база на AFJ, високо в планината, на дистанция от 500 км. от града на извънземните. На това място те щяха да се изчакат преди да предприемат каквото и да е друго.
     Във хеликоптера Honda беше топло и уютно. В креслото до Алекс дремеше вече Палма. Имаше спящи и по четирите койки. Хеликоптера се пилотираше в тези часове от Шао и Никита. Алекс умуваше над едни бели листи хартия, водеше записки и кроеше планове за справяне със извънземните престъпни групировки. Навън времето беше тихо и спокойно, а Honda летеше на височина от 2 км. над планината. Аш и Милена бяха на съседните две кресла и се занимаваха със разговори по радиото. Течеше разследване на разни извънземни, живеещи тук на Orixon 44. Връзката със кораба Nissan беше добра, както и връзката със втория хеликоптер- Mazda.
      4.
      По- късно вечерта Алекс си пусна музика и хапна топли пици, грижливо приготвени от Мирена и Ким. Навън се беше спуснал мрак и мраз. Малкото обитаемо островче в небесата- хеликоптера Honda, прелиташе над хилядни дървета, извисени понякога до 50- 60 метра височина. Според новините от изтеклите седмици, дни и часове, нямаше нищо особено по местата обитавани от земляните във звездната система Orixon.
      Алекс въздъхна и заби умен поглед напред по курса на машината, докато хрупаше соленки. Той не помнеше скоро да е имал такъв ден, когато почти нищо не го е боляло…
                                  ( край на Откъс № 116.)

Откъс № 115. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.

     Откъс № 115. Нов проект за роман. 2017. Valeri Kolev.
              
     1.     
     Един месец по- късно, във една вечер, Алекс и неговите хора летяха със хеликоптера Honda над планинска местност, наблизо до един град на Съпротивата,  на планетата  Orixon 44. Тук бяха хората от екип Алфа на Алекс, във пълен състав. До този град на Съпротивата оставаше още около два часа полет. Алекс си взе чаша кафе от автомата на хеликоптера, запали цигара и погледна навън, във ляво от себе си. Пред него бяха разгънати лаптопа му и още друга техника, със каквато той разполагаше. Този хеликоптер беше сериозна машина, която имаше дори апарат за пътуване във Времето. Над креслата за екипажа се намираха четири койки за спане и почивка. Тук хората бяха общо дванадесет души. На борда освен всичко друго имаше и малка баня- тоалетна, както и малка, спретната кухня. Складът на хеликоптера беше зареден със всичко необходимо. Докато пушеше цигарата, Алекс преглеждаше документите пред себе си. Градът "B 15" беше един от градовете със извънземни, тук на Orixon 44. Живеещите тук бяха от приятелски настроени към земляните цивилизации, обединени около идеята- да не се допускат външни войни да проникнат във звездната система Orixon. А Алекс се беше замислил над изминалите няколко седмици, опитвайки се да обобщи събитията, които се бяха случвали.
      2.
      Във гостилницата имаше около 80 извънземни и 15 земляни, когато Алекс и хората му влязоха там. Във хеликоптера бяха оставили четирима от екипа. Хеликоптерът беше приземен на площадка, на около пет минути път пеша, в източна посока. Алекс и неговите хора бяха настанени на една от по- големите маси в гостилницата. Те си поръчаха вино с лимонада, както и мезе, от менюто за земни хора. Извънземните не притесняваха екип Алфа, а земляните, които бяха тук в този час, им обърнаха внимание и си поговориха по радиочестотата за земляни, тук на Orixon 44. Централата им отпусна няколко свободни линии. Алекс нещо обмисляше, докато следеше разговорите разсеяно и разглеждаше гостилницата и гледката през прозорците до масата.
      3.
      Алекс и Палма вървяха по пешеходна пътека из този град на Съпротивата. Алекс пушеше цигара и оглеждаше около себе си. В този град се криеха сериозни престъпници, които разработваха бомби за масово поразяване, със неизяснена цел. Следите на тази "бомбена мафия" водеха именно до този град. Това беше вечерта на другия ден. Зад Алекс и Палма, на около 200 метра дистанция назад, вървяха Аш и Милена. Наблизо имаше и други хора от екип Алфа. Със включени подслушватели Алекс и Палма дебнеха из разговорите наоколо из жилищните крепости на града, за да прихванат съмнителни хора. Алекс обърна координатите към една гостилница разположена наблизо и се разходи из хората и разговорите тук, със микрофоните си за далечно подслушване. Правеха това почти десети ден, а вече много неща бяха научили от подслушванията си. За тази мисия на екип Алфа, в този град- "B 15", знаеха само малък брой извънземни.
      Вечерта напредваше, когато Алекс, Палма, Мирена и Ким, както Милена и Аш се събраха заедно във една гостилница наблизо и се настаниха тук за да пийнат, да хапнат и да се стоплят. Откакто бяха започнали войната срещу "бомбената мафия", екип Алфа нощуваше във хеликоптера Honda, а екип Бета- винаги някъде наблизо, нощуваха във своя хеликоптер- Mazda. Тези машини бяха много удобни за пълноценен живот, служба и почивка за десетина души, както беше в този случай. Хеликоптрите имаха всичко необходимо на борда. Презареждане със гориво се правеше много рядко, а предимно се използваше енергията на два портативни ядрени генератори на борда на тези хеликоптри.
      Алекс запали цигара, отпи глътка вино и се загледа навън. Цял ден вече валеше ситен сняг. Във гостилницата беше топло и приятно. Алекс почти задремваше от топлото, но мисията щеше да приключи чак на сутринта… Аш по това време разговаряше със останалите колеги от двата екипа- Алфа и Бета. От началото на войната срещу "бомбената мафия", силите на AFJ не бяха уловили почти никаква следа, която да ги доведе до опасните престъпници от извънземен произход…
      Запали цигара и Аш, и се загледа по часовниците си, докато момичетата хапваха, а Алекс дремеше подпрян на масата…
                                  ( край на Откъс № 115.)