ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 64. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 64. 2016.

1.
Късно вечерта Nissan се намираше на една площадка в една база на Съпротивата, а през последния час тук беше пристигнал и кораба Ford. Двата екипажа разполагаха със времето до полунощ, за да разговарят помежду си по радиото и телефона. Навън нямаше хора от корабите, след като бяха предали 50 бр. от новите компютри "A 7016 Orixon", на Съпротивата. От базата харесаха новите компютри и веднага след своите тестове одобриха голяма поръчка. Дежурните на Nissan приеха поръчката, а серийното производство на новите компютри щеше да продължава работата си в идните дни и седмици.
Алекс и Палма се разхождаха из кораба, а зад тях крачеха Ким и Аш. Искаха да огледат корпуса на кораба отвътре, да проверят основните възли на кораба, преди да се оттеглят за почивка и сън. Алекс запали цигара и се спряха до един от люковете. Оттук се виждаше чуждия град в далечината, както и част от базата на Съпротивата. От този град още в първите часове, след като бяха научили за компютъра "A 7016 Orixon", заваляха обаждания за големи поръчки от него. Тук имаше търговци от разни градове по тази планета Orixon 67, както и чак от други планети. Новият компютър на земляните ставаше сензация тук, а и не само тук. Алекс получи новините по- късно. Той се зарадва, разбира се, но това вече беше останало на заден план. Сега го мъчеха други проблеми…
Наближаваше полунощ, когато Алекс, Палма, Ким и Аш се оттеглиха в каютата си за почивка и сън. Те се разположиха край масата на по чаша джин и докато се черпеха, обмисляха нещата си, а Алекс попълваше дневника на кораба.
2.
Течеше следобедно време на следващия ден. Корабът Nissan се намираше във вид на "дерижабъл" над континента, в патрулен полет. Алекс в този ден се беше изморил много. Беше му се наложило да прави ремонт в един от компютърните възли по кораба, заедно с екипа си и още четири робота. Сега, след ремонта възелът работеше нормално. Алекс запали цигара, замислен и се отпусна в креслото пред пулта си. Той нямаше намерение да се оттегля за почивка. В средите на AFJ, почивка се полагаше рядко, а не биваше да се знае, кога точно спиш. Разбира се оттук информация по тези въпроси не можеше да изтече, но такива бяха навиците на тези хора. Агенти, командоси, астронавти.
Следобедът напредваше, когато Алекс се изправи пред един от люковете и погледна навън. В тези часове прелитаха бавно над широки поляни с ниска растителност. Във далечината се виждаше гъста гора достигаща по 40 м.- 50 м. височина. Алекс и днес не беше в добро здраве. Проблеми със ходилата го караха да изпитва силна болка, а това се оправяше трудно- болкоуспокоителни хапчета, мехлеми и често измиване. В режима на такава служба тези неща бяха трудно осъществими. Бяха му пострадали ноктите на краката, а това се оправяше трудно. Свикнал със какви ли не здравни проблеми, Алекс стискаше зъби и отпиваше кафе.
Във края на следобеда Nissan прелиташе над един град на Съпротивата и плавно се спускаше надолу, за да посети това място. Скоро достигнаха площадката и се приземиха там. Тук специален екип, както и командир Йон щяха да разговарят със тукашните хора от Съпротивата, за войната при планетата Orixon 93. Площадката, където се приземиха беше част от летището на този град. Екипът от кораба щеше да разговаря с тукашните хора по видеовръзка. На борда бяха будни 50 души в тези часове.
*
В началото на вечерта над града и летището се спусна буря и снежна виелица. Корабът Nissan щеше да нощува тук, но не само заради бурята. Очакваше се скоро да пристигне тук и кораба Ford. Докато екип от десет души разговаряха за войната, със тукашните хора от Съпротивата, Алекс се топлеше с кафе и чай, седнал зад пулта си. Той умуваше в тези часове за войната и плановете за отбраната на планетите наоколо, най- близки до Orixon 93. Те бяха потенциално във опасност от война, ако нашествениците променят плановете си.
По- късно тази вечер бурята свистеше в корпуса на кораба, а Алекс стоеше изправен пред предния люк, натъжен и замислен. Проблемите около неговото здраве, както и проблемите от психологически характер го тормозеха в тези часове. Той реши да поработи отново върху някоя от своите идеи, за да не бъде тъжен и унил.
3.
По обедно време на следващия ден времето се беше пооправило и командир Йон каза, да се продължава с патрулния полет. Скоро Nissan отлетя във вид на дирижабъл и набираше скорост с бавно движение на изток. На борда будуваха 50 души. Алекс беше поспал добре и се радваше на часовете спокойствие. Той си взе чаша горещо кафе, запали цигара и се зае по проекта за безпилотна, бойна станция, каквато имаха вече, а отдавна нямаше по- нов модел. Работата по проекта за боен дрон занима също Палма, Ким и Аш. Задълбочено внимание се даваше на програмите на бъдещата бойна станция- дрон. Алекс замисляше да използва още повече оръдия на този дрон и по- добри програми за действие при необходимост. Бойният дрон имаше и дистанционно управление, както и частичен автоматичен режим. Проектът на Алекс наблягаше на действия при особено силен противник, който в същото време е и многоброен. Дронът на Алекс щеше да се създаде на борда на кръстосвача, където имаше всички необходими съставни части и елементи за това. От Алекс се искаха предимно програмите за дрона, неговия компютър и телекомуникации. Със това се занимаваше Алекс в тези часове.
По- късно в следобеда Алекс запали цигара, взе си бутилка с плодов нектар и реши да си почине половин час. Работата по проекта на дрона вървеше добре. Това щеше да бъде изключително коварна бойна станция, която ще можеше да унищожава многобройни летящи машини на врага. На борда на кръстосвача щяха да бъдат сглобени две такива машни, по проекта на Алекс, който все още не беше направен, а идеята се хареса на командир Йон и на адмирал Пайк.
Следобедът напредваше, а Алекс стоеше изправен пред предния люк и гледаше навън, замислен. Около Nissan нямаше голямо движение. Обикновено наблизо прелитаха изтребители на Съпротивата или пътнически кораби. Долу под кораба се простираха гори и поля, засипани със сняг. В далечината имаше тукашен град, който нямаше да посетят сега.
Алекс запали цигара, взе си чаша кафе и седна зад пулта, за да размишлява по разни въпроси. Намираше се в добро настроение, почти нищо не го болеше, идеално време да подреди мислите си и данните в часовника си. Часовниците бяха малки компютри и телефони, с които можеха да се свършат много неща. Алекс имаше уникален часовник, правен по негова собствена схема. Такива имаха и другите седмина от екипа му. Докато подреждаше данните в часовника си, той си спомняше за свои приятели и колеги, които все още бяха записани тук. Мислеше си някога да намери време да ги издири и да говори с тях.
*
Следобедът напредваше, когато Алекс и Палма се оттеглиха за един час в каютата си. Те се заеха да си подреждат нещата по раниците си, както и резервите си по шкафчетата. От тук можеше да им зависи живота, ако кораба претърпеше авария и бъдеха катапултирани някъде, възможно на чужда и негостоприемна планета. В такъв случай от запасите в каютната капсула щеше да зависи дали ще оцелеят и дочакат спасителите…

(край на откъс № 64, следва продължение.2016.)