Тук е мястото, където можете да прочетете и видите интересни материали от интернет, както и да послушате хубава музика.
Времето сега:
вторник, 26 януари 2016 г.
ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 66. 2016.
ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 66. 2016.
1.
В началото на вечерта на следващия ден Nissan излетя за патрулиране над континента, същия където имаше земни градове и бази на AFJ. Времето и сега не беше добро, но командир Йон и неговите съветници взеха това решение. Планетата Orixon 67 беше отдалечена от войната при Orixon 93, само на четири денонощия. Това я правеше удобна мишена за вражеските сили. Затова се патрулираше около планетата, за да могат да бъдат забелязани и навреме отблъснати нашествениците.
Тази вечер Алекс отново не беше във добра форма. Въпреки болестите, които го тормозеха често напоследък, той седеше зад пулта си и умуваше. Корабът във вид на дирижабъл напредваше бавно на юг на 7 км.- 8 км. височина. Вятъра навън беше около 70 км/ч. и бавно тласкаше кораба на запад от юг. В дежурната каюта беше топло и уютно със мека светлина. Тук беше целия екип на Алекс (той и още седем души), както и още 12 души дежурни. Докато патрулираше кораба, навън беше студено. Алекс умуваше по своите теми за размисъл, като успяваше също да поглежда как върви полета и да прегледа новините.
-Казваш, че трябва да мислим за бъдещите поколения?- попита Палма.
-Да.- каза Алекс.- Те имат нужда да сме мислили предварително за Бъдещето, а Там има големи проблеми и също така зли сили, които ги тормозят и играят с тях като със опитни мишлета. Ние трябва да обмисляме бъдещите проблеми. Поколенията нататък ще ни бъдат благодарни.
-Разбирам.- каза Палма.- Това е твърде амбициозно. Дали ни е по силите и възможностите?
-Трябва да помогнем, Палма!- каза Алекс.- Те разчитат на тяхното Минало, т.е. на нашите времена. Съвсем съм сигурен, че се опитват нещо да ни кажат и ни молят за помощ…
-Какво може да се направи, Алекс?- попита Палма.
-За сега обмислям нещата.- каза Алекс.- Каквото и да направим за тях- ще бъде от полза.
-Какво например ще направим първо за Бъдещето?- попита Палма.
-Трябват им машини, здрави, яки, трудно да се повреждат и да служат вярно, за дълго време. - каза Алекс.- А примерно със новия вид компютър, който създадохме, това е една от подобните машини, които ще им вършат добра работа…
-Разбирам.- каза Палма.- Ще чакаме нещо да измислиш по- нататък, а екипажа ни е със теб!
2.
На белия лист пред Алекс пишеше: "Инструкции за земляни, за оцеляване, живот и работа на чужди планети.". Алекс умуваше и пишеше тези инструкции. Едни от най- важните му съвети бяха- как да се снабдиш със достатъчно въздух на чужда планета, как да се стоплиш на чужда планета, как да се пазиш, себе си и другите, чрез оръжие, на чужда планета. Освен инструкциите и съветите, AFJ щеше да поеме осигуряването на базови средства при заселване на чужда планета. Щеше да се произвежда всичко необходимо за оцеляване, което щеше да бъде доставено навсякъде, където предстои да се заселват земляни, съвсем предварително и добре обмислено.
Алекс остана доволен от доброто начало на този си нов проект. Проектът за нов вид дрон, оставаше на заден план, но други щяха да го продължат скоро.
Алекс запали цигара с горещ чай и спря за почивка. Инструкциите и съветите, както и списък с базови средства при заселване на чужда планета, щеше да се умува в следващите седмици и месеци…
Вечерта напредваше, когато Nissan се спускаше към една база на Съпротивата. Още не беше решено, колко време ще останат там. Приземяването мина нормално.
*
Беше следобеда на следващия ден. Екипът на Алекс се разхождаха из близкия до базата град. Хеликоптера бяха оставили на една площадка наблизо. Това беше град на Съпротивата, където живееха няколко десетки видове. Повечето от тях бяха хуманоиди. Съществата знаеха, че имат гости от AFJ. Из града беше нормално, хубаво време и приемливо студено. Алекс запали цигара, докато наближаваха една гостилница. Смятаха да хапнат и пийнат, хем да поговорят с тукашните хора. Това в никакъв случай не беше първи контакт, понятие отдавна отишло в историята. Все пак рядко се случваше на земляните да попадат в чужд град. На екипа на Алекс много не им пукаше от това, че са сред извънземни видове. Повечето видове бяха известни на AFJ, знаеха се и много неща за тях.
Към края на следобеда екипа на Алекс се прибираха обратно към кораба със хеликоптера. Имаха около половин час още до там. Алекс разглеждаше града долу, без да се изненадва на неочакваната гледка. Хората от AFJ бяха виждали много неща, а архивите бяха пълни със още повече снимки и филми от чужди планети. Разговорите на осмината със тукашните хора се бяха въртяли около живота на тази планета и войната при Orixon 93. Тукашните смятаха, че ще се справят със опазването на своята планета.
3.
В началото на вечерта Nissan отпътува от базата на Съпротивата. Докато набираха височина във вид на дирижабъл, Алекс умуваше както обикновено по различните теми. И тази вечер не му се размина тъжното настроение и атаките на грипа. Въпреки своите неудобства Алекс продължаваше да обмисля инструкции и съвети за справяне на чужда планета. Въпросът за бъдещето на далечните поколения занима и други хора във AFJ. Със проблема и тази идея на Алекс се заеха и учените от AFJ.
Алекс запали цигара, взе си чаша кафе и спря за да си отдъхне за половин час. Корабът летеше на 10 км. височина, със 100 км/ч., над континента. Вятъра тук достигаше 80 км/ч., а наоколо имаше и облаци. От екипажа будуваха 60 души в тези часове.
Вечерта напредваше, когато прелитаха над град на Съпротивата. Дежурните успяха да се свържат с града и от там да получат новини. Тази нощ Nissan щеше да остане тук над този град във свободен дрейф, почти без движение, на 8 км. височина. Междувременно от Orixon 93 бяха получени добри новини. По неизвестни причини един от трите вражески кораба беше напуснал планетата. Неговото оттегляне се следеше от Съпротивата, AFJ и военните на тази планета.
Алекс запали цигара, взе си чаша кафе и замислен погледна навън. Из града на извънземните светеха светлинки. Наоколо в небето се движеха хеликоптери и совалки. В тези часове беше отворена видеовръзка за разговори с града. Дежурните, както и командир Йон водеха разговори с тях по различни въпроси. Алекс се замисли за разни неща, докато гледаше навън. Тази нощ той щеше да остава до късно на линия, за да може да свърши някои допълнителни задачи. Новините за оттеглянето на един от корабите на нашествениците се следеше с внимание от различните заинтересовани по темата общности.
(край на откъс № 66, следва продължение.2016.)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Синоптична прогноза
-
ИНТЕРЕСНО ЗА ХЛЕБАРКИТЕ Хлебарките са насекоми, които съществуват повече от 320 млн. години благодарение на изключително голямата си пр...
-
Утринни молитви МОЛИТВА на последните оптински старци След ставане от сън Като станеш сутрин, преди да започнеш работа, ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар