ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2016. Откъс № 61. роман от Valeri Kolev.
1.
Късно вечерта кораба Nissan се спускаше към планетата Orixon 67. Той правеше това във режим на "дерижабъл", почти без тяга и разходи на гориво и енергия. След навлизане във атмосферата, корабът щеше да остане на голяма височина и да патрулира над континента, където се намираха базите и градовете на земляните. От екипажа будуваха 40 души, а останалите спяха, почиваха или събираха сили за следващите дни.
Алекс си почиваше зад пулта в дежурната каюта, заедно със Палма, Ким и Аш. Той си взе от автомата чаша кафе и спря, за да обмисли нещата си за идващата нощ. Напоследък беше спал малко. Искаше да се наспи, но избягваше да спи по време на спускане, свикнал да следи полета по всяко време. До достигане на атмосферата на тази планета оставаше малко време, а сетне спускането щеше да бъде съвсем бавно, докато на 15 км. височина Nissan щеше да се стабилизира за хоризонтален, патрулен полет. В дежурната каюта бяха също Шао, Джейн, Шон и Никита. Тази вечер тук беше тихо и всеки си гледаше работата безмълвно.
По- късно вечерта Алекс се зае със обмисляне на специални планове за евакуация на базите и градовете на земляните, намиращи се на планетата Orixon 93. Това бяха резервни планове, ако войната излезеше от контрол.
*
Наближаваше началото на вечерта, а Nissan във вид на "дерижабъл" летеше бавно на изток, на височина 12 км. над континента, където имаше земни градове и бази. Алекс беше добре вече от 15 часа, дори се беше наспал добре. Той пушеше цигара с кафе и умуваше. Войната при Orixon 93 само тлееше, само заради сериозен мраз от -30'С. Отбранителните сили на планетата използваха доста добре това затишие. За добър късмет трите кораба на врага, нямаха нови подкрепления идващи от космоса.
2.
Алекс се беше изправил пред предния люк и оперативния екран до него, за да обмисли нещо. До него стоеше и Палма и хрупаше вафли. Аш и Ким наблюдаваха как върви полета. Въздушни течения откланяха кораба до известна степен на юг. От екипажа будуваха 40 души в тези часове. Шао и Джейн държаха под контрол комуникациите на кораба и разговаряха с по- близките обекти на AFJ, както и със земните градове.
В началото на вечерта Nissan наближаваше земен град и база на AFJ, на 30 км. от него. Командир Йон смяташе да посетят тази база, за да заредят кораба. Там щяха и да пренощуват. Докато наближаваха мястото, корабът се спускаше плавно надолу. Алекс в тези часове обмисляше нещо, докато си драскаше по лист хартия. В дежурната каюта беше топло и уютно.
С напредването на вечерта Nissan се приземи в базата на AFJ, която беше наблизо. Тук валеше сняг и беше натрупал вече дебела пелена. Корабът се намести направо върху снега на площадката, като навътре в пелената потънаха само пилоните му. Снегът беше натрупал четири метра дебелина, но пилоните бяха достатъчно дълги, а входовете на кораба бяха още със десет метра по- високи. Беше предвидено кацане върху сняг, още в проектите на такива кораби.
*
Започваше вечерта на другия ден. Корабът Nissan все още се намираше във същата база на AFJ. На 30 км. нататък имаше земен град със 600,000 души население. Екипажът беше успял добре да си почине и със нови сили се готвеше за действия нататък. До града бяха допуснати 50 човека, като награда от командир Йон за тяхната добра служба. Алекс си беше взел чаша кафе, пушеше цигара и преглеждаше новините от последните дни и часове. От Orixon 93 нямаше почти нищо ново. Мраз беше сковал бойните полета. Трите кораба на нашествениците ги бяха приютили от мраза. Те отбраняваха свирепо корабите си, но ставаше ясно, че няма да успеят по- нататък. Цялата планета наблюдаваше войната строго.
Алекс беше тъжен в тази вечер. Спомените му от страта, родна планета Земята все още оживяваха в ума му, заедно със случки и картини за места, за приятели и приятелки там и тогава. Завръщане на Земята беше блян почти на всекиго тук. За съжаление пътят до там щеше да отнеме цяла година, а имаше много задачи за свършване тук, в тази звездна система- Orixon. Алекс въздъхна тежко, изправен пред предния люк и оперативния екран до него. Навън базата подготвяше товарен кораб със товари за кръстосвача New York. Обстановката тук беше снежна, но животът в града бавно се събуждаше, след сковаването от снега. В очакване на по- топли дни, земляните по този континент на Orixon 67, се стягаха за възстановяването на работния процес, прекъснат заради тежко време.
3.
Вечерта напредваше, а Алекс взе още една чаша кафе от автомата и запали цигара. В дежурната каюта беше топло и уютно. Дежурните подготвяха патрулен полет, който щеше да започне скоро или до края на нощта. Екипът на Алекс си беше разпределил задачите, а самия Алекс отново умуваше по темата за проекта на нов вид компютър. Прототипът вече можеше да управлява космически кораб. Освен това търсеше решение на редица проблеми. По въпроса за изхранването, прототипът беше изобретил нов вид храна с добри показатели използвайки стандартни материали, като брашно, сол, захар и подправки. Брашното се добиваше в оранжериите на Nissan, а също и на кръстосвача. Брашното се получаваше от дръвчета с огромни като плодове зърна- жито, пшеница и други зърнени култури. В тези часове Алекс направи още един чип и още една основна програма за прототипа. Доволен от свършеното, Алекс се изправи за да се разтъпче. Все още нямаше информация, кога кораба щеше да отлети на патрулен полет. По това време на борда се прибраха всички екипи, излизали навън. Командир Йон си провери хората, дали са на борда, но все още не даде заповед за отлитане.
По- късно вечерта Алекс и Палма излязоха на терасата към каютата, за да подишат свеж въздух и да видят какво е навън. Беше около - 10' С със снеговалеж. Тук те изпушиха по цигара, преди да се приберат на топло. В очакване на нов полет екипажа се готвеше за работа. Корабът беше в готовност за отлитане.
*
Късно вечерта Nissan отлетя от бзата, а докато се издигаше в режим на "дерижабъл", дежурните се запознаваха с плана на патрулния полет. Алекс гледаше местността под кораба, докато плавно се издигаха. Това беше невероятна снежна приказка. Скоро достигнаха и до града и преминаха над него на 3 км. височина. Градът беше невероятен. Земни архитекти бяха дали всичко от себе си за архитектурата и инфраструктурата на този град. Докато се радваше на гледката към града и доброто си настроение, Алекс се черпеше с плодов нектар и умуваше нещо.
По- късно корабът Nissan достигна 10 км. височина и тук щеше да се задържи по време на патрулирането бавно над континента.
(край на откъс № 61, следва продължение.2016.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар