ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2015. Откъс № 53. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2015. Откъс № 53. роман от Valeri Kolev.

1.
Към края на следобеда на другия ден Nissan приближаваше друга база. Алекс си беше взел чаша горещо кафе, запали цигара и се замисли. Тази уж "изчезнала" цивилизация, всъщност се оказваха онези древни дракони, този път във човешка форма. Той беше бил един от тях, някога отдавна, в друг негов живот. А това, че сред тях са неговите родители от поне два негови живота, беше изключително ценно за него.
До базата оставаше още време, около един час, а Алекс и Палма умуваха по проекта за нов компютър. Помагаха им също Ким и Аш. Нови и нови чипове из схемата, нови и нови програми, правеха четиримата, а прототипа физически ставаше все по- сложен и за момента гол, без външна кутия. Когато някога завършеха проекта си, те щяха да му сложат и подходящ външен вид. Чиповете му се правеха тук, в съседната каюта, където се намираше автомата за нови чипове. Схемата ставаше все по- сложна, но не особено обемиста. Алекс и другарите му се гордееха с делото си. Това щеше да даде добра машина на извънземните, приятелски раси, но и печалби за земляните, когато стигнеше до серийно производство.
В началото на вечерта Nissan се приземи в поредната база по пътя си. Тя се намираше на 20 км. от град със 400,000 души население. Навън беше студено, но хубаво време и валеше тихо сняг. Тук корабът щеше да пренощува. Екипажът беше награден от командир Йон със пет свободни часа, а наградата- ходене до града спечелиха 40 души из между най- добрите тук.
Алекс и другите седем негови другари излязоха пред единия вход на кораба и се порадваха на снега и хубавата вечер. Наблизо беше отворен скара- бира пункт, където имаше стотина души. Скоро там щеше да е още по- оживено след идването на Nissan и Ford, общо 600 души. Алекс запали цигара и осмината тръгнаха към пункта. Тук щяха да видят тукашните хора, да пийнат и хапнат.
2.
Вечерта напредваше, а осмината бяха в доброто настроение на базата и близкия град, на хапване и пийване в приятна компания. Тук срещнаха и разговаряха със мнозина от базата и от града. Темите се въртяха около Новата Земна Година 7016- та, както и около бъдещето на тази планета, Orixon 44. Алекс се радваше на хубавата вечер, също като останалите хора тук. Някъде на няколко метра нататък той беше видял една от тукашните си жени. Бяха го изпратили за разплод тук, преди месеци. Мацката беше бременна, а той се ужаси от мисълта, че скоро ще има в този град общо 20 малки деца. Смяташе да мисли за тях и да ги посещава редовно, ако нямаше да бъде надалеко за дълго време, а това нямаше да се случва, поне за момента. Алекс отиде да поздрави младата дама, а тя много добре го знаеше, но нямаше какво да му каже от вълнение. Той извади от раницата си една малка кутийка, пазена за специални подаръци. Той тогава и каза всичко и й заръча- да събере двадесетте родилки и да не се разделят. Така бъдещите му бебешоци щяха да бъдат заедно. Мацката се просълзи, а Алекс беше на граница да се разнежи, но стисна зъби, въздържа се и покани мацката в кораба. Мислеше да изпрати подаръци на жените си и бъдещите свои бебешоци, които щяха да се родят тук в този град. До неговата каюта го придружи Аш, а мацката беше със тях. Алекс беше приятно изненадан, когато мацката му даде списъка на въпросните млади дами. Те вече се бяха събрали, обединени от общото именно със него самия. Няколкото часа в каютата му, заедно с мацката и Аш бяха незабравими. Той я изпрати до транспорта, а тя се прибираше към града с голяма раница с хитроумни подаръци за нея и останалите 19 млади дами и бъдещите негови бебешоци... Вече те имаха постоянна видео- връзка с него, точно както бяха пожелали той и те.
*
Беше вечерта на другия ден. Корабът Nissan патрулираше над континента. Алекс беше премръзнал докато оправяше повреда в един от възлите на компютърната мрежа на кораба. Сега се топлеше с чай и със допълнителната, малка печка в краката си, докато умуваше по проекта. Неговият грип го атакуваше по всякакъв начин. Този грип не беше заразен за другите хора в кораба. Беше го хванал на една чужда планета, някога одеве.
По- късно във вечерта, Алекс се изправи пред предния люк и се загледа навън. Летяха във режим "дерижабъл" на 8 км. височина. Навън беше снежен ад. Вилнееше буря със силен снеговалеж. Студът сковаваше дори кораба, а той имаше солиден корпус, който го изолираше добре от външни влияния.
3.
Вечерта напредваше, когато Nissan се спускаше към една база на AFJ. Поради лошото време командир Йон искаше да нощуват там, вместо да патрулират. Все още нямаше радио- контакт с тази база. Докато наближаваха базата спускайки се, Алекс запали цигара, отпи глътка джин и погледна как върви спускането. Всъщност в тази база така или иначе щяха да ги приемат, но все пак трябваше да имат и радиовръзка за да облекчат пилотите, при приземяването. Алекс опита да се свърже отново и този път успя. В базата щяха да ги очакват. Там вече беше пристигнал корабът Ford.
Късно вечерта Nissan кацна в базата, на една от почистените от снега площадки. Алекс се изправи до един люк и надникна навън. В базата беше тихо и се сипеше ситен сняг, натрупал вече на места по 5- 6 метра пелена. Бяха почистени само още две площадки за кораби и совалки, както и пътеките между сградите. Алекс разгледа базата с бинокъл. От височината на каютата, 20 метра, се виждаше града на около 20 км. нататък. Светлинките му вдъхваха оптимизъм, че тук някъде има и цивилизация. Дежурните се развълнуваха. Цивилизацията беше наблизо. По чуждите планети и по време на полет, рядко имаха своята цивилизация наблизо. Настъпващата нощ целия екипаж щеше да бъде в кораба, не се предвиждаше излизане навън през нощта. Затова пък имаше отворени видео- връзки, които мнозина щяха да използват за контакт със базата и града. Алекс въздъхна и отново се замисли за своите предишни животи. Той вече знаеше тайната на Земята. Това беше свят, където свирепи извънземни се забавляваха да гледат ужаси на живо. Ужаси се случваха непрекъснато на Земята. Перфектна програма на Господ, провалена по всякакъв начин от злите сили. Резултатът беше плачевен и всички го знаеха- така изглеждаше светът в тези години…
*
Наближаваше полунощ, а Алекс, Палма, Ким и Аш щяха да работят до късно в нощта, по проекта. Входовете на кораба бяха повдигнати на 15 м. височина, за да са недостъпни отвън. Нямаше никой да излиза навън, не се чакаха и гости. Чак на сутринта се предвиждаше малко товарна дейност. Щяха да се предадат в базата разни стоки от продукцията на кръстосвача, а да се заредят провизии, гориво и вода. Проектът на Алекс и другарите му напредваше. Прототипът вече можеше да изпълнява много задачи. Докато го проектираха и сглобяваха, често правеха и програми за него. Той щеше да бъде съвместим със корабните компютри. Алекс запали цигара, взе си чаша кафе и се замисли над новите проблеми докато преглеждаше новините от последното денонощие. Около Orixon 44 беше спокойно. Не се наблюдаваха нарушители, а в небето трафика беше нормален. Тук идваха ограничен брой външни кораби и те се приемаха от дистанция 500 км. Така нямаше да бъде допуснато да приближат вражески обекти.


(край на откъс № 53, следва продължение.2016.)