ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 193, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 193, Valeri Kolev.

Наближаваше вечерта, когато земляните откриха някакъв предавател, разположен сред астероидите. Към мястото заминаха още разузнавачи. Алекс по това време беше в добра форма. Той опитваше далечни раздиовръзки, за да може да се научи още нещо за зоната и разположението на силите из нея. Неусетно дойде и вечерта. От изтребителите съобщиха, че са намерили ретланслатор на хищниците и автоматична информационна станция. Това беше добра новина- от тази станция можеха да се разберат честотите и кодовете на хищниците, както и да се започне подслушване. При станцията имаше достатъчно хора и то добре обучени, а останалото беше въпрос на време.
По- късно Алекс и Аш се разхождаха из Nissan. Вечерта беше тиха и спокойна. Будни бяха само заетите с някакви задачи екипи, както и тези излязли навън. Алекс и Аш влязоха в столовата на кръстосвача, а тук намериха към 80 души. Някои ги познваха и им махнаха с ръка за поздрав. Тук двамата се почерпиха по питие, Nissan имаше доста по- разнообразно снабдяване. Измина един час, докато си приказваха помежду си, седнали край един люк. В далечината светеха астероидите в бледа светлина. Някаква далечна звезда хвърляше мека и загадъчна светлина в зелено.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Аш се прибраха в каютата. Тук момичетата приготвяха вечеря за девет души, щяха да гостуват още принцеса Lipo, както и юпитерианците Боян, Йохан, Теменужка и Анита. В каютата беше топло и уютно. Алекс се залови да си подрежда раницата и багажа в личния си бокс със койката за сън. Тук усамотен за известно време той събираше мислите си и попълваше дневника си. Когато по- късно се появи в каютата при другарите си, той беше избръснат, изкъпан и в чиста униформа, добре стегнат, като за война. Гостите бяха дошли. На масата имаше питиета и храна. До полунощ всички тук бяха свободни, ако нещо не се объркаше, но за момента нямаше такава опасност.
Хапването и пийването вървеше нормално, впредвид странните обстоятелства- бяха на рискована мисия в далечния космос. В каютата беше топло и уютно, а Алекс и Аш бяха донесли кашон с червено вино от складовете на Nissan. Смесено с газирана напитка то ставаше превъзходно. Това вино беше произведено на Nissan, от бордовата реколта от грозде, което узряваше веднъж месечно, бързорастящо и бързоузряващо, както всички растения и дивеч по тези кораби. Алекс беше във добра форма и настроение тази вечер.
Полунощ наближаваше, а от тогава деветимата започваха дежурства на по четири часа, от тук от каютата на Алекс. Но все пак имаше още два часа до тогава и тези хора успяваха добре да си хапнат и починат на хубавата софра, по никое време, далеко от Земята във тотално непозната зона от космоса. Едно ги радваше- все пак се намираха в Млечния път, а наблизо имаше и други сили на AFJ (военен съюз на земляните и техни приятелски цивилизации). На кръстосвача Nissan имаше 500 души, а в кораба Crossfire прикачен към него, още 250 души. Тук никой не беше сам. Това бяха доволно много хора, та дори не всички се познаваха. Усещането, че са много, че разполагат с бързи двигатели и мощни оръжия, даваше допълнителна сила и самочувствие на тези 750 командоси- астронавти, повечето от които- от Земята.
Наближаваше време за застъпване на дежурството. Алекс запали цигара, подготви си чайник с чай и седна да се настрои за работа. В тези часове всички се бяха прибрали на борда на Nissan и се готвеше тръгване нататък по плана.
Половин час след полунощ Nissan потегли напред по пътя си с бълващи огън двигатели, почти на 25% от мощността им. Набирането на скорост щеше да продължи около пет часа. Това беше огромен кръстосвач, пълен с оръжия и боеприпаси, зареден сериозно със провизии, гориво и вода за продължителни преходи и водене на война в отдалечени от своите зони. Към него имаше помощни кораби, совалки, изтребители и джетове, закрепени по корпуса му.
*
Беше следобеда на другия ден. Nissan продължаваше полета си по изчислените траектории. Заобикаляха се повечето обекти в зоната, като важното беше- да се стигне до планета PN 20- 13. Това беше рискована мисия. За тази зона AFJ не знаеше кой знае колко. Добрата новина беше, че Съпротивата имаше присъствие тук със свои сили. Алекс беше в сравнително добра форма през този ден. В тези часове той пийваше кафе с цигара, в компанията на Ким, Аш и Палма. Четиримата както обикновено проверяваха всичко, около кръстосвача, прослушваха и радио- ефира. Около планетата PN 20-13 беше сравнително спокойно, както се разбра от разговорите по радиото със силите на Съпротивата в тази зона. С тези хора земляните се разбраха, да се срещнат при междинна станция № 1807, за разговори и за да получат актуална информация за зоната, както и звездните карти на зоната. Беше трудно да се намери тази междинна станция, прикрита сред газови облаци около две малки планети. В очакване да получат точните им координати, дежурните на Nissan стояха и изчакваха на линия по радиото. Алекс и Аш пък се бяха свързали с кораб на AFJ във зоната. От разговора стана ясно, че силите на AFJ в зоната, ще помогнат в мисията на Nissan, с каквото могат. Двата екипажа тук със смесени чувства се готвеха за битки, дори и на самата планета долу, когато се стигнеше до това.
Вечерта беше започнала, когато Алекс и Аш излязоха из кораба на разходка. Около Nissan в тези часове нямаше близки обекти. Бяха достигнали огромна скорост, за да пристигнат навреме. Траекториите на полета избягваха контакти с обекти по пътя. Имаше стабилен радио- контакт и със Съпротивата и със другите сили на AFJ в тази зона. Специален екип от десет души, помагаше на адмирал Шао да състави най- добрата стратегия за тази мисия. Отделно щеше да има три екипа, които да помогнат на Алекс, да освободи своята приятелка Хелън от лагерите на хищниците. Но това не беше основната мисия. Адмирал Шао искаше да освободят затворените пленници- земляни от тези лагери…



(следва продължение)