ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2016. Откъс № 57. роман от Valeri Kolev.
1.
Една седмица по- късно двата кръстосвача доближаваха планетата Orixon 67. Някъде тук щяха да се установят двата кръстосвача, за да помагат на участващите свои сили във войната. Щяха да имат функциите на междинни станции. Междувременно корабът Nissan беше изпратен долу на планетата, да събира информация и да провери каква е обстановката там.
Алекс пиеше кафе и наблюдаваше оперативния екран пред себе си. Тук имаше всякаква информация за обектите наоколо. Присъствието на AFJ и Съпротивата тук беше осезаемо. Ким и Аш тъкмо разговаряха с някои от тези кораби, намиращи се около планетата. Тук беше спокойно, а се намираше и информация за войната при Orixon 93. Алекс запали цигара и погледна към колегите си наоколо. Координацията тук и воденето на кораба беше сложно. Небето гъмжеше от по- малки и по- големи кораби, които изпълняваха задачите си. Корабът Nissan за сега щеше да лети на 15 км. височина, без да се приземява. По радиото се събираше информация за нашествието при Orixon 93, както и за хода на войната. Много от корабите тук щяха да отиват на война там. Все още се обучаваха силите на AFJ от планетата Orixon 67, за предстоящата война.
В началото на вечерта Nissan премина към режим "дерижабъл" и намали скоростта си до 300 км/ч. Двата кръстосвача се бяха разположили от двете страни на планетата, от страната в посока към Orixon 93. Бяха отворени допълнителни площадки за скачване към тях, допълнителни трюмове се пълнеха с провизии, вода и гориво. Вместо да се приземяват долу, корабите на AFJ и на Съпротивата щяха да зареждат направо от кръстосвачите. Докато се решаваше финансовата страна на въпроса, командир Йон и адмирал Пайк замисляха стратегия за освобождаване на Orixon 93 от нашествениците. Вече имаха първа картина, показваща самите нашественици- грозни, уродливи създания от дълбините на Галактиката, които обаче бяха изключително пъргави, диви животни със хуманоиден вид, до известна степен. Разполагаха със груба огнева техника и някакви древни машини и електроника…
2.
Алекс си взе чаша кафе и се замисли по стратегията, която се готвеше за тази война. Нашествениците направо извираха от някъде. Планетата Orixon 93, всъщност със нищо не беше забележителна. Но тук имаше десет земни града- колонии, както и десет военни бази на AFJ. Войната все още не беше достигнала границите на земната зона. Алекс се беше изправил пред предния люк и наблюдаваше светлинките на преминаващите наоколо кораби. Това приличаше на хаос, но всъщност всички просто изпълняваха задачи. Корабът Nissan излъчваше опознавателни светлини, също като околните, за по- добра видимост и предпазване от злополуки. На борда будуваха 50 души. Мнозина бяха заети със комуникациите. Времето беше около нула градуса и тихо.
По- късно вечерта Алекс запали цигара, замислен над проблемите. Корабът се отправяше към районите със по- слабо движение.
*
Във началото на вечерта на другия ден Nissan все още беше в атмосферата на Orixon 67. Корабът плуваше бавно напред в режим: "дерижабъл". На борда му будуваха 50 души. Алекс беше запалил цигара и се черпеше със плодов нектар от плодове набрани в тукашната, бордова оранжерия. Той преглеждаше получената в последните дни и часове информация и я подреждаше за да я добави към дневника на кораба. Междувременно през кръстосвача New York бяха преминали за дозареждане седем кораба на AFJ, които заминаваха на война. От Orixon 67 се готвеха за войната още 18 кораба на AFJ, както и 5 кораба от Съпротивата. Други пет товарни кораба качваха от планетата към двата кръстосвача гориво, вода и провизии за зареждането на следващи кораби и такива, които щяха да се приберат от войната със намалели запаси. Алекс беше във странно настроение в този ден. Макар и да не участваха директно във войната, то им предстоеше да изпълняват специални спасителни мисии в зоната. По време на такава война със сигурност щеше да се наложи да има и спасителни мисии.
Бордовата вечер напредваше. Алекс беше застанал пред предния люк на дежурната и гледаше надолу към планетата. На тази планета Съпротивата имаше 25 бази, а AFJ имаше 10 бази и пет града. Друга подходяща планета нямаше за отправна точка във новата война. Оттук щяха да тръгват корабите към войната край Orixon 93, а също тук щяха да се завръщат след мисиите си и при намаляване на запасите им от гориво, боеприпаси и провизии. Алекс се беше замислил за тази нова война. Доколкото беше запознат с данните за планетата Orixon 93, това беше хубаво място, но преди да се появят нашественици. Алекс остави мислите си в контрола на емоциите и настроенията, усещайки биоритмите наоколо, та дори тези, идващи от войната.
3.
Късно вечерта Nissan се носеше със слаб ход по течението на ветровете, на височина 10 км. Имаха намерение тази вечер да се приземят в една от базите на AFJ, където и да нощуват. Дежурните се черпеха с джин и тоник, докато екипи подготвяха кораба за приземяване в режим на "дерижабъл". Това приземяване беше малко по- различно, заради влиянието от вятъра. Пилотите не се притесниха особено. Бяха приземявали кораба по този начин, стотици пъти.
Алекс запали цигара, взе си чаша кафе и изправен пред люка си мислеше за бъдещето. Безспорно близкото бъдеще щеше да бъде напечено, а за по- далечно бъдеще беше още рано да се мисли. Алекс преглътна горчивия хап на истината и до известна степен помръкна. Очакваше ги война и то нова… Настроенията, които Алекс улавяше бяха различни. Някои още незнаеха за новата война при Orixon 93, други смятаха да участват в това и добре да си пострелят с модерни оръжия и старите калашници. Имаше цели общности, които пък въобще не се занимаваха с въпросите на войната, смятайки, че са далеко от нея. Голямата част от хората бяха просто изплашени и търсеха закрила, стабилност и сигурност.
Алекс беше оптимист. Той се надяваше войната да не продължи дълго време и да приключи добре за AFJ и Съпротивата. Надяваше се също, Nissan да няма контакти с врага, т.е. преки военни действия и стрелби. Това за момента беше възможно, но зависеше от хода на войната и решенията на Командването, както и на адмирал Пайк. Алекс се замисли отново. Той знаеше, че животът е театър, че световете съществуват за да има какви ужаси на живо да наблюдават злите сили за развлечение. Той знаеше, че световете са лабиринт, в който е лесно и просто, да се загубиш или да намериш белята. Със всичкия си опит от предишните си повече от 600 живота, Алекс искаше да намери правилния път за себе си и близките си. Всичко останало водеше към гибел…
Лошото беше много по- широкомащабно- ако човешката цивилизация загубеше правилния си път, щеше да последва жестока гибел за цялата цивилизация и щеше да бъде мъчително и продължително, и много да боли, но всички без изключения…
(край на откъс № 57, следва продължение.2016.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар