ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №61, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №61, Valeri Kolev.

Беше началото на следобеда, няколко дена по- късно. Совалката на Алекс летеше към кораба "Crossfire", намиращ се във висока орбита над планетата Orixon 24. Неговата позиция, беше отдалечена, освен на височина, така и на 12,000 км. на изток. Докато совалката набираше височина, Алекс беше замислен и угрижен. Пасарите се бяха активизирали силно, от близо 20 часа време. Напрежение витаеше по планетата и в небето й. Вторият кораб от тази разузнавателна единица, "Ford", който също беше под командването на Йон, се намираше по това време, също в орбита, на няколко часа път от "Crossfire". Совалката на Алекс - "Honda" се намираше на височина от 15 км. Алекс тъкмо си беше заредил термоса с прясно кафе за да пие, докато пуши цигари и се занимава по пулта на совалката, водена в тези часове от един робот. До Алекс седеше Ким, която този ден беше мълчалива и угрижена. Ирина тъкмо беше отишла да си вземе душ, а Аш и Палма спяха, след нощно дежурство.
Следобедът напредваше, когато Алекс въздъхна и стана за да се разтъпче из совалката. До кораба оставаха броени часове. В уюта на совалката "Honda" петимата бяха будни в тези часове, за да си поговорят, да обсъдят новините и плановете за бъдещето. Радиовръзката с кораба "Crossfire" беше добра, както при тях, така и на кораба "Ford" всичко беще нормално, а наоколо нямаше опасни обекти. На двата кораба "Crossfire" и "Ford" предстоеше да пътуват към планетата Orixon 15, където земляните имаха база и колония. Тази планета можеше скоро да бъде атакувана от силите на пасарите, а екипа на Йон трябваше да охранява временно базата и колонията, с двата кораба, намиращи се под неговото командване. Това беше задачата им, на планетата Orixon 15. Разбира се преди това, там трябваше да се прибере совалката "Hondа".
В края на следобеда совалката "Honda" пристигна на борда на кораба "Crossfire". Прибраха я в хамбара петимата и тръгнаха по коридори и асансьори към каютите си, които имаха обща врата, между тях. Алекс побърза да се избръсне и да вземе душ, преди да навлече чиста униформа и да стегне в нея. В това време екипажите на двата кораба се готвеха за път, към планетата Orixon 15. Те стягаха и кораба. По това време из двата кораба никой не спеше, смените започваха след полунощ. Това бяха общо 130 души, като на "Crossfire" бяха 60 от тях. Алекс зареди термоса си с прясно кафе, за цигарките после и седна да се занимава с плановете на новата мисия, възложена от командира Йон. Ким беше до него тази вечер, леко разсеяна и унесена в мислите си, а Ирина приготвяше вечеря за петорката, Аш и Палма щяха да пристигнат всеки момент. Алекс прегледа и новините от различните фронтове на войната срещу пасарите. С променлив успех, пасарите биваха прогонени от няколко цели планети, където се разполагаха сили на AFJ, за дългосрочна охрана и отбрана, както и за изграждането на земни бази и колонии. Двата кораба на командир Йон, щяха да пътуват нататъка заедно. В същата посока тръгваше и крайцер от AFJ, който щеше да заеме ключова позиция между две планети и тяхното слънце.
В началото на вечерта петорката се беше събрала при Алекс, на по чаша джин с тоник и сладки приказки. "Crossfire" току- що беше потеглил на път и набираше скорост. На два часа след него щеше да се движи и кораба "Ford". На голяма дистанция около двата кораба, нямаше пасарски обекти, но пък се забелязваха все пак около 52 различни по големина кораби и совалки, принадлежащи на различни извънземни раси и видове. С някои от тях Алекс разговаряше по радиото, тази вечер. Това бяха най- различни раси, а корабите с най- различно предназначение. Сред тези раси и видове не се наблюдаваха опасни, но пък имаше три непознати до момента на земляните и Агенцията AFJ, за която служеха хората на командир Йон.
*
На другия ден двата кораба напреднаха по курса си към планетата Orixon 15. По траекторията на полета си, двата бойни кораба от Агенцията AFJ, минаваха понякога наблизо до други обекти, някои от тях кораби, но и други космически обекти. Това беше натоварено трасе, където можеха да се срещнат най- различни раси и видове извънземни. В следобеда отклониха двата кораба към една друга планета, край която преминаваха, а това беше Orixon 35. Когато достигнаха орбитата й, беше късна вечер.
Малко преди полунощ, корабът "Crossfire" се приземи на площадка за кораби в една база на AFJ.
*

Беше една вечер на борда на кораба "Crossfire", който се намираше в база на AFJ на планетата Orixon 35. Тук беше и втория кораб- "Форд", под командването на командир Йон. Алекс и неговите хора бяха в неговата каюта. Той пушеше цигари с кефенца и преглеждаше новините от близки и по- далечни фронтове. Ким тъкмо вареше билков чай за петимата. Този ден бяха работили по кораба на студено и бяха намръзнали. Из тази база беше оживено, имаше много земляни, а наблизо се намираше земна колония, в която живееха 3,000 души., но се очакваше броя им да расте, впредвид евакуацията на земляни от над 14 планети, заради войната срещу пасарите. Екипа на командир Йон, състоящ се от екипажите на двата кораба, възлизаше общо на 130 души, сред които и извънземни. В тези вечерни часове от екипа на Йон, навън бяха излезли 30 души, които се разхождаха из базата и в близката, земна колония.
*
В следобеда на другия ден, Алекс и Ким се връщаха от разходка из базата с малък джет. Бяха ходили на инструктаж и медицински прегледи. По заболяването на Алекс от някаква форма на извънземен грип, на този етап се търсеше успешно лекарство. Двамата тъкмо прелитаха на един от парковете на земната база. Това беше джунгла, охващаща местност с диаметър 100 км., която се използваше за военни учения и лов. Двамата прелитаха с джета на височина от 500 м. над короните на дърветата. Времето беше сиво и сумрачно. А въздуха, който влизаше през малко прозорче на джета беше свеж и чист. Бяха запалили по една цигара с кафенце, а един от роботите водеше джета. Мрачното време навън не им влияеше особено много, но все пак внимаваха за каквито и да е опасности наблизо. Следобеда напредваше, когато Алекс стана да се разтъпче. В джета беше тясно, но все пак имаше и място за ходене напред- назад. Също имаше малка баня и тоалетна. До кораба "Crossfire" оставаше още малко път. Алекс и Ким се радваха, че се прибират обратно на борда му. Вълна на свежо настроение ги обхвана. Ким се оживи и реши да пусне малко тиха музика, а Алекс си взе още кафе. Навън ставаше все по- сумрачно и мрачно, скоро започваше да се мръква.
По някое време пристигнаха на борда на кораба и прибраха джета в хамбара. Докато крачеха из коридорите и асансьорите към каютата си, срещаха своите колеги и приятели. Тук вървеше нормален делник. Там завариха Ирина, Аш и Палма на джин с тоник, около масата. Алекс влезе да си вземе душ и да се бръсне в банята, а Ким седна при другите и си сипа питие. Разговорите вървяха около временното задържане на двата кораба на Йон, тук на тази планета. Очаквало се пасарско нашествие тук, скоро. В базата на земляните и тяхната колония наблизо, беше обявено извънредно положение. За предстоящото нашествие тук, на пасарските сили, се готвеха и тукашните военни. За момента около планетата не се забелязваха приидващи вражески кораби. Всякакви отбранителни и наблюдателни системи бяха включени, а в небето и в орбита редовно кръжаха патрули.
В каютата на Алекс и хората му беше топло и уютно. Джинът беше ги затоплил приятно, и притъпил грижите за всякакви техни проблеми. В очакване на спокойна вечер и лека нощ, екипажите на двата кораба на командира Йон, стягаха раниците си и оборудването си за предстоящи битки с пасарите. Алекс тази вечер беше мълчалив. Отпиваше бавно билков чай с уиски, пушеше цигара и преглеждаше новините от близките и далечните фронтове на войната. На някои от другите кораби на AFJ той имаше приятели и дори близки.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №60, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №60, Valeri Kolev.

Беше вечерта на другия ден. Алекс беше отново нападнат от тежкия извънземен грип, който понякога не го мъчеше по десетина дена, но сетне идваше отново. Той пушеше цигара с кафе и замислен дълбоко, беше вперил поглед в стенния екран. Край него бяха Ким и Ирина, които се занимаваха по компютрите си. Из кораба "Crossfire" тази вечер беше тихо и спокойно, като спяха близо 30 души от екипажа. Навън беше мразовито и тежко време, но дори сега, строителите продължаваха изграждането на новата база тук. Строителите бяха 100 души, но със към 300 робота, като строежа на подземната база на AFJ, продължаваше денонощно. Когато тя бъдеше готова, тук щяха да дойдат войници и офицери, които да я поддържат и охраняват и да живеят тук постоянно. Ако войната завършеше успешно, тук щеше да се създаде и колония на земляните. Алекс въздъхна и се изправи до люка на каютата и надзърна навън. Беше завалял скоро сняг. Навън, под маскиращата мрежа, строителите копаеха подземия с помощта на роботите. Това не можеше да се види от небето, а по суша, тук не можеше никой да припари. Тежки мисли безпокояха Алекс напоследък. Той се безпокоеше дали ще се усили неговия грип. Тревожеше се и дали ще може да бъде във форма, за да си носи нормално службата на борда на "Crossfire". Носталгия по Земята, старите приятели и гаджета, пареше душата му. Запали цигара, взе си кафе и се загледа в падащия сняг навън, безмълвен. Ким се беше изправила до него тихо.
-Студено ли ти е, Алекс?- попита тя.
-Грипът ме тормози, всъщност.- каза той- На моменти ме втриса от студ, а то тук си е топло.
-Трябва да търсим добър лек за тебе!- каза Ким.
-Прави се всичко възможно. - каза Алекс.- Инструкторът Флу, опитва нови и нови билки и формули за хапове, които да ми помогнат. Но грипът е упорит… Най- лошото е, че изпитвам ужасен студ, а всъщност е топло…
-Не си сам, Алекс!- каза Ким- Ние сме тук! Седни да те завия в дебело одеало!
-Разбира се! Сядам.- каза Алекс.
-Сега ще се стоплиш.- каза Ким.
*
Вечерта напредваше неусетно. Алекс преживя добре новата атака на грипа, по някое време живна и стана да се разходи из кораба. Иначе нещата за екипа на командир Йон вървяха нормално. И тази нощ щеше да има джетове на разузнаване. Информацията от тях се предаваше на тукашните военни и на двата крайцера, които бяха в орбита и няколко пъти в седмицата се спускаха към планетата и нападаха вражески обекти и позиции. Зоната около позициите на двата земни кораба на командир Йон, както и строителния кораб, бяха спокойни, а наблизо нямаше съмнителни или вражески обекти. Алекс надзърна и на мостика, където Браун и Джейн бяха дежурни в тези часове. Йон също беше тук. Той кимна на Алекс и продължи работата си по стягането на компютрите и възлите из мостика. Алекс постоя на мостика десетина минути. За момента нямаше кой знае какви проблеми за земляните от двата кораба на Йон.
*
Беше една вечер, няколко дена по- късно. Алекс, Ким, Ирина, Аш и Палма, се завръщаха към кораба "Crossfire" след разузнавателен полет със совалката. В совалката беше топло и уютно, а навън бушуваше буря. Намираха се на 2км. височина, сред облаците. Алекс тъкмо си беше взел чаша билков чай и пушеше цигара в оакване спокойно да се приберат в кораба, по- късно тази вечер. До него беше Ким, която следеше радара и скенера. Совалката се пилотираше от единия робот. Ирина тъкмо приготвяше закуска за тримата, а Аш и Палма сега спяха. Петимата бяха излезли още от сутринта от кораба. Целта на разузнаването беше град 6, с население 300,000 души. В тези часове пасарите наближаваха с бронирани машини този град. След разузнаването на земляните, позициите на пасарите щяха да бъдат бомбандирани, сигурно още тази нощ от единия крайцер на земляните. А по суша около град 6 щяха да бъдат разположени сили от пехотата на тукашните военни. Алекс въздъхна и се изправи до страничния люк, за да забие поглед в далечината, където зад облаците се виждаха звездите. Той беше в странно настроение тази вечер. Хем му беше празнично, че се завръщат на борда на "Crossfire", хем известна тъга го измъчваше.
*
Беше рано сутринта. Алекс и неговата група бяха на 2,300 км. от позициите на корабите "Crossfire" и "Ford", близо до извора на не голяма река, използвана за водоизточник от тукашните военни, както и от земляните също. Петимата бяха изпратени на пост тук на това място. Бяха пристигнали преди един час. Аш, Палма и Ирина спяха, а Алекс и Ким си бяха заредили термосите с кафе и пушеха навън до извора, на брега в началото на реката. Тук беше още тъмно, беше се спуснала гъста мъгла, с температури около нулата по Целзий. Приятно, тихо време, а на това място се усещаше някаква мистика, някаква магия с дъх на извънземие. Нататък в джунглата тихо се обаждаха горските животинки и зверове. Алекс настръхваше от омаята на тези моменти и това място. Ким също забелязваше, че тук на това място е някак си по- различно и странно. Нататък в далечината се извисяваха снежните върхове на планините, а в другата посока, надолу се простираше джунглата, докъдето око виждаше.
-Ще ги оставим да поспят.- каза Алекс.- Тук е тихо и спокойно. Наблизо няма нищо съществено.
-Може по- късно да хапнем нещо…- каза Ким.
-Въобще не съм гладен.- каза Алекс.- На тръгване от кораба хапнах добре.
-Както кажеш.- кимна тя.
Алекс се залови да запали огън край совалката до извора на реката. Той събра съчки и клони от паднали дървета, подреди ги, ливна малко джин от шишенцето си и запали. Огъня весело пламна и скоро се подпалиха всичките клони, а Алекс и Ким трупаха нагоре, още дървета. Още не се знаеше, колко време ще бъдат закотвени на този пост. Това нямаше никакво знаечние за тях, в совалката си имаха всички удобства, а бяха и достатъчно хора, за да могат да бдят на смени.
Беше се съмнало вече, когато Алекс запали цигара, а двамата с Ким, се топлеха на огъня, днес някак си отнесени и разсеяни. Ким държеше малко апарчатче с екран, който показваше, дали има опасности наоколо, както по суша, така и по въздух, на дистанция от 500 км. За момента беше чисто и спокойно. Алекс въздъхна, сипа си кафе от термоса и се загледа в огъня. Това беше извънземен огън- на чужда планета, със извънземни дърва, но някак си познат от преди, носещ в себе си поне малко от Земята, или поне спомена за нея…
*
Следобедът мина неусетно за петимата, а в началото на вечерта все още нямаха информация, дали ще бъдат сменени на този пост, или продължават бдението си на това място, използвано за водоизточник от тукашните военни. По някое време пък се загуби и радиовръзката. Алекс не се тревожеше особено, че предстои да продължават бдението и вечерта, а сигурно и в идната нощ. Бяха петима и можеха спокойно да се редуват, кой кога да поспи. Той запали една цигара, напълни си термоса със билков чай, за да пие докато пуши и наблюдава екраните пред себе си. Ирина и Ким още спяха, но скоро щяха да се събуждат, за няколкото вечерни часове, които петимата щяха да прекарат заедно. Огънят от сутринтта беше загаснал, но в нощта сигурно нямаше да бъде пален отново, а петимата щяха да бъдат предимно вътре в совалката.
По някое време на радара се появи далечен обект. Още не можеха да го идентифицират, но и това скоро щеше да стане. Оказа се кораб на тукашните военни, които идеха да заредят вода. Специалните кодове, съвпадаха напълно, нямаше никаква грешка, че това са именно те. В очакване на компанията за през нощта петимата командоси от AFJ, се разговориха на чай и цигари, помежду си. Корабът на местните щеше да е при тях след няколко часа.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №59, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №59, Valeri Kolev.

Наближаваше вечерта, а Алекс със своята група и совалката продължаваха да търсят падналия обект, този път под водата в морето, в режим на "подводница". Аш и Палма спяха, Ирина почиваше, а Алекс и Ким водеха совалката и следяха екраните по пулта. До тях имаше и робот, който понякога натоварваха да поема руля. Това беше високоинтелигентен робот, добър пилот и също добър в битки. Пасарите нямаха на разположение подводни машини, а това правеше подводието най- безопасното място на тази планета в момента. Подводници обаче имаха тукашните военни.
В началото на вечерта в совалката се получи съобщение по морза- издирването на падналия обект се прекратяваше. Един час по- късно изплуваха от морето и издигнаха совалката на високо, за да вземат курс към позициите на двата свои кораба. Другите два джета бяха на около 100 км. на изток и вече бяха взели курс за прибиране в кораба "Crossfire". Алекс беше в лошо настроение, но и останалите тук бяха оклюмали. Времето се беше променило, отново вилнееше буря и навяваше сняг навсякъде. Летяха на височина от 5 км. ориентирайки се предимно по радара и компютърната анимация на пътя напред, а иначе нямаше видимост. Алекс запали цигара, сипа си кафе и въздъхна тежко, а другите само се спогледаха- и те бяха така в тези часове.
Вечерта напредваше, когато пристигнаха край двата свои кораба и приземиха совалката в хамбарите на "Crossfire". Из коридорите беше тихо и пусто, тук вече спяха 25 души, а останалите предимно помагаха в работата на дежурните, имаше и постови по трите наблюдателници на кораб и при входа му. С Алекс и неговите хора пристигаха и осем души от двата джета, с които заедно търсиха падналия обект. Командира Йон ги посрещна, за да ги инструктира за нещата из кораба и за задачите в новото денонощие. Алекс, Ким и Ирина се прибраха в каютата, където беше студено и запустяло, откакто ги нямаше тук. Пуснаха отоплението и се заеха да се пооправят, да подредят каютата, а сетне и да се погрижат за хигиената си. Алекс запали цигара, стегнат в чиста униформа и се изправи пред стенния екран със всякаква полезна информация за екипажа на двата кораба. "Ford" също си беше тук на мястото. Новините от крайцерите бяха, че днес са бомбандирали позиции на пасарите край град 5, където тукашните военни водят битки за освобождаване на града и прогонване на пасарите от там. Новините от по- далечни фронтове гласеше, че се наблюдава известно затишие, след като пасарите са се оттеглили от две ключови позиции. Алекс въздъхна тежко и си сипа джин с тоник. Не му се спеше чак толкова, а за тази нощ петимата нямаха предвидени задачи, та можеше да се почива спокойно. След като провери положението по безопасността на двата кораба и целия им екип- екипа на командир Йон, Алекс се зае да се занимава със своите си неща. Той си имаше хоби, да майстори разни хитроумни машинки, които имаха предназначение да се използват във военно време. Тези машинки- електронно- механични, биваха с по няколко предназначения. Последното нещо, което Алекс си направи беше малък уред за откриване на вода, а същата машинка можеше да открива и горещи гейзери, ако му потрябваше топлина на някой, закъсал на чужда планета. Освен, че ги изобретяваше сам, той правеше и копия за приятелите си и колегите си тук. Желанието му да майстори нещо и да не губи напразно времето си, без да върши нещо, постепенно прерастваше в мания, да се занимава непрекъснато с нещо, когато не е зает с важни задачи. Докато Алекс си майстореше някаква нова джаджа за джобовете по униформата си, Ирина беше задремала в креслото си, а Ким приготвяше вкусна вечеря. Макар и да наближаваше полунощ, тук се очакваха Аш и Палма, както обикновено.
