ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 67. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 67. 2016.

1.
Във вечерта на следващия ден Nissan патрулираше над континента, във вид на дирижабъл, със около 100 км/ч. и на височина 8 км. Алекс се намираше в тежко здравословно състояние. Той се беше принудил да остане на легло за няколко часа, а шамана Джи, след като го посети му даде лекове и указания за приемането им. Шаманът подейства успокояващо на Алекс, но имаше нещо, което Джи премълча- с толкова много болки и то силни, Алекс можеше да почине всеки момент… Алекс не подозираше подобен вариант. За него това бяха атаки от грипа, стари рани и болежки.
Алекс стана от койката и седна до масичката, за да запали цигара и да си вземе чаша кафе. Силите му се изчерпваха, а нямаше ниакъв апетит, та да се подсили. Палма беше до него и му даваше кураж. Тя не се издаваше, но истински страдаше за него, заради коварната болест, която го тормозеше.
По- късно вечерта Алекс се поразтъпка из коридорите на кораба, все още в лошо здраве. Не му се вярваше, че цял ден болките му не отминават. Той се спря до един от люковете в коридора и се загледа навън, с тъга в очите и замъглено съзнание. Запали цигара, а навън се виждаха светлинки в далечината, явно поредния град по пътя на кораба. Той се опитваше да си спомни нещо хубаво и добро, каквото и да е то, но само за да му олекне поне малко, но нищо нито хубаво нито добро си спомняше…
*
По обедно време на следващия ден Алекс все още беше в лошо здраве. Най- силно го тормозеше свистенето в главата му. Това беше някакво облъчване със радио- честота, директно в мозъка и не минаваше през ушите. Свистенето му пречеше да мисли. Той запали цигара, седнал зад пулта си и сериозно се замисли по въроса за облъчването. Проверките не можаха да разкрият на какво се дължи облъчването.
*
Към края на следобеда Nissan пристигна в една от базите на AFJ, по брега на океана, а на 40 км. нататък имаше град със 150,000 души жители от земен произход. Алекс беше в по- добро състояние, седнал зад пулта той умуваше по проблемите.
2.
В началото на вечерта Алекс се топлеше с чай и се радваше на временното облекчение. Той запали цигара и повика новините, за да ги прегледа. До него седеше Палма и хрупаше бисквити с кафе, а по- нататък Ким и Аш приготвяха топли пици за дежурните. Навън беше пролетно време, но след залеза на слънцето се спусна хлад. До града бяха отишли с двата хеликоптера на кораба, общо 40 човека от екипажа, а на борда будуваха още 60 човека в тези часове. Из базата навън течеше обикновена вечер, а екипи подготвяха товарен кораб за изкачване до кръстосвача Himalai. Алекс погледна в ляво през люка. В далечината се виждаха светлинките на града. За момент Алекс се замечта. Малцина колеги от AFJ избираха заседналия начин на живот в някоя база или земен град. Повечето колеги оставаха по корабите до края на живота си.
Очертаваше се спокойна вечер, а дали ще имат нощен полет, все още никой не знаеше. Може би Nissan щеше да нощува тук в базата. Алекс извика Палма за да отидат заедно на разходка. Те преминаха през няколко коридора и асансьора и слязоха с един от входните асансьори навън. До кораба двайсетина души от кораба и още толкова от базата си бяха запалили огън и печаха месо от дивеч. Някой беше донесъл туба със червено вино и лимонада. Двамата приближиха огъня и си взеха по пържола и чаша с вино. Тук беше весело, а обстановката- задушевна. Присъстваха както мъже, така и жени. Разговорите се въртяха около новините и проблемите на земляните и на AFJ. Месото беше вкусно припечено, а виното- идеално, от бордовата оранжерия на кръстосвача New York.
Алекс се замисли за милионите земляни, живеещи по чужди планети в градове- колонии. Той се замисли отново и за бъдещите поколения и решението си да умува за тяхното бъдеще. Тежестта на живота по чужди планети беше огромна. Огромни разстояния разделяха човека от негови приятели и роднини. Често разходите за въздух, вода, отопление и храна, бяха много по- големи от възможностите. Хората затъваха в дългове, а само AFJ можеше все още да ги спасява от фалит и гибел. Разбира се имаше някои пробивни хора, които пък забогатяваха на чужда планета, но те бяха малко и сред тях обикновено имаше измамници и криминални елементи. Защитата на земляните от разорение, фалит и гибел, беше сред основните директиви на AFJ.
3.
Във началото на вечерта Nissan все още се намираше в същата база на AFJ. Алекс се топлеше със горещ, билков чай и се радваше на часовете, когато почти нищо не го болеше. Той беше зает със обмислянето на някои планове. До него седеше Палма и хрупаше бисквитки с кафе, а Ким също. Аш беше зает да прослушва новините от радиото. Алекс запали цигара и погледна навън. Там се сипеше ситен дъждец, не беше много студено. Пред единия вход на кораба отново печаха месо на огъня и се черпеха с вино и лимонада, а там имаше около стотина души. Алекс за момент се зарадва на гледката, но си спомни за войната при Orixon 93 и отново се замисли. Тази вечер той отново размишляваше за Бъдещето и потомците на днешните земляни. Смяташе да продължава да мисли за тях и да им пише инструкции и съвети.
И тази вечер Алекс и екипа му ( осем души с него), излязоха пред кораба да хапнат печено месо край огъня. Тук беше весело и шумно. Присъстващите раговаряха по последните проблеми на земляните, както и за основните си грижи, а сред тях някои все още нерешени въпроси. Екипът на Алекс разговаряха с останалите хора, за да научат подробности за Orixon 67 и живота на земляните тук. Печеното месо беше вкусно и крехко, от прясно уловен дивеч край базата, а виното беше хубаво, от оранжерията на кръстосвача New York, където имаше и малко, но богато лозе.
Вечерта напредваше, когато Алекс и екипа му се прибраха в кораба. Все още нямаше информация, дали тази нощ кораба ще има полет. Още с влизането в каютата, Алекс седна зад пулта за да провери последните новини. Докато той преглеждаше материалите, Палма и Ким отвориха бутилка вино с лимонада и извадиха месото, взето от скарата навън. Почерпката продължаваше тук в дежурната каюта. Алекс пийна вино и запали цигара. Беше му хрумнало да направи специален компютър за далечното и не чак толкова далечно Бъдеще и тогавашните поколения, с произход от земната цивилизация. Идеята му все още не беше кристализирала, но той вече я нахвърляше върху лист хартия.


(край на откъс № 67, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 66. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 66. 2016.

1.
В началото на вечерта на следващия ден Nissan излетя за патрулиране над континента, същия където имаше земни градове и бази на AFJ. Времето и сега не беше добро, но командир Йон и неговите съветници взеха това решение. Планетата Orixon 67 беше отдалечена от войната при Orixon 93, само на четири денонощия. Това я правеше удобна мишена за вражеските сили. Затова се патрулираше около планетата, за да могат да бъдат забелязани и навреме отблъснати нашествениците.
Тази вечер Алекс отново не беше във добра форма. Въпреки болестите, които го тормозеха често напоследък, той седеше зад пулта си и умуваше. Корабът във вид на дирижабъл напредваше бавно на юг на 7 км.- 8 км. височина. Вятъра навън беше около 70 км/ч. и бавно тласкаше кораба на запад от юг. В дежурната каюта беше топло и уютно със мека светлина. Тук беше целия екип на Алекс (той и още седем души), както и още 12 души дежурни. Докато патрулираше кораба, навън беше студено. Алекс умуваше по своите теми за размисъл, като успяваше също да поглежда как върви полета и да прегледа новините.
-Казваш, че трябва да мислим за бъдещите поколения?- попита Палма.
-Да.- каза Алекс.- Те имат нужда да сме мислили предварително за Бъдещето, а Там има големи проблеми и също така зли сили, които ги тормозят и играят с тях като със опитни мишлета. Ние трябва да обмисляме бъдещите проблеми. Поколенията нататък ще ни бъдат благодарни.
-Разбирам.- каза Палма.- Това е твърде амбициозно. Дали ни е по силите и възможностите?
-Трябва да помогнем, Палма!- каза Алекс.- Те разчитат на тяхното Минало, т.е. на нашите времена. Съвсем съм сигурен, че се опитват нещо да ни кажат и ни молят за помощ…
-Какво може да се направи, Алекс?- попита Палма.
-За сега обмислям нещата.- каза Алекс.- Каквото и да направим за тях- ще бъде от полза.
-Какво например ще направим първо за Бъдещето?- попита Палма.
-Трябват им машини, здрави, яки, трудно да се повреждат и да служат вярно, за дълго време. - каза Алекс.- А примерно със новия вид компютър, който създадохме, това е една от подобните машини, които ще им вършат добра работа…
-Разбирам.- каза Палма.- Ще чакаме нещо да измислиш по- нататък, а екипажа ни е със теб!
2.
На белия лист пред Алекс пишеше: "Инструкции за земляни, за оцеляване, живот и работа на чужди планети.". Алекс умуваше и пишеше тези инструкции. Едни от най- важните му съвети бяха- как да се снабдиш със достатъчно въздух на чужда планета, как да се стоплиш на чужда планета, как да се пазиш, себе си и другите, чрез оръжие, на чужда планета. Освен инструкциите и съветите, AFJ щеше да поеме осигуряването на базови средства при заселване на чужда планета. Щеше да се произвежда всичко необходимо за оцеляване, което щеше да бъде доставено навсякъде, където предстои да се заселват земляни, съвсем предварително и добре обмислено.
Алекс остана доволен от доброто начало на този си нов проект. Проектът за нов вид дрон, оставаше на заден план, но други щяха да го продължат скоро.
Алекс запали цигара с горещ чай и спря за почивка. Инструкциите и съветите, както и списък с базови средства при заселване на чужда планета, щеше да се умува в следващите седмици и месеци…
Вечерта напредваше, когато Nissan се спускаше към една база на Съпротивата. Още не беше решено, колко време ще останат там. Приземяването мина нормално.
*
Беше следобеда на следващия ден. Екипът на Алекс се разхождаха из близкия до базата град. Хеликоптера бяха оставили на една площадка наблизо. Това беше град на Съпротивата, където живееха няколко десетки видове. Повечето от тях бяха хуманоиди. Съществата знаеха, че имат гости от AFJ. Из града беше нормално, хубаво време и приемливо студено. Алекс запали цигара, докато наближаваха една гостилница. Смятаха да хапнат и пийнат, хем да поговорят с тукашните хора. Това в никакъв случай не беше първи контакт, понятие отдавна отишло в историята. Все пак рядко се случваше на земляните да попадат в чужд град. На екипа на Алекс много не им пукаше от това, че са сред извънземни видове. Повечето видове бяха известни на AFJ, знаеха се и много неща за тях.
Към края на следобеда екипа на Алекс се прибираха обратно към кораба със хеликоптера. Имаха около половин час още до там. Алекс разглеждаше града долу, без да се изненадва на неочакваната гледка. Хората от AFJ бяха виждали много неща, а архивите бяха пълни със още повече снимки и филми от чужди планети. Разговорите на осмината със тукашните хора се бяха въртяли около живота на тази планета и войната при Orixon 93. Тукашните смятаха, че ще се справят със опазването на своята планета.
3.
В началото на вечерта Nissan отпътува от базата на Съпротивата. Докато набираха височина във вид на дирижабъл, Алекс умуваше както обикновено по различните теми. И тази вечер не му се размина тъжното настроение и атаките на грипа. Въпреки своите неудобства Алекс продължаваше да обмисля инструкции и съвети за справяне на чужда планета. Въпросът за бъдещето на далечните поколения занима и други хора във AFJ. Със проблема и тази идея на Алекс се заеха и учените от AFJ.
Алекс запали цигара, взе си чаша кафе и спря за да си отдъхне за половин час. Корабът летеше на 10 км. височина, със 100 км/ч., над континента. Вятъра тук достигаше 80 км/ч., а наоколо имаше и облаци. От екипажа будуваха 60 души в тези часове.
Вечерта напредваше, когато прелитаха над град на Съпротивата. Дежурните успяха да се свържат с града и от там да получат новини. Тази нощ Nissan щеше да остане тук над този град във свободен дрейф, почти без движение, на 8 км. височина. Междувременно от Orixon 93 бяха получени добри новини. По неизвестни причини един от трите вражески кораба беше напуснал планетата. Неговото оттегляне се следеше от Съпротивата, AFJ и военните на тази планета.
Алекс запали цигара, взе си чаша кафе и замислен погледна навън. Из града на извънземните светеха светлинки. Наоколо в небето се движеха хеликоптери и совалки. В тези часове беше отворена видеовръзка за разговори с града. Дежурните, както и командир Йон водеха разговори с тях по различни въпроси. Алекс се замисли за разни неща, докато гледаше навън. Тази нощ той щеше да остава до късно на линия, за да може да свърши някои допълнителни задачи. Новините за оттеглянето на един от корабите на нашествениците се следеше с внимание от различните заинтересовани по темата общности.

(край на откъс № 66, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 65. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 65. 2016.

1.
Към средата на следобеда Nissan наближаваше една крайбрежна база на AFJ, край източните брегове на океана. До там имаше няколко часа път. В тези часове Алекс и Палма се черпеха с джин и тоник в каютата си, докато подреждаха и почистваха там. Като си пооправиха нещата в каютата, седнаха край масичката, а Алекс се зае със компютрите тук. Имаше много задачи, но първо искаше да попълни дневника на кораба, за изминалите дни. Палма пък се зае да приготви нещо за хапване. Скоро тук щяха да дойдат също Ким и Аш.
Когато по- късно похапваха на трапезата четиримата, те се разговориха за проблемите напоследък, особено тези свързани с войната при Orixon 93. Разполагаха със няколко часа преди да поемат извънредна смяна от 18 ч. до 24ч. Част от дежурните щяха да имат друга работа при пилотите на кораба.
*
Късно вечерта Nissan се намираше в базата на AFJ на брега на океана. Това беше високо плато над бреговете, а наблизо имаше два града. Тази вечер беше странна за Алекс. Той изпитваше неудобствата на така познатия му грип и се топлеше с кафе и чай. Времето тук беше бурно. Новините от войната бяха лоши. Нашествениците опитваха да излетят с единия си кораб неизвестно накъде, но кораба не можеше да се отлепи от земята. Това бяха огромни кораби, а вътре все още не беше влизал никой от тук. Бяха опитали със дрон, но той пък неможа да изпрати картина, заради изолацията на корпуса. Смяташе се, че това са хиляди нашественици…
Алекс запали цигара, загледан през люка. Нататък се виждаше океана и един фар наблизо, а от другата страна в базата течеше учение.
*
Беше следобеда на другия ден, а кораба все още се намираше в крайбрежната база на AFJ. Алекс и неговите седем човека се разхождаха из единия от градовете в района. Бяха оставили хеликоптера наблизо. Градът беше земен, а тук живееха 150,000 души земляни и 2,400 души от приятелски цивилизации. В града имаше завод за совалки, завод за електронни апарати, както също големи оранжерии и ферми за дивеч.
Към края на следобеда осмината се завърнаха в хеликоптера от състава на Nissan. Докато летяха над града към кораба си, те бяха доволни от разходката и се радваха на хубавото време.
2.
Беше вечер, когато Алекс седна зад пулта си в дежурната каюта и се зае да прегледа новините. Навън беше сурово време, под - 30 ' С, а се спускаше още по- голям студ. Започваше буря, заради която командир Йон отложи патрулирането на кораба през идващата нощ. Навън вече нямаше нито един човек от екипажа. До Nissan беше приземен и кораба Ford. За удобството на двата екипажа през идващите часове, беше спуснат тунел- топла връзка между двата кораба. Тунелът минаваше над двата кораба, на най- високото ниво.
Вечерта напредваше, а Алекс усещаше болезнен студ и болки по цялото тяло, неговия грип отново го тормозеше.
*
Кошмари събудиха рано- рано Алекс. Той беше спал само два часа, беше късна доба. Той засили отоплението на спалната каюта, взе си кафе от автомата и се стопли. Боляха го главата и очите. Взе си хапчета за това и запали цигара в кухненския блок. Стомаха му стържеше, но по- важно беше да разбере кой е загазил от своите и да се опита да му помогне. Палма също стана, а Ким и Аш се събудиха, но останаха по койките си. Корабът Nissan стоеше на площадката в крайбрежната база, а тук беше и кораба Ford. Двата кораба имаха по 250 души екипаж, а тази нощ между корабите имаше топла връзка. Все още на Nissan течаха срещи и разговори. Иначе будуваха 50 души- дежурни. Далечния зов за помощ, събудил Алекс, значеше много за него. Той беше разбрал, че някъде в Бъдещето имат нужда от него, за помощ…
Алекс запали още една цигара и включи компютъра си на далечно търсене. Смяташе да даде достъп до компютъра си на бедстващите от Бъдещето. Трябваше само да намери техния радио- канал. Това беше трудна задача, но Алекс беше упорит.
Нощта напредваше. Навън имаше страшен мраз и снежна буря, но в спалната каюта се беше стоплило вече. Алекс се топлеше с горещ чай и търсеше връзка със Бъдещето. Понякога беше успявал. Бедите там се случваха предимно заради страшно висока сложност на обстоятелствата и липса на добри машини.
Алекс си взе чаша горещо кафе и се замисли над последния проблем. Той не беше единствения човек, който знаеше, че Бъдещто е сурово нещо и често се молят там, за помощ от своето Минало. Ставаше дума, че ако човек има достатъчно време да реши някой проблем на Бъдещето, той там вече ще бъде решен…
3.
Алекс запали цигара и започна да си пише на лист хартия, за евентуалните проблеми на Бъдещето. Той знаеше предварително, че Там е сурово и сложно, със земляни разпиляни по колонии из чужди планети, че има проблеми със транспорта, машините, въздуха, храната и отоплението там. Евентуалните проблеми бяха много и Алекс успя да ги отбележе върху листа хартия. Не на последно място- недостигаха достатъчно опитни хора, майстори и проектанти, които да създават добри машини и други благини…
Алекс си обеща в тази късна доба- да създава благини и проекти за Бъдещето, спазвайки евентуалните им проблеми. Спираше го само ограниченото му време- той предимно дежуреше. За да решава проблеми, той трябваше да се раздвоява и да отнема от времето си за почивка и сън.
*
Нощта беше към половината си, когато Алекс отказа сутрешното дежурство на екипа си. Те не бяха във форма да поемат дежурството. Беше отказан и полет през идващия ден, заради суровото време. Със мечтата за сън, Алекс умуваше над белите листи хартия. Това не беше неговия първи опит да остави нещо след себе си, нещо за бъдещите поколения. Непосилната задача не го плашеше, а друго- суровото и сложно Бъдеще, което беше трудно предвидимо…
Когато по- късно Алекс остана сам в каютата, а другите тук спяха, той осъзна, колко е безпомощен човека в суровата действителност, особено ако разчита единствено на себе си…
4.
Алекс беше поспал няколко часа. В началото на следобеда, той се занимаваше по най- новите евентуални проблеми на Бъдещето. Смяташе да се опита да предвижда нещата, а до известна степен по някакъв странен начин той се досещаше какви са основните проблеми на бъдещите поколения земляни, сякаш някой му говореше и му диктуваше какво да пише по белите листи на плота пред себе си.… Хората от Бъдещето нямаха добър живот. Пръснати по чужди планети по земни колонии, земляните се сблъскваха с безкрайни трудности. Най- лошото беше, че зли сили ги използваха за опитни мишлета. Въпреки всичко това, беше напълно възможно, ако земляните вярват в Бога, то да оцеляват и да имат до известна степен добър живот…
Тежестта на огромната отговорност пред бъдещите поколения със земни корени, правеше Алекс още по- суров и по- замислен. Древните се оказваха по- добри във всяко едно нещо, по- добри майстори и стратези. Оказваше се например, че древните машини са много по- здрави и добре направени…

(край на откъс № 65, следва продължение. 2016. )

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 64. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 64. 2016.

