ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2016. Откъс № 56. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2016. Откъс № 56. роман от Valeri Kolev.

1.
Бордовата вечер напредваше, а Nissan все още изчакваше реда си на входа на междинната станция. Алекс пушеше цигара, изправен пред предния люк на дежурната каюта и наблюдаваше наоколо с бинокъла си. Повредата в защитните системи на станцията все още не беше отстранена и трябваше да се чака. Алекс оглеждаше обектите наоколо и това, което се виждаше оттук към станцията. Ким и Аш в това време говереха по радиото с дежурните от станцията.
До Алекс се беше изправил Шао.
-Имаме ли надежда да влезем във станцията скоро?- каза той.
-Казаха, че в близките един- два часа ще пуснат чакащите.- каза Алекс.
-Няма ли да бъде по- добре да се връщаме на кръстосвача?- попита Шао.
-Кой знае…- каза Алекс.- Имаме все още много време, ще успеем.
-Време имаме!- каза Шон.- Няма за какво да се бърза.
Палма отпи глътка пепси от бутилката и каза:
-Можем да започваме да разпитваме за войната, по радиото!
-Да.- каза Джейн.- От станцията ще ни дадат информация за приемните честоти на корабите тук.
-Да започваме!- каза Шао.- Свържете ни със станцията!...
*
Късно вечерта в станцията беше допуснат първия от петте чакащи за влизане кораби. Според Шао техният кораб щеше да е на док във станцията около полунощ. Това освежи дежурните. Алекс си беше сварил цял чайник със билков чай и със предчувствие за приятни часове до полунощ, запали цигара сипа си чай и седна зад пулта, за да поработи по прототипа на компютър и по неговите схеми и програми. Палма си пусна музика и се зае да му помага.
2.
Беше към края на бордовия следобед, когато Алекс и неговите хора седяха в дежурната и преглеждаха новините и резултатите от разунаването, по въпроса за войната при Orixon 93. Корабът Nissan се намираше на док във междинната станция. Навън из станцията бяха излезли четири екипа за да търсят информация. Други два екипа зареждаха кораба със провизии. Тук се продаваше дори добро, ядрено гориво със каквото се заредиха в тези часове, въпреки запасите на борда на кораба.
Алекс и неговите хора се бяха замислили по въпроса за войната в която косвено се забъркваха вече. Алекс запали една цигара и погледна през люка до себе си, а оттук се виждаше голяма част от станцията. Различни мисли се въртяха из главата му в тези часове. Той подготвяше стратегията на кръстосвача за предстоящата мисия около планетата Orixon 67. Кръстосвачът щеше да бъде ползван във войната като междинна станция, база и болница, ако войната се усложнеше. На двата негови кораба Nissan и Ford им предстоеше да извършват спасителни мисии там, в случай на необходимост.
*
Бордовата вечер започваше. Всички се бяха прибрали в кораба и скоро след това предстоеше да си отиват от станцията. Командир Йон все още нещо мислеше и не даваше сигнал за отпътуване. Скоро и това се случи. Корабът напусна дока и се насочи към изхода на станцията. Алекс си беше приготвил пълен чайник с билков чай, за да се стопля. Той си напълни чаша чай и запали цигара. Наоколо все още имаше много обекти и трябваше да се внимава за вражески настроени сред тях.
По- късно вечерта корабът напусна станцията и се насочи към мястото за среща и скачване със кръстосвача New York. Алекс отново се занимаваше с проекта за нов компютър и неговия прототип. В близките часове той измисли нов чип за него, начерта неговата схема и скоро чипа физически беше готов, произведен от автомата за чипове. Схемата добре прие новия чип и неговата програма, а като цяло прототипа вече имаше още една допълнителна функция, която изпълняваше добре. Алекс остана доволен от направеното, запали цигара и се зае да умува по компютъра, по- нататък. Имаше много идеи за прилагане, а сега беше удобен момент да направи това. Проектът за нов компютър за серийно производство вървеше нормално. Алекс и неговите хора работеха усърдно и по този въпрос, освен, че даваха дежурства. Времето им беше така разпределено, че оставаше време за всичко. Даваха им най- лесните задачи и дежурства. Прототипът вече ставаше сериозна машина със най- различни възможности. На големина той беше с размерите на книга за четене, но това беше само началото.
*
3.
Вечерта напредваше, когато Алекс си даде почивка и се замисли отново за предишни свои животи. Той си взе от автомата чаша кафе, запали цигара и докато драскаше по белия лист хартия пред себе си, си спомняше далечни светове… Той не беше кой- знае колко по- различен от останалите земни хора. Просто беше до известна степен маратонец със своите повече от 600 предишни животи. Той добре знаеше, че е един от най- старите и древни духове във света, започнал своето съществуване от формата на малък, дъждовен жабок, преминал в динозавърското общество като един от първите динозаври, а сетне многократно земен човек или различни други животни и същества. Това, че Алекс си спомняше неща от другите си животи, които просто беше забравил, го правеше уникално същество, приело сега формата на мъж от Земята. Алекс имаше спомени за залези със много по- голямо слънце, което през хилядолетията беше губило от енергията си и обема си, та чак до последните времена, когато то беше значително по- малко. Спомени за стотици млади жени в неговите животи, спомени за стотици приятели, дори със техните физиономии, това беше голямо постижение за малък, човешки мозък. На практика Алекс помнеше уникален брой физиономии и знаеше какво може да се очаква от тях, разпознаваше враговете от приятелите си, разпознаваше своите жени от чуждите…
По някое време Палма го измъкна от мислите му.
-Алекс, наблюдавай отбелязаните обекти, все още са наблизо до нас!- каза тя.- Аз ще ида да се изкъпя.
-Добре.- каза Алекс.
Докато наблюдаваше зоната около кораба със няколко обекта из нея, Алекс забеляза на радара и двата кръстосвача. Само след половин час щяха да бъдат до тях. Опитаха радиовръзка със тях, но все още връзка нямаше.



(край на откъс № 56, следва продължение.2016.)