ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №85, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №85, Valeri Kolev.

В началото на следобеда на другия ден совалката Honda все още беше край петстотин- хилядния град. Навън бяха отишли Шон и Бронк, на разузнаване. Алекс си беше поспал почти до обед, а сега в добра форма и настроение пушеше на терасата, а до него беше Ким. Двамата оглеждаха наоколо, а времето беше хубаво, макар и облачно, въздуха чист и свеж. През нощта не се бяха случвали никакви непредвидени случки и инциденти.
-Продължаваме да изучаваме нови за нас, извънземни раси.- каза Алекс.
-Всеки път ме обхваща страх, когато срещнем нови!- каза Ким- Видели сме толкова много светове и раси, а първия контакт е все така вълнуващ…
-Събираме си съюзници, нали знаеш.- каза Алекс.- Из космоса е важно, кои са твои приятели, и то наблизо, а не надалеко. Не си ли обкръжен от свои хора, с тебе е свършено.
-Знам това.- каза Ким, докато наблюдаваше далечината с бинокъл.
В това време на терасата се появиха Аш и Палма. Бяха някак си развеселени, пълни с енергия и сила.
-Май нямаме ограничения, кога да се прибираме на Crossfire?- попита Палма.
-Нямаме ограничения, а освен това, тук се натъкнахме на интересни нови раси.- каза Алекс.- Ние сме изследователи, освен всичко друго.
-Хубаво е, дебела пелена от сняг, чист въздух, макар и извънземен!- каза Палма.
Следобеда напредваше, когато Шон и Бронк се завърнаха от разузнаването си в града. Алекс беше седнал удобно край компютрите, на чай, кафе и цигарки, а до него бяха Ким и Ирина. Навън беше сумрачно и мразовито. С новата информация, която донесоха Шон и Бронк, се захванаха Аш и Палма. Всичко трябваше да се подреди и архивира. По това време Браун и Джейн се заловиха да приготвят вкусна вечеря, а Никита се залови да почисти совалката от вътре.
Към края на следобеда Алекс и Ким излязоха край совалката, за да огледат корпуса й от вън, за нови повреди. Алекс запали цигара, докато обикаляха около совалката и я раглеждаха внимателно. Корпуса на една машина трябваше винаги да е добре поддържан и ремонтиран навреме, преди да станат по- големи проблеми. До мръкване двамата огледаха совалката отвсякъде. Бяха забелязани няколко повреди, повечето пукнатини, които трябваше да се закърпят в най- скоро време. Двамата се прибраха скоро в совалката и се заеха да подготвят закърпването на пукнатините. Подбраха внимателно необходимите материали и дадоха задача на четири от роботите, които да направят ремонта веднага.
Вечерта започваше, когато всички се събраха в общата каюта- мостик, за обичайното вечерно събрание, на приказки и питие. Алекс си беше приготвил чай и кафе по един термос, за да се топли, докато пуши цигари и разглежда ситуацията. Наблизо нямаше никакви опасни обекти. Новините от близо и далеко бяха обичайните, напоследък все по- малко неща се случваха, ако изключим поредица бедствия по няколко от планетите с бази на AFJ, там. За момента нямаше загинали хора от състава на AFJ (Военен съюз на земляните и приятелските им раси). Новините от кръстосвача Nissan и неговото разузнаване показваха поведение на херките в рамките на допустимото. Войната може би щеше да бъде отложена за неограничено време. Около загадъчното място- вход за херките към тази галактика, бяха разположени наблюдателни сонди. Загадка беше и съществото на подобен високоскоростен преход от чужда галактика, към Млечния път. Очевидно този процес ставаше по някакви извънземни и непонятни за земляните технологии. С помощта на наблюдателните сонди, щеше да бъде изучавано това явление, за да се прекъсне нахлуването на херките в нашата галактика. Херките се бяха представили доста зле, откакто бяха забелязани в звездната система Orixon. На тях редица цивилизации гледаха като на сериозна опасност.
Алекс се беше затоплил от билковите чайове и в добро настроение се изправи пред един от люковете и се загледа навън. От него се искаше в близките дни да избере място за построяване на постоянна база на земляните, тук на тази планета. Алекс имаше някои наблюдения до момента, относно подходящи такива места. В близките дни той щеше да огледа отново подходящите места и заедно с екипа си, да изберат окончателен вариант. Това щеше да се съгласува с местните власти, с които адмирал Шао държеше връзка, а земята щеше да бъде закупена от AFJ, по обичайната схема- незабавно разплащане. Алекс беше седнал за да избира подходящата площ за земната база, а пред него беше разгъната картата на този континент, както и много снимки за конкретни места. Леко развълнувани, Алекс и Ким търсеха точното място за изграждането на бъдещата база на AFJ. Залисани в работата си, двамата забравиха всичко останало, за няколко часа.
*
На другия ден Алекс и неговия екип обикаляха планетата, в търсене на подходящо място за изграждане на нова база на земляните. Вечерта беше започнала, когато пристигнаха на борда на кораба Crossfire. Тук всичко си беше нормално, екипажа изкарваше поредната си вечер, преди голяма част от хората да идат по койките за да спят. След като се прибраха на кораба при колегите и приятелите си, Браун, Джейн и Никита излязоха из кораба на разходка, щяха да идат и на мостика, за да предадат предложенията за места за базата, чието изграждане щеше скоро да започне. Предложенията на екипа на Алекс, бяха десет. Сега целия екипаж и командир Йон трябваше да направят окончателния избор. Алекс беше много изморен този ден. Едва се добра до койката си и се пльосна в нея. Половин час отдих щеше да му се отрази добре.
По- късно вечерта Алекс стана, наплиска се с вода на чешмата и се зае да си зарежда двата термоса, единия с чай, другия с кафе, преди да седне зад компютрите и да се залови за работа. Само след часове, щеше да бъде ясно, коя от предложените земи ще бъде одобрена, там да се построи новата база. Идеята да имаш някаква площ, собственост на земляните, под краката си, макар и на чужда планета, допадаше на повечето командоси от AFJ. Своя земя под краката, това даваше много повече кураж и сила на командосите, толкова далеко от Земята. На борда на кръстосвача Nissan имаше доста строителен материал, с който можеше да започне строителство много скоро. Тази база на земляните щеше да даде сигурен подслон от врагове, тук на тази далечна и чужда планета.
Вечерта напредваше, когато след гласуване беше избран най - добрия вариант за парцела на базата. Командир Йон беше уговорил с местните служби, отговарящи за земите, да бъде закупена цялата определена площ. Това беше нещо като окръжност с диаметър 1,000 км. Цените бяха поносими, дори ниски, като се има впредвид, колко далече е това от Земята. След поредния разговор с местните служби, командир Йон им определи среща на територията на избрания парцел. Там земята щеше да бъде платена от земляните и официално предадена в техните ръце. Още тази вечер двата кораба на земляните- Crossfire и Ford, заминаваха към избрания парцел. Щеше да се лети през цялата нощ. Някъде там, местните власти щяха да пристигнат за да бъде извършено прехвърлянето на парцела. Всичките 630 души от AFJ, които бяха в момента на планетата, или в орбита, се вълнуваха от предстоящото събитие. Вълнуваха се и хората от екипа на Алекс.
В оставащите минути до старта на кораба Алекс и Ким бяха на една от терасите на кораба, много изморени тази вечер, а предстояха нощни дежурства. И двамата мечтаеха да си легнат в койките и дълго време никой да не ги търси за нищо. Така бяха повечето от хората на командир Йон. През изминалите дни беше свършена много работа и хората му бяха изморени и недоспали.

(следва продължение)