1.
Късно вечерта Nissan се намираше на една площадка в една база на Съпротивата, а през последния час тук беше пристигнал и кораба Ford. Двата екипажа разполагаха със времето до полунощ, за да разговарят помежду си по радиото и телефона. Навън нямаше хора от корабите, след като бяха предали 50 бр. от новите компютри "A 7016 Orixon", на Съпротивата. От базата харесаха новите компютри и веднага след своите тестове одобриха голяма поръчка. Дежурните на Nissan приеха поръчката, а серийното производство на новите компютри щеше да продължава работата си в идните дни и седмици.
Алекс и Палма се разхождаха из кораба, а зад тях крачеха Ким и Аш. Искаха да огледат корпуса на кораба отвътре, да проверят основните възли на кораба, преди да се оттеглят за почивка и сън. Алекс запали цигара и се спряха до един от люковете. Оттук се виждаше чуждия град в далечината, както и част от базата на Съпротивата. От този град още в първите часове, след като бяха научили за компютъра "A 7016 Orixon", заваляха обаждания за големи поръчки от него. Тук имаше търговци от разни градове по тази планета Orixon 67, както и чак от други планети. Новият компютър на земляните ставаше сензация тук, а и не само тук. Алекс получи новините по- късно. Той се зарадва, разбира се, но това вече беше останало на заден план. Сега го мъчеха други проблеми…
Наближаваше полунощ, когато Алекс, Палма, Ким и Аш се оттеглиха в каютата си за почивка и сън. Те се разположиха край масата на по чаша джин и докато се черпеха, обмисляха нещата си, а Алекс попълваше дневника на кораба.
2.
Течеше следобедно време на следващия ден. Корабът Nissan се намираше във вид на "дерижабъл" над континента, в патрулен полет. Алекс в този ден се беше изморил много. Беше му се наложило да прави ремонт в един от компютърните възли по кораба, заедно с екипа си и още четири робота. Сега, след ремонта възелът работеше нормално. Алекс запали цигара, замислен и се отпусна в креслото пред пулта си. Той нямаше намерение да се оттегля за почивка. В средите на AFJ, почивка се полагаше рядко, а не биваше да се знае, кога точно спиш. Разбира се оттук информация по тези въпроси не можеше да изтече, но такива бяха навиците на тези хора. Агенти, командоси, астронавти.
Следобедът напредваше, когато Алекс се изправи пред един от люковете и погледна навън. В тези часове прелитаха бавно над широки поляни с ниска растителност. Във далечината се виждаше гъста гора достигаща по 40 м.- 50 м. височина. Алекс и днес не беше в добро здраве. Проблеми със ходилата го караха да изпитва силна болка, а това се оправяше трудно- болкоуспокоителни хапчета, мехлеми и често измиване. В режима на такава служба тези неща бяха трудно осъществими. Бяха му пострадали ноктите на краката, а това се оправяше трудно. Свикнал със какви ли не здравни проблеми, Алекс стискаше зъби и отпиваше кафе.
Във края на следобеда Nissan прелиташе над един град на Съпротивата и плавно се спускаше надолу, за да посети това място. Скоро достигнаха площадката и се приземиха там. Тук специален екип, както и командир Йон щяха да разговарят със тукашните хора от Съпротивата, за войната при планетата Orixon 93. Площадката, където се приземиха беше част от летището на този град. Екипът от кораба щеше да разговаря с тукашните хора по видеовръзка. На борда бяха будни 50 души в тези часове.
*
В началото на вечерта над града и летището се спусна буря и снежна виелица. Корабът Nissan щеше да нощува тук, но не само заради бурята. Очакваше се скоро да пристигне тук и кораба Ford. Докато екип от десет души разговаряха за войната, със тукашните хора от Съпротивата, Алекс се топлеше с кафе и чай, седнал зад пулта си. Той умуваше в тези часове за войната и плановете за отбраната на планетите наоколо, най- близки до Orixon 93. Те бяха потенциално във опасност от война, ако нашествениците променят плановете си.
По- късно тази вечер бурята свистеше в корпуса на кораба, а Алекс стоеше изправен пред предния люк, натъжен и замислен. Проблемите около неговото здраве, както и проблемите от психологически характер го тормозеха в тези часове. Той реши да поработи отново върху някоя от своите идеи, за да не бъде тъжен и унил.
3.
По обедно време на следващия ден времето се беше пооправило и командир Йон каза, да се продължава с патрулния полет. Скоро Nissan отлетя във вид на дирижабъл и набираше скорост с бавно движение на изток. На борда будуваха 50 души. Алекс беше поспал добре и се радваше на часовете спокойствие. Той си взе чаша горещо кафе, запали цигара и се зае по проекта за безпилотна, бойна станция, каквато имаха вече, а отдавна нямаше по- нов модел. Работата по проекта за боен дрон занима също Палма, Ким и Аш. Задълбочено внимание се даваше на програмите на бъдещата бойна станция- дрон. Алекс замисляше да използва още повече оръдия на този дрон и по- добри програми за действие при необходимост. Бойният дрон имаше и дистанционно управление, както и частичен автоматичен режим. Проектът на Алекс наблягаше на действия при особено силен противник, който в същото време е и многоброен. Дронът на Алекс щеше да се създаде на борда на кръстосвача, където имаше всички необходими съставни части и елементи за това. От Алекс се искаха предимно програмите за дрона, неговия компютър и телекомуникации. Със това се занимаваше Алекс в тези часове.
По- късно в следобеда Алекс запали цигара, взе си бутилка с плодов нектар и реши да си почине половин час. Работата по проекта на дрона вървеше добре. Това щеше да бъде изключително коварна бойна станция, която ще можеше да унищожава многобройни летящи машини на врага. На борда на кръстосвача щяха да бъдат сглобени две такива машни, по проекта на Алекс, който все още не беше направен, а идеята се хареса на командир Йон и на адмирал Пайк.
Следобедът напредваше, а Алекс стоеше изправен пред предния люк и гледаше навън, замислен. Около Nissan нямаше голямо движение. Обикновено наблизо прелитаха изтребители на Съпротивата или пътнически кораби. Долу под кораба се простираха гори и поля, засипани със сняг. В далечината имаше тукашен град, който нямаше да посетят сега.
Алекс запали цигара, взе си чаша кафе и седна зад пулта, за да размишлява по разни въпроси. Намираше се в добро настроение, почти нищо не го болеше, идеално време да подреди мислите си и данните в часовника си. Часовниците бяха малки компютри и телефони, с които можеха да се свършат много неща. Алекс имаше уникален часовник, правен по негова собствена схема. Такива имаха и другите седмина от екипа му. Докато подреждаше данните в часовника си, той си спомняше за свои приятели и колеги, които все още бяха записани тук. Мислеше си някога да намери време да ги издири и да говори с тях.
*
Следобедът напредваше, когато Алекс и Палма се оттеглиха за един час в каютата си. Те се заеха да си подреждат нещата по раниците си, както и резервите си по шкафчетата. От тук можеше да им зависи живота, ако кораба претърпеше авария и бъдеха катапултирани някъде, възможно на чужда и негостоприемна планета. В такъв случай от запасите в каютната капсула щеше да зависи дали ще оцелеят и дочакат спасителите…

(край на откъс № 64, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 63. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 63. 2016.

1.
Към края на следобеда в същия ден, Nissan се издигаше над планинска верига. Намираха се на около 10 км. височина и бавно продължаваха на запад. Дежурните бяха забелязали по картата на планината, една високопланинска база на AFJ. Тя се намираше на час- два по- нататък, на едно плато. Командир Йон каза- да се посети тази база.
В началото на вечерта Nissan пристигна над базата в планината. Тук имаше удобна площадка за приземяване на кораба. Скоро се спуснаха и кацнаха там. Това беше планинска база със мощен радиопредавател и мощни антени, както и няколко ракетни установки за поразяване на вражески обекти приближаващи континента или от открит космос. След кацането, навън излязоха два екипа от екипажа на кораба. В базата имаше около 400 души, които я поддържаха и служеха тук.
Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на терасата на каютата и погледнаха навън. Валеше пухкав сняг, а въздуха беше чист и свеж. Алекс запали цигара, а Палма извади от един джоб, плоската бутилка с джин и отпи една глътка. Докато се радваха на хубавата вечер, навън хората от базата и хората от кораба запалиха огън и спретнаха временен пункт за скара- бира и вино. Докато се черпеха, те щяха да си поговорят добре. Очакваше в близките един- два часа тук да се приземи и кораба Ford, втория кораб от кръстосвача New York.
Вечерта напредваше, а в дежурната каюта беше топло и уютно. Шао и Джейн бяха излезли да вземат месце от скарата и бутилка вино, за да се почерпят дежурните и да хапнат. Из кораба беше спокойно. Нощните смени все още спяха, а останалите почиваха. Алекс запали цигара и си напълни чаша с вино. Месцето беше вкусно, а виното- най- доброто от складовете на кораба. Алекс смяташе скоро да се заеме с работа по проекта за новия вид компютър. Палма щеше да му помага и да му прави компания. За сега Nissan оставаше тук и вероятно тук щеше да се нощува.
2.
По- късно вечерта Алекс и Палма продължаваха работата по проекта. Прототипът вече можеше много неща, а го използваха за търсене на новини на чуждите езици из системата Orixon и наоколо. Прототипът работеше нормално, както беше предвидено. Скоро щеше да му се даде завършен външен вид и щеше да се пусне в серийно производство. Но Алекс не бързаше да пуска компютъра все още към пазара, защото имаше още идеи за неговите функции, които щеше да добави към възможностите му. Алекс смяташе да е голям колкото дебела книга и със специална клавиатура и захранване допустимо по няколко основни начина. По проекта щяха да пипнат и другите хора от екипа му. Едва след като преминеха всички изпитания, компютъра щеше да се пусне на малката, поточна линия на кораба.
*
Късно вечерта Алекс и Палма се мотаеха из кораба. Вторият кораб на кръстосвача вече беше тук, на съседна площадка. Тук щяха да нощуват и двата кораба, а най- близкото селище беше на около 150 км. надолу в низината.
*
Във следобеда на другия ден Nissan пътуваше като дерижабъл на север над континента, на височина от 10 км. Алекс се топлеше с чай, пушеше цигара и се занимаваше по пулта си. Будуваха само 50 души от екипажа. Алекс застана до люка и погледна навън. Там долу огромни горски площи бяха във сняг. Тук все още нямаше пътища. Използваха се хеликоптери, по- малки, по- големи. Колкото до пътищата, земляните нямаха голямо желание да използват пътища. Най- дългия им път тук беше до работното място и обратно до у дома. Ползваха се високо проходими автобуси и хеликоптри. Алекс си запали цигара, загледан навън. В далечината се виждаше брега на море, заледено около бреговете. Светът наоколо беше затихнал и заспал. Студеното време караше дивите животни да се крият по бърлогите си, а по- хитрите създания бяха трупали храна за студените сезони и се занимаваха сега само да си пазят бърлогите и да спят.
Наближаваше края на следобеда. В дежурната каюта беше топло и уютно в мека светлина. Алекс работеше по проекта си за нов вид компютър, а прототипа добиваше вече завършен вид. Във дизайна на външния му вид се бяха проявили Палма, Ким, Джейн и Никита, а също и Аш. Алекс се вълнуваше, защото в тези часове започваше серийното производство на този компютър. Той имаше вид на дебела книга във сгънат вид, а всичко по него беше перфектно измислено. Кръстиха го "A 7016 Orixon".
3.
Започваше вечерта, а Nissan бавно плуваше на север над брега на море. Малката и спретната поточна линия със десетина работещи по нея, вече беше готова със 200 броя от новия компютър. Те бяха добре пакетирани и подредени във пластмасов кашон. Тази вечер Nissan щеше да гостува на една от базите на Съпротивата, наблизо до тукашен град със 300,000 души население. Алекс смяташе да започнат продажбите на новото производство именно от там. Той беше готов със представянето и рекламата на новия продукт.
По- късно вечерта Nissan приближаваше тази база на Съпротивата. През това време Алекс и Палма преглеждаха новините. Алекс си сипа чай от чайника и запали цигара. Новините бяха всякакви и от всякъде. Повечето от тях бяха положителни, но се случваха и лоши събития. За войната нямаше кой знае каква информация. Съпротивата беше започнала преговори със нашесвениците, но те имаха прекалено големи претенции към тази планета. По бъдещите преговори се заеха да умуват и стратезите на AFJ. Това занимаваше също Алекс и неговия екип. Осмината започнаха да замислят теми за преговорите още в тази вечер. Командир Йон одобри тяхната инициатива и ги освободи от други задачи временно. Въпреки това Алекс продължаваше да следи как върви полета и какво има наоколо.
Вечерта напредваше, когато Nissan се приземи на площадка във базата на Съпротивата, към която летяха до момента. Разговорите с хората от Съпротивата щяха да бъдат по видеовръзка, а излизане навън не се предвиждаше за момента, освен за разтоварването на 50 бр. от новия компютър. Толкова бяха уговорили, конкретно с тази база.
Алекс си взе чаша кафе по някое време и запали цигара, докато гледаше навън през един люк. Времето навън беше хубаво и студено. Валеше ситен сняг, който бързо трупаше. Алекс се натъжи отново, както му се случваше напоследък. Беше се замислил как земляните са разделени по чужди планети, надалеко един от друг, а следващите колонии ставаха все по- далечни. Беше се замислил, че едва ли някога щеше да стъпи отново на старата родна планета- Земята… Алекс въздъхна тежко и извади плоската бутилка с джин от един джоб, за да гаврътне глътка. По това време екип от 10 души и командир Йон разговаряха със хората от Съпротивата, за водената война и за преговорите. Алекс седна отново зад пулта си и се зае да обмисля нещо ново, нов проект или каквото и да е друго, само да не бъде тъжен и да страда по миналото. Палма забелязваше, че той е тъжен, но не му се намесваше в мислите и настроението му. Тя знаеше как да му помогне и щеше да му говори тази вечер, когато се оттеглеха да спят и почиват в спалната каюта.


(край на откъс № 63, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. ©. 2016. Откъс № 62. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
©. 2016. Откъс № 62. роман от Valeri Kolev.

1.
Късно вечерта корабът Nissan летеше в режим "дерижабъл" на 10 км. височина над континента, където земляните имаха градове и бази. Алекс и Палма бяха застанали пред предния люк и се радваха на гледката, докато се черпеха с джин. Патрулирането щеше да продължи през цялата нощ. Ким и Аш в това време проверяваха комуникациите на кораба. Те се свръзваха с базите и градовете на земляните, както и със кръстосвача New York. Обстановката беше нормална наоколо.
*
Беше следобеда на другия ден. Корабът Nissan продължаваше патрулирането над континента. Алекс се занимаваше със прототипа на новия вид компютър, който създаваха той и неговия екип. В тези часове се беше захванал да оправя текстовете на различните езици на познати, приятелски цивилизации. Компютъра имаше и функции за развитие на неговата логика, доколкото това не беше опасно. Идеята беше този компютър да се пусне за серийно производство и да се продава по чуждите планети. Печалбата на земляните от търговия не бяха за подценяване, а това можеше да се произвежда по корабите и кръстосвачите в достатъчни количества.
Следобеда напредваше, а Алекс запали цигара с кафе и пусна на автомата за чипове няколко нови схеми. Скоро чиповете бяха готови и той ги постави по гнездата им в прототипа, готови за тестове. Палма, Ким и Аш се бяха заловили да направят нещо вкусно за хапване за дежурните, но някои използваха готовото меню на столовата. На борда будуваха 50 души. По някое време Алекс и Палма се бяха изправили пред предния люк, а навън беше слънчево. Снегът блестеше отдолу. Около Nissan нямаше кой знае какво движение. Наближаваха поредната база по пътя си, а на 40 км. от нея се издигаше нов град със недовършени строежи. За момента там живееха 200,000 души, предимно земляни. Тук Nissan щеше да се приземи за някои ремонти по единия двигател. В това време дежурните се свързваха с базата по радиото.
2.
Във вечерта Nissan се намираше в базата край строящия се все още град. Тук вече се бяха настанили 200,000 души- земляни. Някои от тях идваха тук направо от Земята. Из базата се бяха активирали няколко екипа, за да ремонтират единия от двигателите на кораба, където дежурните бяха забелязали технически проблем. Във ремонтите участваха и 100 робота от кораба. До града бяха заминали 60 човека, а останалите си почиваха, имаше и дежурни. Беше хубаво, но много студено време. Алекс и Палма пушеха по цигара на терасата към каютата и се радваха на хубавата вечер. Тази нощ корабът нямаше да има полети. Командирът искаше целия екипаж добре да си почине и да се наспят всички. Екипите по ремонтните работи щяха да стегнат и останалите двигатели на кораба, за да е напълно здрав и проверен, когато помага във войната.
А Алекс се беше замислил дълбоко над различните проблеми. Тази вечер той и екипа му щяха да останат до полунощ, преди да се оттеглят по каютите си за да спят. В тези часове Алекс изучаваше последните новини, а сетне щеше да размишлява по схемите и програмите на прототипа. Палма както обикновено му помагаше в задачите му. Ким и Аш току- що започваха да приготвят вкусотии за вечерята на дежурните екипи. Някои от блюдата бяха взети направо от менюто на столовата.
Алекс запали поредната си цигара с чаша горещо кафе, докато тестваше някои от функциите на прототипа. Той вече разпознаваше около 90 различни езици от системата Orixon, от Слънчевата система и от Земята. Самостоятелна логика го водеше из всичките готови програми. Мощни радиоприемници и радиопредаватели му даваха възможност да търси земляни и приятелски цивилизации, със които да общува, да получава информация и да изпраща собствени новини. Към схемата на прототипа беше включен чип с огромна памет, съдържаща древна и по- нова съкровищница със земни познания и история. Тук бяха знанията на цялата човешка цивилизация. Тези компютри щяха свободно да разполагат стези безценни знания и да ги предават от поколения на поколения сред потомците на цивилизацията, докъдето и да стигнеше тя.
Алекс, Палма, Ким и Аш стояха замечтани край прототипа, а той тъкмо приемаше новини от далеко, само по ориентацията за приятелски език. Преводачът му се справяше добре. Неочаквани новини за вражеската цивилизация атакуваща Orixon 93, гласеше, че те имат големи проблеми, което означаваше, че няма да имат подкрепление скоро.
*
Вечерта напредваше, а пред единия от входовете на кораба момчетата от охраната си бяха запалили огън и си печаха месо. Тук бяха дошли и хора от базата, но се бяха събрали само ограничен брой. Караулните от постовете около кораба също бяха тук, за да се постоплят и да опитат от месото, измъкнато от складовете на кораба по- рано този ден.
3.
Във следобеда на другия ден Nissan все още се намираше в същата база. В тези часове се сканираха двигателите на кораба, след ремонтите. Скоро проверката приключи, кораба беше напълно изправен и готов за отлитане.
По- късно Nissan отлетя от базата, във вид на "дерижабъл" и бавно се понесе на запад, докато набираше височина. Алекс беше натъжен в тези часове. Спомени от миналото, та дори от предишни животи минаваха като на лента в ума му. Това бяха повече от 600 предишни животи, каквито той беше имал преди. Други времена, други места и приятели, които беше имал там и тогава, както и много мацки в неговите спомени, го правеха тъжен и безпомощен да реши тези проблеми. Нямаше как да бъде на няколко места и времена едновременно… Той въздъхна тежко, сипа си чай от чайника и запали цигара, загледан през люка. Студено време беше сковало и тази планета.
Когато по- късно Алекс извика Палма, за да се разходят из кораба, двамата излязоха в близкия коридор. Тук се поддържаше нула градуса Целзий. Докато вървяха нататък видяха само неколцина колеги, както и роботи, които носеха храна по каютите по поръчка. Алекс пушеше цигарата, замислен, а Палма също нещо умуваше. Спряха се до един люк в коридора и погледнаха навън, от лявата страна на кораба.
-Колко ли ще продължи тази война, Алекс?- попита Палма.
-Ами, от няколко месеца, до няколко години…- каза Алекс.- Лошото може да бъде, ако на нашествениците им дойде подкрепление… За сега не се очаква, такива са новините.
-Какво ги прави толкова силни и опасни?- попита Палма.
-Те са много по- пъргави от мнозина видове тук.- каза Алекс.- Имат и сериозни оръжия…
-Не мога да повярвам, как едни зверове са имали еволюция и са построили чак бойни кораби!...- каза Палма.
-Не е невъзможно.- каза Алекс.- Съвсем допустимо е това.
Палма измъкна от един джоб плоската бутилка с джин и отпи. Двамата замълчаха, а наблизо свистеше вятъра, намерил не добре затворен панел.



(край на откъс № 62, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2016. Откъс № 61. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2016. Откъс № 61. роман от Valeri Kolev.

1.
Късно вечерта кораба Nissan се спускаше към планетата Orixon 67. Той правеше това във режим на "дерижабъл", почти без тяга и разходи на гориво и енергия. След навлизане във атмосферата, корабът щеше да остане на голяма височина и да патрулира над континента, където се намираха базите и градовете на земляните. От екипажа будуваха 40 души, а останалите спяха, почиваха или събираха сили за следващите дни.
Алекс си почиваше зад пулта в дежурната каюта, заедно със Палма, Ким и Аш. Той си взе от автомата чаша кафе и спря, за да обмисли нещата си за идващата нощ. Напоследък беше спал малко. Искаше да се наспи, но избягваше да спи по време на спускане, свикнал да следи полета по всяко време. До достигане на атмосферата на тази планета оставаше малко време, а сетне спускането щеше да бъде съвсем бавно, докато на 15 км. височина Nissan щеше да се стабилизира за хоризонтален, патрулен полет. В дежурната каюта бяха също Шао, Джейн, Шон и Никита. Тази вечер тук беше тихо и всеки си гледаше работата безмълвно.
По- късно вечерта Алекс се зае със обмисляне на специални планове за евакуация на базите и градовете на земляните, намиращи се на планетата Orixon 93. Това бяха резервни планове, ако войната излезеше от контрол.
*
Наближаваше началото на вечерта, а Nissan във вид на "дерижабъл" летеше бавно на изток, на височина 12 км. над континента, където имаше земни градове и бази. Алекс беше добре вече от 15 часа, дори се беше наспал добре. Той пушеше цигара с кафе и умуваше. Войната при Orixon 93 само тлееше, само заради сериозен мраз от -30'С. Отбранителните сили на планетата използваха доста добре това затишие. За добър късмет трите кораба на врага, нямаха нови подкрепления идващи от космоса.
2.
Алекс се беше изправил пред предния люк и оперативния екран до него, за да обмисли нещо. До него стоеше и Палма и хрупаше вафли. Аш и Ким наблюдаваха как върви полета. Въздушни течения откланяха кораба до известна степен на юг. От екипажа будуваха 40 души в тези часове. Шао и Джейн държаха под контрол комуникациите на кораба и разговаряха с по- близките обекти на AFJ, както и със земните градове.
В началото на вечерта Nissan наближаваше земен град и база на AFJ, на 30 км. от него. Командир Йон смяташе да посетят тази база, за да заредят кораба. Там щяха и да пренощуват. Докато наближаваха мястото, корабът се спускаше плавно надолу. Алекс в тези часове обмисляше нещо, докато си драскаше по лист хартия. В дежурната каюта беше топло и уютно.
С напредването на вечерта Nissan се приземи в базата на AFJ, която беше наблизо. Тук валеше сняг и беше натрупал вече дебела пелена. Корабът се намести направо върху снега на площадката, като навътре в пелената потънаха само пилоните му. Снегът беше натрупал четири метра дебелина, но пилоните бяха достатъчно дълги, а входовете на кораба бяха още със десет метра по- високи. Беше предвидено кацане върху сняг, още в проектите на такива кораби.
*
Започваше вечерта на другия ден. Корабът Nissan все още се намираше във същата база на AFJ. На 30 км. нататък имаше земен град със 600,000 души население. Екипажът беше успял добре да си почине и със нови сили се готвеше за действия нататък. До града бяха допуснати 50 човека, като награда от командир Йон за тяхната добра служба. Алекс си беше взел чаша кафе, пушеше цигара и преглеждаше новините от последните дни и часове. От Orixon 93 нямаше почти нищо ново. Мраз беше сковал бойните полета. Трите кораба на нашествениците ги бяха приютили от мраза. Те отбраняваха свирепо корабите си, но ставаше ясно, че няма да успеят по- нататък. Цялата планета наблюдаваше войната строго.
Алекс беше тъжен в тази вечер. Спомените му от страта, родна планета Земята все още оживяваха в ума му, заедно със случки и картини за места, за приятели и приятелки там и тогава. Завръщане на Земята беше блян почти на всекиго тук. За съжаление пътят до там щеше да отнеме цяла година, а имаше много задачи за свършване тук, в тази звездна система- Orixon. Алекс въздъхна тежко, изправен пред предния люк и оперативния екран до него. Навън базата подготвяше товарен кораб със товари за кръстосвача New York. Обстановката тук беше снежна, но животът в града бавно се събуждаше, след сковаването от снега. В очакване на по- топли дни, земляните по този континент на Orixon 67, се стягаха за възстановяването на работния процес, прекъснат заради тежко време.
3.
Вечерта напредваше, а Алекс взе още една чаша кафе от автомата и запали цигара. В дежурната каюта беше топло и уютно. Дежурните подготвяха патрулен полет, който щеше да започне скоро или до края на нощта. Екипът на Алекс си беше разпределил задачите, а самия Алекс отново умуваше по темата за проекта на нов вид компютър. Прототипът вече можеше да управлява космически кораб. Освен това търсеше решение на редица проблеми. По въпроса за изхранването, прототипът беше изобретил нов вид храна с добри показатели използвайки стандартни материали, като брашно, сол, захар и подправки. Брашното се добиваше в оранжериите на Nissan, а също и на кръстосвача. Брашното се получаваше от дръвчета с огромни като плодове зърна- жито, пшеница и други зърнени култури. В тези часове Алекс направи още един чип и още една основна програма за прототипа. Доволен от свършеното, Алекс се изправи за да се разтъпче. Все още нямаше информация, кога кораба щеше да отлети на патрулен полет. По това време на борда се прибраха всички екипи, излизали навън. Командир Йон си провери хората, дали са на борда, но все още не даде заповед за отлитане.
По- късно вечерта Алекс и Палма излязоха на терасата към каютата, за да подишат свеж въздух и да видят какво е навън. Беше около - 10' С със снеговалеж. Тук те изпушиха по цигара, преди да се приберат на топло. В очакване на нов полет екипажа се готвеше за работа. Корабът беше в готовност за отлитане.
*
Късно вечерта Nissan отлетя от бзата, а докато се издигаше в режим на "дерижабъл", дежурните се запознаваха с плана на патрулния полет. Алекс гледаше местността под кораба, докато плавно се издигаха. Това беше невероятна снежна приказка. Скоро достигнаха и до града и преминаха над него на 3 км. височина. Градът беше невероятен. Земни архитекти бяха дали всичко от себе си за архитектурата и инфраструктурата на този град. Докато се радваше на гледката към града и доброто си настроение, Алекс се черпеше с плодов нектар и умуваше нещо.
По- късно корабът Nissan достигна 10 км. височина и тук щеше да се задържи по време на патрулирането бавно над континента.


(край на откъс № 61, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2016. Откъс № 60. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2016. Откъс № 60. роман от Valeri Kolev.

1.
В средата на следобеда корабът Nissan набираше височина, за да се прибере на кръстосвача New York, натоварен със провизии, боеприпаси, гориво и вода. Това беше предназначено да се достави там, защото кръстосвача щеше да изпълнява ролята на междинна станция. Алекс се занимаваше с проекта за нов вид компютър за серийно производство. Така се откъсваше от грижите около войната и добиваше добро настроение. Палма умуваше по схемите и програмите заедно с него. Току- що бяха направили нов чип чрез автомата за чипове. Занимаваха се да го програмират по подходящ начин. Основните програми бяха вече десет и добре се сработваха една с друга. Този компютър щеше постепенно да бъде със все повече съставни процесори и огромна памет. Идеята беше да бъде предназначен за приятеслки видове, около 80 различни вида. Беше предвидено компютъра да разпознава техните езици, а също и английски, ако землянин попадне на такава машина. Компютърът имаше универсално приложение и спокойно можеше да води космически кораб и други машини. Поради замисленото, да бъде с малки размери, той ставаше за водене на роботи. Алекс вече беше направил връзката на новия прототип със мрежата на кораба, за да съгласува работата му със старите компютри, и за да ползва готови стари схеми, чипове и програми. Машината работеше нормално, като възможностите й нараставаха на брой.
Алекс поспря за да си почине, взе си чаша кафе и бутилка прясна вода, запали цигара и се загледа през люка в ляво от себе си. Намираха се на голяма височина над планетата и продължаваха да се изкачват нагоре. Към вечерта щяха да бъдат на кръстосвача. Алекс и Палма отцепиха двата си пулта, пуснаха си музика и се замечтаха. Те добре разбираха, че по- добро място от сегашното, нямаше да имат въобще. Мечтите им се въртяха около повече спокойствие и никакви войни. За съжаление, това беше абсурдна идея. Едни от основните теми за размисъл из средите на AFJ, беше сблъскването на Млечния път със Андромеда, което щеше да стане след 4 милиарда години. Въпреки големия срок, AFJ трябваше да измисли планове за достигане на друга галактика, за да се продължи съществуването на човешкия и други видове. По "Ноевия ковчег" и всичко останало из AFJ умуваха много хора, особено през свободното си време. За момента имаха време, но то все пак намаляваше…
2.
Започваше бордовата вечер, а корабът Nissan излизаше в открит космос на път към кръстосвача. Алекс умуваше, умуваше по проблеми, а до него прототипа вече създаваше нови и нови неща. Едно от тези неща беше материя, която излезе от автомата. Това беше интересна материя и във лабораторията взеха проба за изследване. Обемният принтер беше спрян, а Алекс даде команда на прототипа, да не създава материя за сега…
По- късно стана ясно, че създадената материя е някакъв вид храна. Изследването й продължаваше. Алекс запали цигара и се изправи пред предния люк на дежурната каюта. Вече се виждаше кръстосвача New York във далечината.
Късно вечерта Nissan пристигна при кръстосвача и се прибра в нишата в корпуса, където беше неговото място. Алекс и Палма излязоха из коридорите на Nissan, за да се разходят. Здравето на Алекс беше в добро състояние, но го боляха стари травми по пръстите на ходилата и самите ходила. Той крачеше редом до Палма и мълчаливо кимаше на колегите си, които срещаха. Скоро започна и разтоварването на част от товарите на кораба, които бяха предназначени за кръстосвача, а край него разтоварваха в тези часове други два товарни кораба. Наоколо имаше още пет кораба, които чакаха за инструкции, преди да заминат към Orixon 93.
По някое време Алекс, Палма, Ким и Аш се прибраха в каютата си. Тук смятаха да умуват по разните му там проблеми, в една такава, по- спокойна, "домашна" обстановка. Алекс се намести в любимото си кресло и се зае със прегледа на последните новини. Над позициите на врага бяха изпратени безпилотни дронове, които вече изпращаха до тук информация. Мразът нямаше скоро да отстъпи на по- меко време над Orixon 93. Отбраната на планетата използваше добре настъпилото затишие.
*
Наближаваше обеда на другия ден. Алекс боледуваше, а Палма сновеше наоколо, опитвайки се да облекчи неговия грип. Претоварването на запаси към кръстосвача беше в ход, а освен кораба Nissan в района имаше вече 14 други кораба. Времената бяха от мрачни- по- мрачни. Настроенията в зоната не бяха добри. Из кръстосвача се наблюдаваха караници и за малко се размина с ръкопашен бой между някои хора от екипажа. Сурово, много сурово време…
Алекс въздъхна и запали цигара. Нервите тук бяха обтегнати. Когато по- късно се завърна от Orixon 93 един кораб на Съпротивата ставаше ясно, че враговете са много по- опасни отколкото се смяташе преди това…
3.
Наближаваше края на следобеда, според бордовия часовник. Около кръстосвача New York имаше близо 20 кораба. Някои от тях се зареждаха с товари, за да се връщат сетне отново при Orixon 93, други идваха от Orixon 67 носейки товари, а трети от тях щяха да се спускат към тази планета, за да съберат силите си и да си отдъхнат.
Алекс беше болен все още, но въпреки грипа си, той умуваше по разни проблеми, черпеше се с кафе и пушеше цигара. В зоната около кръстосвача се усещаше напрежение, вероятно във връзка с близостта да войната. На борда на кръстосвача беше разгъната временна болница, заради известен брой пострадали от войната, каквито вече имаше.
Вечерта беше започнала, когато Алекс си взе чаша кафе, запали цигара и погледна за да види каква е ситуацията наоколо. Около кръстосвача New York сега имаше 15 кораба. Те бяха тук за да получат информация за войната, а също и инструкции от адмирал Пайк, преди да продължат нататък. Към това място наближаваха три кораба с провизии, боеприпаси и други товари, идещи от Orixon 67. До полунощ и трите кораба щяха да са тук и започваше тяхното разтоварване, преди да тръгнат обратно към планетата долу.
Алекс не знаеше, но в тежкото си състояние, той беше на косъм да загуби живота си. На моменти му олекваше, но много скоро болките атакуваха още по- силни от преди. Той не се предаваше на коварната болест, а се занимаваше по пулта си, преглеждайки новините от последните дни и часове. До него бяха Палма, Ким и Аш, които му даваха кураж и му помагаха по всякакъв начин. Шаманът Джи носеше нови и нови рецепти за болеста на Алекс, който спазваше всичките му инструкции. В тези часове екипажът на Nissan беше готов и готвеше кораба отново за спускане към планетата Orixon 67. Вероятно щяха да тръгнат съвсем скоро. Използвайки времето преди тръгването на Nissan, Алекс прегледа филмите изпратени от дроновете, които бяха около вражеските позиции. Враговете, макар и страшни, имаха слаби места. Това беше новината, след пленяването на петима нашественици.
*
По- късно вечерта Nissan се отдели от кръстосвача New York и тръгна назад към планетата Orixon 67. През цялата идваща нощ корабът щеше да се спуска към планетата.


(край на откъс № 60, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2016. Откъс № 59. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2016. Откъс № 59. роман от Valeri Kolev.

1.
Късно вечерта осмината се завръщаха към кораба си- Nissan преминавайки през непочистения от снега път, малко по- нагоре из базата. Бяха си прекарали добре в кафенето, сред тукашните хора от Съпротивата. Пред входа на кораба имаше наизлезли на въздух хора от екипажа. Кимнаха си за поздрав, а асансьора ги качи до нивото на каютите им. Те бяха направени за четирима души, можеха дори да катапултират при необходимост, разполагаха с малка кухня, баня и малък склад за животоспасяващи неща, след самостоятелно приземяване или приводняване. Алекс се зае да подрежда раниците си и своето шкафче с провизии. Скоро не бяха имали време да си въведат нещата в ред. Палма беше пуснала музика, а Ким и Аш приготвяха сандвичи за през нощта и за сутринта. По- късно Алекс се зае да прегледа новините от последните дни и часове. Нашествениците при Orixon 93 подготвяха нещо и заради мразовитото време се окопаваха и правеха бункери наблизо до град със 400,000 души, нито от Съпротивата, нито от AFJ, а от една приятелска за земляните раса. Около планетата бяха пристигнали два кораба на AFJ и два кораба на Съпротивата. Те чакаха инструкции от Командването.
*
Във следобеда на другия ден Nissan продължаваше патрулиране над планетата, в режим на "дерижабъл". Алекс много се беше ядосвал на действията на нашествениците от последните дни. Тези същества определено действаха по някаква неразбираема логика. Ставаше дума за намерения на жувотни свикнали да превземат и плячкосват чужди светове. Логиката им се явяваше неразбираема за повечето видове в зоната… Определено войната нямаше да бъде лесна и бърза. Поне така изглеждаха нещата за Алекс. Проблемът можеше да стане още по- сериозен, ако на нашествениците пристигнеха подкрепления. За момента нямаше движение по превзетите вече земи. Нашествениците не употребяваха средства за комуникации за контакт със населенията на Orixon 93. Това не означаваше, че нашествениците не използват говор. Те нямаха какво да говорят на населенията на тази планета, преди да продължат да плячкосват и завземат територии.
2.
Алекс въздъхна тежко, изправен пред оперативния екран на стената. Тук се знаеше всичко за Orixon 93. За момента воюващите изчакваха. Алекс разглеждаше мислено възможните действия на нашествениците по- нататък. В опасност бяха цели градове на няколко приятелски видове, както и животинския свят по тези земи. От разузнаването се знаеше, че поне в следващите 48 часа до Orixon 93, няма да се появят нови вражески кораби. Някъде из кораба се беше задействал дизелов агрегат. Това рядко се случваше, явно дежурните превключваха някаква аварийна система на кораба. Алекс дълго умува и преценява нещата за планетата Orixon 93. Когато по- късно използва компютърна симулация за войната, той разбра, че нашествениците наистина са много по- коварни, отколкото се смяташе…
Във началото на вечерта Алекс запали цигара, взе си чаша кафе и седна да си почине. Във близките часове Nissan щеше да слезе до една от базите на AFJ. Там корабът и екипажа щяха да пренощуват. Докато наближаваха базата корабът бавно се спускаше. Скоростта не беше голяма. Дерижаблите по принцип не можеха да се движат с голяма скорост. В дежурната каюта беше топло и уютно, а дежурните опитваха по радиото контакти със десетте бази на AFJ и със още 25 бази на Съпротивата. Алекс се беше замислил докато си почиваше. Беше прегледал голям брой варианти на войната и избираше планове за действията на Съпротивата и AFJ. От тази война зависеше мира в системата Orixon, а в тази система имаше голям брой колонии и градове на земляните, тук се намираше и новата планета на човешката цивилизация от Земята. Отговорността за резултата от войната тежеше преди всичко върху AFJ. Командването беше казало, че няма да приема поражения, щом от това тук зависи човешката цивилизация и бъдещето й. Из базите и колониите се готвеха за отбраната си, на всяка цена.
Със напредването на вечерта Nissan се приземи в една от десетте бази на AFJ. Тук готвеха кораб за войната при Orixon 93. На полигона се изпитваха оръжията, които щяха да се използват във войната. Обстановката из базата беше нажежена. Алекс и Палма се откъснаха за час- два от дежурната, за да отдъхнат. Болестта и днес мъчеше Алекс. Той се стремеше да не й обръща внимание, но вземаше лековете според инструкциите на шамана Джи. Екипажът стискаше зъби, приготвяйки се за близост до война. Нямаше да се участва директно във войната, освен ако се наложеше спасителна мисия. Освен това, обикновено първо заминаваше кораба Ford със екипаж от бойни роботи. Все пак, за да не се разчита на изкуствен интелект, се предпочиташе екипаж със човешко участие.
3.
Късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш се оттеглиха в каютата си. Във по- отпускаща, "домашна" обстановка те смятаха да умуват около действията на AFJ в идните дни и седмици. Командването приемаше и най- лудите предложения, които биха помогнали във войната. Алекс беше зле тази вечер. От няколко часа състоянието му беше зле. Той стискаше зъби и се черпеше със плодов нектар, кафета и цигари. Не беше в състояние да мисли кой знае колко бистро и ясно…
По някое време Алекс изпробва нов лек от шамана Джи. Той изплува някак си от поредната физическа и здравословна криза и запали цигара, вече със ясно и бистро съзнание. Много не го вълнуваше дори войната в този момент. Той бързаше да си подреди нещата, преди да е дошла поредната криза. Шаманът Джи му смигна и каза:
-Това беше поредната ти криза, Алекс! Може да се наложи да останеш на легло поне един месец!...
-Не мога да си го позволя, Джи.- каза Алекс. - Това е боен кораб, наблизо има война…
-Какво ще им помогнеш, ако не си здрав?- каза шаманът Джи.- Мисли за здравето си, Алекс! Помисли и за себе си, поне веднъж!...
-Опитвам се, Джи! Опитвам се.- каза Алекс.
*
Наближаваше полунощ. Корабът Nissan стоеше приземен в една от базите на AFJ на планетата Orixon 67. Тук кораба и екипажа щяха да нощуват, а всички се стягаха за участие, макар и косвено във войната при Orixon 93. Алекс беше много по- добре и по- стабилен в тези часове, след голямата поредна криза на неговата болест. Това наистина беше усложнение на грип.
*
Беше следобеда на другия ден. Корабът Nissan се намираше в една от базите на AFJ. До близкия град бяха пуснати 50 души, като награда за тяхната служба. Останалите готвеха кораба за прибиране на кръстосвача, за да качат там гориво, вода, провизии и боеприпаси. Някои от хората тук спяха и си почиваха. Алекс си беше взел чаша с кафе, пушеше цигара и се радваше на нормално здраве този път. До него седеше Палма, която водеше подготовките за изкачването до кръстосвача. Ким и Аш приготвяха топли и вкусни пици за следобедна закуска на дежурните. Алекс преглеждаше новините от последните дни и часове и умуваше по въпросите за войната при Orixon 93. Корабът скоро щеше да отлети обратно към кръстосвача, веднага щом всички се приберяха на борда.


(край на откъс № 59, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2016. Откъс № 58. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2016. Откъс № 58. роман от Valeri Kolev.

1.
Течеше вечерта на другия ден. Корабът Nissan приближаваше поредната база по пътя си. Това беше една база на Съпротивата. Командир Йон искаше да се приземят там, за да обсъдят със Съпротивата, бъдещите си действия по време на войната. Тази вечер Алекс беше в много тежко състояние, по някакви неизвестни причини. Това дори не беше неговия грип, който го мъчеше обикновено, а неизвестна нова болест, която се усещаше със силни болки по цялото тяло и свистене в главата. Докато шаманът Джи се опитваше да облекчи болките му, Алекс дори неможеше да мисли…
По- късно вечерта Алекс беше в койката си, а Палма се въртеше наоколо и се тюхкаше, заради дошлата неприятност. Шаманът Джи беше дал билки и лекове, които щяха да помогнат на Алекс. Въпреки това, той нямаше сили да стои изправен на краката си. Щом полежа около два часа, Алекс се надигна и седна в койката за да изпуши цигара, а Палма му донесе кафе. Той не беше много сигурен дали лековете на шамана Джи ще му помогнат, но спазваше неговите съвети и указания. Палма беше разтревожена, а лицето и помръкваше от притесненията.
-Не се тревожи, Палма.- каза й Алекс.- Ще ми мине болката, ще се оправя. Джи рядко обърква със билките и лековете си. Това е само временно. Сигурно е заради моя грип- някакакво усложнение…
Палма кимна само и се загледа все още унила през люка. Тъкмо пристигаха Ким и Аш. Това беше каютата на четиримата и те често си почиваха заедно. Екип бяха заедно и със Шао, Джейн, Шон и Никита. Осмината пък почти винаги работеха по едно и също време. Алекс изпуши цигарата с кафето и се изправи трудно и сякаш много натежал. Той отиде до люка и се загледа навън. Не биваше да е болен, камо ли по време на война. Той се надяваше шамана Джи със неговите билки и лекове да помогне все пак.
Вечерта напредваше. Алекс правеше нещо по часовника си, а болките му бавно намаляваха и положението се нормализираше. Алекс си мислеше дали не го боли заради загиващите във новата война. Това беше една негова теория. Смяташе, че хората са свързани помежду си със невидими нишки и когато други се мъчат и "берат душа", това се отразява зле на хората със свръхчувствителност като него.
2.
Късно вечерта Nissan се приземи в една база на Съпротивата. Разсъдъкът на Алекс бавно се възвръщаше. Той взе поредната таблетка според указанията на шамана Джи и вече по- спокоен се опита да повърви насам- натам. Все още трудно стоеше изправен на краката си. Шаманът го беше предупредил, че атаката на болеста е много силна и може да се наложи да остане известно време на легло. Алекс не беше съгласен със подобно нещо. В същото време се обаждаха и стари контузии и рани, особено при краката. Алекс запали цигара изправен до люка на почивната каюта на четиримата и се загледа с празен поглед навън, а това беше база на Съпротивата.
В тези часове дежурните от кораба и от базата разговаряха по видеовръзка, по въпросите за новата война при Orixon 93. На борда будуваха 50 души. Корабът щеше да нощува тук в тази база, а в идните часове трябваше да бъде зареден до горе със провизии, боеприпаси, гориво и вода, за да ги превози до кръстосвача, от който пък щяха да се зареждат по- късно бързащите кораби, идващи от войната, за да заредят.
Алекс се разхождаше бавничко по коридорите на кораба и пушеше цигара. Той все още не осъзнаваше, че в такова състояние може и да умре. Оптимист както винаги, Алекс мислеше за болестта, като за нещо временно, но такива мащабни болки и то навсякъде, лесно можеха да го убият… Той си казваше, че ще се оправи, че болките ще спрат. Вече имаше реален ефект от лечението, което шамана Джи му приложи. Древни лечителски методи и добри билки и лекове, подобриха състоянието на Алекс. Медицинският анализатор не можеше да идентифицира болестта му. Регистрираха я в компютрите под служебно име и тепърва започваха работа около това.
Алекс ставаше все по- добре, откакто преди забеляза здравните си аномалии. Той не бързаше да се зарадва- болестта можеше да го атакува отново. Той смяташе, че това е някакъв извънземен вирус. Загадка беше защо тези болести атакуваха само него от целия екипаж. Е, разбира се и екипажът боледуваше, но от други неща.
3.
Беше вечерта на другия ден. Nissan все още стоеше в базата на Съпротивата, една от техните 25 бази по тази планета. Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из базата. Времето беше хубаво и малко хладно. Те търсеха тукашно кафене, да поседнат и поговорят с тукашните хора. Алекс запали цигара, а зад тях се движеха Шао, Джейн, Шон и Никита. Осмината обикновено биваха екип. Този път искаха просто да се разходят, да подишат въздух и да побъбрят с местните.
По- късно намериха и кафене в базата. Влязоха там, а вътре имаше около 80 души, повечето цивилни от приятелски видове. Настаниха се, поръчаха си по халба бира със месо за мезе и се разговориха с тукашните. Разговорите се въртяха около войната, избухнала на Orixon 93. Тук имаше хора, които бяха чували повече по темата. Осмината се черпеха със хубава, тукашна бира, а месото за мезе беше вкусно. Бяха намислили да се отпуснат тази вечер. Нямаше да има нощен полет, а екипажа имаше шест свободни часа, чак до полунощ. Докато разговаряха с хората наоколо из кафенето, Алекс слушаше внимателно. Той запали цигара и се замисли върху чутото тук, за новата война на Orixon 93.
Врагът, освен със голямата си пъргавина, разполагаше и със силна пехота, което хвърляше мирното население в ужас. Местните се страхуваха дали войната ще стигне и до тази планета. Това беше много близка планета до Orixon 93. Можеше да се долети само за четири дни със достатъчно бърз кораб.
В кафенето бяха пристигнали още хора и от базата и от близките градове. Тук имаше и оркестър, който свиреше на живо. Осмината се чувстваха идеално. Имаха времето чак до полунощ, когато трябваше да мислят за добрия си сън, преди на сутринта да поемат първата смяна във шест часа.
С напредването на вечерта Алекс се зае със часовника си. Имаше работа по архивите си, както и разговори с други хора по телефона. Той използва точно тези часове, за да приведе нещата си в ред и да говори по телефона. Навън беше завалял сняг, но беше тихо и спокойно. Алекс погледна през стъклото до себе си. В далечината се виждаха светлинките на Nissan. Снегът бързо трупаше пелена. Това не беше особен проблем, а настроението с нищо не показваше, че наблизо започва война…



