ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. ©. 2016. Откъс № 62. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
©. 2016. Откъс № 62. роман от Valeri Kolev.

1.
Късно вечерта корабът Nissan летеше в режим "дерижабъл" на 10 км. височина над континента, където земляните имаха градове и бази. Алекс и Палма бяха застанали пред предния люк и се радваха на гледката, докато се черпеха с джин. Патрулирането щеше да продължи през цялата нощ. Ким и Аш в това време проверяваха комуникациите на кораба. Те се свръзваха с базите и градовете на земляните, както и със кръстосвача New York. Обстановката беше нормална наоколо.
*
Беше следобеда на другия ден. Корабът Nissan продължаваше патрулирането над континента. Алекс се занимаваше със прототипа на новия вид компютър, който създаваха той и неговия екип. В тези часове се беше захванал да оправя текстовете на различните езици на познати, приятелски цивилизации. Компютъра имаше и функции за развитие на неговата логика, доколкото това не беше опасно. Идеята беше този компютър да се пусне за серийно производство и да се продава по чуждите планети. Печалбата на земляните от търговия не бяха за подценяване, а това можеше да се произвежда по корабите и кръстосвачите в достатъчни количества.
Следобеда напредваше, а Алекс запали цигара с кафе и пусна на автомата за чипове няколко нови схеми. Скоро чиповете бяха готови и той ги постави по гнездата им в прототипа, готови за тестове. Палма, Ким и Аш се бяха заловили да направят нещо вкусно за хапване за дежурните, но някои използваха готовото меню на столовата. На борда будуваха 50 души. По някое време Алекс и Палма се бяха изправили пред предния люк, а навън беше слънчево. Снегът блестеше отдолу. Около Nissan нямаше кой знае какво движение. Наближаваха поредната база по пътя си, а на 40 км. от нея се издигаше нов град със недовършени строежи. За момента там живееха 200,000 души, предимно земляни. Тук Nissan щеше да се приземи за някои ремонти по единия двигател. В това време дежурните се свързваха с базата по радиото.
2.
Във вечерта Nissan се намираше в базата край строящия се все още град. Тук вече се бяха настанили 200,000 души- земляни. Някои от тях идваха тук направо от Земята. Из базата се бяха активирали няколко екипа, за да ремонтират единия от двигателите на кораба, където дежурните бяха забелязали технически проблем. Във ремонтите участваха и 100 робота от кораба. До града бяха заминали 60 човека, а останалите си почиваха, имаше и дежурни. Беше хубаво, но много студено време. Алекс и Палма пушеха по цигара на терасата към каютата и се радваха на хубавата вечер. Тази нощ корабът нямаше да има полети. Командирът искаше целия екипаж добре да си почине и да се наспят всички. Екипите по ремонтните работи щяха да стегнат и останалите двигатели на кораба, за да е напълно здрав и проверен, когато помага във войната.
А Алекс се беше замислил дълбоко над различните проблеми. Тази вечер той и екипа му щяха да останат до полунощ, преди да се оттеглят по каютите си за да спят. В тези часове Алекс изучаваше последните новини, а сетне щеше да размишлява по схемите и програмите на прототипа. Палма както обикновено му помагаше в задачите му. Ким и Аш току- що започваха да приготвят вкусотии за вечерята на дежурните екипи. Някои от блюдата бяха взети направо от менюто на столовата.
Алекс запали поредната си цигара с чаша горещо кафе, докато тестваше някои от функциите на прототипа. Той вече разпознаваше около 90 различни езици от системата Orixon, от Слънчевата система и от Земята. Самостоятелна логика го водеше из всичките готови програми. Мощни радиоприемници и радиопредаватели му даваха възможност да търси земляни и приятелски цивилизации, със които да общува, да получава информация и да изпраща собствени новини. Към схемата на прототипа беше включен чип с огромна памет, съдържаща древна и по- нова съкровищница със земни познания и история. Тук бяха знанията на цялата човешка цивилизация. Тези компютри щяха свободно да разполагат стези безценни знания и да ги предават от поколения на поколения сред потомците на цивилизацията, докъдето и да стигнеше тя.
Алекс, Палма, Ким и Аш стояха замечтани край прототипа, а той тъкмо приемаше новини от далеко, само по ориентацията за приятелски език. Преводачът му се справяше добре. Неочаквани новини за вражеската цивилизация атакуваща Orixon 93, гласеше, че те имат големи проблеми, което означаваше, че няма да имат подкрепление скоро.
*
Вечерта напредваше, а пред единия от входовете на кораба момчетата от охраната си бяха запалили огън и си печаха месо. Тук бяха дошли и хора от базата, но се бяха събрали само ограничен брой. Караулните от постовете около кораба също бяха тук, за да се постоплят и да опитат от месото, измъкнато от складовете на кораба по- рано този ден.
3.
Във следобеда на другия ден Nissan все още се намираше в същата база. В тези часове се сканираха двигателите на кораба, след ремонтите. Скоро проверката приключи, кораба беше напълно изправен и готов за отлитане.
По- късно Nissan отлетя от базата, във вид на "дерижабъл" и бавно се понесе на запад, докато набираше височина. Алекс беше натъжен в тези часове. Спомени от миналото, та дори от предишни животи минаваха като на лента в ума му. Това бяха повече от 600 предишни животи, каквито той беше имал преди. Други времена, други места и приятели, които беше имал там и тогава, както и много мацки в неговите спомени, го правеха тъжен и безпомощен да реши тези проблеми. Нямаше как да бъде на няколко места и времена едновременно… Той въздъхна тежко, сипа си чай от чайника и запали цигара, загледан през люка. Студено време беше сковало и тази планета.
Когато по- късно Алекс извика Палма, за да се разходят из кораба, двамата излязоха в близкия коридор. Тук се поддържаше нула градуса Целзий. Докато вървяха нататък видяха само неколцина колеги, както и роботи, които носеха храна по каютите по поръчка. Алекс пушеше цигарата, замислен, а Палма също нещо умуваше. Спряха се до един люк в коридора и погледнаха навън, от лявата страна на кораба.
-Колко ли ще продължи тази война, Алекс?- попита Палма.
-Ами, от няколко месеца, до няколко години…- каза Алекс.- Лошото може да бъде, ако на нашествениците им дойде подкрепление… За сега не се очаква, такива са новините.
-Какво ги прави толкова силни и опасни?- попита Палма.
-Те са много по- пъргави от мнозина видове тук.- каза Алекс.- Имат и сериозни оръжия…
-Не мога да повярвам, как едни зверове са имали еволюция и са построили чак бойни кораби!...- каза Палма.
-Не е невъзможно.- каза Алекс.- Съвсем допустимо е това.
Палма измъкна от един джоб плоската бутилка с джин и отпи. Двамата замълчаха, а наблизо свистеше вятъра, намерил не добре затворен панел.



(край на откъс № 62, следва продължение.2016.)