ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 67. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 67. 2016.

1.
Във вечерта на следващия ден Nissan патрулираше над континента, във вид на дирижабъл, със около 100 км/ч. и на височина 8 км. Алекс се намираше в тежко здравословно състояние. Той се беше принудил да остане на легло за няколко часа, а шамана Джи, след като го посети му даде лекове и указания за приемането им. Шаманът подейства успокояващо на Алекс, но имаше нещо, което Джи премълча- с толкова много болки и то силни, Алекс можеше да почине всеки момент… Алекс не подозираше подобен вариант. За него това бяха атаки от грипа, стари рани и болежки.
Алекс стана от койката и седна до масичката, за да запали цигара и да си вземе чаша кафе. Силите му се изчерпваха, а нямаше ниакъв апетит, та да се подсили. Палма беше до него и му даваше кураж. Тя не се издаваше, но истински страдаше за него, заради коварната болест, която го тормозеше.
По- късно вечерта Алекс се поразтъпка из коридорите на кораба, все още в лошо здраве. Не му се вярваше, че цял ден болките му не отминават. Той се спря до един от люковете в коридора и се загледа навън, с тъга в очите и замъглено съзнание. Запали цигара, а навън се виждаха светлинки в далечината, явно поредния град по пътя на кораба. Той се опитваше да си спомни нещо хубаво и добро, каквото и да е то, но само за да му олекне поне малко, но нищо нито хубаво нито добро си спомняше…
*
По обедно време на следващия ден Алекс все още беше в лошо здраве. Най- силно го тормозеше свистенето в главата му. Това беше някакво облъчване със радио- честота, директно в мозъка и не минаваше през ушите. Свистенето му пречеше да мисли. Той запали цигара, седнал зад пулта си и сериозно се замисли по въроса за облъчването. Проверките не можаха да разкрият на какво се дължи облъчването.
*
Към края на следобеда Nissan пристигна в една от базите на AFJ, по брега на океана, а на 40 км. нататък имаше град със 150,000 души жители от земен произход. Алекс беше в по- добро състояние, седнал зад пулта той умуваше по проблемите.
2.
В началото на вечерта Алекс се топлеше с чай и се радваше на временното облекчение. Той запали цигара и повика новините, за да ги прегледа. До него седеше Палма и хрупаше бисквити с кафе, а по- нататък Ким и Аш приготвяха топли пици за дежурните. Навън беше пролетно време, но след залеза на слънцето се спусна хлад. До града бяха отишли с двата хеликоптера на кораба, общо 40 човека от екипажа, а на борда будуваха още 60 човека в тези часове. Из базата навън течеше обикновена вечер, а екипи подготвяха товарен кораб за изкачване до кръстосвача Himalai. Алекс погледна в ляво през люка. В далечината се виждаха светлинките на града. За момент Алекс се замечта. Малцина колеги от AFJ избираха заседналия начин на живот в някоя база или земен град. Повечето колеги оставаха по корабите до края на живота си.
Очертаваше се спокойна вечер, а дали ще имат нощен полет, все още никой не знаеше. Може би Nissan щеше да нощува тук в базата. Алекс извика Палма за да отидат заедно на разходка. Те преминаха през няколко коридора и асансьора и слязоха с един от входните асансьори навън. До кораба двайсетина души от кораба и още толкова от базата си бяха запалили огън и печаха месо от дивеч. Някой беше донесъл туба със червено вино и лимонада. Двамата приближиха огъня и си взеха по пържола и чаша с вино. Тук беше весело, а обстановката- задушевна. Присъстваха както мъже, така и жени. Разговорите се въртяха около новините и проблемите на земляните и на AFJ. Месото беше вкусно припечено, а виното- идеално, от бордовата оранжерия на кръстосвача New York.
Алекс се замисли за милионите земляни, живеещи по чужди планети в градове- колонии. Той се замисли отново и за бъдещите поколения и решението си да умува за тяхното бъдеще. Тежестта на живота по чужди планети беше огромна. Огромни разстояния разделяха човека от негови приятели и роднини. Често разходите за въздух, вода, отопление и храна, бяха много по- големи от възможностите. Хората затъваха в дългове, а само AFJ можеше все още да ги спасява от фалит и гибел. Разбира се имаше някои пробивни хора, които пък забогатяваха на чужда планета, но те бяха малко и сред тях обикновено имаше измамници и криминални елементи. Защитата на земляните от разорение, фалит и гибел, беше сред основните директиви на AFJ.
3.
Във началото на вечерта Nissan все още се намираше в същата база на AFJ. Алекс се топлеше със горещ, билков чай и се радваше на часовете, когато почти нищо не го болеше. Той беше зает със обмислянето на някои планове. До него седеше Палма и хрупаше бисквитки с кафе, а Ким също. Аш беше зает да прослушва новините от радиото. Алекс запали цигара и погледна навън. Там се сипеше ситен дъждец, не беше много студено. Пред единия вход на кораба отново печаха месо на огъня и се черпеха с вино и лимонада, а там имаше около стотина души. Алекс за момент се зарадва на гледката, но си спомни за войната при Orixon 93 и отново се замисли. Тази вечер той отново размишляваше за Бъдещето и потомците на днешните земляни. Смяташе да продължава да мисли за тях и да им пише инструкции и съвети.
И тази вечер Алекс и екипа му ( осем души с него), излязоха пред кораба да хапнат печено месо край огъня. Тук беше весело и шумно. Присъстващите раговаряха по последните проблеми на земляните, както и за основните си грижи, а сред тях някои все още нерешени въпроси. Екипът на Алекс разговаряха с останалите хора, за да научат подробности за Orixon 67 и живота на земляните тук. Печеното месо беше вкусно и крехко, от прясно уловен дивеч край базата, а виното беше хубаво, от оранжерията на кръстосвача New York, където имаше и малко, но богато лозе.
Вечерта напредваше, когато Алекс и екипа му се прибраха в кораба. Все още нямаше информация, дали тази нощ кораба ще има полет. Още с влизането в каютата, Алекс седна зад пулта за да провери последните новини. Докато той преглеждаше материалите, Палма и Ким отвориха бутилка вино с лимонада и извадиха месото, взето от скарата навън. Почерпката продължаваше тук в дежурната каюта. Алекс пийна вино и запали цигара. Беше му хрумнало да направи специален компютър за далечното и не чак толкова далечно Бъдеще и тогавашните поколения, с произход от земната цивилизация. Идеята му все още не беше кристализирала, но той вече я нахвърляше върху лист хартия.


(край на откъс № 67, следва продължение.2016.)