ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 190, Valeri Kolev.
Един ден, няколко дни по- късно, Nissan наближаваше планета по курса си. Crossfire беше скачен към него в тези дни. На Nissan имаше 500 души екипаж, а на Crossfire още 250 души екипаж. Това бяха няколко радостни дни за двата екипажа, когато можаха да се събират на приказки и да се черпят в столовите на двата кораба. Алекс отново беше в добра форма. Той и неговите помощници бяха заети с инсталирането на компютъра- подарък от Съпротивата. В този компютър имаше цяла съкровищница от информация, както за Галактиката, така и за историята на отделните цивилизации и планети. Земляните тепърва щяха да изучават информацията от този компютър, събрала мъдростта на едни от най- развитите цивилизации и планети в Галактиката.
Беше вечер. Nissan все още беше далеко от планетата, а още нямаше решение, дали до нея ще се изпратят екипи. В ситуацията на война, нямаше информация за тази планета. Алекс беше тъжен тази вечер, макар и да не го тормозеше сега неговия грип, а носталгия.
Вечерта напредваше, когато Алекс излезе сам из кораба, за да се разведри и разходи. Той въздъхна и запали цигара. Из кораба течаха пет свободни часа, и за двата екипажа. Тук имаше хора и от Nissan, които гостуваха тук на свои приятели, както и за да си купят интересни стоки и провизии от складовете на Crossfire. В столовата беше оживено тази вечер. Тук вечеряха или се черпеха близо 100 души, както от кораба, така и от кръстосвача. Алекс зави по един страничен коридор, за да иде в контролния бокс на кораба. От този бокс можеше да се управлява кораба, ако дори мостика беше превзет от вражески сили. Боксът не беше голям, но тук имаше достатъчно място за четирима души. Вратите му бяха толкова добре защитени, че нямаше начин да бъдат отворени със сила. Алекс носеше важна тайна със себе си. Той беше човека, който трябваше да поеме управлението на кораба, както и командването, ако мостика паднеше в ръцете на вражески сили. Това го правеше таен, заместник командир на кораба. Той не се гордееше със задачата, която му беше поверена, дори се надяваше, да не се налага да влиза в действие по този план. Тук в този бокс Алекс се усамотяваше понякога, проверяваше всички системи, отбелязваше в дневника на кораба, последните журнали с историята на полетите и операциите, изпушваше цигара с кафе и се отнасяше в мечтите си. Боксът се поддържаше добре зареден с провизии, кислород и вода. Той можеше да се катапултира от корпуса на кораба, ако е необходимо, както повечето съставни елементи закрепени по корпуса. Тази вечер Алекс беше разсеян. След проверката, която направи, той въздъхна и напусна контролния бокс. Както винаги той беше добре поддържан и зареден с необходимото. Алекс изтръпваше при мисълта, че в случай на нужда, ще трябва да дойде тук на всяка цена и да поеме контрола…
*
Беше вечер, два дни по- късно. Кръстосвачът от AFJ, с името Nissan се рееше в орбита над планетата PN 131- 40. Долу бяха изпратени две совалки с екипи, които да преценят обстановката, и дали там има сили на хищниците. Корабът Crossfire все още беше скачен към корпуса на Nissan, на своето място. Алекс беше зле от известно време насам. Той сънуваше натрапчиви сънища, а те не бяха никак добри. В тези сънища ставаше въпрос за една негова приятелка от Земята, с която беше живял десет години, преди да се появи Ким в живота му. Тази негова приятелка беше Хелън. Той сънуваше редовно кошмарни сънища, в които присъстваше и тя и го зовеше на помощ. Объркан от всичко това, което се стоварваше върху него, Алекс само гадаеше, къде може да е Хелън в тези дни. От самите сънища, неможеше да получи информация, къде се намира тя в момента… Алекс бързо се променяше. Хелън имаше челно място сред неговите най- близки хора. Не беше я виждал от близо пет години, откакто започна службата си във AFJ и кораба Crossfire, отново. Измъчван от тежки мисли, той ставаше затворен в себе си, суров и мълчалив. Искаше му се, тези сънища, да не носят информация от реалността, но добре знаеше, че не е така, за съжаление. Със своите сънища, в които той виждаше бъдещи събития, Алекс се беше запознал от много години назад и не се съмняваше в тях… Неговите приятели и колеги забелязаха промяната с него, но не го разпитваха за нищо, а той ставаше все по- странен и суров. Стана им пределно ясно- Алекс беше получил някаква лоша новина, а каква точно, никой незнаеше…
*
По- късно вечерта, Алекс вървеше сам из кръстосвача Nissan. Повечето от колегите му тук го знаеха, а други просто го бяха виждали тук или там. Усещайки, че някъде се е случила голяма беда, той ставаше все по- суров и непредсказуем. Безспорно тази беда беше повлякла и неговата Хелън, която все още много обичаше. Тук, далеко от Земята, страшно далеко от Земята, той се чувстваше измамен и заблуден, сега, със всичко, което правеше тук. Той не беше наясно, готов ли е да изостави службата във AFJ, готов ли е да изостави Ким, Lipo, Палма и другите си приятели и колеги и да се хвърли в отчаяни действия за спасяването на Хелън, а със сигурност, тази беда, повлякла нея, важеше всъщност за страшно много хора, със същата съдба… Алекс отчаяно имаше нужда от добри съвети в тези тежки за него часове и дни. Уви, нямаше достатъчно точна информация по въпроса, за да може да го обясни на когото и да е.
*
Беше следващата вечер. Nissan беше на височина от 30 км. над планетата. Тук се оказа се водеха войни срещу хищниците. Докато няколко екипа със совалки разузнаваха положението, из кръстосвача и кораба Crossfire беше спокойно. Алекс тъгуваше по миналото и най- вече за старата си приятелка Хелън, която сънуваше напоследък в лоши сънища. Той обаче незнаеше къде всъщност е тя сега. Тази вечер Алекс беше с Ким, Аш и Палма в каютата. Те работеха по безопасността на кораба и кръстосвача, но Алекс често се замисляше по въпроса за сънищата си и Хелън. Мъка беше в душата му. Като за капак на всичко вечерта го повали отново грипа. Той се загъна в дебело одеало, свари си цял чайник с чай и неспокоен започна да търси информация за Хелън, като опитваше и далекосъобщенията на Nissan, който разполагаше с голяма антена за такива цели. Тук се получаваха връзки по радиото, със доста отдалечени обекти, където информацията идеше още по отдалеко. Алекс искаше да намери информация за Хелън, а това не беше невъзможно…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар