ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №88, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №88, Valeri Kolev.

Към края на следобеда совалката Honda се намираше вече достатъчно надалеко от град 27. Настроението сред екипажа от десет души се покачи, сякаш бяха избегнали голяма опасност, когато бяха в този град. Алекс обаче получи пристъп от своя извънземен грип. Този път имаше страшни болки по цялото си тяло, в костите и мускулите си, подобно на силна умора, но всъщност въобще не беше това. Той не се даваше лесно на грипа, а оставаше прав пред оперативния екран, където наблюдаваше картината на полета. Още не беше решено на къде пътуват, но се намираха над океана, на височина от 4,000м. Времето беше много лошо, буря със светкавици и силен вятър. В совалката беше обаче топло и уютно. Имаше сериозни проблеми със радио- връзките, което откъсваше десетимата от света и своите хора.
В началото на вечерта мълния удари един от двигателите на совалката. Алекс и неговите хора станаха на крака, а робота- пилот се опитваше да овладее ситуацията. Совалката губеше скорост и височина, а един от двигателите гореше. В този момент отказа и електрониката на борда. Совалката падаше от 7,000 м. височина, а долу вилнееше тукашния океан… Роботът- пилот беше добър. Той веднага премина на резервната компютърна система, която се задейства благополучно, а Алекс зае мястото до него и каза:
-Моля седнете и затегнете коланите, може да подруса!
-Алекс, какво си намислил? Двигателя гори!- каза Аш.
-Ще се приводним!- каза Алекс- И пускаме совалката в режим на подводница!
-Добра идея!- каза Браун.- Изпращам втория робот да гаси двигателя!
-Хайде, размърдайте се!- каза Алекс.- Падаме, но бавно…
Изглеждаше, че нещата са под контрол, а Алекс дори запали цигара и погледна назад към своите хора. Тук нямаше никаква паника.
*
Бяха се приводнили успешно, а двигателя беше загасен. В режим на подводница се потапяха, за да избегнат огромните вълни, каквито имаше на повърхността. Докато се ориентираха под водата, стана ясно, че дъното е на повече от 1,000 м. Някакво течение ги повлече на някъде, но други неприятности не се появиха. На по- голяма дълбочина течението ставаше все по- бавно, докато достигнаха стотина метра и совалката стана управляема.
-Добре, ама сега накъде?- попита Аш.
-Трябва да поправим двигателя.- каза Алекс.
*
Беше следобеда на другия ден. Совалката беше все още под вода в океана, във режим на подводница. Десетимата не бяха успяли да ремонтират повредения от мълнията и пожара двигател, а без него не стигаше тягата, за да излязат от водата. Умуването, как да излетят без един двигател, още продължаваше. Алекс запали цигара, сипа си чай и седна да си почине. Като подводница, тук всичко беше нормално, но като совалка, тази машина не можеше да излети. За излитане от вода се искаше доста тяга на двигателите. Все още нямаше и радио- връзка със своите хора. В такава ситуация десетимата не се намираха в опасност, но това беше своеобразен капан за тях, който съдбата им определи, този път…
Следобеда напредваше, а совалката беше хванала курс към по- плитки води, за да опитат излитане от там. В началото на бордовата вечер на радара забелязаха, че наближават остров. Скоро забелязаха и някакви светлини от към острова. Предполагаше се, че острова е населен. Докато го наближаваха, Алекс запали цигара и си сипа чай. Искаше да се постопли и да си отдъхне от дежурството, преди да стигнат до острова. Не знаеха, какво да очакват край този остров, но мислеха поне за една добра радио-връзка, за да съобщат до кораба, за инцидента, който им се беше случил.
Вечерта напредваше, когато десетимата със совалката Honda достигнаха острова. Това което ги изненада тук беше, че тук има подводен град. Никой не очакваше точно такова нещо. След обичайната проверка, дали това е дело на херките, стана ясно, че не е на херките, а на тукашните военни- тайна, подводна, бойна, база. Скоро Алекс и хората му опънаха топла връзка до входната камера на подводния град. Напред отидоха Алекс, Ким и Аш. Докато чакаха налягането в камерата да се изравни, отсреща, зад дебелото стъкло ги чакаха дава униформени от местните извънземни. Приеха ги нормално и със приятелски чувства, все пак тукашните хора бяха в съюз със земляните, заедно във AFJ.
Военните от тази тайна, бойна база, въведоха тримата земляни в една, добре изглеждаща стая, където да поговорят. Алекс просто им разказа, какво им се е случило, за мълнията и запаления двигател. Извънземните отговориха, че двигателя скоро ще проработи. Те знаели, точно къде е повредата. А във връзка със херките, тукашните военни казаха, че разчитат на помощта на AFJ. Херките се били появили за пръв път преди близо година. За момента не нападали жителите на тази планета, но от тях можело всичко да се очаква. Сетне ги разведоха из базата си. Това беше страхотно съоръжение, откъдето можеха да се команват всичките пет армии на тази планета. Оттук можеше да се задействат и ракетните установки за отбраната на планетата от нашественици.
*
Късно вечерта двигателя на совалката проработи и десетимата командоси напуснаха острова. Можеха да излетят по всяко време, но много внимателно, защото на повърхността вълните достигаха 20- 30 м., и там се образуваха много силни подводни течения, които правеха совалката неуправляема. Все пак се измъкнаха от капана на океана благополучно, след едночасова борба с огромните вълни. Докато набираха височина в небето, Алекс си сипа билков чай, запали цигара и се усмихна, макар и това да беше само една крива гримаса, върху суровото му лице. И другите бяха радостни, че се измъкнаха успешно от капана на океана и, че скоро ще си бъдат "у дома", на борда на кораба Crossfire. Разбира се до него щяха да достигнат чак през нощта, или на сутринта, в зависимост от силата на насрещния вятър.
Наближаваше полунощ, а совалката с десетимата командоси летеше на височина от 15 км. Надолу беше облачно, а ветровете бушуваха предимно на север. Имаше и малки торнада, които хората на Алекс заобикаляха. Въпреки лошото време и студа навън, вътре в совалката беше топло и уютно. Имаше достатъчно гориво, вода и провизии, а екипа на Алекс беше в добро настроение, като съвсем скоро някои от тях отиваха да спят, за да бъдат във форма за нощните смени на мостика.
Малко преди полунощ, застъпиха на дежурство пред пулта, Алекс, Ким и Аш. Останалите бяха изпратени по койките си, за да спят и да са бодри за следващите дежурства. Полетът течеше нормално, а на тази височина от 15 км. атмосферата беше разредена и вятъра слаб. Летяха над тъмната половина на планетата,което съвпадаше с вечерното бордово време.
-Пустата му мълния!- каза Аш.- Щяхме да се разбием! Защо защитата не е сработила?!
-Това е извънземна мълния, Аш!- каза Алекс.- Има сериозни различия от нашенските на Земята…
-Можехме да катапултираме…- каза Аш.
-Не беше необходимо, имахме достатъчно мощност да се приводним успешно.- каза Алекс.
-Ами ако не бяхме попаднали на онзи остров, как щяхме да изплуваме от океана?- каза Аш.
-Имахме и скрити козове, Аш!- каза Алекс.
-Аз защо нищо не знам за това?- каза Аш.
-Ако беше командир на совалката, щеше да знаеш повече!- каза Алекс.
Аш леко се засегна и обиди, но не каза нищо. Времето течеше бавно и спокойно, а совалката напредваше по курса си към кораба Crossfire, макар и да нямаше все още радио- връзка с тях. Ким по някое време стана за да направи среднощна закуска за тримата. Алекс остави совалката на автопилот, а робота следеше дали всичко тече нормално. Не се очакваха неприятности в идващата нощ…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №87, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №87, Valeri Kolev.