*
В следобеда на другия ден Алекс стана от сън. На петимата беше дадена почивка, заради продължителното търсене на онзи паднал обект. Почивката продължаваше до полунощ, но Алекс си беше нагласил будилника, все пак да не спи цял ден. Той се наплиска с вода на чешмата, стегна се в униформата си и погледна каква е ситуацията из двата кораба, под командване на Йон. По това време три джета бяха навън, за да разузнават. Из корабите повечето хора бяха в почивка. Ирина и Ким спяха, не се чуваха също Аш и Палма. Докато се разсънваше, Алекс си сипа горещо кафе и засили отоплението. Електричеството в корабите на AFJ биваше от малки атомни агрегати, добре заредени за дълъг срок на годност. При наличие на достатъчно вода в резервоарите, пък, корабите също можеха да се движат без истинско гориво, а от горене на водород. Това рядко се случваше.
Алекс запали цигара по някое време. Неговите цигари идеха от една леха, бързорастящ тютюн в оранжерията и той често самичък се грижеше за реколтата, веднъж седмично. Цигарите се увиваха и приготвяха от малка автоматична машина, между другото на борда имаше доста пушачи. Той въздъхна тежко. Беше сънувал нещо, но не можа да го запомни, някакъв хубав сън, от който не искаше да се събужда.
Вечерта беше започнала вече, а в каютата на Алекс бяха отново петимата. Поради засилените изисквания за дежурствата, след полунощ щяха да бъдат отново петимата дежурни на мостика. В оставащите часове те почиваха и се приготвяха за нощта. Алекс пийваше кафе с цигарка, а жените пиеха джин с тоник. Аш се въздържаше тотално от алкохол тази вечер. Докато си почиваха, петимата наблюдаваха екраните пред себе си, а информация имаше всякаква- за двата кораба и екипажите им, за войната тук, на тази планета- Orixon 24, както и за войната срещу пасарите по другите фронтове. Следеше се и за безопасността на двата кораба, за приближаващи обекти, евентуално носещи опасност. Леко напрегнати и с известна тъга бяха и петимата тази вечер. Новините от техните два крайцера бяха, че пасарите са утихнали и нищо не предприемат от две денонощия. Това се потвърждаваше и от разузнавачите излезли с джетове от кораба "Crossfire", още в зори.
Вечерта напредваше неусетно. Някъде по това време се завърнаха трите джета, излезли от зори на разузнаване. Целият екип на командир Йон, от двата кораба, изслушваше неговите инструкции за идещото денонощие. Предвиждаха се няколко полета и тази нощ. Единия от тях беше патрулен полет около заетите позиции. Беше доказано, че пасарите не идват в тази зона, или защото нямат понятие, че "Crossfire" и "Ford" са тук, или защото просто нямаха път насам. По някое време на тази позиция пристигна строителен кораб на AFJ. Той носеше 100 души строители, много роботи и техника, както и строителни материали. Строителния кораб не беше кой знае колко голям, но добре подреден и компактен. В късните вечерни часове строителите се заеха да си маскират кораба, сред поляна в снежната джунгла, само на стотина метра от корабите на командир Йон. Времето беше мразовито и с умерен вятър от север. Снежната джунгла тънеше в мрак и покой. Алекс и Ким бяха излезли да видят строителния кораб и неговия екипаж. Още нямаше път до него, но пък можеше да се ходи върху преспите, които бяха с твърда черупка отгоре, заради студеното време, и човек не потъваше в тях.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №58, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №58, Valeri Kolev.

Следобедът напредваше, а совалката с петимата продължаваше патрулния си полет. В близост имаше само няколко хеликоптера на тукашните военни, които действаха към един от близките градове. Войната продължаваше с променлив резултат. Наскоро бяха пристигнали още два кораба на пасарите, тук на планетата, с още 1,000 души, които още не знаеха, че тук нямат работа и са обречени на провал. Планетата Orixon 24 бавно се съвземаше за ново начало, след нашествието на пасарите, продължаващо от четири земни години. Алекс запали цигара и си взе още кафе, докато следеше приборите по пулта, сканиращи наоколо. До вечерта трябваше да се приберат на борда на "Crossfire", а от там щеше да излезе друга патрулна група. В оставащото време, петимата се постараха да надзърнат навсякъде из зоната на бъдещата база.
Наближаваше вечерта, когато петимата със совалката приближаваха позициите на двата си кораба.
Както си пушеше цигарата, изведнъж Алекс забеляза малък предмет да пада от голяма височина. Обектът щеше да падне на 400 км. южно от позициите на двата кораба. Алекс веднага даде нов курс на совалката, към мястото на падане на неизвестния обект. И петимата бяха на тръни, какво може да е това. Обектът едва се различаваше на радара, като съвсем малка точица. Докато наближаваха координатите на падането му, Алекс запали цигара и го превзеха лоши мисли.
-Това може да е всичко!- каза той.
-А от къде ли се взе?- каза Аш.
-Ще го проверим, а може и да разберем нещо за него.- каза Алекс.
-Май току- що ни се провали вечерта!- каза Ким.
-Беше хубав ден…- каза Ирина.
-Йон даде ли някакви инструкции?- попита Палма.
-Йон каза да проверим обекта.- каза Алекс.