(край на откъс № 58, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2016. Откъс № 57. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2016. Откъс № 57. роман от Valeri Kolev.

1.
Една седмица по- късно двата кръстосвача доближаваха планетата Orixon 67. Някъде тук щяха да се установят двата кръстосвача, за да помагат на участващите свои сили във войната. Щяха да имат функциите на междинни станции. Междувременно корабът Nissan беше изпратен долу на планетата, да събира информация и да провери каква е обстановката там.
Алекс пиеше кафе и наблюдаваше оперативния екран пред себе си. Тук имаше всякаква информация за обектите наоколо. Присъствието на AFJ и Съпротивата тук беше осезаемо. Ким и Аш тъкмо разговаряха с някои от тези кораби, намиращи се около планетата. Тук беше спокойно, а се намираше и информация за войната при Orixon 93. Алекс запали цигара и погледна към колегите си наоколо. Координацията тук и воденето на кораба беше сложно. Небето гъмжеше от по- малки и по- големи кораби, които изпълняваха задачите си. Корабът Nissan за сега щеше да лети на 15 км. височина, без да се приземява. По радиото се събираше информация за нашествието при Orixon 93, както и за хода на войната. Много от корабите тук щяха да отиват на война там. Все още се обучаваха силите на AFJ от планетата Orixon 67, за предстоящата война.
В началото на вечерта Nissan премина към режим "дерижабъл" и намали скоростта си до 300 км/ч. Двата кръстосвача се бяха разположили от двете страни на планетата, от страната в посока към Orixon 93. Бяха отворени допълнителни площадки за скачване към тях, допълнителни трюмове се пълнеха с провизии, вода и гориво. Вместо да се приземяват долу, корабите на AFJ и на Съпротивата щяха да зареждат направо от кръстосвачите. Докато се решаваше финансовата страна на въпроса, командир Йон и адмирал Пайк замисляха стратегия за освобождаване на Orixon 93 от нашествениците. Вече имаха първа картина, показваща самите нашественици- грозни, уродливи създания от дълбините на Галактиката, които обаче бяха изключително пъргави, диви животни със хуманоиден вид, до известна степен. Разполагаха със груба огнева техника и някакви древни машини и електроника…
2.
Алекс си взе чаша кафе и се замисли по стратегията, която се готвеше за тази война. Нашествениците направо извираха от някъде. Планетата Orixon 93, всъщност със нищо не беше забележителна. Но тук имаше десет земни града- колонии, както и десет военни бази на AFJ. Войната все още не беше достигнала границите на земната зона. Алекс се беше изправил пред предния люк и наблюдаваше светлинките на преминаващите наоколо кораби. Това приличаше на хаос, но всъщност всички просто изпълняваха задачи. Корабът Nissan излъчваше опознавателни светлини, също като околните, за по- добра видимост и предпазване от злополуки. На борда будуваха 50 души. Мнозина бяха заети със комуникациите. Времето беше около нула градуса и тихо.
По- късно вечерта Алекс запали цигара, замислен над проблемите. Корабът се отправяше към районите със по- слабо движение.
*
Във началото на вечерта на другия ден Nissan все още беше в атмосферата на Orixon 67. Корабът плуваше бавно напред в режим: "дерижабъл". На борда му будуваха 50 души. Алекс беше запалил цигара и се черпеше със плодов нектар от плодове набрани в тукашната, бордова оранжерия. Той преглеждаше получената в последните дни и часове информация и я подреждаше за да я добави към дневника на кораба. Междувременно през кръстосвача New York бяха преминали за дозареждане седем кораба на AFJ, които заминаваха на война. От Orixon 67 се готвеха за войната още 18 кораба на AFJ, както и 5 кораба от Съпротивата. Други пет товарни кораба качваха от планетата към двата кръстосвача гориво, вода и провизии за зареждането на следващи кораби и такива, които щяха да се приберат от войната със намалели запаси. Алекс беше във странно настроение в този ден. Макар и да не участваха директно във войната, то им предстоеше да изпълняват специални спасителни мисии в зоната. По време на такава война със сигурност щеше да се наложи да има и спасителни мисии.
Бордовата вечер напредваше. Алекс беше застанал пред предния люк на дежурната и гледаше надолу към планетата. На тази планета Съпротивата имаше 25 бази, а AFJ имаше 10 бази и пет града. Друга подходяща планета нямаше за отправна точка във новата война. Оттук щяха да тръгват корабите към войната край Orixon 93, а също тук щяха да се завръщат след мисиите си и при намаляване на запасите им от гориво, боеприпаси и провизии. Алекс се беше замислил за тази нова война. Доколкото беше запознат с данните за планетата Orixon 93, това беше хубаво място, но преди да се появят нашественици. Алекс остави мислите си в контрола на емоциите и настроенията, усещайки биоритмите наоколо, та дори тези, идващи от войната.
3.
Късно вечерта Nissan се носеше със слаб ход по течението на ветровете, на височина 10 км. Имаха намерение тази вечер да се приземят в една от базите на AFJ, където и да нощуват. Дежурните се черпеха с джин и тоник, докато екипи подготвяха кораба за приземяване в режим на "дерижабъл". Това приземяване беше малко по- различно, заради влиянието от вятъра. Пилотите не се притесниха особено. Бяха приземявали кораба по този начин, стотици пъти.
Алекс запали цигара, взе си чаша кафе и изправен пред люка си мислеше за бъдещето. Безспорно близкото бъдеще щеше да бъде напечено, а за по- далечно бъдеще беше още рано да се мисли. Алекс преглътна горчивия хап на истината и до известна степен помръкна. Очакваше ги война и то нова… Настроенията, които Алекс улавяше бяха различни. Някои още незнаеха за новата война при Orixon 93, други смятаха да участват в това и добре да си пострелят с модерни оръжия и старите калашници. Имаше цели общности, които пък въобще не се занимаваха с въпросите на войната, смятайки, че са далеко от нея. Голямата част от хората бяха просто изплашени и търсеха закрила, стабилност и сигурност.
Алекс беше оптимист. Той се надяваше войната да не продължи дълго време и да приключи добре за AFJ и Съпротивата. Надяваше се също, Nissan да няма контакти с врага, т.е. преки военни действия и стрелби. Това за момента беше възможно, но зависеше от хода на войната и решенията на Командването, както и на адмирал Пайк. Алекс се замисли отново. Той знаеше, че животът е театър, че световете съществуват за да има какви ужаси на живо да наблюдават злите сили за развлечение. Той знаеше, че световете са лабиринт, в който е лесно и просто, да се загубиш или да намериш белята. Със всичкия си опит от предишните си повече от 600 живота, Алекс искаше да намери правилния път за себе си и близките си. Всичко останало водеше към гибел…
Лошото беше много по- широкомащабно- ако човешката цивилизация загубеше правилния си път, щеше да последва жестока гибел за цялата цивилизация и щеше да бъде мъчително и продължително, и много да боли, но всички без изключения…


(край на откъс № 57, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2016. Откъс № 56. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2016. Откъс № 56. роман от Valeri Kolev.

1.
Бордовата вечер напредваше, а Nissan все още изчакваше реда си на входа на междинната станция. Алекс пушеше цигара, изправен пред предния люк на дежурната каюта и наблюдаваше наоколо с бинокъла си. Повредата в защитните системи на станцията все още не беше отстранена и трябваше да се чака. Алекс оглеждаше обектите наоколо и това, което се виждаше оттук към станцията. Ким и Аш в това време говереха по радиото с дежурните от станцията.
До Алекс се беше изправил Шао.
-Имаме ли надежда да влезем във станцията скоро?- каза той.
-Казаха, че в близките един- два часа ще пуснат чакащите.- каза Алекс.
-Няма ли да бъде по- добре да се връщаме на кръстосвача?- попита Шао.
-Кой знае…- каза Алекс.- Имаме все още много време, ще успеем.
-Време имаме!- каза Шон.- Няма за какво да се бърза.
Палма отпи глътка пепси от бутилката и каза:
-Можем да започваме да разпитваме за войната, по радиото!
-Да.- каза Джейн.- От станцията ще ни дадат информация за приемните честоти на корабите тук.
-Да започваме!- каза Шао.- Свържете ни със станцията!...
*
Късно вечерта в станцията беше допуснат първия от петте чакащи за влизане кораби. Според Шао техният кораб щеше да е на док във станцията около полунощ. Това освежи дежурните. Алекс си беше сварил цял чайник със билков чай и със предчувствие за приятни часове до полунощ, запали цигара сипа си чай и седна зад пулта, за да поработи по прототипа на компютър и по неговите схеми и програми. Палма си пусна музика и се зае да му помага.
2.
Беше към края на бордовия следобед, когато Алекс и неговите хора седяха в дежурната и преглеждаха новините и резултатите от разунаването, по въпроса за войната при Orixon 93. Корабът Nissan се намираше на док във междинната станция. Навън из станцията бяха излезли четири екипа за да търсят информация. Други два екипа зареждаха кораба със провизии. Тук се продаваше дори добро, ядрено гориво със каквото се заредиха в тези часове, въпреки запасите на борда на кораба.
Алекс и неговите хора се бяха замислили по въпроса за войната в която косвено се забъркваха вече. Алекс запали една цигара и погледна през люка до себе си, а оттук се виждаше голяма част от станцията. Различни мисли се въртяха из главата му в тези часове. Той подготвяше стратегията на кръстосвача за предстоящата мисия около планетата Orixon 67. Кръстосвачът щеше да бъде ползван във войната като междинна станция, база и болница, ако войната се усложнеше. На двата негови кораба Nissan и Ford им предстоеше да извършват спасителни мисии там, в случай на необходимост.
*
Бордовата вечер започваше. Всички се бяха прибрали в кораба и скоро след това предстоеше да си отиват от станцията. Командир Йон все още нещо мислеше и не даваше сигнал за отпътуване. Скоро и това се случи. Корабът напусна дока и се насочи към изхода на станцията. Алекс си беше приготвил пълен чайник с билков чай, за да се стопля. Той си напълни чаша чай и запали цигара. Наоколо все още имаше много обекти и трябваше да се внимава за вражески настроени сред тях.
По- късно вечерта корабът напусна станцията и се насочи към мястото за среща и скачване със кръстосвача New York. Алекс отново се занимаваше с проекта за нов компютър и неговия прототип. В близките часове той измисли нов чип за него, начерта неговата схема и скоро чипа физически беше готов, произведен от автомата за чипове. Схемата добре прие новия чип и неговата програма, а като цяло прототипа вече имаше още една допълнителна функция, която изпълняваше добре. Алекс остана доволен от направеното, запали цигара и се зае да умува по компютъра, по- нататък. Имаше много идеи за прилагане, а сега беше удобен момент да направи това. Проектът за нов компютър за серийно производство вървеше нормално. Алекс и неговите хора работеха усърдно и по този въпрос, освен, че даваха дежурства. Времето им беше така разпределено, че оставаше време за всичко. Даваха им най- лесните задачи и дежурства. Прототипът вече ставаше сериозна машина със най- различни възможности. На големина той беше с размерите на книга за четене, но това беше само началото.
*
3.
Вечерта напредваше, когато Алекс си даде почивка и се замисли отново за предишни свои животи. Той си взе от автомата чаша кафе, запали цигара и докато драскаше по белия лист хартия пред себе си, си спомняше далечни светове… Той не беше кой- знае колко по- различен от останалите земни хора. Просто беше до известна степен маратонец със своите повече от 600 предишни животи. Той добре знаеше, че е един от най- старите и древни духове във света, започнал своето съществуване от формата на малък, дъждовен жабок, преминал в динозавърското общество като един от първите динозаври, а сетне многократно земен човек или различни други животни и същества. Това, че Алекс си спомняше неща от другите си животи, които просто беше забравил, го правеше уникално същество, приело сега формата на мъж от Земята. Алекс имаше спомени за залези със много по- голямо слънце, което през хилядолетията беше губило от енергията си и обема си, та чак до последните времена, когато то беше значително по- малко. Спомени за стотици млади жени в неговите животи, спомени за стотици приятели, дори със техните физиономии, това беше голямо постижение за малък, човешки мозък. На практика Алекс помнеше уникален брой физиономии и знаеше какво може да се очаква от тях, разпознаваше враговете от приятелите си, разпознаваше своите жени от чуждите…
По някое време Палма го измъкна от мислите му.
-Алекс, наблюдавай отбелязаните обекти, все още са наблизо до нас!- каза тя.- Аз ще ида да се изкъпя.
-Добре.- каза Алекс.
Докато наблюдаваше зоната около кораба със няколко обекта из нея, Алекс забеляза на радара и двата кръстосвача. Само след половин час щяха да бъдат до тях. Опитаха радиовръзка със тях, но все още връзка нямаше.



(край на откъс № 56, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2016. Откъс № 55. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2016. Откъс № 55. роман от Valeri Kolev.

1.
Беше следобеда на другия ден, когато двата кораба се прибраха на кръстосвача New York и заедно със втория кръстосвач Himalai започнаха набиране на скорост към планетата Orixon 67, където трябваше да бъдат на разположение на силите на AFJ в зоната, като междинна станция във започналата война. Алекс и Палма бяха по пултовете и се черпеха с джин с тоник. Ким и Аш се включиха и те скоро в почерпката. На борда на Nissan оставаха будни само 50 човека. Алекс следеше как върви полета на двата кръстосвача, отпиваше джин и се топлеше с малката печка в краката си. Настроението тук беше делнично, хората свикваха с мисълта за войната. Все пак нямаше да участват директно във войната, поне за момента.
Следобеда напредваше, а Алекс и Палма изпитваха една нова програма за прототипа. Двамата правеха нови и нови чипове и програмите за тях, а прототипа ставаше все по- сложен, като изпълняваше все повече функции и задачи.
*
В началото на бордовата вечер Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на разходка из кораба, като по това време щяха да проверят някои от възлите на кораба. Имаше топла връзка със кръстосвача, но никой никъде не ходеше, освен по задачи. Алекс запали цигара, докато вървяха по коридорите и асансьорите на кораба. Тук се поддържаше температура +0' С, за разлика от добре отоплените общи и спални помещения. Успяха да проверят няколко от възлите на кораба, преди да достигнат до столовата. Тук се отбиха за да се стоплят и да хапнат нещо топло. Гореща супа им дойде съвсем на място, със по чаша джин и топла пица. Докато се чудеха дали да не повторят същия номер, пристигнаха и другите четирима. Осмината бяха свободни до полунощ, но трябваше и да дремнат поне един- два часа, преди нощното си дежурство.
2.
Вечерта по- късно Алекс беше подремнал и ставаше от койката, за да поработи преди полунощ. Той се разсъни на чешмата, взе си чаша кафе и запали цигара. Напоследък сънищата му не бяха добри. Той отчаяно се опитваше да разтълкува правилно сънищата си, но това не се получаваше. Те бяха като реалността на един друг човек, докато Алекс спеше. Кой беше този човек, защо сънуваше неговите неволи, Алекс така и не можа да разбере. Определено това беше някой, който беше загазил на чужда планета. Защо Алекс сънуваше откъси от неговите неволи, той не можеше да си обясни. Явно това беше някой от старите му приятели. Може би, ако успееше да си спомни поне неговите имена, Алекс щеше да започне издирване. Замислен и все още сънлив Алекс се дотътри до пулта и пусна архивите си на екрана. Искаше да провери, кой от неговите хора все още не беше издирен, по неговата молба към AFJ. Мрежата на AFJ покриваше цялата система Orixon. Мнозина от хората на Алекс вече бяха издирени и намерени тук в тази система, макар и пръснати по колонии и градове по чуждите планети. Алекс търсеше някого, който все още не беше намерен. Неговият човек сигурно беше именно сред хората в този списък. Алекс остана с мрачните си мисли, а вечерта напредваше все повече.
Късно вечерта Алекс и неговите хора се готвеха за нощно дежурство. Около двата кръстосвача нямаше почти никакви летящи обекти с няколко изключения. Именно със изключенията се занимаваха в тези часове дежурните. Една комета щеше да приближи кръстосвачите на около 3- 4 часа дистанция, след около 22 часа, преди да започне да се отдалечава. Това можеше да не е точно комета, а кораб. Ето защо дежурните се заеха да я наблюдават сериозно със всякакви налични средства. Към кометата беше изтреляна малка сонда за еднократна употреба, която щеше да предава информация за кометата, през цялата идваща нощ.
*
Беше следобеда на другия ден. Алекс пиеше кафе с цигара и следеше данните за кометата. Все още неможеше да се разбере дали е наистина комета или кораб. Обектът не издаваше никакви признаци, да е пилотиран по някакъв начин. Дежурните от кръстосвача умуваха, дали да изпратят хора към обекта, но неговата траектория и скорост не бяха добри за това. Ако се изпратеха там хора то завръщането им щеше да се забави със около 5- 6 дни. Това щеше да обърка плановете за пристигане край планетата Orixon 67, накъдето пътуваха. Взе се решение обектът да се изостави из контрол и да се ускорява скоростта на двата кръстосвача, вместо да губят време тук.
3.
По- късно в следобеда Алекс и Палма действаха по пултовете си, слушаха музика и хапваха бисквити с кафе. Ким и Аш разговаряха със дежурните на кръстосвачите, а Шао и Джейн изпитваха нова програма на прототипа. Шон и Никита проектираха един нов, специален чип за прототипа. Автоматът за чипове скоро щеше да го произведе физически. Останалите 12 дежурни бяха в добра форма и работеха по пултовете. Двама от тях помагаха във пилотирането на кръстосвача, оттук- от дежурната на кораба Nissan. Алекс отново умуваше за своите предишни животи, а си припомняше още нови и нови епизоди от тези животи, други, далечни места и хора, които беше виждал и познавал тогава. Той вече беше индентифицирал една планета, където беше живят в друг свой живот. Това беше планета от Съпротивата- Orixon 25. Все още той умуваше дали да посети тази планета, та дори да се срещне със себе си. Това щеше да е уникално преживяване. Обаче AFJ нямаше никакви задачи към въпросната планета, а Алекс се чудеше- защо всъщност да ходи там.
Следобедът напредваше. Алекс си взе чаша кафе, запали цигара и се зае да прегледа новините, особено тези от военната зона около Orixon 93. Там продължаваше да е сложно. Планетата се отбраняваше от нашествениците. Все още десетте земни града там, не бяха обект на нападение. Съпротивата беше основния враг на нашествениците. Войната се водеше в началото малко вяло, но вече имаше и сухопътни сили на нашествениците, а планетата бранеше градовете и селата си.
Към края на следобеда двата кръстосвача започнаха намаляване на скоростта, при доближаването им до междинна станция, а корабът Nissan беше изпратен до там, за търсене на информация за войните наоколо и за зареждане с провизии. Алекс запали цигара, докато следеше как върви приближаването на кораба към станцията. До Алекс неговите колеги търсеха контакт по радиото, за да проверят обстановката предварително. В зоната имаше над 300 обекта, като някои от тях бяха големи пътнически и товарни кораби.
*
В началото на бордовата вечер корабът Nissan изчакваше при входа на междинната станция, където беше натоварено в тези дни. Чакането на ред се усложняваше поради повреда в защитните системи на станцията. Дежурните на Nissan приеха новината спокойно, нямаха кой знае какво бързане в момента. Военни и полицейски хеликоптри обикаляха из зоната, за да предупреждават за затрудненията на станцията в тези часове.
Алекс запали цигара, изправен пред предния люк на дежурната. Пред тях реда си изчакваха пет кораба. Тук се внимаваше много, за да не стане катастрофа дори с ниска скорост, което можеше да е крайно опасно за станцията. От екипажа на кораба тук бяха будни 60 души. До смяната в полунощ оставаше много време.


(край на откъс № 55, следва продължение.2016.)