Вечерта на другия ден Алекс пушеше цигари и пийваше билков чай и кафе, топлеше се и изучаваше земната територия на тази планета, както и особеностите й. През целия ден почти той и екипа му бяха помагали в плановете за организирането на работите по изграждането на новата база. Едва сега, късно вечерта имаше свободно време и той бързаше да се стопли и отпусне, преди лягане. Изглежда се беше претоварил напоследък. Тук всички искаха да помагат, силно ентусиазирани от това, че стъпват по земя, своя собственост, макар и на чужда планета. Изграждане на нова база не се случваше често, но беше страхотно преживяване. По всичко изглеждаше, че хората на командир Йон, ще прекарат тук известно време, поне докато се построят основните възли на новата база. Междувременно от "портала", вход от далечни галактики, тези дни се беше появил още един кораб на херките. Той возеше към 500 души, гладни, изморени и настръхнали. Командир Йон предполагаше, че този път ще започнат да избиват и плячкосват из Orixon 10. Поставиха и тях хора под наблюдение, а местните извънземни пуснаха патрулни самолети, които да държат изкъсо пришълците. Това бяха времена, когато всичко беше възможно да се случи. Замислен над това Алекс не усещаше, как наближава полунощ. Колкото до пасарите, тези стари врагове на AFJ и на земляните, то се наблюдаваше затишие и спокойна обстановка.
*
По обед на другия ден навън беше мрачно и дъждовно. Първоначалните строителни работи продължаваха, а Алекс и неговия екип помагаха в организирането. По някое време те се прибраха в совалката си за почивка. Тук все пак имаше достатъчно хора, които да помагат в работата, но тя се вършеше физически предимно от роботите. Кръстосвача Nissan разполагаше с много роботи, повечето от тях още не бяха активирани, за да не заемат място. Алекс се пльосна на креслото си и запали цигара. Не беше кой знае колко изморен, но работата под дъжда и настройката на роботите за строителни дейности искаше време. Сега десетимата щяха да си почиват, преди по- късно да тръгнат на разузнаване със совалката Honda.
Следобеда напредваше, когато Алекс и Аш излязоха на една от терасите на Crossfire. Валеше дъжд и беше сумрачно, но това не смущаваше земляните, които сновяха навън завялдяни от мисълта за новата база. Роботите копаеха с машини, подземията за базата.
-Добре се справяме!- каза Аш- Базата ще бъде изградена за няколко месеца, поне основните й компоненти. Как ми се живее именно на такова място!
-Ще трябва да се примириш, но нас ни чакат други задачи!- каза Алекс.- Тук сме само временно, а сетне отново тръгваме на дълъг път.
-Къде ще разузнаваме днес?- попита Аш.
-Ще наблюдаваме новия кораб с 500 души- херки, които пристигнаха наскоро.- каза Алекс.- Предполага се, че те ще започнат да избиват и да плячкосват из планетата…
-Местните включиха ли се в нашия съюз?- попита Аш.
-Да.- каза Алекс.- Вече са част от нашето AFJ.
-Страхотна планета, братче!- каза Аш.- Извадихме късмет, че местните са дружелюбни към нас.
-Да вървим!- каза Алекс.- След един час излитаме!
*
Совалката Honda напусна кораба със само няколко минути закъснение от определения час. Докато набираха височина и търсеха точната посока на полета, десетимата командоси се радваха, че отново са на път, макар и не кой знае колко на далеко. Алекс отново се запаси с билков чай и седна зад пулта за да следи как върви полета, а совалката водеше робот. До Алекс бяха Ким и Ирина, леко отнесени в мислите си. На по- задните кресла бяха Браун, Джейн и Никита. Другите вече спяха, за да бъдат във форма през идващата нощ. Совалката взе курс на изток, над земните територии. Полетът вървеше нормално, а на хората леко им се спеше. Херките бяха забелязани да се приземяват наблизо до град 27. Това беше на почти пет часа полет от тук.
По- късно, когато прелитаха над океана, Алекс си отвори бутилка пепси, за да се ободри. Гледката навън беше вълнуваща. Това беше океан със вълни от по 20 м., които се стоварваха с трясък върху островната група, под совалката. Земляните поддържаха височина от 200 м., докато летяха, за да се порадват на гледката под себе си. В совалката беше топло и уютно, а навън абсолютен мраз. От малко прозорче вътре влизаше свеж въздух. Помпите на совалката изпомпваха въздух, който се разграждаше до кислород и водород, а той се ползваше за гориво. Това ставаше с електричество от малък атомен агрегат. Кислорода пък се нагнетяваше в бутилки за дишане и в цистерната на совалката.
-Ще пристигнем ли до вечерта?- попита Джейн.
-Може би, ако не духа насрещен вятър!- каза Браун.
-Ние не бързаме.- каза Алекс.
-Не бързаме.- съгласи се Джейн.- Сигурно съм гладна…
-Ще спретна нещо за похапване!- оживи се Никита.
-Давай! Ами какво чакаш!- каза Джейн.
След похапването шестимата си продължиха по задачите, а полета течеше нормално. Наоколо нямаше голямо движение, не се наблюдаваха и опасности.
*
Бяха кацнали край град 27 от няколко дни. В този следобед Алекс се беше изправил до един люк и наблюдаваше навън, а там беше адски мраз, вееше снежна виелица съ силен вятър, но някак си по извънземному. Из този град се мотаеха 500 херки, скоро пристигнали през тайнствения междугалактически портал- съоръжение направено по извънземни технологии, но от далечна галактика. Херките не идваха в Млечния път за добро. Нравите на херките не съвпадаха със нормите на съюза AFJ, в който участваха земляните и техните съюзни, приятелски извънземни цивилизации. Изучаването на херките ставаше трудно. Поради буйния им нрав и определено лоши намерения, трудно можеше да се доближава до тях човек от AFJ. Работеше се по сапьорски, със повишен риск. Междувременно новата база на AFJ, продължаваше да се строи, тук на планетата Orixon 10. Това беше най- близката планета до входа на трансгалактичния портал, откъдето се пръкваха херките, а земляните искаха да държат това явление под контрол. Имаше известни спорове, до колко могъщи и зловещи са херките и дали може да се воюва с тях изобщо. Войната на земляните срещу пасарите беше в период на примирие, но херките бяха един нов и съвсем недоизучен враг. За земляните и AFJ ставаше все по- сложно и трудно. По тези и други неща се бяха замислили десетимата от совалката Honda, включително и Алекс. През изминалите дни, откакто се намираха наблизо до град 27, бяха успяли да поставят камери за наблюдение на херките. Основното, което правеха в този град, херките, беше да ловуват дивеч и да посещават игрални зали и публични домове. От някъде те разполагаха с финанси, но според опита от изминалите времена, се знаеше, че средствата им са силно ограничени. Обикновено след като похарчеха всичко, херките започваха да вилнеят тотално, какъвто беше случая с един разрушен и пометен от тях кораб на AFJ, преди близо месец. Злополучния кораб се беше оказал съвсем случайно и непредвидено в близост до херките. Алекс, като непоправим оптимист, този път взе решение совалката Honda да се отдалечи от град 27. Излетяха почти веднага, а времето не представляваше проблем за машините на AFJ. Каквото бяха успели да свършат около град 27, на първо време беше достатъчно, но риска да се чака край този град нарастваше със всеки изминал час…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №86, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №86, Valeri Kolev.

Няколко дена по- късно, двата кораба на Йон бяха на парцела, вече собственост на земляните и AFJ. Командването беше изпратило строителен кораб, който щеше да пристигне до една седмица. През това време земляните правиха карта на парцела, почти окръжност с диаметър 1,000 км. Херките все още кротуваха, но на това не биваше да се разчита. Алекс беше имал тежък ден, а в следобеда се прибра в совалката Honda при своя екип, запали цигара и се отпусна в креслото зад пулта. Намираха се на своята територия вече, а строителните работи започваха вече. От кръстосвача бяха изпратили товарна совалка, с материали за започване на строителството. Радост обхвана земляните и по корабите и на кръстосвача. Базата, която започваше да се строи вече, щеше да бъде сериозна креспост, точно на това място, където свършаваше някаква свръхскоростна линия, правена от извънземни от друга галактика. Именно край тази планета беше входа към други галактики и именно тук се пръкваха херките, като от нищото. Мястото вече се изучаваше и наблюдаваше из късо от земляните и техните съюзници във AFJ (Военен съюз на земляните и приятелски раси).
Към края на следобеда Алекс и неговия екип, общо десет души, излязоха край кораба Crossfire, решени да огледат местността от близо. Площта на земляните беше на брега на река, в другата посока започваха планините. Местността беше невероятна и мистериозна, както може да бъде само във извънземието. Десетимата тръгнаха към реката, а тук вече имаше хора и от кръстосвача Nissan. Край реката се ловеше риба, имаше запален огън и скара- бира, а времето беше меко и леко хладно. Десетимата се поспряха край огъня и си взеха по порция прясно печена риба и по халба бира. По- нататък роботи копаеха изкопи, за подземието, което щеше да се изгради под планините. Навън щеше да има само една 20- метрова кула, която щеше да може да се прибира в земята при опасност. Алекс и хората му се черпеха край огъня, а тук имаше и от тукашните извънземни, с които земляните се бяха сприятелили.
Свечеряваше се, а Алекс и неговите хора похапнали и пийнали добре, крачеха надолу по реката и разговаряха помежду си.
-Скоро няма да пътуваме надалеко.- каза Алекс.- Ще охраняваме тази нова база, докато построят подземията и монтират всички съоръжения, а това може да отнеме месеци.
-На хубаво място сме!- каза Ким.- Тук ще ни е като ваканция! Не мога да повярвам, че ще бъдем стъпили здраво на твърдина и то поне за месец! Друго е усещането, когато се намираш на земя под себе си!
-Да гледаме това да не ни става навик!- каза Аш.- Рано или късно пак ще летим на далечни дистанции…
-Хубава база ще бъде и то на най- доброто място!- каза Палма.
-Започва да става студено.- каза Джейн.- Да вземем да се прибираме в кораба.
*
В началото на вечерта Алекс и хората му се върнаха в кораба. Командир Йон беше дал свободни пет часа на целия екипаж без дежурните. Мнозина се намираха край огъня навън, а други почиваха в кораба. Някои използваха свободното време за да поспят повече. Алекс и тази вечер си зареди кафе и билков чай, за да седи и размишлява с часове, докато пуши цигари и пийва. За днес бяха похапнали доста вече, а по- късно щеше да има вечерна закуска. Новата база щеше да се строи по стандартен чертеж за изграждане на нови бази. Тежестта на съоръжението падаше върху подземията. Те щяха да бъдат на повече от десет нива, под земята. Над повърхността щеше да има ограничен брой сгради и подвижна наблюдателна кула, която щеше да може да се прибира под земята, при опасност. Алекс се задълбочи да разглежда филма за закупения парцел земя. Тепърва тази площ щеше да се изучава и подготвя за бъдещата военна база на земляните. Правеше силно впечатление, че тук имаше дивеч и риба в изобилие, както и питейна вода. Въздуха беше добър за дишане, макар и със дъх на извънземие, което беше всъщност просто химия, и то по- различна от земната. За строителен материал в началото щяха да ползват дърво и камък, както и бързовтърдяващи субстанции донесени от кръстосвача Nissan.
По някое време Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на терасата, на въздух и за да се порадват на новата крепост на земляните, новата придобивка. Долу, край реката още имаше хора около огъня. Там имаше и десет души, които ловяха риба с мрежи, за осигуряване на запаси от храна, за бъдещата база, чието изграждане започваше. Омагьосани от тази невероятна картинка около кораба, четиримата мълчаха, а Алекс пушеше цигара. Измина цял час, както се радваха на природата из новата територия на земляните, тук на планетата Orixon 10. Щом се прибраха в кораба, четиримата се насочиха към хамбара, където им беше совалката, сега като техен дом и работно място, съчетани в едно. С напредването на вечерта, повечето хора се прибираха по корабите си, а местните извънземни се стягаха да се прибират по временните палатки. Те бяха тук, за да се запознават със земляните и да им предадат ценни знания за своята планета, флора, фауна, бит и култура. Разполагаха със 150 местен кораб, който беше паркиран наблизо до палатките им.
Скоро десетимата с Алекс се събраха в общата каюта- мостик, за да се порадват на хубавото време и на добрите времена, застигнали земляните, чак дори тук, на тази далечна извънземна планета. Алекс прегеледа докладите за поведението на херките, но те не бяха правили нищо престъпно до момента, тук на тази планета. Вниманието на земляните се насочваше към строежа на новата база. Специалния кораб със строители, машини и материали, вече пътуваше към насам, но щеше да дойде до десетина дни. Алекс отново си направи по литър чай и литър кафе и се разположи удобно за да пийва, да се топли и да пуши, радвайки се на добрата компания и добрите времена, сега. Докато слушаше разсеяно разговорите на своите приятели в совалката, Алекс се беше замислил дълбоко. Новото начало за земляните, тук на планетата Orixon 10, дълго време щеше да занимава стотици земляни от AFJ. Както обикновено, след време тук щеше да се издига земна колония, която да е на самоиздръжка, а и да осигурява провизии за бойните кораби на AFJ, както и вода.
Вечерта напредваше, когато край корабите на командир Йон се приземи разузнавателна совалка на кръстосвача Nissan. Изненадата беше голяма, когато от нея излезе самия армаден адмирал Шао. Йон го посрещна край огъня на рибарите и двамата се заговориха по важните неща напоследък. Присъствието на адмирал Шао тук, означаваше, че той ще разговаря скоро със тукашните военни за преминаване на планетата във военен съюз със земляните и присъединяването им към агенция AFJ.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №85, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №85, Valeri Kolev.

