Времето сега:

петък, 8 януари 2016 г.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2016. Откъс № 55. роман от Valeri Kolev.






ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2016. Откъс № 55. роман от Valeri Kolev.

1.
Беше следобеда на другия ден, когато двата кораба се прибраха на кръстосвача New York и заедно със втория кръстосвач Himalai започнаха набиране на скорост към планетата Orixon 67, където трябваше да бъдат на разположение на силите на AFJ в зоната, като междинна станция във започналата война. Алекс и Палма бяха по пултовете и се черпеха с джин с тоник. Ким и Аш се включиха и те скоро в почерпката. На борда на Nissan оставаха будни само 50 човека. Алекс следеше как върви полета на двата кръстосвача, отпиваше джин и се топлеше с малката печка в краката си. Настроението тук беше делнично, хората свикваха с мисълта за войната. Все пак нямаше да участват директно във войната, поне за момента.
Следобеда напредваше, а Алекс и Палма изпитваха една нова програма за прототипа. Двамата правеха нови и нови чипове и програмите за тях, а прототипа ставаше все по- сложен, като изпълняваше все повече функции и задачи.
*
В началото на бордовата вечер Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на разходка из кораба, като по това време щяха да проверят някои от възлите на кораба. Имаше топла връзка със кръстосвача, но никой никъде не ходеше, освен по задачи. Алекс запали цигара, докато вървяха по коридорите и асансьорите на кораба. Тук се поддържаше температура +0' С, за разлика от добре отоплените общи и спални помещения. Успяха да проверят няколко от възлите на кораба, преди да достигнат до столовата. Тук се отбиха за да се стоплят и да хапнат нещо топло. Гореща супа им дойде съвсем на място, със по чаша джин и топла пица. Докато се чудеха дали да не повторят същия номер, пристигнаха и другите четирима. Осмината бяха свободни до полунощ, но трябваше и да дремнат поне един- два часа, преди нощното си дежурство.
2.
Вечерта по- късно Алекс беше подремнал и ставаше от койката, за да поработи преди полунощ. Той се разсъни на чешмата, взе си чаша кафе и запали цигара. Напоследък сънищата му не бяха добри. Той отчаяно се опитваше да разтълкува правилно сънищата си, но това не се получаваше. Те бяха като реалността на един друг човек, докато Алекс спеше. Кой беше този човек, защо сънуваше неговите неволи, Алекс така и не можа да разбере. Определено това беше някой, който беше загазил на чужда планета. Защо Алекс сънуваше откъси от неговите неволи, той не можеше да си обясни. Явно това беше някой от старите му приятели. Може би, ако успееше да си спомни поне неговите имена, Алекс щеше да започне издирване. Замислен и все още сънлив Алекс се дотътри до пулта и пусна архивите си на екрана. Искаше да провери, кой от неговите хора все още не беше издирен, по неговата молба към AFJ. Мрежата на AFJ покриваше цялата система Orixon. Мнозина от хората на Алекс вече бяха издирени и намерени тук в тази система, макар и пръснати по колонии и градове по чуждите планети. Алекс търсеше някого, който все още не беше намерен. Неговият човек сигурно беше именно сред хората в този списък. Алекс остана с мрачните си мисли, а вечерта напредваше все повече.
Късно вечерта Алекс и неговите хора се готвеха за нощно дежурство. Около двата кръстосвача нямаше почти никакви летящи обекти с няколко изключения. Именно със изключенията се занимаваха в тези часове дежурните. Една комета щеше да приближи кръстосвачите на около 3- 4 часа дистанция, след около 22 часа, преди да започне да се отдалечава. Това можеше да не е точно комета, а кораб. Ето защо дежурните се заеха да я наблюдават сериозно със всякакви налични средства. Към кометата беше изтреляна малка сонда за еднократна употреба, която щеше да предава информация за кометата, през цялата идваща нощ.
*
Беше следобеда на другия ден. Алекс пиеше кафе с цигара и следеше данните за кометата. Все още неможеше да се разбере дали е наистина комета или кораб. Обектът не издаваше никакви признаци, да е пилотиран по някакъв начин. Дежурните от кръстосвача умуваха, дали да изпратят хора към обекта, но неговата траектория и скорост не бяха добри за това. Ако се изпратеха там хора то завръщането им щеше да се забави със около 5- 6 дни. Това щеше да обърка плановете за пристигане край планетата Orixon 67, накъдето пътуваха. Взе се решение обектът да се изостави из контрол и да се ускорява скоростта на двата кръстосвача, вместо да губят време тук.
3.
По- късно в следобеда Алекс и Палма действаха по пултовете си, слушаха музика и хапваха бисквити с кафе. Ким и Аш разговаряха със дежурните на кръстосвачите, а Шао и Джейн изпитваха нова програма на прототипа. Шон и Никита проектираха един нов, специален чип за прототипа. Автоматът за чипове скоро щеше да го произведе физически. Останалите 12 дежурни бяха в добра форма и работеха по пултовете. Двама от тях помагаха във пилотирането на кръстосвача, оттук- от дежурната на кораба Nissan. Алекс отново умуваше за своите предишни животи, а си припомняше още нови и нови епизоди от тези животи, други, далечни места и хора, които беше виждал и познавал тогава. Той вече беше индентифицирал една планета, където беше живят в друг свой живот. Това беше планета от Съпротивата- Orixon 25. Все още той умуваше дали да посети тази планета, та дори да се срещне със себе си. Това щеше да е уникално преживяване. Обаче AFJ нямаше никакви задачи към въпросната планета, а Алекс се чудеше- защо всъщност да ходи там.
Следобедът напредваше. Алекс си взе чаша кафе, запали цигара и се зае да прегледа новините, особено тези от военната зона около Orixon 93. Там продължаваше да е сложно. Планетата се отбраняваше от нашествениците. Все още десетте земни града там, не бяха обект на нападение. Съпротивата беше основния враг на нашествениците. Войната се водеше в началото малко вяло, но вече имаше и сухопътни сили на нашествениците, а планетата бранеше градовете и селата си.
Към края на следобеда двата кръстосвача започнаха намаляване на скоростта, при доближаването им до междинна станция, а корабът Nissan беше изпратен до там, за търсене на информация за войните наоколо и за зареждане с провизии. Алекс запали цигара, докато следеше как върви приближаването на кораба към станцията. До Алекс неговите колеги търсеха контакт по радиото, за да проверят обстановката предварително. В зоната имаше над 300 обекта, като някои от тях бяха големи пътнически и товарни кораби.
*
В началото на бордовата вечер корабът Nissan изчакваше при входа на междинната станция, където беше натоварено в тези дни. Чакането на ред се усложняваше поради повреда в защитните системи на станцията. Дежурните на Nissan приеха новината спокойно, нямаха кой знае какво бързане в момента. Военни и полицейски хеликоптри обикаляха из зоната, за да предупреждават за затрудненията на станцията в тези часове.
Алекс запали цигара, изправен пред предния люк на дежурната. Пред тях реда си изчакваха пет кораба. Тук се внимаваше много, за да не стане катастрофа дори с ниска скорост, което можеше да е крайно опасно за станцията. От екипажа на кораба тук бяха будни 60 души. До смяната в полунощ оставаше много време.


(край на откъс № 55, следва продължение.2016.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Koan - Matariki

Синоптична прогноза