*
Вечерта напредваше, а петимата със совалката още търсеха падналия обект, който вероятно беше паднал някъде из джунглата и си беше пробил дупка, чак до земята, през клоните на дърветата. Видимост нямаше чак до основите на дърветата, можеше да се разчита единствено на показанията на скенерите, но пък обекта не беше кой знае колко голям, та скенерите можеха да го прихванат само от близо. Със риск, да си загубят напразно времето, без да намерят обекта, петимата упорито обикаляха и търсеха, в полет ниско над клоните, на височина 60 м. Алекс отпиваше кафе с цигарка, докато наблюдаваше скенерите и данните за полета на совалката. Макар и изморени и петимата имаха доброто желание да намерят скоро падналия обект. Алекс въздъхна тежко. Някакво неразположение го тормозеше от известно време, а в главата му се мотаеха мрачни мисли. Неизвестния паднал обект можеше да крие и опасности. Загадката около него можеше да бъде разкрита, едва след намирането му, когато по принцип, все нещо можеше да се изясни по въпроса.
Още по- късно вечерта, когато умората натежа още повече и у петимата, Алекс каза:
-Да вземем да се прибираме на "Corssfire", а да продължим след почивка! Освен това ние не сме сами… Може да искаме друга група да продължи търсенето.
-Той е прав!- каза Палма- За днес много ни дойде. Да поискаме помощ и да се прибираме да почиваме!
-Командир Йон дали ще одобри?- попита Ким.
-Няма да разберем това, преди да говорим с него.- каза Ирина.- Аш, какво е твоето мнение?
-Аз лично съм вече преуморен.- каза Аш.- Сякаш е разумно да се оттеглим за почивка.
Алекс опита радио- връзка с кораба, но в момента имаше някакви магнитни смущения и връзка нямаше изобщо. Той махна с ръка изнервен и ядосан.
-Нямаме връзка с кораба!- каза той.- Продължаваме нататък!
-Аз казвам, да се разделим на две групи и да оставим едните да поспят!- каза Аш.
-Разумно предложение.- каза Алекс.- Ще го направим след полунощ.
-Разбрахме се, значи…- кимна Аш.
-Имаме време до полунощ!- каза Ким- Да вземем да хапнем!
-Аз съм изнервен и не съм гладен!- каза Алекс, а другите не казаха и дума повече.
Наближаваше полунощ, когато совалката стигна над морето. Тук също би могло да е паданал неизвестния обект. Проблема беше, че ако той е потънал, става много трудно да се намери, поради не големите му размери, които бяха оценени на около 5м. диаметър. Аш, Палма и Ирина, вече се ориентираха към сън, като оставаха действащи Алекс и Ким. Никой не знаеше каква е сериозността на появата на незивестния обект, а щом това не се знаеше, то петимата трябваше да положат усилия, да го намерят. Липсата на радио- връзка с кораба, тревожеше Алекс и Ким в тези часове. Всъщност след почивката и съня си, другите трима щяха да бъдат доста по- бодри, за да могат да продължат търсенето. Бяха се разбрали за четири часа сън и Алекс щеше да им го осигури, заедно с Ким, тази нощ.
*
Беше по обед на другия ден. Търсенето на странния обект, паднал от небето, продължаваше. Към търсачите се бяха присъединили и още два джета с по четири души, толкова можеше да си позволи в този момент командира Йон. В совалката на Алекс бяха той и неговите четирима души от групата. Някак бяха успели да почиват на смени и продължаваха търсенето. Алекс този ден беше в много странно настроение, отчасти тъжен и умислен, отчасти свеж и бодър, а всичко това, като някакво проявление на извънземния грип, който го мъчеше. До момента не бяха открили как да го излекуват напълно, а с разни лекове, Алекс си помагаше в трудни моменти. Той въздъхна тежко, запали цигара и си сипа кафе в голямата си чаша. До него беше Ким, която наблюдаваше картината от търсещата апаратура, както и самия полет. Навън беше около -5' С, с умерен вятър, сумрачно и подтискащо време.
-Май се налага да влезем под водата!- каза Аш.- Обектът може да е паднал на дълбоко.
-Ще влезем.- каза Алекс.- Предай на другите, че влизаме под вода.
Совалката на Алекс, както и повечето машини на AFJ, можеха да работят и в режим "подводница". Петимата се потопиха в морето и бавно навлизаха на дълбочина. Това търсене не можеше да продължава безкрайно и те искаха да проверят първо каква е дълбочината тук. Не бяха ясни точни координати, където обекта можеше да е паднал.
Следобедът напредваше, а петимата разглеждаха картинката под вода, която всъщност беше красива, но въобще ни им беше до това сега. Алекс запали още една цигара и си взе кафе. Това търсене не му се нравеше кой знае колко, а всъщност то щеше да продължи още известно време само, дори да нямаше резултат. Това беше война и не можеше да се отделят хора и време за неясни и неизпълними задачи.
-Дали пасарите имат машини в това море?- попита Ким.
-Със сигурност- не.- каза Алекс.- Те нямат подводни машини.
-Ами, защо тогава не се базираме под вода?- попита Ким.
-Не е необходимо, за сега.- каза Алекс.- Ако войната не върви добре, чак тогава ще потърсим място под вода.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №57, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №57, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, а Алекс и Ким се бяха качили на една от наблюдателниците на кораба "Crossfire", за да огледат района, колкото може на по- далечно разстояние, като използваха всички възможни уреди за наблюдение. Наблюдателницата беше подвижна, сега повдигната на 30 м. височина. Тук през нощта щеше да има постови, макар и да не се очакваха врагове, идещи по суша. Наблюдателната кула беше закрита и отоплена. Постовите през нощта нямаха право да лягат и да спят, изискваше се непрекъснато наблюдение и връзка с мостика. До кулата се стигаше с малък асансьор. Тя се използваше понякога и при полети на далечна дистанция. Алекс запали цигара и каза:
-В моята половина е чисто! Няма нищо.
-И при мен е чисто!- каза Ким.- Тук имаме страхотна гледка, Алекс!
-Да. Така е.- каза той.
-Ще се порадвам малко на гледката, ако нямаш нищо против…- каза тя.
-Да ти кажа, нямам бърза работа.- каза той.
-Носиш ли кафе?- попита тя.
-Да. Пълен термос.- каза той.