В началото на следобеда на другия ден совалката Honda все още беше край петстотин- хилядния град. Навън бяха отишли Шон и Бронк, на разузнаване. Алекс си беше поспал почти до обед, а сега в добра форма и настроение пушеше на терасата, а до него беше Ким. Двамата оглеждаха наоколо, а времето беше хубаво, макар и облачно, въздуха чист и свеж. През нощта не се бяха случвали никакви непредвидени случки и инциденти.
-Продължаваме да изучаваме нови за нас, извънземни раси.- каза Алекс.
-Всеки път ме обхваща страх, когато срещнем нови!- каза Ким- Видели сме толкова много светове и раси, а първия контакт е все така вълнуващ…
-Събираме си съюзници, нали знаеш.- каза Алекс.- Из космоса е важно, кои са твои приятели, и то наблизо, а не надалеко. Не си ли обкръжен от свои хора, с тебе е свършено.
-Знам това.- каза Ким, докато наблюдаваше далечината с бинокъл.
В това време на терасата се появиха Аш и Палма. Бяха някак си развеселени, пълни с енергия и сила.
-Май нямаме ограничения, кога да се прибираме на Crossfire?- попита Палма.
-Нямаме ограничения, а освен това, тук се натъкнахме на интересни нови раси.- каза Алекс.- Ние сме изследователи, освен всичко друго.
-Хубаво е, дебела пелена от сняг, чист въздух, макар и извънземен!- каза Палма.
Следобеда напредваше, когато Шон и Бронк се завърнаха от разузнаването си в града. Алекс беше седнал удобно край компютрите, на чай, кафе и цигарки, а до него бяха Ким и Ирина. Навън беше сумрачно и мразовито. С новата информация, която донесоха Шон и Бронк, се захванаха Аш и Палма. Всичко трябваше да се подреди и архивира. По това време Браун и Джейн се заловиха да приготвят вкусна вечеря, а Никита се залови да почисти совалката от вътре.
Към края на следобеда Алекс и Ким излязоха край совалката, за да огледат корпуса й от вън, за нови повреди. Алекс запали цигара, докато обикаляха около совалката и я раглеждаха внимателно. Корпуса на една машина трябваше винаги да е добре поддържан и ремонтиран навреме, преди да станат по- големи проблеми. До мръкване двамата огледаха совалката отвсякъде. Бяха забелязани няколко повреди, повечето пукнатини, които трябваше да се закърпят в най- скоро време. Двамата се прибраха скоро в совалката и се заеха да подготвят закърпването на пукнатините. Подбраха внимателно необходимите материали и дадоха задача на четири от роботите, които да направят ремонта веднага.
Вечерта започваше, когато всички се събраха в общата каюта- мостик, за обичайното вечерно събрание, на приказки и питие. Алекс си беше приготвил чай и кафе по един термос, за да се топли, докато пуши цигари и разглежда ситуацията. Наблизо нямаше никакви опасни обекти. Новините от близо и далеко бяха обичайните, напоследък все по- малко неща се случваха, ако изключим поредица бедствия по няколко от планетите с бази на AFJ, там. За момента нямаше загинали хора от състава на AFJ (Военен съюз на земляните и приятелските им раси). Новините от кръстосвача Nissan и неговото разузнаване показваха поведение на херките в рамките на допустимото. Войната може би щеше да бъде отложена за неограничено време. Около загадъчното място- вход за херките към тази галактика, бяха разположени наблюдателни сонди. Загадка беше и съществото на подобен високоскоростен преход от чужда галактика, към Млечния път. Очевидно този процес ставаше по някакви извънземни и непонятни за земляните технологии. С помощта на наблюдателните сонди, щеше да бъде изучавано това явление, за да се прекъсне нахлуването на херките в нашата галактика. Херките се бяха представили доста зле, откакто бяха забелязани в звездната система Orixon. На тях редица цивилизации гледаха като на сериозна опасност.
Алекс се беше затоплил от билковите чайове и в добро настроение се изправи пред един от люковете и се загледа навън. От него се искаше в близките дни да избере място за построяване на постоянна база на земляните, тук на тази планета. Алекс имаше някои наблюдения до момента, относно подходящи такива места. В близките дни той щеше да огледа отново подходящите места и заедно с екипа си, да изберат окончателен вариант. Това щеше да се съгласува с местните власти, с които адмирал Шао държеше връзка, а земята щеше да бъде закупена от AFJ, по обичайната схема- незабавно разплащане. Алекс беше седнал за да избира подходящата площ за земната база, а пред него беше разгъната картата на този континент, както и много снимки за конкретни места. Леко развълнувани, Алекс и Ким търсеха точното място за изграждането на бъдещата база на AFJ. Залисани в работата си, двамата забравиха всичко останало, за няколко часа.
*
На другия ден Алекс и неговия екип обикаляха планетата, в търсене на подходящо място за изграждане на нова база на земляните. Вечерта беше започнала, когато пристигнаха на борда на кораба Crossfire. Тук всичко си беше нормално, екипажа изкарваше поредната си вечер, преди голяма част от хората да идат по койките за да спят. След като се прибраха на кораба при колегите и приятелите си, Браун, Джейн и Никита излязоха из кораба на разходка, щяха да идат и на мостика, за да предадат предложенията за места за базата, чието изграждане щеше скоро да започне. Предложенията на екипа на Алекс, бяха десет. Сега целия екипаж и командир Йон трябваше да направят окончателния избор. Алекс беше много изморен този ден. Едва се добра до койката си и се пльосна в нея. Половин час отдих щеше да му се отрази добре.
По- късно вечерта Алекс стана, наплиска се с вода на чешмата и се зае да си зарежда двата термоса, единия с чай, другия с кафе, преди да седне зад компютрите и да се залови за работа. Само след часове, щеше да бъде ясно, коя от предложените земи ще бъде одобрена, там да се построи новата база. Идеята да имаш някаква площ, собственост на земляните, под краката си, макар и на чужда планета, допадаше на повечето командоси от AFJ. Своя земя под краката, това даваше много повече кураж и сила на командосите, толкова далеко от Земята. На борда на кръстосвача Nissan имаше доста строителен материал, с който можеше да започне строителство много скоро. Тази база на земляните щеше да даде сигурен подслон от врагове, тук на тази далечна и чужда планета.
Вечерта напредваше, когато след гласуване беше избран най - добрия вариант за парцела на базата. Командир Йон беше уговорил с местните служби, отговарящи за земите, да бъде закупена цялата определена площ. Това беше нещо като окръжност с диаметър 1,000 км. Цените бяха поносими, дори ниски, като се има впредвид, колко далече е това от Земята. След поредния разговор с местните служби, командир Йон им определи среща на територията на избрания парцел. Там земята щеше да бъде платена от земляните и официално предадена в техните ръце. Още тази вечер двата кораба на земляните- Crossfire и Ford, заминаваха към избрания парцел. Щеше да се лети през цялата нощ. Някъде там, местните власти щяха да пристигнат за да бъде извършено прехвърлянето на парцела. Всичките 630 души от AFJ, които бяха в момента на планетата, или в орбита, се вълнуваха от предстоящото събитие. Вълнуваха се и хората от екипа на Алекс.
В оставащите минути до старта на кораба Алекс и Ким бяха на една от терасите на кораба, много изморени тази вечер, а предстояха нощни дежурства. И двамата мечтаеха да си легнат в койките и дълго време никой да не ги търси за нищо. Така бяха повечето от хората на командир Йон. През изминалите дни беше свършена много работа и хората му бяха изморени и недоспали.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №84, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №84, Valeri Kolev.

Беше по обед, няколко дена по- късно. Алекс и неговия екип, общо десет души, летяха със совалката Honda над тукашните джунгли, на планетата Orixon 10. На височина от 300 м. и не много висока скорост, те по- скоро се забавляваха днес и се радваха на гледката. Времето беше хубаво, около +4' С, и валеше сняг. Нямаха конкретна задача, но мислеха да посетят един петстотин- хиляден град, който беше напред по- курса им. Алекс пийваше пепси и пушеше, докато се занимаваше с компютрите и се радваше на хубавата гледка навън, и на добрите времена, застигнали земляните отново, даже и на тази далечна планета. Под совалката се простираха общирни площи с джунгла, пасбища, реки и езера. Флората и фауната на тази планета беше изключително интересна. Десетимата харесаха дивите земи на тази планета. Между впрочем командира Йон искаше тук да бъде изградена база на AFJ. Приемаха се предложения, къде именно да бъде разположена тази база. Това беше ключово място, от където херките се появяваха в тази галактика, а земляните щяха да се погрижат тук да има винаги и постоянно присъствие, за да се държат херките под контрол, като изключително опасна раса.
Към края на следобеда достигнаха града, тяхната цел днес. Приземиха се на космодрум в покрайнините на града. Алекс и Аш излязоха на терасата, за да се огледат наоколо. Беше започнало да се смрачава, валеше ситен сняг. Около совалката имаше само няколко души от охраната на космодрума, но по- нататък навалицата беше доста по- сериозна. Това беше не само междуградски космодрум, а и междупланетен. Въздуха беше свеж и чист, ухаещ на сняг и зима, макар и извънземни.
-Може да пренощуваме тук!- каза Алекс.
-Както кажеш.- каза Аш.- Или ще се прибираме през нощта.
-Не. - каза Алекс.- Искам добре да разгледаме този град.
-Ще го разгледаме.- каза Аш.
В този момент на терасата се появиха Ким и Палма.
-Страхотен град!- каза Палма.
-Пристигнахме навреме да го видим на светло.- каза Ким.
-Кого ще изпратим на разузнаване?- попита Ким.
-Имаме време, ще решим кой.- каза Алекс.
*
Вечерта започваше, когато Браун, Джейн и Никита излязоха навън на разузнаване. С тях заминаха и три бойни робота, за охрана и сигурността им. Алекс оставаше на линия с тях, за да ги поддържа, съветва и да им помага. Той имаше и добра картина от техните камери, закрепени по униформите. До него беше и Ким, която също помагаше. Останалите също бяха в каютата- мостик, на по чаша питие и разговори. Около совалката беше спокойно и тихо. Времето беше добро, макар и много тъмно. Все още не беше взето решение дали ще се пренощува на това място, или през нощта ще се лети обратно към кораба Crossfire. Въпреки предстоящото уточняване, десетимата от совалката бяха в добро настроение. Дали тук, или на път, очакваха една добра вечер и спокойна нощ.
Вечерта напредваше, а Алекс си беше заредил термосите с горещо кафе и билков чай, пийваше, топлеше се и пушеше, а връзката с Браун и момичетата беше добра. Те бяха в този момент в търговския център и оглеждаха всичко около себе си. Водеха и разговори с извънземните, предимно за херките и пасарите. Мнението на тукашните хора беше, че пасарите и херките са бич за всяка цивилизация от тази звездна система. Освен с хора от местните, Браун и момичетата разговаряха и с някои съвсем непознати раси, по един от по- известните езици в тази звездна система. Събраната информация ставаше безценна, с тези първи контакти с непознати извънземни раси. Това беше едно от нещата, което AFJ правеше навсякъде, където стъпваше за първи път…
По някое време Ирина разговаря с кораба Crossfire. Лично командир Йон се интересуваше, как върви при Алекс и неговите хора със совалката Honda. Той остави на Алекс да реши, кога ще се върнат обратно на кораба. При тях всичко вървяло нормално.
*
Късно вечерта Браун, Джейн и Никита се прибраха в совалката, след разузнаването, те бяха с един от двата джета, пазени в хамбара на совалката. Алекс все още не беше взел решение дали ще тръгват към кораба, или ще пренощуват тук, край този петстотин- хиляден град. Той запази решението си за по- късно. Дежурните имаха готовност и за двата варианта. Това сега бяха Шон и Бронк. Игуанката Бронк беше една от най- красивите жени, изобщо, въпреки, че тя беше извънземна, а Шон беше землянин, но пък се явяваше нейния мъж. Алекс надзърна да види картината от външните камери на совалката. Наоколо беше тихо и спокойно. Понякога кацаше нов кораб, самолет, совалка или друга машина, а понякога такава излиташе. Браун и момичетата бяха изморени и се оттеглиха в койките си, техния блок за почивка и дори го затвориха. Събраната от тях информация беше безценна, като тук за пръв път имаше контакти с непознати до момента чужди цивилизации, както и ценна информация за херките, също и за пасарите.
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Аш излязоха на терасата на совалката. Навън беше мразовито, валеше сняг, макар и извънземен, а вятъра го завяваше и бързо трупаше дебела снежна пелена наоколо. Летището за самолети беше затворено, но за машини с вертикално излитане и кацане, нямаше ограничения. Алекс запали цигара и каза:
-Тук ли да нощуваме, според тебе?
-Нямам представа.- каза Аш.- Както решиш ти!
-Оставям си решение за по- късно.- каза Алекс.
-Наблизо няма ни херки, ни пасари.- каза Аш.- Можем да бъдем спокойни тук.
Двамата замълчаха замислени, а при тях се появи Ким и каза:
-Леле, какъв студ! Прибирайте се момчета, имаме готов много чай!
-Идваме!- каза Алекс.
В совалката беше топло и уютно. Компанията се готвеше да премине на смени за през нощта. Шон и Бронк дежуреха до полунощ. Ирина преглеждаше донесената от Браун нова информация.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №83, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №83, Valeri Kolev.

