Откъс № 151. Нов
проект за роман. Valeri Kolev.2017.
1.
Беше сутрин за кораба Nissan, който прелиташе над планинска верига, със курс на изток, височина над 15 км. и скорост около 100 км/ч. Корабът беше излетял при сигнал за "тревога" през изминалата нощ. Алекс и Палма бяха по местата си зад пултовете и се опитваха да разберат кой и защо ги е "вдигнал по тревога". Ким и Мирена все още се подготвяха за дежурство, а Аш и Милена все още не бяха излезли от боксовете си за почивка. На борда будуваха 40 души. Ворият кораб на кръстосвача New York - именно Ford, се намираше на около 400 км. във южна посока, където те проверяваха нещо без да се приземяват никъде.
Сутринта напредваше, когато Алекс запали цигара, докато проверяваше радиовръзките на кораба, изискваха се кодове от близките радиостанции, отговорили на повикването. Алекс беше наясно, че действително "има нещо гнило" в тези часове, но все още не се знаеха подробности. Скоро се появиха в дежурната каюта също Аш и Милена, стегнати за дежурство. Командир Йон водеше кораба от каютата си, а на мостика пилотираха Джони и Джими.
Определено беше станала някаква беля, но все още никой незнаеше какво е положението и за коя планета се отнася белята.
2.
В началото на вечерта корабът Nissan се намираше над високопланинско езеро, на 300 км. от град № 12. Проверките направени от дежурните не дадоха резултат- каква е ситуацията, та да бъде вдигнато AFJ "по тревога". Пределно ясно беше, че действително нещо тотално не е в ред, но отговор нямаше по въпроса.
3.
Беше следобеда на другия ден. Корабът Nissan патрулираше над единствения заселен континент на Orixon 44. Прелитаха на 15 км. над северната част на континента, във вид на дирижабъл и със скорост около 100 км/ч. Алекс се беше замислил по въпроса за тревогата, за която не намериха отговор. Просто се беше задействала някаква автоматика, която беше регистрирала някаква опасност за планетата и земляните. Във дежурната каюта бяха и шестимата, както обикновено, а из кораба будуваха 60 души.
4.
Беше следобед, няколко дни по- късно, когато Nissan прелиташе наблизо до град 20, със включен дирижабъл, със ниска височина и със ниска скорост. Алекс и Палма се черпеха с кафе и напитки, докато се обмисляше новото положение. Те запалиха по цигара и забиха поглед по екраните си. Разследването по въпроса- кой и защо е вдигнал силите на AFJ, при планетата Orixon 44, все още не даваше резултат. Бяха привикани още разследващи, но постижението им беше подобно. Алекс въздъхна тежко и се изправи, за да се разходи. Палма хукна след него. Докато вървяха из коридорите на кораба, не срещаха почти никого. Във оранжерията на кораба, където стигнаха по- късно имаше няколко двойки, които се разхождаха. Седнаха на пейка под едно ябълково дърво и Алекс извади плоската бутилка с джин от джоб, за да отпие юнашка глътка. Екипажът нямаше планове за вечерта, а кораба просто увиснаха наблизо до град № 20. По това време будуваха само 40 души, а останалите до 300 почиваха и спяха.
Когато по- късно се върнаха във дежурната каюта на шестимата, Алекс имаше съвсем нови идеи за действия на кораба и неговия екипаж. Той седна зад пулта си, за да ги надраска по лист хартия, докато обмисляше нещата. Във полунощ се отменяше тревогата, според новите инструкции на командир Йон. Нищо особено не беше забелязано, ни на земята, ни около нея. Мирена се въртеше около Алекс и опитваше да му привлече вниманието, а той се направи на сериозно зает в тези часове. Алекс и Милена приготвяха хапването за следващите 24 часа, а Ким спеше в бърлогата си… На часовника на Алекс светеше зелена детелинка- знак, че всичко е нормално с екипажа и кораба. Според втория му часовник предишния ден го бяха телепортирали отново на разузнаване напред, но вече се беше прибрал, а телепортацията беше успешна. Както обикновено той нищо не си спомняше от самото разузнаване…
Бордовият следобед се изтъркулваше, когато Алекс и Аш стояха изправени пред стенния екран и обмисляха нещата на кораба, а планове нямаше още никакви. В очакване на спокойни времена, екипажът започваше да се раздвижва- идеше вечерта. Все още нямаше решение да се приземяват при града и неговите четири наблюдателни крепости със площадките за приземяване. Командир Йон и адмирал Буун по това време обсъждаха по- мащабно нещата около Агенцията AFJ и Съпротивата.