Времето напредваше, а двамата пушеха по цигара с кафе, прави и се радваха на удивителната гледка към зимната джунгла нататък. В другата посока пък, се ширеше морето.
-Като в приказка ми е!- каза Ким.- Струва ми се, че май ще се задържим дълго на тази позиция…
-Я, да вземеш да се стегнеш!- каза Алекс.- Това е война! Остави приказките за децата! А иначе, не е изключено да останем и дълго на тази позиция, но това не означава, че няма да имаме полети през това време. Ще имаме полети и с корабите, включително.
-Защо за децата, Алекс?- усмихна се тя- Та аз съм просто едно попорастнало дете! Ей, не ми разваляй момента!
-Утре ще организираме лов и риболов!- каза той.- Ще идем ли с другите там?
-Ние ли решаваме?- учуди се тя.
-Да. Верно!- каза той- Ние решаваме.
-Да идем, ако нещо не се обърка!- каза тя.- Има ли ядливи животинки из тази джунгла?
-Да. Няколко души от нашите поработиха по въпроса с тукашните хора.- каза Алекс.- Знаем, какви животинки да ловим, вече…
-От цялата работа пак огладнях!- каза тя.
-Чакай, чакай!- каза той- Аз не си спомням да сме вечеряли! То няколко пържоли с винце, не е вечеря всъщност!
*
Наближаваше полунощ. Алекс прехвърляше на диск данните от компютъра си, за да ги ползва на пулта в мостика, по време на дежурството от полунощ. Там щяха да бъдат тримата тази нощ- той, Ирина и Ким, като не се брои командир Йон, който прави непрекъснати проверки из кораба, дремва за час- два и отново е на крак. Извънземния от расата "зелени човечета" беше на повече от 600 земни години, а тези му навици го бяха спасявали не веднъж в сериозни ситуации. Ким спретваше малка закуска, преди дежурството, а Ирина спеше, но скоро щяха да я събуждат, за да се приготвя за дежурството. Из кораба беше тихо, петте свободни часа бяха минали, а вече имаше режим на задължителен сън за над 30 души от екипажа на "Crossfire". Те щяха да бъдат ползвани на сутринта, като свежа сила.
*
Още от сутринта командосите от двата кораба се организираха за лов и риблов в района около позицията си и в близкия поток. В поставените предния ден капани, вече имаше уловен дивеч. По обедно време край огъня, разположен между двата кораба се отвори скара- бира пункт. Улова до момента беше сполучлив, но месото трябваше да бъде прибрано в хамбарите на корабите, една част от него в хладилните камери, а друга част за консерви. Това отне доста време на заетите с тази задача хора, но запасите от храна достигнаха добри количества и двата екипажа останаха доволни от свършеното.
*

Към края на следобеда всичкото месо беше прибрано по корабите и работните групи се прибраха да почиват, след дългия си ден. Край огъня останаха само няколко души. Алекс и Ким също се прибраха в каютата си. Той запали цигара, взе си кафе и погледна новините за корабите и за войната. И двамата бяха участвали в лова и вече силно изморени се отпуснаха по креслата си и пуснаха компютрите.
-Страхотен лов беше днес!- каза Ким.
-Изморихме се много!- каза Алекс.- Но месото е добро.
-Попълнихме запасите от храна…- каза тя.
-Тук няма как да ни снабдяват с храна.- каза Алекс.- Каквото си набавим и купим, това.
В началото на вечерта Алекс беше тъжен. Той напразно се опитваше да разгадае, защо именно е тъжен. Ким и Ирина спяха от един час, а из кораба беше оживено- раздаваха вечерята от кухнята на кораба. Алекс беше леко гладен, но не това му беше грижата сега. Някаква носталгия по Земята, по старите приятели и гаджета, го гризеше от вътре. Не само, че беше страшно надалеко от Земята, но се беше забъркал в във страшна война… Той изпъшка тежко и запали цигара. Едно силно кафенце, можеше да го ободри сега. За да не умува много, той си пусна общия радио- канал на двата кораба и се заслуша в разговорите. Йон раздаваше в момента задачите за през нощта и проверяваше как са свършени старите задачи. За Алекс и неговите хора нямаше задачи все още.
Вечерта напредваше, а Алекс стоеше на една тераса от половин час. Спусналия се студ го пронизваше, а цигарата му се опитваше да гасне. Той оглеждаше около позицията на двата кораба и размишляваше. Навън вече нямаше никой от екипа, всички се бяха прибрали на топло. Бяха спуснати щитовете и на двата кораба и задействани отбранителните системи. На радиус от 500 км. не можеше пиле да прехвърчи, незабелязано и без да бъде свалено от оръдията. Алекс въздъхна още веднъж и се прибра в совалката, а каютата му беше наблизо. Ким се беше събудила и още сънена гледаше безизразно стенния оперативен екран, където имаше всякаква информация, която можеше да е полезна за екипажа на кораба.
*
Беше следобеда на другия ден, когато групичката на Алекс, петимата, летяха със совалката около позициите на двата кораба, в патрулен полет. Алекс днес беше в добра форма, но твърде не вярваше на това, защото според Законите на Мърфи: "Ако нещата още не са се провалили, то никога не е късно да се провалят.". Този ден биваше някак си тих и спокоен. Макар и мразовито, то вятъра не беше много силен, не валеше и сняг, но се очакваха нови бури откъм север. Совалката се водеше от единия робот, а Алекс и Ким само контролираха полета. На цигарка и кафе в уютната кабина на совалката, петимата малко скучаеха, но пък знаеха, че щом е скучно, то нещата вървят добре. Важното биваше да не ги боли нищо, по принцип…
-Имаме ли новини от крайцерите?- попита Ким.
-Да. Имаме.- каза Алекс.- Готвят бомбандировки над позиции на пасарите, тази нощ или утре. Тукашните военни активно се борят за няколко града, още под контрола на пасарите… От нашите имаме два джета на разузнаване по същия въпрос. Това са осем души, които в момента са някъде там и наблюдават…
-На нас ни се е паднала по- лека задача.- каза Ким.
-Трябва да си свиркаме, добре сме си!- каза Алекс.
-Казаха за някакъв строителен кораб, който ще пристигне при нас…- каза Аш.
