ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №81, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №81, Valeri Kolev.

Няколко дена по- късно, по календара на AFJ, херките напуснаха планетата Orixon 11. Бяха забелязали кръстосвача и това никак не им беше харесало. Те не знаеха, но по техните машини бяха успешно закрепени радиостанции за проследяването им от земляните. Кръстосвача Nissan, няколко часа по- късно тръгна по сигнала от тези проследяващи апарати, но на голяма дистанция, извън обхвата на всякакви радари. Започваше едно внимателно следене, което херките трудно биха забелязали.
Алекс беше мрачен в този ден. Скоро неговата любимка- една извънземна котка, беше си отишла от болести и старост. Неясно беше бъдещето на земляните, по този път, който подхващаше Nissan. Темата се избягваше при разговорите на екипажите, общо 630 души в тези дни. Алекс беше седнал в совалката Honda, топлеше се с чайове и кафе и пушеше. В тези часове той беше свободен от задължения, но въпреки това се занимаваше с компютрите пред себе си. До него бяха само Ким и Ирина, които не бяха този път особено весели, заради котката на Алекс, която вече я нямаше.
Вечерта, бордово време преследването на херките продължаваше. Алекс си беше починал добре през този ден, а по това време се топлеше отново с кафета и чайове и пушеше. В скоро време корабът Crossfire щеше да се отдели от Nissan, за да приближи междинна станция, наблизо. В очакване на разрешението за излитане екипажът на Crossfire беше преминал на смени, като двайсетима вече спяха. По някое време Алекс и Ким излязоха из кораба, а в момента беше разрешено дори да се посещава кръстосвача Nissan. Някои от хората вече се бяха възползвали от това и посещаваха свои колеги, приятели, дори роднини там. Алекс и Ким преминаха през коридори и аснасьори за да стигнат до Nissan. Беше се случвало да попадат на кръстосвача и го знаеха добре, но от предишния си живот. Поради големите разстояния из него, тук се използваше вътрешен превоз с малки карове. Алекс и Ким спряха чак до оранжерията на Nissan, а тя граничеше със столовата. Щом влязоха там, вътре имаше към стотина души, някои вечеряха, други бяха на приказки и по чашка питие. Поседнаха давамата, но само за по една торта с пепси. Усещането за доста хора от своите тук беше невероятно и двамата се почувстваха много добре. По стенните екрани вървеше всякаква информация, включително и новини, както вътрешни така и от далеко.
-Боже, колко много хора!- каза Ким.
-Да.- каза Алекс.- Повечето са земляни.
-Тортата е хубава!- каза Ким.
-Да, хубава е.- каза Алекс.
-Тази нощ май ще летим към междинната станция със Crossfire?- попита Ким.
-Така изглежда.- каза Алекс.- Ще проверяваме какво има там.
Тортите не им отнеха много време, но постояха в столовата на Nissan, малко повече, за да разберат каква е ситуацията тук. Когато се прибраха на Crossfire и влязоха в совалката Honda, кръстосвача Nissan намаляваше скоростта си, херките бяха достигнали някаква планета. Тук именно щеше да се разбере какво представляват херките и дали ще нападнат планетата или ще я посетят с добри намерения. За последното не се хранеха кой знае какви надежди. Алекс и неговите хора, общо десетима се бяха събрали в общата каюта- мостик на совалката Honda, която беше скачена външно към Crossfire и Nissan. След броени часове Crossfire тръгваше към междинната станция наблизо, около четири часа път с обичайните скорости на този кораб.
Бордовата вечер напредваше, а в совалката и другите кораби на земляните беше спокойно и нормално. Алекс отново си напълни термосите с кафе и чай и седна да се топли с това и да пуши цигари. Плана за приближаването до междинната станция беше скоро готов и от командир Йон зависеше, кога ще стане това. Разузнавачи с джетове бяха изпратени и след херките. Скоро щеше да бъде полунощ. В совалката беше топло и уютно, а до Алекс бяха Ким и Ирина, които слушаха музика и похапваха ядки и пепси.
*
Беше следобеда на другия ден. Совалката Honda с Алекс и неговия екип се бяха скачили към междинната станция. На разузнаване излязоха Браун, Джейн и Никита. Докато чакаха новини от тях, Алекс си почиваше, пийваше чай и пушеше. Crossfire беше на няколко часа от тук, в дрейф и неподвижност. Ким и Ирина похапваха топли пици с пепси, а Аш и Палма дежуреха на пулта. Беше едно мързеливо, следобедно време из кораба Crossfire. Командир Йон очакваше новини от Алекс, а скоро беше имал разговор с адмирал Шао. Беше започнало разузнаването по следите на херките. Шао се интересуваше дали ще нападнат херките, или ще гостуват на тази планета с добри намерения. Все още не беше обявена война срещу херките. Алекс се изправи по някое време до люка и погледна навън към станцията. Бяха виждали много такива станции и по- големи, и по- малки. Всяка от тях си беше със своята архитектура и особености. На пръв поглед нищо интересно. Браун и момичетата трябваше да проверят дали тук има херки, и да ги наблюдават, какви ги вършат всъщност. От това зависеше до известна степен дали ще има война с тях.
Следобеда напредваше, когато Браун и момичетата се завърнаха. Из станцията не бяха забелязали херки. Алекс искаше да останат тук още известно време и отново да разузнаят из станцията. За момента совалката оставаше на дока към станцията. Йон, щом му съобщиха новините, не каза нищо. Crossfire също оставаше на мястото си в дрейф. Алекс отново имаше атаки от своя извънземен грип. Докато зъзнеше се загъна в дебело одеало и си зареди термосите с кафе и чай, за да се стопли. По компютрите винаги имаше каква ли не работа. Алекс се свърза с адмирал Шао, по някое време, за да му каже за своята двойна самоличност. Шао обеща да оправи нещата, по своите си начини. Скоро Алекс се постопли и живна, а неговите хора шетаха из совалката, преди да продължат разузнаването из станцията. Новините от планетата долу, бяха ясни- за момента херките не вършеха нищо престъпно. Ходеха да играят хазарт и по публичните домове. От далечните транслации, нямаше нищо ново- пасарите не проявяваха никаква активност, а по фронтовете продължаваше затишието.
Към края на следобеда Алекс дремеше, загънат в дебело одеало. Сънливостта му се предаваше и на останалите в совалката. По някое време навън заминаха Шон и Бронк, да огледат станцията на свой ред с малък джет. В совалката всичко беше нормално, както и из останалите кораби на земляните, наоколо. Херките сякаш бяха решили да не будят подозрения за агресивност и насилие.
Вечерта беше зпаочнала, когато Шон и Бронк се завърнаха от разузнаване. Херки не бяха забелязани из станцията. Алекс реши да помисли поне час, преди да реши каквото и да е, за по- нататък. Докато размишляваше той пушеше, изправен пред люка и забил поглед към станцията със всичките й светлинки по това време. По някое време той кимна на Браун и Джейн, които бяха зад пулта и каза:
-Да се прибираме на кораба Crossfire!
*

(следва продължение)