ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 65. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 65. 2016.

1.
Към средата на следобеда Nissan наближаваше една крайбрежна база на AFJ, край източните брегове на океана. До там имаше няколко часа път. В тези часове Алекс и Палма се черпеха с джин и тоник в каютата си, докато подреждаха и почистваха там. Като си пооправиха нещата в каютата, седнаха край масичката, а Алекс се зае със компютрите тук. Имаше много задачи, но първо искаше да попълни дневника на кораба, за изминалите дни. Палма пък се зае да приготви нещо за хапване. Скоро тук щяха да дойдат също Ким и Аш.
Когато по- късно похапваха на трапезата четиримата, те се разговориха за проблемите напоследък, особено тези свързани с войната при Orixon 93. Разполагаха със няколко часа преди да поемат извънредна смяна от 18 ч. до 24ч. Част от дежурните щяха да имат друга работа при пилотите на кораба.
*
Късно вечерта Nissan се намираше в базата на AFJ на брега на океана. Това беше високо плато над бреговете, а наблизо имаше два града. Тази вечер беше странна за Алекс. Той изпитваше неудобствата на така познатия му грип и се топлеше с кафе и чай. Времето тук беше бурно. Новините от войната бяха лоши. Нашествениците опитваха да излетят с единия си кораб неизвестно накъде, но кораба не можеше да се отлепи от земята. Това бяха огромни кораби, а вътре все още не беше влизал никой от тук. Бяха опитали със дрон, но той пък неможа да изпрати картина, заради изолацията на корпуса. Смяташе се, че това са хиляди нашественици…
Алекс запали цигара, загледан през люка. Нататък се виждаше океана и един фар наблизо, а от другата страна в базата течеше учение.
*
Беше следобеда на другия ден, а кораба все още се намираше в крайбрежната база на AFJ. Алекс и неговите седем човека се разхождаха из единия от градовете в района. Бяха оставили хеликоптера наблизо. Градът беше земен, а тук живееха 150,000 души земляни и 2,400 души от приятелски цивилизации. В града имаше завод за совалки, завод за електронни апарати, както също големи оранжерии и ферми за дивеч.
Към края на следобеда осмината се завърнаха в хеликоптера от състава на Nissan. Докато летяха над града към кораба си, те бяха доволни от разходката и се радваха на хубавото време.
2.
Беше вечер, когато Алекс седна зад пулта си в дежурната каюта и се зае да прегледа новините. Навън беше сурово време, под - 30 ' С, а се спускаше още по- голям студ. Започваше буря, заради която командир Йон отложи патрулирането на кораба през идващата нощ. Навън вече нямаше нито един човек от екипажа. До Nissan беше приземен и кораба Ford. За удобството на двата екипажа през идващите часове, беше спуснат тунел- топла връзка между двата кораба. Тунелът минаваше над двата кораба, на най- високото ниво.
Вечерта напредваше, а Алекс усещаше болезнен студ и болки по цялото тяло, неговия грип отново го тормозеше.
*
Кошмари събудиха рано- рано Алекс. Той беше спал само два часа, беше късна доба. Той засили отоплението на спалната каюта, взе си кафе от автомата и се стопли. Боляха го главата и очите. Взе си хапчета за това и запали цигара в кухненския блок. Стомаха му стържеше, но по- важно беше да разбере кой е загазил от своите и да се опита да му помогне. Палма също стана, а Ким и Аш се събудиха, но останаха по койките си. Корабът Nissan стоеше на площадката в крайбрежната база, а тук беше и кораба Ford. Двата кораба имаха по 250 души екипаж, а тази нощ между корабите имаше топла връзка. Все още на Nissan течаха срещи и разговори. Иначе будуваха 50 души- дежурни. Далечния зов за помощ, събудил Алекс, значеше много за него. Той беше разбрал, че някъде в Бъдещето имат нужда от него, за помощ…
Алекс запали още една цигара и включи компютъра си на далечно търсене. Смяташе да даде достъп до компютъра си на бедстващите от Бъдещето. Трябваше само да намери техния радио- канал. Това беше трудна задача, но Алекс беше упорит.
Нощта напредваше. Навън имаше страшен мраз и снежна буря, но в спалната каюта се беше стоплило вече. Алекс се топлеше с горещ чай и търсеше връзка със Бъдещето. Понякога беше успявал. Бедите там се случваха предимно заради страшно висока сложност на обстоятелствата и липса на добри машини.
Алекс си взе чаша горещо кафе и се замисли над последния проблем. Той не беше единствения човек, който знаеше, че Бъдещто е сурово нещо и често се молят там, за помощ от своето Минало. Ставаше дума, че ако човек има достатъчно време да реши някой проблем на Бъдещето, той там вече ще бъде решен…
3.
Алекс запали цигара и започна да си пише на лист хартия, за евентуалните проблеми на Бъдещето. Той знаеше предварително, че Там е сурово и сложно, със земляни разпиляни по колонии из чужди планети, че има проблеми със транспорта, машините, въздуха, храната и отоплението там. Евентуалните проблеми бяха много и Алекс успя да ги отбележе върху листа хартия. Не на последно място- недостигаха достатъчно опитни хора, майстори и проектанти, които да създават добри машини и други благини…
Алекс си обеща в тази късна доба- да създава благини и проекти за Бъдещето, спазвайки евентуалните им проблеми. Спираше го само ограниченото му време- той предимно дежуреше. За да решава проблеми, той трябваше да се раздвоява и да отнема от времето си за почивка и сън.
*
Нощта беше към половината си, когато Алекс отказа сутрешното дежурство на екипа си. Те не бяха във форма да поемат дежурството. Беше отказан и полет през идващия ден, заради суровото време. Със мечтата за сън, Алекс умуваше над белите листи хартия. Това не беше неговия първи опит да остави нещо след себе си, нещо за бъдещите поколения. Непосилната задача не го плашеше, а друго- суровото и сложно Бъдеще, което беше трудно предвидимо…
Когато по- късно Алекс остана сам в каютата, а другите тук спяха, той осъзна, колко е безпомощен човека в суровата действителност, особено ако разчита единствено на себе си…
4.
Алекс беше поспал няколко часа. В началото на следобеда, той се занимаваше по най- новите евентуални проблеми на Бъдещето. Смяташе да се опита да предвижда нещата, а до известна степен по някакъв странен начин той се досещаше какви са основните проблеми на бъдещите поколения земляни, сякаш някой му говореше и му диктуваше какво да пише по белите листи на плота пред себе си.… Хората от Бъдещето нямаха добър живот. Пръснати по чужди планети по земни колонии, земляните се сблъскваха с безкрайни трудности. Най- лошото беше, че зли сили ги използваха за опитни мишлета. Въпреки всичко това, беше напълно възможно, ако земляните вярват в Бога, то да оцеляват и да имат до известна степен добър живот…
Тежестта на огромната отговорност пред бъдещите поколения със земни корени, правеше Алекс още по- суров и по- замислен. Древните се оказваха по- добри във всяко едно нещо, по- добри майстори и стратези. Оказваше се например, че древните машини са много по- здрави и добре направени…

(край на откъс № 65, следва продължение. 2016. )