ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 188, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 188, Valeri Kolev.

В началото на вечерта Crossfire наближаваше междинна станция, а кръстосвача Nissan беше на пет часа дистанция, по- назад, но ги следваше. Алекс беше със своите другари в каютата, а тук беше топло и уютно. Докато пийваше чай с цигарка, Алекс проверяваше какво е положението в тази междинна станция. Тук имаше около 47 кораба и по- малки обекти, а от Кулата съобщиха, че тук няма хищници за този момент. Командир Йон каза, да се скачат към станцията за да се дозаредят с гориво, въздух, вода и провизии, и за да пренощуват тук.
По- късно Crossfire беше скачен към междинната станция, а екип от десет души отиде да разгледа и да договори зареждането на кораба с необходимите неща. Алекс и неговите другари бяха в каютата и дебнеха около кораба за някакви заплахи и опасности. Из кораба бяха дадени обичайните свободни, вечерни три часа, когато всички се събираха на приказки, джин или грог.
Вечерта беше напреднала, когато Алекс и Ким излязоха при входа на кораба. Входа пък към станцията беше наблизо. ТУк нямаше много хора, а малкото,каквито ги имаше, бяха със скафандри. Вътре в станцията все пак имаше въздух, макар и разреден.
*
Следобеда на другия ден Crossfire беше зареден с необходимото и вече можеше да продължава нататък по пътя си. Йон обаче поиска да се събере повече информация от хората в станцията, тукашни, гости, туристи, както и хората от Съпротивата. Из станцията излязоха два екипа от по 10 души, които щяха да събират информация. В това време Алекс се беше усамотил в бокса си, тук беше и Ким, но спеше. Алекс осъществяваше контакт по радиото с кръстосвача Nissan, както и други кораби от Съпротивата. В зоната вече имаше пристигнали още кораби и кръстосвачи от AFJ (военен съюз на Земята и приятелски цивилизации). Хищниците бяха стъписани от неочаквано големия наплив на кораби, които идеха за война срещу тях. Малко кораби от Флота на хищниците бяха използваеми. Те самите се бяха закотвили за вечни времена по тази или онази планета и отдавна не ползваха корабите си, изоставени и забравени с годините, превърнали се в развалини.
По някое време Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха из станцията, за да се разтъпчат и да видят за някакви интересни стоки. С тях се движеха два робота, от бойните. След обиколката, часовниците показваха вечер, когато се прибираха към кораба, а зад тях роботите дърпаха контейнер на колелца, пълен с интересни стоки за екипажа, някои от тях имаха по 250 бройки, та да влязат директно на въоръжение. В кораба чакаха единствено тях. Всичко беше подготвено за заминаването. Скоро Йон даде старт на отлитането оттук, по пътя на който бяха тръгнали.
Вечерта вървеше, когато Алекс и неговите другари раздадоха подаръците сред хората от екипажа и се усамотиха за да разгледат стоките, които избраха за себе си. Това бяха скенери, комуникатори, оръжия, справочници за зоната и отделни нейни планети, звездни карти, филми, музика, както и лакомства… По- късно Алекс си взе кафе, запали цигара и се изправи пред един люк за да погледа пътя напред пред кораба. Гледката беше невероятна. В далечината мека светлина в зелено идеше от една звезда, а до нея- по- далечна червена звезда, на фона на далечния космос. Алекс въздъхна. Скоро нямаше да видят Земята и това все повече ставаше ясно, макар и никой да не го казваше на глас.
-Красиво е!- чу той гласа на Lipo, появила се внезапно до него.- Моята детска мечта се сбъдна с вас- да стана пътешественичка! Незнам какво щях да правя на онази междинна станция, ако не се бяхте появили вие с този кораб…
-Аз ти се чудя, за какво ти е притрябвало да скиташ далече от родителите си? - каза Алекс.- Да знаеш на нас как ни липсва нашата родна планета, но тя е отчайващо далеко от тук.
-Някой хубав ден, вие ще се завърнете там!- каза Lipo.- Повярвайте ми, така ще бъде.
-В това ни е надеждата, Lipo!- каза Алекс, а сетне замълчаха и двамата.
Вечерта напредваше, а Алекс и Lipo се разхождаха из кораба, хванати за ръка. Извънземното момиче неможеше да си представи своя живот без Алекс, а той се луташе между угризенията си спрямо Ким и Палма и невероятните усещания, които получаваше от Lipo, в замяна на малко близост… Двамата стигнаха до оранжерията и седнаха на една от дървените пейки тук, под едно бананово дърво. Алекс запали цигара, а Lipo си извади от джоба малко, плоско шишенце с джин и отпи, щастлива и усмихната. Тук беше най- чистия въздух в целия кораб. Омаята от ухания на растения и цветната картинка в сивия делник, правеха това място уникално. Двамата прекараха близо час тук, преди да се усамотят в нейната каюта…
*
Наближаваше полунощ, когато Алекс се прибираше щастлив към каютата си, оставил извънземната принцеса Lipo, да спи сладки сънища. Той запали цигара из коридорите. Беше тихо и спокойно из целия кораб. Останали малцина дежурни и охрана будни.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Crossfire наближаваше астероидно поле. То летеше малко настрани от курса на кораба, но Йон заповяда мястото да се провери. Насочиха скоро кораба натам. Алекс, Ким, Аш и Палма имаха хубав ден. В добра форма беше целия екипаж на Crossfire. Алекс се топлеше с чай в тази интересна стара компания и пушеше, докато наблюдаваше астероидите, все още надалеко от кораба. Скоро Алекс прихвана радио- сигнал от към астероидите. Тук имаше някаква тайна база на Съпротивата. Йон препоръча да се влезе в контакт с базата на астероидите и да им се иде на гости. Дежурните се заеха да осъществят радио- връзка с тази база.
По- късно Алекс се беше изправил до люка на каютата и наблюдаваше астероидното поле. Земляните се бяха разбрали с хората от тукашната база на Съпротивата, да посетят базата. Натам и отиваха. Йон искаше да разговаря с тях и да им предаде най- новата разузнавателна информация, за да я разпространят по корабите и базите на Съпротивата.


(следва продължение)