ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 181, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 181, Valeri Kolev.

Една вечер, няколко дни по- късно, Crossfire летеше към третия континент, също превзет отдавна от хищниците. Полетът вървеше над океана, на голяма височина, със пуснати системи за невидимост и за отбрана. В каютата на Алекс беше топло и уютно, докато четиримата дежуреха по местата си. Те се топлеха с билков чай, пушеха цигари и следяха екраните, където течеше всякаква информация за полета и всичко, свързано с това. Алекс беше малко разсеян. В района имаше други летящи обекти, но все още на голяма дистанция от Crossfire и по друг курс. Имаше вероятност тази нощ земляните да свалят някой обект, ако се приближи опасно близо до техния кораб. Както Съпротивата, така и хищниците, приемаха туристически и търговски кораби на своя територия. Ставаше рисковано сега, ако земляните объркаха някой обект и го сваляха, по грешка. Именно в това внимаваха дежурните преди всичко.
По някое време Алекс и неговите другари се оживиха. Полетът вървеше нормално, дори се спазваше до момента, предварителния план.
-Да видим, дали ще свалим хищници, тази нощ!- усмихна се Палма.
-Де такъв късмет!- каза Аш.- То да не свалят нас!
-Е, никак не сме беззащитни всъщност!- каза Ким.- Дори сме опасни!
-За нас ще е най- добре, да не ни се налага да сваляме никого.- каза Алекс.- Нека внимаваме повечко!
Вечерта напредваше, когато при Алекс и неговите другари дойде принцеса Lipo. Вече из целия кораб знаеха, защо тя посещава Алекс, а неговата партньорка Ким нищо не казваше за това. Lipo беше много млада и хубава игуанка, а Алекс я харесваше от самото и идване на борда на Crossfire. След първите им няколко срещи, връзката им започна да се задълбочава. Алекс и не мислеше да се отказва пък от Ким, а тя не обръщаше внимание на любовните му авантюри, вече доста улегнала и сериозна млада жена. Щом Алекс видя принцесата, той се извини на другарите си и с нея се оттеглиха насаме в края на каютата. Lipo беше обезумяла напоследък. Тя мислеше единствено за Алекс и нищо друго не и правеше впечатление. Смяташе се, че е безумно влюбена в него, а общественото мнение малко му завиждаше заради това.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Crossfire летеше над океана, на връщане от разузнаването над втория континент на хищниците, тук на тази планета. Алекс беше дремнал няколко часа, а сега пиеше кафе с цигара, в компанията на Ким, Аш, Палма и принцеса Lipo. До вечерта щяха да са в базата на Съпротивата, където се бяха установили, за да изкарат обучение за война срещу хищниците. В каютата на Алекс беше топло и уютно, а из кораба тихо и спокойно. Кораба водеше втората смяна дежурни, след тежката нощ, която водеха хората от първата смяна. Беше събрана богата информация за хищниците, а от Съпротивата казаха, че това са безценни данни, които много ще им помогнат за връщане свободата над завладяните от хищниците три континента, тук на тази планета.
Оставаха близо два часа до континента на Съпротивата, когато дежурните засякоха подводница в океана. Това беше подводница на хищниците. Веднага изпратиха съобщение до Централата на Съпротивата, а те им отговориха да не стрелят по подводницата. Командир Йон се съгласи с това и Crossfire продължи към континента без да стреля по подводницата, която беше на около 200 м. дълбочина.
*
Беше късна вечер, когато Crossfire се приземи в базата на военните от Съпротивата, на техния свободен континент. Още излизаше остатъчна пара и газове от тръбите на кораба, когато Алекс, Ким, Аш, Палма и принцеса Lipo излязоха пред входа и се огледаха. Валеше сняг, а виелица трупаше дебела пелена. Crossfire беше кацнал на пилоните си, на десет метра височина, а отдолу имаше метри със сняг. Джетът на патрула пристигна скоро. На Ким се падна честа да връчи на Съпротивата новите разузнавателни данни, събрани в чип. Офицерът от Съпротивата намигна и попита:
-Как мина този път?
-Почти без проблеми.- каза Аш.- За малко да ни блъснат, но не ни видяха…
-Свалихте ли ги?- попита офицерът.
-Не. Заобиколихме ги.- каза Аш.- Инструкциите са- да не привличаме внимание там.
-Правилно!- каза офицера, прибра чипа с данните и скоро се качи в джета и отлетяха.
Алекс запали цигара и кимна на преминаващите наблизо патрули със джет на въздушна възглавница. Те помахаха с ръка, докато отминаваха. Това беше строго охранявано място със патрули и постове. Постове щяха да пуснат и земляните, около кораба си. На двата входа на кораба щеше да има постове, а входовете се държаха на 15 м. височина, за да неможе никой да влиза непоканен в кораба.
Щом се прибраха обратно в кораба, петимата бяха вече измръзнали и побързаха да стигнат до каютата си, където беше топло и уютно. Ким свари чайник с билков чай, за да се натоплят, докато почиваха, преди следващите си смени в нощта. Из кораба беше оживено. Някои смени отиваха към столовата за да вечерят, а други се готвеха за сън. Crossfire тази нощ щеше да нощува тук. Това даваше спокойствие на екипажа. Рискът при разузнаването над териториите на хищниците беше огромен и струваше сериозни психически сили. Сега беше време за отмора и почивка в по- сериозна безопасност, тук в базата на Съпротивата, на техния свободен континент. Базата беше почти на брега на океана, на скалиста височина издигната на 500 м. над нивото на водата.
Тази вечер от кръстосвача на AFJ- Nissan, се обадиха, че са съвсем наблизо, готови да участват във всякакви операции около планетата и на нея. Адмирал Шао проведе дълги разговори със офицери от Съпротивата и със Дзутерут, техния водач. С оптимизъм и земляните и местните хора, оставяха този ден, с надежда за утрешните дни.


(следва продължение)