Откъс № 152. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.

  
        Откъс № 152. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.
           1.  
             Беше вечер, няколко дни по- късно. Корабът Nissan се намираше приземен на площадка до град № 20. Проблемът със тревогата беше изяснен- тук на Orixon 44 се бяха развихрили секс- игри, които бяха излезли извън всякакъв контрол. При това положение Алекс и още някои други, бяха изпаднали в криза. Изпитал унижение Алекс опитваше да намира смисъл за да продължава службата си, но все пак  все  още си имаше и жени на разположение… Шаманът Джи беше успял да му намери ново и добро лекарство, при това най- ново заболяване на Алекс и той беше изпитал спокойствие и хладнокръвие. Настъпваха трудни и мътни времена, рай за измамници и престъпници, а Агенцията умуваше по спешни мерки по въпроса, макар и със закъснение…
              Алекс запали цигара и заби тъп поглед във белия лист пред себе си, напоследък сериозно затъпял поради някакви  причини. Опитваше да преодолее унижението, което изпитваше сега, а освен това- не само своето, като това имаше променлив резултат. Междувременно започваше разследването на най- новите секс- игри, превзели тотално планетата Orixon 44. Думи като срам, святост, свян и т.н., вече никой почти не помнеше тук… Раят на престъпниците и измамниците беше ужасил малка група хора със малко по- древен морал и логика на поведение и живот. Проблемът пък със ужасите, които често се случваха и на Orixon 44, също ужасяваше тези хора. Във безизходица- как да реагират при това ново положение, мъдреци, учени и висши военни разговаряха помежду си със часове.
          2.
          Това се случваше около семица по- късно. Корабът Nissan се намираше във патрулен полет над заселения със земляни континент на планетата Orixon 44. В началото на вечерта прелитаха над планина със около 10 км. над нея с посока на юг. Алекс пушеше цигара и наблюдаваше екраните пред себе си. До него седеше и умуваше Палма, а зад пултовете имаше стена и автомат за кафе и закуски. Времената бяха сложни. Извънземните от Съпротивата си имаха техни проблеми. Планетата Orixon 44 за момента беше спокойна, но малък екип беше изчезнал някъде из Времето със хеликоптер. Опитваха да го открият, но ставаше още по- сложно. На моменти отказваше и електрониката, а материята беше на границата на разпадане. Алекс беше във траур- там имаше негови приятели и момичета, закъсали из Времето. Замисляше се спасителна мисия, но дали щяха да успеят да ги намерят и спасят или щеше да закъса и друг от хеликоптрите на AFJ?... Докато умуваха дали да предприемат каквото и да е, Алекс прекара поредната си психическа криза. Вечният проблем дали спасителите ще успеят да ги намерят и спасят, или ще загубят и те, вълнуваше екипажите на няколкото близки кораби. Междувременно вражеска цивилизация използваше мислите на хората, за да им причинява злини. Очертаваше се пак война… Хората от AFJ използваха заглушители на мисли и се молеха, да не им се четат мислите във никакъв случай. През изминалите дни се получи явлението "Кърваво слънце"- т.е. преживяването на жестока гибел на земляните. Все още не се знаеше дали това е избегнато или все още опасността съществува. Със вярата във Доброто и добрите хора и интелигенция, за момента нещата се нормализираха. Алекс беше значително по- добре след кризата, но трепереше- дали закъсалите негови приятели във Времето са добре, и дали ще успеят да ги спасят от закъсването им. Освен всичко друго, лабораторни експерименти бяха довели до смущения и непредвидени усложнения и промени, все още неясно дали опасността е отминала и по този въпрос.
            3.
            Късно вечерта положението се нормализираше все повече. Въпреки неизвестността пред бъдещето, Алекс опитваше да обмисля спасителен план за закъсалите из Времето. Това бяха близки хора и той не смяташе да ги изоставят из Времето, със опасността да са попаднали на лоши обстоятелства и невъзможност да се завърнат обратно във 7017- та година. Тъй като вражеска цивилизация се опитваше да им използва мислите за да им причинява беди и злини, действаха мощни заглушители на мисли, а всички се молеха да не могат да им четат мислите.
           4.
           Във следобеда на другия ден кораба Nissan наближаваше бойна станция сред джунглата. Все още нямаше решение, дали ще се приземяват там. Алекс умуваше по това време някои основни положения от ситуациите напоследък. Беше в лоша форма и нищо по него не го слушаше. Той смяташе, че е недоспал и изморен. В каютата на шестимата нямаше кой знае какво различно от друг път. Алекс се изправи пред предния люк и заби поглед напред по курса на кораба, а това беше джунглата на Orixon 44.
           5.
           Във следобеда на другия ден Алекс се намираше в паник- каютата, заедно със шестимата от Екип Алфа. Могъща вражеска цивилизация се опитваше да превземе планетата Orixon 44. Агентите на AFJ вече им бяха разбрали намеренията и подготвили капани из целия кораб. Екипажът беше призован за внимание. Сигналът за тази тревога пищеше денонощно по всички честоти на AFJ. Корабите на Агенцията при планетата, действаха по тревога. Все още вражеската цивилизация не успяваше да проникне на планетата, защитена със голям брой най- различни защити. Разузнаването дебнеше всякакви обекти около планетата, а бойните станции имаха разрешение и инструкции за стрелба към космоса при необходимост… Намеренията на вражеската цивилизация бяха известни на Агенцията- те смятаха да превземат планетата, а земляните тук да бъдат подложени на гибел… Ужасеното население се стягаше да влиза във армия… Това беше 7017- та Земна Година на Orixon 44.
          Алекс се нервираше седнал зад пулт в паник- каютата. Компютрите му тук се атакуваха от десетина външни и вражески компютърни машини за атакуване.                                                                                          

(край на Откъс № 152)

Откъс № 151. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.

          Откъс № 151. Нов проект за роман. Valeri Kolev.2017.
           1.  
             Беше сутрин за кораба Nissan, който прелиташе над планинска верига, със курс на изток, височина над 15 км. и скорост около 100 км/ч. Корабът беше излетял при сигнал за "тревога" през изминалата нощ. Алекс и Палма бяха по местата си зад пултовете и се опитваха да разберат кой и защо ги е "вдигнал по тревога". Ким и Мирена все още се подготвяха за дежурство, а Аш и Милена все още не бяха излезли от боксовете си за почивка. На борда будуваха 40 души. Ворият кораб на кръстосвача New York - именно Ford, се намираше на около 400 км. във южна посока, където те проверяваха нещо без да се приземяват никъде.
            Сутринта напредваше, когато Алекс запали цигара, докато проверяваше радиовръзките на кораба, изискваха се кодове от близките радиостанции, отговорили на повикването. Алекс беше наясно, че действително "има нещо гнило" в тези часове, но все още не се знаеха подробности. Скоро се появиха в дежурната каюта също Аш и Милена, стегнати за дежурство. Командир Йон водеше кораба от каютата си, а на мостика пилотираха Джони и Джими.
              Определено беше станала някаква беля, но все още никой незнаеше какво е положението и за коя планета се отнася белята.
              2.
              В началото на вечерта корабът Nissan се намираше над високопланинско езеро, на 300 км. от град № 12. Проверките направени от дежурните не дадоха резултат- каква е ситуацията, та да бъде вдигнато AFJ "по тревога". Пределно ясно беше, че действително нещо тотално не е в ред, но отговор нямаше по въпроса.
               3.
               Беше следобеда на другия ден. Корабът Nissan патрулираше над единствения заселен континент на Orixon 44. Прелитаха на 15 км. над северната част на континента, във вид на дирижабъл и със скорост около 100 км/ч. Алекс се беше замислил по въпроса за тревогата, за която не намериха отговор. Просто се беше задействала някаква автоматика, която беше регистрирала някаква опасност за планетата и земляните. Във дежурната каюта бяха и шестимата, както обикновено, а из кораба будуваха 60 души.
            4.
            Беше следобед, няколко дни по- късно, когато Nissan прелиташе наблизо до град 20, със включен дирижабъл, със ниска височина и със ниска скорост. Алекс и Палма се черпеха с кафе и напитки, докато се обмисляше новото положение. Те запалиха по цигара и забиха поглед по екраните си. Разследването по въпроса- кой и защо е вдигнал силите на AFJ, при планетата Orixon 44, все още не даваше резултат. Бяха привикани още разследващи, но постижението им беше подобно. Алекс въздъхна тежко и се изправи, за да се разходи. Палма хукна след него. Докато вървяха из коридорите на кораба, не срещаха почти никого. Във оранжерията на кораба, където стигнаха по- късно имаше няколко двойки, които се разхождаха. Седнаха на пейка под едно ябълково дърво и Алекс извади плоската бутилка с джин от джоб, за да отпие юнашка глътка. Екипажът нямаше планове за вечерта, а кораба просто увиснаха наблизо до град № 20. По това време будуваха само 40 души, а останалите до 300 почиваха и спяха.
         Когато по- късно се върнаха във дежурната каюта на шестимата, Алекс имаше съвсем нови идеи за действия на кораба и неговия екипаж. Той седна зад пулта си, за да ги надраска по лист хартия, докато обмисляше нещата. Във полунощ се отменяше тревогата, според новите инструкции на командир Йон. Нищо особено не беше забелязано, ни на земята, ни около нея. Мирена се въртеше около Алекс и опитваше да му привлече вниманието, а той се направи на сериозно зает в тези часове. Алекс и Милена приготвяха хапването за следващите 24 часа, а Ким спеше в бърлогата си… На часовника на Алекс светеше зелена детелинка- знак, че всичко е нормално с екипажа и кораба. Според втория му часовник предишния ден го бяха телепортирали отново на разузнаване напред, но вече се беше прибрал, а телепортацията беше успешна. Както обикновено той нищо не си спомняше от самото разузнаване…
         Бордовият следобед се изтъркулваше, когато Алекс и Аш стояха изправени пред стенния екран и обмисляха нещата на кораба, а планове нямаше още никакви. В очакване на спокойни времена, екипажът започваше да се раздвижва- идеше вечерта. Все още нямаше решение да се приземяват при града и неговите четири наблюдателни крепости със площадките за приземяване. Командир Йон и адмирал Буун по това време обсъждаха по- мащабно нещата около Агенцията AFJ и Съпротивата.    

(край на Откъс № 151)