ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 182, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 182, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Из базата на Съпротивата валеше сняг, но беше тихо, а вятъра слаб. Алекс, Ким, Аш, Палма и принцеса Lipo се разхождаха из един парк. Беше разчистена от снега широка пътека, по която те минаваха. Алекс и Lipo вървяха напред, той пушеше, а тя бърбореше нещо весела, но той много не слушаше, а си мислеше за проблемите. Паркът продължаваше с километри навътре в гората, където започваше бойния полигон на базата. Тук някъде, петимата стигнаха до симпатична сграда на десет етажа, а това се оказа кафене- ресторант с хотел и магазини. Петимата завиха към сградата и се вмъкнаха вътре. Смятаха за добра идея да се почерпят тук и сега. В голямото помещение на първия етаж беше пълно с хора, включително и туристи от други планети, както и курсанти, които се обучаваха за армията.
*
Беше следобеда на другия ден. Алекс и неговите другари се топлеха с билков чай в каютата, където беше топло и уютно. Те дежуреха по пултовете, както винаги. Алекс беше в лошо настроение. Само преди час- два беше залял клавиатурата на един компютър със пепси. Това беше древен и изключително ценен компютър, който сега ставаше неизползваем. Алекс все още неможеше да си прости грешката и опитваше да ремонтира машината.
*
Беше вечер, когато Crossfire излетя от базата на Съпротивата, в нощен патрул по границите на континента. Скоро се издигнаха до 15 км. височина и взеха курс по брега на океана. Алекс запали цигара, взе си чай и угрижен погледна екраните пред себе си. Полетът вървеше нормално. Континентът на Съпротивата беше огромен. Може би щяха да го обиколят за едно цяло денонощие с тази си скорост, но всъщност не се бързаше за никъде. Екипажът беше разделен на четири смени, които вече бяха по график, като две от смените отидоха да спят. Алекс все още жалеше за повредения компютър, който му беше скъп подарък от миналото. Всъщност на борда н акораба имаше и още един човек, който можеше да ремонтира компютри. Това беше Хенсън. Алекс не се поколеба да го извика, въпреки късния час. Хенсън дойде в каютата само половин час по- късно.
-Изтървах бутилката с пепси и залях клавиатурата…- кимна му Алекс.
-Спокойно!- каза Хенсън.- Виждал съм всякакви случаи, дори сериозни.
Двамата се бяха изправили пред масата с компютъра и умуваха. Времето течеше, а Хенсън разглобяваше компютъра, на съставни елементи, докато Алекс изпадаше в ужас, как точно ще се сглоби обратно древната машина.
*
Беше следобеда на другия ден, а Crossfire продължаваше патрулния си полет, над свободния континент. През изминалото време от началото на обиколката не се бяха случвали непредвидени събития. Кръстосвача Nissan, също от Флота на AFJ, беше в орбита над планетата, на 100 км., като се очакваше адмирал Шао да започне масирани атаки срещу континента на хищниците. Това беше въпрос на време, а в тези часове вече се водеха преговори с тях. Съпротивата се беше активизирала тотално, а около планетата имаше още десетки, техни, бойни кораби. Хищниците отказваха да напуснат планетата, поне за този момент.
В този ден Алекс беше мрачен. Лошото настроение идваше основно заради скорошните военни действия, които предстояха пред земляните. Не беше добро настроението и из кораба, по принцип. Изморени от този полет, хората от екипажа искаха почивка на спокойно място. Полетът щеше да приключи вечерта, когато щяха да бъдат отново в базата на Съпротивата, край окенския бряг.
Наближаваше вечерта, когато Crossfire се спускаше към базата, където щеше да се прибере този път, за почивката си. Настроенията из кораба се пооправиха. Предстоеше почивка, в добре охранявана зона, където щяха да намерят спокойствие и по- висока безопасност. Оживи се и Алекс, още повече, че Хенсън беше успял да пусне повредения компютър, макар и частично. С надежда за пълното оправяне на стария му компютър, Алекс запали цигара и си взе кафе. Живнаха и неговите другари в каютата. Все пак във войната нямаше да са сами. Идваха на помощ както кораби на Съпротивата, така и от AFJ, след като там разбраха за тоталните злини до всички, вършени от хищниците. Разузнаването казваше, че хищниците са доста притеснени от неочакваните за тях събития. Те мислеха, че са превзели тези два континента, веднъж и завинаги, но това съвсем не беше така…
*
След като се приземиха в базата край океана, земляните се раздвижиха из кораба си, за два- три свободни часа, когато можеха да се срещат и да си говорят, преди отново да се разделят на четири смени. Алекс, Ким и принцеса Lipo излязоха на една тераса, за да погледат и да подишат свеж въздух. Беше мразовито и тихо време навън, а вече падаше мрак, а с него и мъгла. Ким възприемаше нормално идването на Lipo в живота на Алекс. Това не беше мъж за една жена, а тя беше свикнала с това положение. Скоро на терасата дойдоха Аш и Палма.
-Много ли сме изморени?- попита Палма.
-Тежко патрулиране беше.- каза Аш.
-Тук ще си починем добре, в сигурна зона сме.- каза Ким.
-Ще поискаме от Йон поне няколко почивни дни!- каза Алекс.
-Аз лично си взимам полагаемите свободни дни и ще спя 24 часа!- каза Палма.
-Много добра идея!- каза Ким.
Постояха на терасата близо половин час, преди да се приберат на топло в каютата си, където беше приятно и уютно. След трудната патрулна обиколка, беше дошло време екипажа да си отдъхне и почине. Петимата другари си стоплиха пълен чайник с билков чай и се отдадоха на мързел, преди да помогнат на дежурните от мостика, чрез пултовете в тази каюта. Алекс запали цигара и се замисли. Вече не помнеше кога за последен път е бил весел и безгрижен. Ставаше все по- трудно и все по- сложно. На където и да се обърнеше човек виждаше едно и също- безкрайни войни и пак войни…
По някое време в каютата дойде Хенсън, с компютъра на Алекс под ръка. Древната машина, скъп спомен на Алекс, вече работеше отново и напълно. Алекс много се зарадва. Той постави машината на мястото й в пулта и й отдели специално внимание в оставащите часове до полунощ. Хенсън пи един чай и се оттегли по своите дела.


(следва продължение)