1.
Беше сутрин за кораба Nissan, който прелиташе над планинска верига, със курс на изток, височина над 15 км. и скорост около 100 км/ч. Корабът беше излетял при сигнал за "тревога" през изминалата нощ. Алекс и Палма бяха по местата си зад пултовете и се опитваха да разберат кой и защо ги е "вдигнал по тревога". Ким и Мирена все още се подготвяха за дежурство, а Аш и Милена все още не бяха излезли от боксовете си за почивка. На борда будуваха 40 души. Ворият кораб на кръстосвача New York - именно Ford, се намираше на около 400 км. във южна посока, където те проверяваха нещо без да се приземяват никъде.
Сутринта напредваше, когато Алекс запали цигара, докато проверяваше радиовръзките на кораба, изискваха се кодове от близките радиостанции, отговорили на повикването. Алекс беше наясно, че действително "има нещо гнило" в тези часове, но все още не се знаеха подробности. Скоро се появиха в дежурната каюта също Аш и Милена, стегнати за дежурство. Командир Йон водеше кораба от каютата си, а на мостика пилотираха Джони и Джими.
Определено беше станала някаква беля, но все още никой незнаеше какво е положението и за коя планета се отнася белята.
2.
В началото на вечерта корабът Nissan се намираше над високопланинско езеро, на 300 км. от град № 12. Проверките направени от дежурните не дадоха резултат- каква е ситуацията, та да бъде вдигнато AFJ "по тревога". Пределно ясно беше, че действително нещо тотално не е в ред, но отговор нямаше по въпроса.
3.
Беше следобеда на другия ден. Корабът Nissan патрулираше над единствения заселен континент на Orixon 44. Прелитаха на 15 км. над северната част на континента, във вид на дирижабъл и със скорост около 100 км/ч. Алекс се беше замислил по въпроса за тревогата, за която не намериха отговор. Просто се беше задействала някаква автоматика, която беше регистрирала някаква опасност за планетата и земляните. Във дежурната каюта бяха и шестимата, както обикновено, а из кораба будуваха 60 души.
4.
Беше следобед, няколко дни по- късно, когато Nissan прелиташе наблизо до град 20, със включен дирижабъл, със ниска височина и със ниска скорост. Алекс и Палма се черпеха с кафе и напитки, докато се обмисляше новото положение. Те запалиха по цигара и забиха поглед по екраните си. Разследването по въпроса- кой и защо е вдигнал силите на AFJ, при планетата Orixon 44, все още не даваше резултат. Бяха привикани още разследващи, но постижението им беше подобно. Алекс въздъхна тежко и се изправи, за да се разходи. Палма хукна след него. Докато вървяха из коридорите на кораба, не срещаха почти никого. Във оранжерията на кораба, където стигнаха по- късно имаше няколко двойки, които се разхождаха. Седнаха на пейка под едно ябълково дърво и Алекс извади плоската бутилка с джин от джоб, за да отпие юнашка глътка. Екипажът нямаше планове за вечерта, а кораба просто увиснаха наблизо до град № 20. По това време будуваха само 40 души, а останалите до 300 почиваха и спяха.
Когато по- късно се върнаха във дежурната каюта на шестимата, Алекс имаше съвсем нови идеи за действия на кораба и неговия екипаж. Той седна зад пулта си, за да ги надраска по лист хартия, докато обмисляше нещата. Във полунощ се отменяше тревогата, според новите инструкции на командир Йон. Нищо особено не беше забелязано, ни на земята, ни около нея. Мирена се въртеше около Алекс и опитваше да му привлече вниманието, а той се направи на сериозно зает в тези часове. Алекс и Милена приготвяха хапването за следващите 24 часа, а Ким спеше в бърлогата си… На часовника на Алекс светеше зелена детелинка- знак, че всичко е нормално с екипажа и кораба. Според втория му часовник предишния ден го бяха телепортирали отново на разузнаване напред, но вече се беше прибрал, а телепортацията беше успешна. Както обикновено той нищо не си спомняше от самото разузнаване…
Бордовият следобед се изтъркулваше, когато Алекс и Аш стояха изправени пред стенния екран и обмисляха нещата на кораба, а планове нямаше още никакви. В очакване на спокойни времена, екипажът започваше да се раздвижва- идеше вечерта. Все още нямаше решение да се приземяват при града и неговите четири наблюдателни крепости със площадките за приземяване. Командир Йон и адмирал Буун по това време обсъждаха по- мащабно нещата около Агенцията AFJ и Съпротивата.
(край на Откъс № 151)
Няма коментари:
Публикуване на коментар