ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. © 2016. Откъс № 54. роман от Valeri Kolev.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
© 2016. Откъс № 54. роман от Valeri Kolev.

1.
Беше следобеда на другия ден. Корабът Nissan се готвеше за полет, въпреки лошото време навън. Алекс преглеждаше новините от последното денонощие и хрупаше бисквити с кафе. На борда будуваха 60 души. Докато подготвяха полета, дежурните следяха времето, чрез сателити. Лошото време нямаше да свърши скоро.
Когато по- късно корабът излетя, Алекс и Аш се разговориха за проблемите около проекта за нов компютър. Прототипът вече изпълняваше десетки задачи успешно, а това беше само началото на проектирането му. Алекс запали цигара, докато правеше поредната програма. Ким по това време се върна от съседната каюта със десетина нови чипа, които бяха измислили за проекта. Там беше автоматът за правене на чипове, по тяхната схема.
Следобедът напредваше, когато Nissan премина към функцията си- "дерижабъл" на 6 км. височина, за да пести енергия и гориво, а също така намали скоростта си до 300 км/ч. Намираха се над океанските брегове на населения континент- № 1, откъм южната му страна. Времето беше студено и със силни бури, които тласкаха кораба навътре над океана. Алекс пушеше цигара и отпиваше джин от малката, джобна бутилка от един литър. Във дежурната каюта беше топло и уютно, а до краката му топлеше допълнителна печка. Грипът продължаваше да го атакува, а той се топлеше по всякакъв начин, използваше билки и лекове от запасите на шамана Джи.
*
В началото на вечерта приближиха една закътана база от своите, където имаше установки за далекообхватни ракети, със каквито се пазеше планетата от нашественици. Нарушители от космоса щяха да бъдат поразени на не по- малко от 400 км. от атмосферата на планетата. До базата нямаше населени места. В базата живееха и дежуреха 500 души. Алекс имаше пълен чайник с горещ чай, за да се топли. Той запали цигара и погледна през люка до себе си.
2.
Беше началото на вечерта на другия ден. Корабът беше пристигнал от няколко часа в базата край голям град на земляните. Екипажът получи пет свободни часа от командир Йон, а до града бяха пуснати 50 души, измежду най- добрите за момента, като награда за тях от командира. Алекс, Палма, Ким и Аш бяха излезли из базата, а наблизо имаше скара- бира пункт, където се бяха събрали стотина души. Четиримата отидоха там, да похапнат и поговорят с тукашните хора, а сред тях имаше и военни и цивилни от града.
По- късно вечерта четиримата срещнаха Шао, Джейн, Шон и Никита, които се прибираха към кораба. Събраха се осмината и заедно тръгнаха нататък към кораба. Алекс запали цигара. Времето беше снежно, валеше сняг. Алекс се порадва на светлинките на кораба, докато го приближаваха. Той добре знаеше коя светлинка, точно от къде свети. По това време два екипа зареждаха кораба със гориво, вода и провизии. Единият вход на кораба беше на нивото на площадката, за да приеме Алекс и неговите хора. Щом се качиха до дежурната стая, Алекс се изправи до един люк и погледна в далечината, светлинките на града. По- наблизо се виждаха светлинките от кораба Ford и от базата. Тази вечер Алекс отвори архивите си, за да си припомни изминалите години. Той подреди и двете си раници, особено задължителната. В нея всичко беше по списък, животоспасяващи предмети и материали, в случай, че командоса остане сам на чужда и враждебна планета. Това увеличаваше неговия шанс да се спаси, да оцелее и като потърси спешна помощ, да може да я дочака. Във втората си раница Алекс държеше скъпи спомени и специални предмети, както известно количество храна и бутилка въздух за два часа.
Вечерта напредваше, когато осмината отвориха бутилка джин и тоник, за да се почерпят и развеселят във вечерта. Корабът щеше да нощува тук, а със това целият екипаж се успокои и настрои за отдих и почивка. Алекс се порадва още малко на своите спомени оттук- оттам, пък подреди всичко и във втората си раница, затвори я и прибра обратно в шкафа.
Късно вечерта Алекс и другите се занимаваха с проекта за нов компютър. Прототипът на компютъра се допълваше с нови чипове и програми, но размерите му оставаха малки. Алекс усещаше известно напрежение и неразположение. Това означаваше, че някъде има ранени земляни, които са в тежко състояние. Това го накара да прекъсне заниманията си и да прегледа пресните новини от близо и далеко, навсякъде където имаше земляни.
3.
Новините не закъсняха. На далечната планета Orixon 93 вражески кораби бяха нападнали територии откупени от AFJ, със пет земни колонии там. Със налични средства оставените там за отбрана сили на AFJ, задържаха нашествието, но търсеха помощ, защото нямаха на разположение кой знае какви възможности. Щом адмирал Пайк получи тези новини, той събра съвета на кръстосвачите във видеовръзка, за да се определят сили, които да се притекат на помощ на своите хора, живеещи на Orixon 93. Все още съдбата на кръстосвача New York оставаше неизвестна. Той беше един от кръстосвачите, които можеха да тръгнат на помощ на Orixon 93. Изчакваха се подробности, преди решенията на Съвета.
*
Алекс и неговите хора останаха замислени, изправени пред възможното изпращане на кръстосвача на война. Доброто настроение отстъпи на суровата действителност и несигурно бъдеще. Екипажът се молеше да не изберат точно New York сред тези, които щяха да бъдат изпратени на война.
Един час по- късно командир Йон получи заповед да прибере кораба Nissan обратно на кръстосвача. Вероятно New York щеше да се дислоцира около планетата Orixon 67, като временна станция в близост до звездата Orixon 9. Корабите Nissan и Ford излетяха половин час след това нагоре към кръстосвача. Настроението по тези кораби и на самия кръстосвач бяха отчайващи. На никого не му се напускаше удобната планета Orixon 44, за да бъдат междинна станция по време на война…
Алекс и Палма се бяха натъжили. Перспективата на кръстосвача да бъде в близост до военната зона, никак не им се нравеше. Заедно със Ким и Аш, четиримата дежуреха по пултовете, докато Nissan набираше височина със 70% от мощността на двигателите си. Това беше огромно натоварване, което заличаваше всякакъв оптимизъм. Алекс запали цигара и затрака със зъби от студ. Не беше включил още малката печка в краката си, нямаше и чайник с горещ чай, но това бяха поправими грешки и той се зае да се оправя с грипа си. Палма гаврътна юнашка глътка джин от джобната си бутилка и искрица оптимизъм прехвърча наоколо. Ким и Аш хрупаха бисквити с кафе, по- скоро изненадани и разтревожени отколкото отчаяни от новините.
*
Наближаваше полунощ, а Orixon 44 остана далеко под двата кораба. Наоколо нямаше почти никакви други летящи машини. Екипажът преминаваше на четири- сменен режим на работа. Алекс и другите седем души бяха поели смяната до полунощ. Ким и Аш търсеха в този час радиовръзка с други кръстосвачи в зоната. Търсеха и кораби на Съпротивата, за да искат военна помощ около планетата Orixon 93.



(край на откъс № 54, следва продължение.2016.)