Към края на следобеда Алекс и Ким отидоха на мостика на кораба Crossfire. Тук се готвеше полет до планетата, със обиколки около нея и приземяване, в близост до един от корабите на херките. Стартът беше определен за началото на вечерта. На мостика Алекс и Ким постояха близо половин час, видяха свои колеги и приятели. Корабът Ford също щеше да пътува до планетата, като помощен кораб на Crossfire, който можеше да се намесва и да помага при нужда. Докато се прибираха към совалката, Алекс и Ким се отбиха в оранжерията, за да си вземат една количка с плодове и зеленчуци от хладилната камера, а също и тютюн за пушене, цигарите ги правеше малка автоматична машинка. Количката с плодове и зеленчуци се дърпаше от един робот, който им помагаше да я приберат в совалката. По пътя срещнаха Манхатън и Йоанна. Разбраха се те да посетят совалката тази вечер.
Вечерта започваше, а в совалката Honda всичко течеше нормално. Всичките десет души се бяха събрали в общата каюта- мостик, в очакване, кораба да потегля към планетата Orixon 10, която беше съвсем наблизо. Втория кораб на командир Йон, Ford щеше да тръгне половин час по- късно и щеше да следва Crossfire. Алекс отвори бутилка пепси, запали цигара и седна да си почива, в очакване на старта. В совалката беше топло и уютно, звучеше тиха музика, а светлината беше мека и в зелени тонове. До Алекс бяха Ким и Ирина, неговите приятелки, които похапваха сладки с пепси, а по- назад бяха Аш и Палма, заети с прослушването на радиоефира.
По някое време Crossfire стартира от кръстосвача Nissan, отделянето беше нормално, а сетне започна да набира скорост, по курса към планетата. Алекс тази вечер беше в добра форма и стабилно настроение. Полетът вървеше нормално, а наоколо все още нямаше опасни обекти, пасари или херки. В помощ на дежурните от мостика на кораба, десетимата души на Алекс, действаха по компютрите, с обичайните методи. На този кораб имаше 60 души, а на Ford още 70 души. Това бяха хората, тръгнали сега към планетата, за да бъдат наблизо, ако загазят разузнавателните екипи на Nissan. За херките все още нямаше достоверна информация, че вършат престъпления на тази планета. Това отлагаше всякакви военни действия срещу тях, от страна на AFJ - (Военен съюз на земляните и приятелските извънземни раси).
Бордовата вечер напредваше неусетно. Алекс и Аш бяха излезли из кораба, а совалката както обикновено беше закрепена в хамбара. Докато двамата приятели крачеха из кораба, Алекс пушеше цигара.
-Казват, че по тези места ще престоим доста време!- каза Аш.- Това било някакъв възел, през който херките се появявали в тази звездна система. Не мога да повярвам, че това може да се окаже тайнствен пространствен тунел, по който херките се появяват при нас…
-Да.- каза Алекс.- Такива неща се говорят. Херките са мистериозни същества. Ако това е портал, през който попадат в нашата Галактика, то тук ще бъдат струпани доста големи сили и машини!
-Тайните и загадките на Вселената, братко!- кимна Аш.- А къде отиваме?
-Трябва да свърша нещо тайно, във възел "алфа"!- каза Алекс.
-А защо ме извика с тебе?- попита Аш.
-Трябва да ти обясня и на тебе, това.- каза Алекс- В случай, че грипът ме повали на легло…
-Нищо не разбирам!- каза Аш.
-Тайната на възел "алфа" е само моя.- каза Алекс.- Поръчка и заръка на адмирал Шао. Ако с мене нещата се сринат, поверявам тайната си на теб!...
-Разбрах!- кимна Аш.
*
В началото на бордовия следобед корабът Crossfire обикаляше около планетата Orixon 10 на височина от 20 км. Ford го следваше на дистанция от половин час път. Алекс беше леко сънлив, докато следеше пространството около кораба за опасности и обекти на пасарите или на херките. До него беше Ким, която прослушваше една от местните радио- станции, а Ирина наблюдаваше как се води кораба и какви решения се вземат. Това беше в помощ на дежурните от мостика на кораба и не беше задължително. Те го правеха по навик и за да помагат с каквото могат на дежурните. Времето под кораба беше хубаво, слънчево и със слаби ветрове. Имаше добра видимост, а тази планета си имаше своите прелести, които радваха очите на земляните от кораба.
В средата на следобеда двата кораба започнаха спускане надолу към планетата. Докато се спускаха, Алекс запали цигара и си взе бутилка пепси, зает с данните от спускането. Всичко вървеше нормално. Обмисляше се кацане на един космодрум, край четиристотин-хиляден град, а там имаше два кораба на херките. Така по- отблизо земляните щяха да наблюдават херките и тяхното поведение. Доказано беше, че именно покрай тази планета се появяват корабите на херките, а това сигурно беше като вход за тях към тази галактика, вероятно края на енергетичен тунел, по- който те преминават, идвайки насам. Това правеше мястото ключово, в една бъдеща война срещу херките. Именно затова именно тук беше изпратен кръстосвача Nissan.
Когато по- късно Crossfire се приземи на космодрума, а след него и Ford, командосите от двата екипажа, общо 130 души, получиха задачи по кораба и навън из космодрума и близкия град. Започваше денонощно следене на херките. Алекс и Ким излязоха на една от терасите на кораба и се огледаха. Времето беше хубаво и хладно, а из космодрума сновяха тълпи от извънземни, някои бързаха да се качват по пътническите кораби, а други сега пристигаха. Около търговския център също беше много оживено. Алекс и Ким забелязваха над 40 нови видове раси, за пръв път. Предстоеше те да бъдат заснимани, представяни и записани за архива на кораба.
Към края на следобеда Алекс, Ким, Ирина, Аш и Палма, излязоха на разходка в близост до комодрума и търговския център. Със камерите, които имаха по униформите си те щяха да заснемат всичко тук, за архива на кораба. Йон се интересуваше от новите видове извънземни, каквито бяха забелязани тук. Алекс беше запалил цигара, а до него крачеше Аш. Момичетата бяха с няколко метра по- напред, следвани от два бойни робота. Обиколката по различните магазини из центъра позволи на петимата да видят много нови интересни стоки, от които си закупиха някои и ги натовариха на количка, дърпана от роботите. Вече се смрачаваше, когато петимата се завръщаха към кораба Crossfire с пълна количка с подаръци за своите приятели и колеги. Това бяха предимно симпатични, малки и многофункционални устройства за целите на военните, както също напитки и хранителни стоки.
В началото на вечерта Алекс и неговия екип, общо десет души, се бяха събрали в общата каюта- мостик на совалката и се черпеха с питиета, на сладки разговори, преди полунощ. Алекс се топлеше с кафе и билков чай, пушеше цигари и разглеждаше снимките на новите 45 вида, извънземни, които за пръв път виждаха и то именно тук, на планетата Orixon 10. Тук беше топло и уютно. Из двата кораба на командир Йон беше спокойно, но имаше над 20 души, които все още не бяха се прибрали от разузнаване. Ким беше до Алекс и също разглеждаше с него снимките. За новите видове извънземни, все още се знаеше твърде малко. Корабите на херките бяха на 15 км. източно от кораба Crossfire. Земляните вече бяха успели да монтират камери по стълбовете около корабите, подслушватели по люковете, както и мощни радиопредаватели за проследяване при необходимост. В тези дни се изучаваше езика на херките, а компютърния превод още не беше добър и изгладен. Новините от близо и далеко бяха обичайните, пасарите не нападаха никакви нови планети, а по земите, които бяха завладяли се водеха преговори за напускането им.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №82, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №82, Valeri Kolev.

Беше вечер на кораба Nissan. Тук имаше много машини, прикачени по- малки кораби, совалки, джетове и изтребители, а общо екипажите имаха 630 души, предимно земляни, но и извънземни от приятелски раси. Совалката Honda беше закрепена външно към Nissan, а някъде наблизо, също външно се виждаше кораба Crossfire. Алекс и неговия екип, общо десет души се бяха събрали в общата каюта- мостик на совалката на сладки приказки и питие. Той се топлеше с кафета и билкови чайове, пушеше цигари, а тук беше топло и уютно, както обикновено. Nissan се беше маскирал в малък астероиден пояс около едната луна на планетата Orixon 10, където бяха слезли тези дни пасарите със своя кораб, общо 200. Междувременно херките бяха следени от специални екипи от кораба Nissan. До момента херките не бяха показали своята зла същност по никакъв начин, а от това зависеше бъдещето, т.е. дали AFJ ще им обяви война. Из кораба Crossfire хората на командир Йон бяха в добро настроение. Той беше им отпуснал цели пет свободни часа, преди минаването им на смени. Из крайцера Nissan, всичко беше нормално. Подготвяха се патрулните изтребители, които щяха да охраняват зоната тази нощ.
Вечерта напредваше, а Алекс и неговия отбор си говореха за разни неща, а той се занимаваше с компютрите, макар, че сега и тук имаше достатъчно хора за всичко. Това бяха неговите навици. Щом се убдеи, че спокойно може да се оттегли в каютата си с Ким и Ирина, той реши да помисли за отдавана забравени проблеми, за които досега не му беше оставало време. Той запали цигара и отвори ръчния си компютър със своя архив и дневник. С очаквания за приятни часове в размисъл, той не следеше разговорите около себе си.
Наближаваше полунощ, а около кръстосвача Nissan нямаше никакви опасни обекти, поне в обхвата от пет часа път. Това беше в момента изключително защитено място. Нощните смени се готвеха за работа, а сутрешните лягаха да спят. Имаше и такива, които вечеряха по това време. Алекс все още се топлеше с чай и пушеше, зает с важни задачи, отлагани от него дълго време, поради липса на време.
*
През следващите няколко дни Nissan остана на същото място, сред астероидния пояс. В това време до планетата редовно прелитаха разузнавателни екипи на земляните, със совалки. Постепенно стана ясно, че тук има над 2,000 херки, със общо 5 кораба, които се намираха по различни летища и космодруми на планетата Orixon 10. Една вечер Алекс и Ким вървяха по коридорите на кораба Crossfire. Екипажа по това време беше разделен на различни смени, като някои спяха, други дежуреха, а някои бяха все още навън. Подобна беше картинката и из кръстосвача Nissan, който щеше да бъде на тези позиции неограничено дълго време, както разбраха всички тук, от адмирал Шао. Това се оказваше един пост, на който заставаха тези 630 командоси от Nissan и останалите помощни кораби, закрепени по него. Алекс и Ким посетиха складовете на кораба, за да заредят провизии и вода за совалката Honda. Корабът все още имаше прилични запаси, а от оранжерията редовно се прибираха поредните реколти от бързорастящи плодове, зеленчуци, цветя, билки и тютюн. Двамата бяха придружени от два робота, които дърпаха количката с пакети и кашони с провизиите. Това беше обичайното зареждане, което правеше совалката автономна и й даваше възможност продължително време да бъде извън кораба Crossfire, а това можеше да се реализира съвсем скоро, ако Йон ги изпратеше долу на планетата, с някаква задача.
Когато се прибраха в совалката с двата робота и количката с провизии, тук се бяха събрали всичките десет души от екипа на Алекс. Настроението беше добро, въпреки, че този ден беше един от най- трудните от доста време насам. Бяха стегнали совалката и ремонтирали по- належащите повреди по нея. Беше дошло време за почивка и сън. Алекс, Ким и Ирина щяха да останат дежурни до сутринтта, за да се даде време на останалите да се наспят добре.
*
Беше следобеда на другия ден. Алекс се беше усамотил в блока с койката си, седеше в креслото и пийваше кафе и чай, а Ирина и Ким спяха по койките си, над неговата. Спалният блок беше уютно местенце, където човек може да се усамоти и да остане насаме с мислите си. Докато се топлеше и пушеше цигари, Алекс проверяваше какво става из кръстосвача Nissan и навън. Беше умислен и му се дремеше, но предпочете да будува и да размишлява. Из кръстосвача и помощните кораби беше спокойно, течеше един обикновен ден.
Следобеда напредваше, а Алекс се беше стоплил в спалния си блок, който споделяше с Ким и Ирина, той пийваше кафе и чай и пушеше, преглеждайки новините от близо и далеко. В тези часове, той тъгуваше по Земята, старите приятели и гаджета, и безгрижния си детски и по- късно юношески живот. Изглежда Nissan щеше да бъде на тези позиции за дълго време, а докато бъдеше така, за Алекс и негови екип оставаше все по- малко работа. Те не се оплакваха от това, стягаха совалката си, лъскаха машините и всичко останало в нея. Някои си намериха интересно хоби, а Алекс се залови да си подрежда мислите и повечко да чете и пише в личния си дневник. Занимаваше се и да рови из архивите на корабите, за да изучава бойни стратегии и разни други хитрини, които бяха описани подробно там. Времето течеше, а Алекс си седеше на топло, докато Ким и Ирина спяха и се занимаваше.
В началото на вечерта Алекс се разхождаше с Аш из корабите, които бяха скачени помежду си. Алекс искаше да идат до лечебницата на Nissan, за да опитат да му помогнат за неговия извънземен грип, който го нападаше от доста време със силни атаки. Аш също имаше работа в лечебницата, той беше започнал да страда от безсъние. Двамата прекосиха свръзващия тунел между Crossfire и Nissan и си взеха един от малките карове, които тук се използваха масово за пътуване из кръстосвача, поради доста големите разстояния из него. Каровете се водеха от специални роботи, които бяха универсални и не се използваха единствено за тази цел, а също за много други.
Вечерта напредваше, когато Алекс излезе от лечебницата, а Аш го чакаше в коридора и пушеше.
-Какво стана?- попита Аш.
-Дадоха ми нови билки и хапове, срещу моя извънземен грип.- каза Алекс.- Това било уникален грип, който не е заразен и загадката е: от къде го имам пък аз… А при тебе?
-Дадоха ми билки и хапове.- каза Аш- Мисля, че се оттървах от безсънието си…
-Да тръгваме!- каза Алекс и се качи на кара.
-На къде отиваме?- попита Аш.
-Прибираме се в Crossfire.
*
Беше следобеда на другия ден. Алекс пийваше горещ, билков чай, топлеше се и пушеше пред пулта в совалката. В тези часове, той преглеждаше разузнавателната информация, събрана до момента от земляните, по въпроса за херките. Из кръстосвача Nissan нямаше нищо по- ново. Ден след ден се наблюдаваха херките, долу на планетата. Nissan оставаше на тези позиции за неопределено време, като пост и място за срещи на корабите на AFJ, минаващи наблизо. До Алекс седеше Ким, която се занимаваше да прослушва сигналите в ефира наоколо, както и по- силните радиостанции от планетата. Ирина, някъде на по- задните места хапваше топла пица. Аш и Палма бяха някъде из кораба, Браун, Джейн и Никита спяха, а Шон и Бронк се къпеха.
Следобеда напредваше, когато Алекс и Ким излязоха на разходка из кораба. Докато крачеха из коридори и асансьори, те срещаха свои колеги, всеки забързан по задачите си. Алекс беше сънлив, а очите му сами се затваряха. За да се ободри той, двамата отидоха в столовата и си взеха по кафе и пепси. Тук имаше към 25 души. Настроенията бяха ведри, макар и да не се знаеше, какво може да се очаква за в бъдеще. Оставането на Nissan на тия позиции допадаше на мнозина от земляните тук. Кафето поободри Алекс, а когато се наплиска и с вода на чешмата, съня бавно охлабваше хватката си.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №81, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №81, Valeri Kolev.

Няколко дена по- късно, по календара на AFJ, херките напуснаха планетата Orixon 11. Бяха забелязали кръстосвача и това никак не им беше харесало. Те не знаеха, но по техните машини бяха успешно закрепени радиостанции за проследяването им от земляните. Кръстосвача Nissan, няколко часа по- късно тръгна по сигнала от тези проследяващи апарати, но на голяма дистанция, извън обхвата на всякакви радари. Започваше едно внимателно следене, което херките трудно биха забелязали.
Алекс беше мрачен в този ден. Скоро неговата любимка- една извънземна котка, беше си отишла от болести и старост. Неясно беше бъдещето на земляните, по този път, който подхващаше Nissan. Темата се избягваше при разговорите на екипажите, общо 630 души в тези дни. Алекс беше седнал в совалката Honda, топлеше се с чайове и кафе и пушеше. В тези часове той беше свободен от задължения, но въпреки това се занимаваше с компютрите пред себе си. До него бяха само Ким и Ирина, които не бяха този път особено весели, заради котката на Алекс, която вече я нямаше.
Вечерта, бордово време преследването на херките продължаваше. Алекс си беше починал добре през този ден, а по това време се топлеше отново с кафета и чайове и пушеше. В скоро време корабът Crossfire щеше да се отдели от Nissan, за да приближи междинна станция, наблизо. В очакване на разрешението за излитане екипажът на Crossfire беше преминал на смени, като двайсетима вече спяха. По някое време Алекс и Ким излязоха из кораба, а в момента беше разрешено дори да се посещава кръстосвача Nissan. Някои от хората вече се бяха възползвали от това и посещаваха свои колеги, приятели, дори роднини там. Алекс и Ким преминаха през коридори и аснасьори за да стигнат до Nissan. Беше се случвало да попадат на кръстосвача и го знаеха добре, но от предишния си живот. Поради големите разстояния из него, тук се използваше вътрешен превоз с малки карове. Алекс и Ким спряха чак до оранжерията на Nissan, а тя граничеше със столовата. Щом влязоха там, вътре имаше към стотина души, някои вечеряха, други бяха на приказки и по чашка питие. Поседнаха давамата, но само за по една торта с пепси. Усещането за доста хора от своите тук беше невероятно и двамата се почувстваха много добре. По стенните екрани вървеше всякаква информация, включително и новини, както вътрешни така и от далеко.
-Боже, колко много хора!- каза Ким.
-Да.- каза Алекс.- Повечето са земляни.
-Тортата е хубава!- каза Ким.
-Да, хубава е.- каза Алекс.
-Тази нощ май ще летим към междинната станция със Crossfire?- попита Ким.
-Така изглежда.- каза Алекс.- Ще проверяваме какво има там.
Тортите не им отнеха много време, но постояха в столовата на Nissan, малко повече, за да разберат каква е ситуацията тук. Когато се прибраха на Crossfire и влязоха в совалката Honda, кръстосвача Nissan намаляваше скоростта си, херките бяха достигнали някаква планета. Тук именно щеше да се разбере какво представляват херките и дали ще нападнат планетата или ще я посетят с добри намерения. За последното не се хранеха кой знае какви надежди. Алекс и неговите хора, общо десетима се бяха събрали в общата каюта- мостик на совалката Honda, която беше скачена външно към Crossfire и Nissan. След броени часове Crossfire тръгваше към междинната станция наблизо, около четири часа път с обичайните скорости на този кораб.
Бордовата вечер напредваше, а в совалката и другите кораби на земляните беше спокойно и нормално. Алекс отново си напълни термосите с кафе и чай и седна да се топли с това и да пуши цигари. Плана за приближаването до междинната станция беше скоро готов и от командир Йон зависеше, кога ще стане това. Разузнавачи с джетове бяха изпратени и след херките. Скоро щеше да бъде полунощ. В совалката беше топло и уютно, а до Алекс бяха Ким и Ирина, които слушаха музика и похапваха ядки и пепси.
*
Беше следобеда на другия ден. Совалката Honda с Алекс и неговия екип се бяха скачили към междинната станция. На разузнаване излязоха Браун, Джейн и Никита. Докато чакаха новини от тях, Алекс си почиваше, пийваше чай и пушеше. Crossfire беше на няколко часа от тук, в дрейф и неподвижност. Ким и Ирина похапваха топли пици с пепси, а Аш и Палма дежуреха на пулта. Беше едно мързеливо, следобедно време из кораба Crossfire. Командир Йон очакваше новини от Алекс, а скоро беше имал разговор с адмирал Шао. Беше започнало разузнаването по следите на херките. Шао се интересуваше дали ще нападнат херките, или ще гостуват на тази планета с добри намерения. Все още не беше обявена война срещу херките. Алекс се изправи по някое време до люка и погледна навън към станцията. Бяха виждали много такива станции и по- големи, и по- малки. Всяка от тях си беше със своята архитектура и особености. На пръв поглед нищо интересно. Браун и момичетата трябваше да проверят дали тук има херки, и да ги наблюдават, какви ги вършат всъщност. От това зависеше до известна степен дали ще има война с тях.
Следобеда напредваше, когато Браун и момичетата се завърнаха. Из станцията не бяха забелязали херки. Алекс искаше да останат тук още известно време и отново да разузнаят из станцията. За момента совалката оставаше на дока към станцията. Йон, щом му съобщиха новините, не каза нищо. Crossfire също оставаше на мястото си в дрейф. Алекс отново имаше атаки от своя извънземен грип. Докато зъзнеше се загъна в дебело одеало и си зареди термосите с кафе и чай, за да се стопли. По компютрите винаги имаше каква ли не работа. Алекс се свърза с адмирал Шао, по някое време, за да му каже за своята двойна самоличност. Шао обеща да оправи нещата, по своите си начини. Скоро Алекс се постопли и живна, а неговите хора шетаха из совалката, преди да продължат разузнаването из станцията. Новините от планетата долу, бяха ясни- за момента херките не вършеха нищо престъпно. Ходеха да играят хазарт и по публичните домове. От далечните транслации, нямаше нищо ново- пасарите не проявяваха никаква активност, а по фронтовете продължаваше затишието.
Към края на следобеда Алекс дремеше, загънат в дебело одеало. Сънливостта му се предаваше и на останалите в совалката. По някое време навън заминаха Шон и Бронк, да огледат станцията на свой ред с малък джет. В совалката всичко беше нормално, както и из останалите кораби на земляните, наоколо. Херките сякаш бяха решили да не будят подозрения за агресивност и насилие.
Вечерта беше зпаочнала, когато Шон и Бронк се завърнаха от разузнаване. Херки не бяха забелязани из станцията. Алекс реши да помисли поне час, преди да реши каквото и да е, за по- нататък. Докато размишляваше той пушеше, изправен пред люка и забил поглед към станцията със всичките й светлинки по това време. По някое време той кимна на Браун и Джейн, които бяха зад пулта и каза:
-Да се прибираме на кораба Crossfire!
*

