ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2016. Откъс № 58. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2016. Откъс № 58. роман от Valeri Kolev.

1.
Течеше вечерта на другия ден. Корабът Nissan приближаваше поредната база по пътя си. Това беше една база на Съпротивата. Командир Йон искаше да се приземят там, за да обсъдят със Съпротивата, бъдещите си действия по време на войната. Тази вечер Алекс беше в много тежко състояние, по някакви неизвестни причини. Това дори не беше неговия грип, който го мъчеше обикновено, а неизвестна нова болест, която се усещаше със силни болки по цялото тяло и свистене в главата. Докато шаманът Джи се опитваше да облекчи болките му, Алекс дори неможеше да мисли…
По- късно вечерта Алекс беше в койката си, а Палма се въртеше наоколо и се тюхкаше, заради дошлата неприятност. Шаманът Джи беше дал билки и лекове, които щяха да помогнат на Алекс. Въпреки това, той нямаше сили да стои изправен на краката си. Щом полежа около два часа, Алекс се надигна и седна в койката за да изпуши цигара, а Палма му донесе кафе. Той не беше много сигурен дали лековете на шамана Джи ще му помогнат, но спазваше неговите съвети и указания. Палма беше разтревожена, а лицето и помръкваше от притесненията.
-Не се тревожи, Палма.- каза й Алекс.- Ще ми мине болката, ще се оправя. Джи рядко обърква със билките и лековете си. Това е само временно. Сигурно е заради моя грип- някакакво усложнение…
Палма кимна само и се загледа все още унила през люка. Тъкмо пристигаха Ким и Аш. Това беше каютата на четиримата и те често си почиваха заедно. Екип бяха заедно и със Шао, Джейн, Шон и Никита. Осмината пък почти винаги работеха по едно и също време. Алекс изпуши цигарата с кафето и се изправи трудно и сякаш много натежал. Той отиде до люка и се загледа навън. Не биваше да е болен, камо ли по време на война. Той се надяваше шамана Джи със неговите билки и лекове да помогне все пак.
Вечерта напредваше. Алекс правеше нещо по часовника си, а болките му бавно намаляваха и положението се нормализираше. Алекс си мислеше дали не го боли заради загиващите във новата война. Това беше една негова теория. Смяташе, че хората са свързани помежду си със невидими нишки и когато други се мъчат и "берат душа", това се отразява зле на хората със свръхчувствителност като него.
2.
Късно вечерта Nissan се приземи в една база на Съпротивата. Разсъдъкът на Алекс бавно се възвръщаше. Той взе поредната таблетка според указанията на шамана Джи и вече по- спокоен се опита да повърви насам- натам. Все още трудно стоеше изправен на краката си. Шаманът го беше предупредил, че атаката на болеста е много силна и може да се наложи да остане известно време на легло. Алекс не беше съгласен със подобно нещо. В същото време се обаждаха и стари контузии и рани, особено при краката. Алекс запали цигара изправен до люка на почивната каюта на четиримата и се загледа с празен поглед навън, а това беше база на Съпротивата.
В тези часове дежурните от кораба и от базата разговаряха по видеовръзка, по въпросите за новата война при Orixon 93. На борда будуваха 50 души. Корабът щеше да нощува тук в тази база, а в идните часове трябваше да бъде зареден до горе със провизии, боеприпаси, гориво и вода, за да ги превози до кръстосвача, от който пък щяха да се зареждат по- късно бързащите кораби, идващи от войната, за да заредят.
Алекс се разхождаше бавничко по коридорите на кораба и пушеше цигара. Той все още не осъзнаваше, че в такова състояние може и да умре. Оптимист както винаги, Алекс мислеше за болестта, като за нещо временно, но такива мащабни болки и то навсякъде, лесно можеха да го убият… Той си казваше, че ще се оправи, че болките ще спрат. Вече имаше реален ефект от лечението, което шамана Джи му приложи. Древни лечителски методи и добри билки и лекове, подобриха състоянието на Алекс. Медицинският анализатор не можеше да идентифицира болестта му. Регистрираха я в компютрите под служебно име и тепърва започваха работа около това.
Алекс ставаше все по- добре, откакто преди забеляза здравните си аномалии. Той не бързаше да се зарадва- болестта можеше да го атакува отново. Той смяташе, че това е някакъв извънземен вирус. Загадка беше защо тези болести атакуваха само него от целия екипаж. Е, разбира се и екипажът боледуваше, но от други неща.
3.
Беше вечерта на другия ден. Nissan все още стоеше в базата на Съпротивата, една от техните 25 бази по тази планета. Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из базата. Времето беше хубаво и малко хладно. Те търсеха тукашно кафене, да поседнат и поговорят с тукашните хора. Алекс запали цигара, а зад тях се движеха Шао, Джейн, Шон и Никита. Осмината обикновено биваха екип. Този път искаха просто да се разходят, да подишат въздух и да побъбрят с местните.
По- късно намериха и кафене в базата. Влязоха там, а вътре имаше около 80 души, повечето цивилни от приятелски видове. Настаниха се, поръчаха си по халба бира със месо за мезе и се разговориха с тукашните. Разговорите се въртяха около войната, избухнала на Orixon 93. Тук имаше хора, които бяха чували повече по темата. Осмината се черпеха със хубава, тукашна бира, а месото за мезе беше вкусно. Бяха намислили да се отпуснат тази вечер. Нямаше да има нощен полет, а екипажа имаше шест свободни часа, чак до полунощ. Докато разговаряха с хората наоколо из кафенето, Алекс слушаше внимателно. Той запали цигара и се замисли върху чутото тук, за новата война на Orixon 93.
Врагът, освен със голямата си пъргавина, разполагаше и със силна пехота, което хвърляше мирното население в ужас. Местните се страхуваха дали войната ще стигне и до тази планета. Това беше много близка планета до Orixon 93. Можеше да се долети само за четири дни със достатъчно бърз кораб.
В кафенето бяха пристигнали още хора и от базата и от близките градове. Тук имаше и оркестър, който свиреше на живо. Осмината се чувстваха идеално. Имаха времето чак до полунощ, когато трябваше да мислят за добрия си сън, преди на сутринта да поемат първата смяна във шест часа.
С напредването на вечерта Алекс се зае със часовника си. Имаше работа по архивите си, както и разговори с други хора по телефона. Той използва точно тези часове, за да приведе нещата си в ред и да говори по телефона. Навън беше завалял сняг, но беше тихо и спокойно. Алекс погледна през стъклото до себе си. В далечината се виждаха светлинките на Nissan. Снегът бързо трупаше пелена. Това не беше особен проблем, а настроението с нищо не показваше, че наблизо започва война…



(край на откъс № 58, следва продължение.2016.)