ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 52. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 52. роман от Valeri Kolev.

1.
Беше вечер, а Алекс, Палма, Ким и Аш пътуваха със хеликоптера над град № 7, а това беше планетата Orixon 44- Новата Земя на човешката цивилизация. В хеликоптера бяха също Шао, Джейн, Шон и Никита. Осмината бяха гостували на тукашните хора. Вечерта напредваше неусетно, когато осмината приближаваха кораба си- Nissan, доволни от разходките. Алекс запали цигара, отвори бутилка плодов нектар и докато отпиваше от това, погледна напред в далечината, където се намираха базата и кораба.
Когато наближиха кораба, там ги чакаше изненада. До входа му гореше огън и имаше пункт за скара- бира и вино с лимонада. Бяха опънати шатри със маси и столове. На практика тук вече започваха Новогодишните празници. Беше пълно с народ и от базата и от корабите и от близкия град. Около 300 души се черпеха в приятна компания и разговоряха помежду си. Осмината спряха хеликоптера на покрива на кораба, където беше неговия хамбар и побързаха да излязат за скара- бирата навън. Тук започваше веселбата за празниците, звучеше хубава музика, а хората се радваха на добрата идея. Времето беше меко и валеше сняг.
Късно вечерта осмината се прибраха в дежурната каюта, оправиха се по каютите си и решиха да поработят по пултовете си. Задачи имаше, а и проекта ги чакаше. Алекс запали цигара и сложи да вари пълен чайник с чай, за да се стоплят добре. Тази нощ корабът щеше да нощува в тази база, а тук беше и кораба Ford. В очакване да настъпи Новата Земна Година 7016- та, екипажите, базите и градовете тук бяха в предпразнична треска.
*
Това беше вечерта преди празника. Оставаха броени часове до полунощ, когато тук щеше да се празнува Новата Земна Година 7016- та. Всички хора по градовете, базите и корабите тръпнеха в очакване. Планетата щеше да поздрави от кръстосвача New York, във видео връзка, самия адмирал Пайк. Корабите Nissan и Ford все още бяха в една от базите. Тук беше весело, а навън беше изградена шатра със скара- бира, вино и лимонада. Тук имаше близо 500 души, дошли да посрещнат Новата Година на това място. Те бяха от базата, от корабите, както и от близкия град. Очакваха се да пристигнат още хора, а това беше само началото на празничната вечер.
Вечерта напредваше, а Алекс и другите седем се завърнаха от скарата в дежурната каюта, добре развеселени. Трябваше да подсилват дежурните в тези часове. По принцип небето беше чисто, но знае ли човек.
2.
Беше вечерта на другия ден. Това беше първият ден от Новата 7016- та Земна Година. След празниците корабите Nissan и Ford отново заминаваха на патрулиране. На височина от 18 км. двата кораба преминаха към режим "дерижабъл", за да пестят енергия и гориво и намалиха скоростта до 300 км/ч. Намираха се на около 150 км. един от друг, а под тях беше континент № 1, единствения населен със земляни до момента. На борда на Nissan будуваха 70 души. Алекс се топлеше с допълнителна, малка печка и със чай. В тези часове със екипа си той продължаваше по проекта за нов вид компютър. Едновременно с проектирането вървеше и реалното сглобяване на прототип. Той започваше да работи нормално, точно както искаха да стане.
*
По- късно тази вечер Алекс се натъжи. Зае се да прослуша последните новини, докато пушеше цигара и драскаше по лист хартия. Времето долу беше мразовито и вилнееше буря. Палма в тези часове се занимаваше с една програма за проекта. Ким и Аш хапваха топли, пресни пици, а Шао и Джейн контролираха безопасността на кораба. Шон и Никита водеха разговори със втория кораб и близките бази на AFJ. В дежурната каюта имаше още 12 души, които бяха заети със задачите си. Патрулирането щеше да продължи до сутринта. Алекс погледна наляво през люка и се замисли дълбоко. Темата за предишните негови животи отново го занимаваше. Той помнеше много неща от другите свои животи. Това го караше да мисли, че самият той е нещо специално- със повече от 600 животи до момента. Помнеше далечни планети, други светове и съдби. В един от тези животи той беше бил дракон, летящо същество, с размах около 7- 8 метра, истински хищник. Там той беше имал брат дракон, с когото обикновено отиваха на лов. Онази планета нямаше разумна цивилизация, но беше пълна с диви зверове и хищници, както и дивеч. Алекс си спомняше и други светове. Помнеше и свои животи на старата Земя. Там той беше живял многократно, а често пъти в бъдещето й.
На пулта на Алекс беше светнала някаква лампичка и мигаше, а на екранчето под нея пишеше: "Неидентифицирано повикване". Той включи възката и тогава се чу мелодичен женски глас:
-Алекс, ние сме онази цивилизация, която смятахте за изчезнала. Как върви при вас? Ние сме наблизо. Ще си построим база на континент № 2. Ние бяхме драконите, Алекс… Сега воюваме за да оцелеем… Иначе казано, ти си един от нас.
-О, чудесно! - каза Алекс.- Хуманоиди ли сте?
-Ние сме същите като вас- земляните.- каза мацката.- Имаме сериозни врагове. Между другото- ние не отказваме военна помощ. Знаем за вашето AFJ.
-Ще съдействам за оказване на помощ за вас, от нашия Флот. - каза Алекс.
-Благодарим ти, Алекс. - каза мацката.- Идвайте в нашата база понякога, ще бъде готова след месец. Алекс! Аз бях майка ти, когато бяхме дракони, там…
-Интересно!- каза Алекс и настръхна.- Просто нямам думи.
-Имаме изненада за теб, Алекс!- каза мацката.- При нас е твоят баща от този ти живот!
-Страшно!- каза Алекс.- Ще искам да ви срещна някой път!
-Когато дойдете в нашата база.- каза мацката.- Знаем какво изпитваш. А нашата база е узаконена вече от Командването на AFJ. Алекс! Викат ме за нещо. Чао чао за сега.
3.
Алекс дълго мислеше за неочаквания разговор. Думите още звучаха в ума му. Определено тази цивилизация, която мислеха за изчезнала, всъщност съществува, макар и трудно и със война. Окрилен от новините от тази мацка, Алекс тръгваше по свой нов път. Там някъде бяха неговите родители от този и други негови животи. Това беше страшно, като си го помислеше.
*
Късно вечерта Nissan пътуваше бавно над бреговете на континент № 1, от северната им страна. Алекс си беше взел чай и се топлеше с малка, портативна печка. Освен работата по проекта, той поглеждаше също за да види как върви полета. Беше чисто във всички посоки. Един кораб на Съпротивата имаше наблизо, на около 300 км. на изток, както и два изтребителя на една от базите. Друго наоколо нямаше. До една от базите на AFJ имаше още към един час път. Командир Йон все още нямаше решение, дали ще посетят базата сега. Алекс запали цигара и се изправи до предния люк, за да погледне оттам. Навън беше сурово време, но в дежурната каюта беше топло и уютно. По това време нощните смени бяха станали от сън и се готвеха за дежурствата си. След полунощ щяха да будуват само те, към 60 души.



(край на откъс № 52, следва продължение.2016.)