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №80, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №80, Valeri Kolev.

През целия следващ ден совалката "Honda" със десетимата земляни, сред които и Алекс, прекараха на летището до града. Разбира се имаше и излизания навън с двата джета на совалката. Късно вечерта отново всички се прибраха на борда на совалката и се събраха в общата каюта- мостик, да обсъдят деня и да решават, какво ще се прави нататък. Алекс беше солидно изморен и недоспал си. Той зареди двата си термоса от по литър, с кафе и билков чай и седна на едно място по назад из каютата, но също с пулт за управление на совалката. Беше изцедил силите си през този дълъг ден и мечтаеше да се скатае в койката си и много да спи. Изморени бяха и другите, по- малко или повече.
-Оставаме тук и тази нощ!- каза Алекс.- Трябва да си починем добре, преди да продължим.
-А какво ще продължим от утре?- попита Аш.
-Ще съберем още информация и се качваме в орбита на кораба "Crossfire".- каза Алекс.
-Нямаме други задачи пред нас?- попита Браун.
-Йон каза сами да преценим, какво още можем да свършим тук, преди да се качим горе.- каза Алекс.
*
Беше началото на вечерта, но на другия ден. Совалката се беше завърнала на борда на кораба "Crossfire", но двата кораба все още бяха в орбита около планетата Orixon 11. Присъствието на херки на тази планета беше обезпокоително, това бяха сериозни врагове, вилняли вече по редица планети, но AFJ все още не им бяха обявили война. Под корабите бушуваше буря, но тук на орбитална височина беше нормално. Алекс тази вечер беше в особено настроение. Носталгия по Земята и приятелите там, смесена с меланхолия го караха да е умислен и малко тъжен. Той и неговия екип, общо десетима, бяха в совалката, а тя както обикновено се намираше в един хамбар на кораба "Crossfire". В орбита нямаше наблизо други обекти, на двата кораба и около тях беше спокойно. Алекс запали цигара и се изправи до един люк за да погледа навън. Звездното небе и планетата долу, озарени от светлината на едната луна беше забележителна гледка за Алекс, който напоследък беше занемарил работата по пултовете и поверил задачите си на Ким и Ирина. Те двете бяха наблизо, както и останалите, а само Браун, Джейн и Никита спяха по това време. Загледан в прикзаната гледка Алекс не усещаше как минава времето. Беше си заредил термосите с кафе и чай и се канеше да се разположи зад един пулт и да се отдаде на цигарите, докато се топли с питиетата. Аш и Палма тъкмо обасъждаха, как е правилно да се постъпи с херките. От Командването и Адмирал Шао, нямаше никакви нови инструкции по този въпрос, а командир Йон се въздържаше от заповеди за нападения и битки с херките. Игуанката Бронк в това време се позавъртя край Алекс и го закачи игриво:
-Как си, Алекс? Отново ли твоя грип, или пак си тъжен?
-Пак съм тъжен, Бронк!- каза Алекс- А ти, как си?
-Поспах си добре, разходих се из кораба, а Шон ми приготви превъзходна вечеря. Гледах те и се чудех, какво толкова мъчи този човек? Алекс, може да опитаме билки и лекове от моята планета, за да се преборим с твоя грип и лошото ти настроение! Какво ще кажеш по този въпрос?
-Нямам нищо против, Бронк!- каза Алекс, опита да се усмихне, но на суровото му лице се появи само измъчена, крива гримаса.
-След един час ще ти донеса най- подходящите за тебе билки и лекове, нося си ги с мен, чак от дома си… -каза Бронк.- Но тук ги развъдих в оранжерията и вече имаме запаси от тях, за всякакви болести, болежки и неразположения…
-Заповядай, Бронк!- каза Алекс.- Когато кажеш.
Бронк отмина нататък из совалката, а Алекс се замисли, колко е добра тази игуанка. Умилението чак го просълзи, а небиваше да се размеква, по време на война и започваща втора такава.
Вечерта напредваше, когато уловиха сигнали с химна на AFJ. Свой кораб наближаваше, но все още доста надалеко. От кодираните сигнали ставаше ясно, че това е огромния кораб Nissan, също от AFJ. Докато земляните от екипа на Йон, общо 130 души, се чудеха какво търси Nissan, по тези места, радиовръзка не беше осъществена, все още. Алекс беше изненадан, че Nissan приближава планетата. Някога много отдавна той беше служил на този кораб. Това беше тежък кръсточвач със солидни възможности. Явно Командването готвеше противопоставяне на нашествието на херките в тази зона. Това зарадва не само Алекс, но и всички от екипа на Йон по двата му кораба "Crossfire" и "Ford". На кораба Nissan имаше към 500 души, много техника и провизии.
Наближаваше полунощ, когато Алекс се усамоти в блока на койката си заедно с Ким. Бяха изморени и този ден, но им оставаше силната жажда за живот, заради която все още не лягаха да спят. До трите койки, разположени една над друга имаше две удобни кресла и масичка, излизаща от стената, както баня, тоалетна и малък кухненски блок с хладилник и печка. Макар и тясно, тук биваше идеалното убежище за давама души, които искат да си починат добре и да поспят добре. Бяха седнали един срещу друг, изключили всякакви екрани и слушаха музика на леко осветление. Тук беше топло и уютно, а двамата пийваха билкови чайове и пушеха, преглеждайки информацията в ръчните си компютри. Това бяха малки и хитри машинки с доста високи възможности. Алекс водеше там дневника си, пишейки с малка пръчица върху дисплея, йероглифи, схеми и тук- там текст на английски език. И Ким преглеждаше своите неща в ръчния си компютър.
-Кораба Nissan…- каза тя- Странно, какво ли са намислили пак!
-Сигурно ще се срещнем с много хора от своите!- каза Алекс.- Може пък да си издействаме отпуска и да пътуваме обратно до Земята, поне за десетина дни!
-Аз съм оптимист, но да ни пуснат чак до Земята, не ми се вярва.- каза Ким.
-Всичко е възможно, Ким!- каза Алекс.
По това време двата кораба на командир Йон продължаваха бавно да обикалят планетата, почти без тяга на двигателите си, отдалечени един от друг с около 100 км. Nissan щеше да навлезе в орбитална височина до сутринтта, а всички бяха много нетърпеливи да разберат, какво става и да се качат на борда му поне за един час, за да срещнат приятели, колеги и познати.
*
Беше по обедно бордово време, когато корабите на командир Йон - "Crossfire" и "Ford" бяха скачени към кръстосвача Nissan, който обикаляше бавно планетата, на още по висока орбита. Тук беше Адмирал Шао. Временно не бяха разрешени посещенията между корабите, а командир Йон проведе дълги разговори с адмирал Шао. Никой все още не знаеше какво става. Алекс този ден беше нападнат от своя извънземен грип, стоеше предимно на топло и пийваше чайове и кафе. Той и неговия екип- общо десетима, се намираха в совалката "Honda", която в тези часове беше скачена външно към кръстосвача Nissan. Това беше огромен кораб с много машини по него и 500 души екипаж.
(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №79, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №79, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше за двата кораба на Йон. Те се движеха бавно и с повишено внимание. Около тази планета, или долу на повърхността й, със сигурност имаше херки- новата войнствена раса, придошла от съседна галактика. Докато разузнаваха двата джета изпратени наоколо от командир Йон, ставаше ясно, че местните раси нямат понятие, какви точно хора има пристигнали на планетата им. Херките бяха едни от най- страшните в тези времена, раси и най- опасни всъщност, истинска заплаха за редица мирни планети, от където бяха минали по пътя си. Докато обмисляха бъдещите си действия, земляните смятаха, да не се намесват със сила, но да останат наблизо, за да видят как действат обикновено херките.
Късно вечерта по бордово време двата кораба на земляните летяха над тукашен океан, на височина от 14 км. За момента не се наблюдаваха херките наблизо, но и не се знаеше къде се намират. Алекс и екипа му дежуреха в совалката, която можеше всеки момент да бъде изпратена на разузнаване. Това не му пречеше да се топли с чай и да пуши, наблюдавайки информацията за ситуацията по екраните си. Корабите на Йон прелитаха в тъмната страна на планетата, а навън освен мрака се беше спуснала и гъста мъгла. Ким, която седеше до Алекс, по някое време каза:
-Почти нищо не знаем за херките! Не е ли притеснително, как мислиш, Алекс?
-Не е притеснително.- каза Алекс.- Гледаме на тях като на евентуални врагове. Ако отново стрелят по нас, възможно е да отвърнем на огъня!
-Ами, ако разполагат с по- коварни оръжия от нас, как ще се справим?
-Ким, ние имаме и атомни бомби!- каза Алекс.- Няма да им се дадем, ама никак, даже хич!
*
По обедно време на другия ден Алекс стана от сън и докато се разсънваше се наплиска с вода на чешмата, взе си кафе и запали цигара. Двата кораба на Йон все още не бяха попаднали на херките. Повишеното внимание беше в сила. Из кораба имаше допълнителна охрана, внимаваше се и за пиратско проникване с телепорт. От херките можеше всичко да се очаква, но все пак все още нямаше обявена война срещу тях. По това време Йон заповяда совалката "Honda" да тръгва на разузнаване. Алекс и неговия екип започнаха процедура по отделяне от кораба. Само след няколко минути те се спускаха със совалката надолу, на по- ниска височина.
Беше вечер, когато Алекс и хората му, приближиха някакъв тукашен град. Алекс се свърза с контролната кула и получиха разрешение да се приземят на местното летище, в покрайнините на града. Това беше град със повече от 200,000 души население. Алекс изпрати навън да огледат и сберат информация за херките, Браун, Джейн и Никита, с един от джетовете на совалката. В това време Алекс и Ким излязоха на терасата на совалката, за да огледат наоколо и да усетят диханието на непознатия им все още, свят. Навън беше студено и много влажно. Канеше се да вали още дъжд. Двамата вдишаха тукашния въздух и внимателно преценяваха неговите качества, но въпреки извънземни му дъх, той беше чист и свеж. Усещането за тукашния свят беше особено, като току прииждаха някакви мъгляви понятия за тази планета, сякаш вече бяха идвали тук. Алекс запали цигара и каза:
-Има вид на добро място.
-Щеше да е добро, ако не бяха тук и херките.- каза Ким.
-Спокойно! Още не сме врагове.- каза Алекс.- Ще влезем в битки, само ако ни нападнат.
-Нямам кой знае какво желание да ни стават врагове, ама… де да знае човек!- каза Ким.
-Имат уникален шанс да не ни нападат, ама ако оплескат нещата, то започва нова война!- каза Алекс.
-Да се порадваме на глътката спокойствие, тази вечер! - каза Ким- И да забравим тези войни, поне за един час!
-Внимателно, все пак!- каза Алекс- На чужда планета сме, а тук са и херките!
Двамата се умълчаха. Някаква извънземна омая ги нападна. Навън беше като в приказка, току- що беше завалял дъжд, спускаше се и мъгла, а в далечината се издигаше странен и мрачен извънземен замък, заобиколен от тайнственост и мистерия. Над хоризонта светеше в синьо едната тукашна луна, а някъде наблизо диви пойни птички изнасяха поредния си концерт. От летището излиташе средно голям самолет, а в другата посока съобщаваха нещо със мощен усилвател, вероятно там имаше гара или метро.
Вечерта напредваше, а Алекс и хората му с нетърпение очакваха Браун и момичетата да се завърнат, с прясна информация за този свят, а може би също и за херките. Те не бяха отишли надалеко, а само на десетина километра, навътре из града. Алекс беше на крака през цялото време и в напрежение, заради неизвестността. Той стоеше изправен пред оперативния екран и наблюдаваше ситуацията. Всичко трябваше да е под контрол. Радио- връзката с корабите на Йон беше добра, но от там нямаше кой знае какви новини. на дисплея на часовника му светеше зелената детелина, т.е. всичко беше нормално, добре бяха също и Браун, Джейн и Никита, изпратени навън. Въпреки това Алекс не можеше да се похвали с кой знае какво спокойствие. През нощта щяха да дежурят Шон и Бронк, заради което те вече спяха. Останалите имаха различни задачи за тази вечер, а и след това. Активно се прослушваше тукашната радиостанция. Улавяше се и ефирна телевизия, която също се наблюдаваше в тези часове.
Късно вечерта се получи обаждане от Браун. Бяха тръгнали да се прибират,а това щеше да стане максимум до един час. Алекс въздъхна тежко и заби поглед в екрана на радара- джета на Браун и момичетата се виждаше добре, бяха се отдалечили на по- далеко от предвиденото. От време на време на терасата излизаше по някой от хората му, за да се държи под око наоколо, но не се забелязваше нищо обезпокоително. По някое време Алекс излезе там и завари Аш, който наблюдаваше наоколо с бинокъл.
-Как е хавата, Аш?- попита Алекс.
-Няма нищо забележително.- каза Аш.- От тук виждам добре извънземните край терминала. Има доста непознати раси! Забелязвам и страхотни машини! А архитекрурата тук е направо изумителна! Обадиха ли се вече Браун и момичетата?
-Да. Обадиха се, ще се върнат тук, до един час…- каза Алекс.
-Тук ли ще нощуваме?- попита Аш.
-Още не знам.- каза Алекс- Предстои ни да решаваме.
-Спокойно е наоколо. Добро място за нощуване.- каза Аш.
-Щом казваш…- каза Алекс.
*
По някое време, Браун, Джейн и Никита се завърнаха на совалката с джета, който прибраха в трюма й. Алекс ги чакаше с нетърпение, за да разбере, какво ново са научили. Междувременно спуснаха щитовете на совалката и пуснаха отбранителната система. Врабче не можеше да я доближи тази нощ. Докато слушаше разказа на Браун и момичетата, Алекс пушеше цигари и отпиваше горещ, билков чай, за стопляне и отпускане. Новините бяха добри. Херките не бяха правили бели на тази планета, но тук бяха чували за тях, че са изключително опасни, та тукашните военни ги държали под наблюдение. Тук в момента имало само два кораба на херките, със около 200 души общо. Това не беше сериозна опасност за тукашните хора.
Наближаваше полунощ, когато Алекс и Ким отново излязоха на терасата на совалката. Навън не беше много студено, валеше дъжд в гъстата мъгла. Из летището беше спокойно, а от самолет, кацнал скоро излизаха пътници. В този кратък момент на небето се виждаха и двете луни на планетата, макар и за кратко време.
-Алекс, искаш ли да се напием тази вечер?- попита изненадващо Ким, а Алекс я погледна, ослуша се малко, ошумоля се и отвърна:
-Май нещо си намислила?
-Да. Намислила съм!- погледна го тя лукаво.
-Кой знае колко не съм зажаднял за алкохол, но ще помисля по този въпрос.- каза Алекс.- Давай да идем да хапнем нещо, по- добре…
-Само това ли?!- повдигна вежди Ким.
-Може да има и изненада!...- каза Алекс.
*

(следва продължение)

ИНТЕРЕСНО ЗА ХЛЕБАРКИТЕ

ИНТЕРЕСНО ЗА ХЛЕБАРКИТЕ



Хлебарките са насекоми, които съществуват повече от 320 млн. години благодарение на изключително голямата си приспособимост. Известни са повече от 3000 вида хлебарки, които живеят извън населените места. По-малко от 1 % са синантропни, т.е. съжителстват с хората. Хлебарките са едни от най-важните битови вредители.

Тялото на хлебарките е гръбно-коремно сплескано, жълто-кафеникаво до светлокафяво и черно на цвят с изключение на ярко оцветените тропични видове.
Хлебарките са активни обикновено през ноща и могат да се видят при внезапно осветяване на помещенията. През деня те се крият в цепнатини и пукнатини в стените, рамките на вратите, в мебели, шкафове, бани, сервизни инсталации, електрически уреди. При голям брой или при използване на инсектициди хлебарки могат да се видят и през деня.

РАЗМНОЖАВАНЕ НА ХЛЕБАРКИТЕ
Женските хлебарки отлагат (снасят) яйцата си в групи ( в яйчна капсула или оотека),
покрити от защитна покривка. Те или я носят със себе си до момента, в който малките хлебарки са готови да се излюпят, или я оставят на подходящо място в близост до храна и влага. Младите хлебарки (стадий нимфа) обикновено изглеждат като възрастните (с изключение на размерите си) и веднага след излюпването са готови за самостоятелен живот. Хлебарките растат, като сменят външната покривка на тялото си, т.е. линеят, преди да станат възрастни (имаго). Непосредствено след линеене нимфите са бели, но до 24 часа потъмняват.

С КАКВО СЕ ХРАНЯТ ХЛЕБАРКИТЕ
Хлебарките са всеядни насекоми. Те се хранят с всички хранителни продукти, които използват хората, с остатъци от храна и всякакъв вид отпадъци. Те повръщат част от смляната храна върху хранителните източници и допълнително ги замърсяват. Техни екскременти могат да се видят върху храна, съдове и др. места. Като пълзят в канали и отходни места хлебарките замърсяват тялото си с различни патогенни за хората микроорганизми (причинители на полиомиелит, дизентерия, коремен тиф, инфекционен хепатит и др.) и стават техни преносители.

КАК СЕ РАЗСЕЛВАТ ХЛЕБАРКИТЕ
Хлебарките се разселват пасивно и активно. Пасивно се пренасят хлабарки или яйцата на хлебарки чрез амбалаж от различни стоки, хранителни продукти, апаратура и др. между различни райони, страни и дори континенти. След заселване в една сграда на хлебарките активно, т.е. на „собствен ход”, се разпространяват в хоризонтална и вертикална посока до последния етаж. Те преминават през пролуки, цепнатини, отвори край тръбите на сервизните инсталации, през каналната мрежа до жилищата на хората. Заселването на хлебарките в сградите се дължи до голяма степен на лоша хигиена, но често и на конструктивни и строителни грешки.

ВИДОВЕ ХЛЕБАРКИ
В нашата страна има 4 вида синантропни хлебарки – кафява (немска), черна (ориенталска), американска и кафявоивичеста (мебелна) .

Кафявата ( немска) хлебарка – Blatella germanica - се среща във всички части на света. Ако за някой животински вид може да се каже, че е космополит, това на първо място важи за този вид хлебарки. В нашата страна тя е най-разпространения вид. Тя е една от най-дребните синантропни хлебарки с дължина 10-15 мм и жълтеникаво-кафеникав цвят на тялото. Приспособява се лесно навсякъде, но предпочита топли помещения (оптималната температура за развитието на този вид хлебарки е 30°С), изобилстващи на храна. Среща се в ресторанти, столове, предприятия за преработка на хранителни продукти, жилищни комплекси и др. Тези хлебарки са чест посетител на кухни, но може да се видят и в бани, килери, шахти и др., а понякога и в цялата сграда. Възрастните хлебарки могат да летят, но рядко го правят. По гладки повърхности пълзят с лекота. Женската хлебарка носи капсулата с яйцата до пълното излюпване на малките хлебарки, което може да стане веднага или 24 ч след снасянето. През живота си една женска хлебарка снася на интервали от 40 дни 4-8 яйчни капсули с по 37-44 яйца. Новоизлюпените хлебарки са изключително зависими от влага и най-често могат да се видят около мивки, канали, бани. Малките хлебарки линеят 5-7 пъти за период от 30 до 60 дни в зависимост от температурата и наличието на храна. Възрастните хлебарки живеят нормално повече от 100 дни, като максимумът е една година и повече.

Черната (ориенталска) хлебарка – Blatta orientalis – се среща по-рядко, предимно в областите с умерен климат. В нашата страна тя се среща по-рядко от кафявата хлебарка. На вид тази хлебарка е средно голяма, с дължина 20 – 27 мм и червенокафеникав до черен цвят на тялото. По гладки повърхности черната хлебарка пълзи трудно, поради което обитава по-ниските етажи – мазета, канали, тоалетни и др., и предпочита по-ниска температура от кафявата хлебарка – 20-29 °С. Убежищата на този вид хлебарка могат да не бъдат влажни, но тя задължително трябва да има достъп до влага. Видът често се среща в жилища с централно отопление, дори може да се види и по горните етажи, които достига , пълзейки по топлите тръби. Черната хлебарка се среща и в неотоплявани жилища, в изоставени сметища, под дърва за горене, камъни и листа. Женската хлебарка отлага на защитено място в близост до храна 7-8 капсули с по 16-18 яйца. От тях след 30-40 дни при благоприятна температура (и много повече дни при неблагоприятна) се излюпват малките хлебарки, които линеят 7-13 пъти за около 130-300 дни и се превръщат във възрастни хлебарки. Продължителността на живот на възрастните хлебарки е до 180 дни.

Американска хлебарка – Periplaneta Americana – е разпространена във всички тропични и субтропични райони и в много части на умерената климатична зона. В нашата страна този вид хлебарка е установена в началото в някои пристанищни градове, а по-късно се разпространява и в други големи градове. Среща се в мазета – в близост до тръбите на отоплителната инсталация и в абонатни станции, откъдето се разселва и в жилищните помещения. Тя е едра хлебарка с дължина на тялото 35-40 мм. Окраската и е от червена до шоколадово-кафява. Тези хлебарки предпочитат топла и влажна среда с температура 28 °С, макар че са активнипри 21-33°С. Среща се в ресторанти, предприятия на хранителната промишленост, магазини за хранителни стоки и на други места, където има храна, но може де се види и извън жилищата – в сметища, под дърва за горене, в мини, а също и в неотоплявани жилища. В топлите райони тези хлебарки живеят на открито през цялата година, а при умерен климат – само през топлите месеци. Женската хлебарка отлага яйчната капсула на грижливо подбрано място, скрита, залепена за някаква повърхност. Една женска хлебарка снася от 21-59 капсули с по 16-28 яйца, от които след 30-100 дни се излюпват малки хлебарки (стадий нимфа). За 5-15месеца малките хлебарки линеят 7-13 пъти и се превръщат във възрастни хлебарки. Продължителнотта им на живот е от 100 дни до 2-3 години.

Кафявоивичеста (мебелна) хлебарка – Supella longipalp – е дребна хлебарка, близка по размери и окраска до кафявата хлебарка. Тя е почти космополитен вид и се среща главно в тропичните и субтропичните области. В нашата страна този вид е по-слабо разпространен в сравнение с останалите три вида хлебарки. Видът обитава местата, които предпочита и кафявата хлебарка, но за разлика от нея може често да се види в спални, скрита в мебели, зад картини и книги и поради това често се нарича мебелна хлебарка. Женските хлебарки снасят на защитено място общо 10-20 яйчни капсули с по 16 яйца на 7-10 дневни интервали. Нимфите линеят 6-8 пъти за около 55 дни при температура 30°С и до 276 дни при по-ниска температура. Възрастните хлебарки живеят от 90 до 115 дни при 30°С.

Унищожаването на хлебарките е изключително трудно. Дори когато са постигнати много добри резултати и броят на хлебарките е сведен до единични екземпляри, е почти неизбежно повторното внасяне на хлебарки или яйчни капсули с различни хранителни стоки, багаж и др.
От изключителна важност е стриктното провеждане на предпазни (профилактични) мерки, които целят да се ограничи достъпът им до сградите и да се намали заселеността на хлебарките чрез системно хигиенизиране.
Особеностите в начина на живот на хлебарките затрудняват в голяма степен борбата срещу тях поради това, че често убежищата им остават необработени. По тази причина много е важно да се подбере най-подходящия препарат, честотата и формата на приложение. А за всичко това можете да се доверите на специалистите от „БИОКОНТРОЛ –ДДД”!

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №78, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №78, Valeri Kolev.

Наближаваше полунощ. Алекс и Ким бяха излезли навън и се разхождаха край бойната станция. Тук служеха 500 военни, също от AFJ. В совалката Браун разговаряше с двама от станцията в каютата за гости. Алекс и Ким вървяха по пресния сняг, който валеше и в този момент. Станцията беше подземна, а навън над нея по нищо не личеше, че тук е разположена бойна станция. Няколкото входа на станцията, бяха маскирани умело в храстите. Беше забележителна вечер. Красива зимна картинка, но порядъчно извънземна. Двамата крачеха надолу към близкото поточе. Наблизо забелязаха само двама караулни, които бяха на близкия външен пост. Те се топлеха край запален огън и печаха прясна риба от потока. Алекс и Ким ги доближаваха, а караулните добре знаеха за тях, вече информирани по радиото.
-Как е момчета?- попита ги Алекс.
-Наблизо има село. Пазим някой да не наближи прекалено станцията. Но предимно дивеч, минава оттук. Искате ли риба?
-Няма да откажем печена риба!- каза Алекс.
Настаниха се около огъня, а снега продължаваше да трупа. Рибата от потока беше вкусна. За съжаление тук нямаше алкохол, ако изключим еднолитровия запас от джин в униформата на всекиго от AFJ. Караулните наблюдаваха района с десетки камери, разположени около станцията. След като се стоплеха на огъня, те щяха да патрулират около базата.
-Колко поста имате тук?- попита Ким.
-Постовете за десет, но патрулите са доста повече.- казаха момчетата от охраната.
-Имали ли сте някакви изненади скоро?- попита Ким.
-Не. Преди три години наблизо се приземи малък кораб на пасарите. Взривихме го, и това е всичко при нас. Понякога идват приятели от селото. А вие от къде идвате?
-Ние сме от Далечното разузнаване.- каза Алекс- Докарахме ранени, 38 души, в тукашната болница на лечение. Херките потрошили до основи техния кораб. Голям късмет, че ги намерихме навреме, нямаха храна от дест дни…
-Лоша работа!- кимна единия постови.
Алекс и Ким постояха край огъня близо час, преди да тръгнат обратно към совалката. По обратния път вървяха малко по- бързо, от полунощ имаха дежурство. Момчетата от охраната им бяха дали торба с риба, щеше да има похапване на совалката, преди да се мине на смени и повечето от екипа да легнат да спят. В совалката всичко беше нормално. Скоро щеше да е полунощ.
*
Беше по обедно време, няколко дена по- късно. Двата кораба на командир Йон, бяха във полет към планетата Orixon 10. Алекс скоро беше станал от сън и вече разсънен и в добра форма си сипа кафе и запали цигара, докато преглеждаше новините от корабите и от фронтовете, във войната срещу пасарите. Из кораба "Crossfire" течеше обикновен ден. Някои от смените спяха по това време, а една от смените обядваше в столовата. Това бяха 60 души екипаж, които командир Йон командваше, а под негово командване бяха и още 70 души на втория кораб- "Ford". Полетът вървеше нормално, като по учебник. Наблизо минаваха над 30 обекти, които сега се проверяваха от дежурните.
В началото на следобеда Алекс се върна от разходка из кораба, зареди си двата термоса с кафе и чай и седна да поработи по пулта. Той и екипа му, общо 10 души бяха в совалката "Honda", а тя в хамбара на кораба "Crossfire". Алекс отново беше тъжен. Командването не пусна двата кораба в отпуска, а тези 130 души имаха нужда от почивка. Алекс също. Той наблюдава известно време информацията за този полет и близките обекти около двата кораба. Нещо не вървеше. По начало хората на Йон нямаха желание да пътуват до планетата Orixon 10. За тази планета нищо не се знаеше, а в архивите на AFJ, просто беше набелязана за посещение в скоро време, т.е. сега.
Следобеда напредваше, когато Алекс запали цигара и се изправи пред стенния екран, показващ пътя пред корабите на Йон. Загледан в звездите и една по- близка планета и луните й, той се чудеше защо пак е тъжен. На пръв поглед всичко беше нормално. Той предположи, че някакви далечни събития му влияят зле на настроението. Това можеше да се окаже самата истина. Лоши неща по- принцип, често се случваха из космоса. Едни цивилизации биваха погубени, но се появяваха нови. Някоя звезда изгасваше, а изгряваха Свръхнови. Това беше в реда на нещата. По- късно Алекс и Ким излязоха отново из кораба. По коридорите и асансьорите беше тихо и спокойно, само някакви роботи пренасяха плодовете и зеленчуците от новата реколта на оранжерията. В столовата имаше десетина души, някои вечеряха, а други пийваха по нещо. Тук бяха Манхатън и Йоанна, които се черпеха с вино и мезета. Алекс и Ким седнаха при тях. Горе в совалката нямаха спешни задачи, та можеха да се почерпят и те. Отвориха бутилка червено вино и студена лимонада, взеха си мезе. Обстановката беше някак си странна- не беше никакъв празник, нито нещо по- радостно се беше случвало наскоро.
-Какво ново?- попита Манхатън.
-Пасарите спазват временно примирие.- каза Алекс.- Но херките сеят разрушения вече на пета планета по ред… Командването се въздържа да им обяви война…
-Трябва да сме нащрек по отношение на херките, особено!- каза Манхатън.
-Трябва.- каза Алекс.- Вече знаем някои неща за тях. Те идват от друга галактика и са много гладни и свирепи.
-Как това ще се отрази на положението в нашата галактика?- попита Йоанна.
-Очаква ни лошо бъдеще…- каза Алекс.- Нямаме информация с каква сила разполагат херките. Оръжията им и техниката им са от непознати за нас технологии. Само гадаем за техните обичаи, бит и религии…
-Но, колко време са били на път към Млечния път, тези херки?!- попита Ким.
-Пътували са няколко стотин години, докато пристигнат тук!- каза Алекс.
Виното беше от бордовите запаси, направено тук от много реколти грозде. Мезето също беше добро. Алекс се оживи от алкохола. Просветна му пред очите и макар и за час забрави лошото настроение.
Вечерта наближаваше, а също и най- близката планета и трите й луни. Дежурните не бяха сигурни, но това може би беше планетата Orixon 11. Докато я доближаваха можаха да прихванат медийни сигнали от там, радио и телевизия. Скоро сигналите бяха достатъчно силни и добри, за да могат дежурните да се запознаят с обитателите на планетата. Нямаше нищо особено и на тази планета, на пръв поглед. Превода на тукашните езици беше в ход да бъде разгадан в най- скоро време от бордовите компютри. В очакване да се запознаят с особеностите на тукашните светове, земляните от двата кораба на Йон се готвеха за вечерта си.
Вечерта започваше, когато дежурните засякоха разговор на херките, от техни сили, които бяха наблизо карй планетата, или долу на нея. Това тотално променяше нещата по двата кораба на командир Йон. Корабите започнаха обиколка на орбитална височина с ниска скорост. Йон все още не беше решил дали ще се отговаря на евентуален огън, от страна на херките. Земялните от двата кораба бяха нащрек и на тръни.

(следва продължение)