-Да. От AFJ чакаме кораб със строители за строежа на нашата нова база тук.- каза Алекс.- Ние сме само временно тук. Ако войната се развива успешно, тук ще се изгради и наша колония…
-Това си е в реда на нещата.- каза Аш.
Замъчлаха за момент, загледани в бялата картинка под совалката, а в топлата кабина беше тихо и уютно в следобедните часове.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №56, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №56, Valeri Kolev.

Това беше една тъжна вечер за Алекс. Грипът, който го мъчеше през целия ден, сега се активизира, почти като да го повали на легло. Тъжен и унил, с висока температура и тръпки на втрисане, като от студ, Алекс седеше в креслото си, завит с дебело одеало и размишляваше. Това беше някакъв извънземен вирус, който не беше заразен, но интересно, как именно го беше прихванал Алекс. И това се чудеше тази вечер той, докато пушеше цигара с кафе и гледаше безизразно екрана, пред себе си. Ирина и Ким спяха по това време, изморени от дългия си ден, започнал още по тъмно. Единственото нещо, което му даваше кураж в момента, беше това, че екипа вече разполага с два кораба и наброява общо 130 души. Из космоса беше от значение всеки човек, всеки килограм сухари и литър вода. Човек никога не знаеше из космоса, кога ще ти потрябва нещо и от къде да го търсиш, ако не е предварително осигурено. А един човек в повече, когато има остра нужда от още хора, това беше толкова безценно, че броя на хората внимателно се преценяваше, преди да се тръгне на дълъг път или дълъг полет, в случая.
Вечерта напредваше, без Алекс да получи поне малко облекчение от лоши мисли и влошено здраве. Все пак той имаше голям опит зад себе си. Дваше си сметка, че грипа го атакува само понякога, че войната все пак понякога е под контрол, а освен това той не е сам в тази война. Беше забелязал, че изпада в мрачно настроение в определени моменти, когато по принцип нещата не вървяха добре. Даваше си сметка, че това е само временно и щом температурата намалее и си почине добре, ще бъде отново във форма, но от всичко това не му олекваше. За кой ли път стягаше всички джаджи по униформата и всичко в раницата си. От опит знаеше, че ако нещо е пропуснал, именно то може да му потрябва, а наоколо да няма жив човек, който да помогне…
*
На другия ден Алекс беше в по- добро здраве и форма. Беше следобеда, когато той се върна от посещението си на кораба "Ford" със Ирина и Ким. Двата кораба имаха известни разлики в строежа си и разположението на съоръженията, двигателите и каютите. Тримата се прибраха в каютата си и Алекс запали цигара и си сипа кафе. Този ден не бяха имали задачи, все още, а времето беше пред тях. Очакваше се да бъдат включени за дежурство на мостика от полунощ до 3ч. сутринта. Този ден групи и от двата екипажа бяха в подземието и строиха с помощта на роботите нови тунели и помещения. По това време всички се бяха прибрали отново по корабите за да почиват. Все още имаше и топла връзка между двата кораба, за свободно движение на двата екипажа, които си гостуваха едни на други. Подземията, които се строяха, бяха основите на базата на AFJ, която щеше да бъде на това място. След екипа на Йон, тук щяха да идват и други екипи и да продължават строежа, докато базата бъде завършена. Сетне в новата база щяха да пристигнат и военни, които да бъдат тук на пост и тук да живеят, така правеше AFJ обикновено. До базите си, често земляните имаха и колонии.
Към края на следобеда при Алекс дойдоха Аш и Палма. Петимата се разположиха около масата, а в каютата беше топло и уютно. Ким щеше да приготви вкусна вечеря, а докато това станеше, си сипаха по чаша джин с тоник. Сега, когато екипа на командир Йон наброяваше 130 души общо, нещата ставаха по- различни. Сега щеше да има достатъчно време за почивка и нямаше да липсват достатъчно хора, за каквато и да е задача. Екипът на Йон освен това разполагаше с цели два бойни кораба. Така безопасността щеше да е значително по- добра, на каквито и обстоятелства да се натъкнеха командосите.
Вечерта започваше. По това време командир Йон отново беше отпуснал пет свободни часа на целия екип и от двата кораба. Постепенно хората се опознаваха помежду си. Възникнаха и първите двойки, откакто дойде втория кораб. Тази вечер Алекс се беше захванал да стяга совалката, а Ким и Ирина му помагаха. Той искаше совалката да е стегната добре, заредена с гориво, вода и провизии, както и с бойни припаси. Войната едва започваше, а тепърва с тази совалка щеше да се воюва и да се изпълняват различни задачи. След като провериха всички системи на совалката и я стегнаха основно, Алекс беше доволен и радостен. В тази совалка имаше десет места, но тя можеше да поеме и повече хора и товари. Ирина и Ким също бяха доволни и щом се прибраха в каютата за да се изкъпят и да отпочинат преди дежурството си в полунощ, те двете сияеха от свежо настроение. Алекс се изкъпа пръв, навлече чиста униформа и седна на кафе и цигарка пред компютрите.
По някое време Алекс и Ким излязоха на терасата, за да огледат местността около двата кораба. Имаше гъста мъгла, а въздуха беше чист и свеж. Едно такова празнично настроение ги обхвана в този момент. Те си спомниха за Нова година на Земята, за всичките светли празници. Картинката наподобяваше Нова година.
-При мене няма нищо тревожно!- каза Ким.
-И нататък е чисто!- каза Алекс.
-Не е много студено!- каза Ким- Цели 5'С ! Идеално време за разходки!
-Можем да излезем навън, ако искаш.- каза Алекс.
-Тук на терасата е достатъчно.- каза Ким.- Да запалим по цигара! Имам кафе в термуса…
-По- добре джин.- каза Алекс.
-Не, не!- каза Ким- Държа на кафето!
Усещането за празнично настроение не ги изоставяше още часове наред. Навън наистина беше приятно за разходки и някои хора от екипа излязоха наистина на разходка. Според Йон, тези дни можеше да се организира и лов на дивеч из джунглата, за да се попълнят запасите от прясна храна. Това щеше да зависи от ситуацията и от активността на пасарите. Още тази вечер група от десетина души обиколи местността около корабите и разположи капани за животни. Не се знаеше колко време двата кораба с екипа на Йон, щяха да бъдат тук, а необходимостта от прясна храна щеше да расте.
Вечерта напредваше. Из двата кораба се вихреше малко празненство, поради започването на съвместна служба на тези 130 души тук. Между двата кораба беше запален огън и се печаха мръвки месо, имаше и вино. Не много ниските температури в момента и утихването на бурята правеха възможно да се излиза все повече в местността, наоколо. Край огъня постепенно се събраха почти 50 души, които опитаха виното и пържолите. Ако нещо не се объркаше, то на сутринта щеше да се излиза на лов за дивеч. Наблизо имаше и малък поток, все още не замръзнал и пълен с прясна риба. На другия ден щеше да се обърне внимание и на потока. Алекс и другите също бяха край огъня. Те се стараеха да запомнят новодошлите. Важно беше за целия екип, хората да се позанават помежду си. Виното беше добро, правено на борда на кораба от реколтата бързозреещо грозде. Таква реколта имаше на всеки 10- 15 дена. В оранжериите и на двата кораба беше пълно с бързорастящи и зреещи култури, като важен източник на прясна храна. Там се отглеждаха също гъби, тютюн, както и бързорастящи пилета и зайци. До басейните на двата кораба имаше и не големи рибарници, също за бързорастяща риба. Из космоса, особено на далечни мисии, все по- трудно се намираше къде да се купят провизии, а така екипажите бяха подсигурени с минимума храна, от собствени ресурси. Хората покрай огъня се разговориха помежду си. Някои от тях бяха по- отдавна във AFJ, но имаше и съвсем млади и неопитни, съвсем скоро завършили Академията на AFJ, почти без никаква практика. Командира Йон така разпределяше задачите, че най- младите да не бъдат съвсем сами по задачи, а заедно с по- опитни от тях командоси. Общото настроение на екипа тази вечер беше добро, както Алекс смяташе- отново добри времена бяха засигнали земляните, макар и по време на война…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №55, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №55, Valeri Kolev.

Беше вечер, когато Алекс, Аш , Ким, Ирина и Палма, летяха със совалката около двата бойни кораба на екипа. Това беше патрулен полет за търсене на пасарски обекти в близост. Пилотираха един от роботите и Аш, който наглеждаше показанията на полета. Останалите дебнеха с радарите, скенерите по радиото и със визуалната техника. Алекс запали една цигара, сипа си кафе и се замисли за екипа на командира Йон, който вече имаше два бойни кораба и общо 130 души на разположение. Помощта, отпусната от Командването правеше работата на командосите - разузнавачи, далече по- спокойна и безопасна. Целият екип на Йон в тези дни общуваше помежду си, хората се запознаваха и завръзваха приятелства. Добрите отношения бяха важни, за добрата стиковка на съвемстната работа по- нататък.
Вечерта напредваше, когато совалката се намираше на 1,000 км. от двата кораба. Взеха курс за прибиране обратно, което щеше да стане в близките часове. Района беше огледан и проверен. Не се очакваха неприятни изненади. В совалката беше топло и уютно. Намираха се на 2 км. височина. Алекс се беше захванал да търси из радиоефира, отново за близки пасарски станции, а Ким отиде в кухненския блок да приготвя вечеря. Алекс си беше дремнал по- рано в следобеда и сега беше свеж и бодър, в добра форма. В очакване на добра вечер и спокойна нощ, петимата се разговориха на по чаша джин с тоник. Времето навън беше ветровито, задаваше се нова, мощна буря. В тези часове заваля отново сняг. Джунглата долу, покрита със снежна пелена още от преди, започна да се обвива с нова снежна покривка, наново.
Късно вечерта совалката на Алекс наближаваше позициите на двата кораба на екипа на Йон. Имаше добра радио- връзка и Алекс се свърза с дежурните от мостика на "Crossfire" за да им предаде добрите новини, че на стотици километри около корабите няма никакви пасарски обекти. Двата кораба тази вечер имаха отпуснати часове, чак до полунощ, за да се запознаят помежду си и да свикнат с обстановката и на двата кораба. От тук нататък тези два кораба под командването на Йон, щяха да действат заедно.
*
Оставаше малко време до полунощ, когато петимата прибраха совалката в хамбара й в трюмовете на кораба "Crossfire". Алекс и хората му минаваха по коридорите и асансьорите, на път към каютите си. Из кораба се забелязваха доста непознати лица, от новодошлите. Щом се прибраха в каютата, Алекс запали цигара и си взе кафе, да почине, преди да си вземе душ, а Ким и Ирина влязоха заедно в банята, да се къпят. По- късно Алекс и неговите две момичета, стегнати в чисти униформи и освежени от банята, седнаха да си почиват, преди сън. Цяла нощ нямаха никакви задачи, а това беше добре, защото щяха да си поспят добре. За следващия ден се предвиждаше още едно патрулиране със совалката, около позицията. До тогава имаха толкова много време, че се чудеха как да го запълнят, освен със съня. Из кораба имаше много непознати лица, а тук вече бяха заислени още 31 души, като общата бройка на екипажа на "Crossfire" стана 60 души. На "Ford" бяха пък 70 души екипаж. Обстановката из планетата беше спокойна. Пасарите преживяваха лоши времена, атакувани и нападани и от тукашните военни сили, а и от силите на Агенцията AFJ, т.е. земляните. Точно в тези часове двата крайцера от AFJ бяха бомбандирали още две новооткрити бази на пасарите, а във въздуха бяха нападнати и свалени три техни кораба. Успехите на AFJ и местните военни във войната срещу пасарите се множаха. По това време планетата напуснаха общо 7 пасарски кораба с над 500 души- пасари. Това си беше евакуация и бягство, но още не беше официалното решение на пасарските водачи… Новините от други фронтове на войната бяха различни. AFJ също имаше загуби на техника, на някои от фронтовете, но без жертви.
По някое време Алекс и Ким излязоха на една тераса,за да огледат наоколо. Бурята се засилваше, по- силна от предишната. Мразовита виелица засипваше всичко по пътя си с преспи, трупаши се върху по- старите купища сняг. Дърветата в джунглата бяха покрити със сняг, като някои колони не издържаха тежестта и се чупеха. Алекс запали цигара и кимна:
-Колко ли време трае зимата тук?
-Не знаем още.- каза Ким.- Наемам се лично да проверя.
-Нататък е чисто!- каза Алекс
-И насам е чисто!- каза Ким.
Въздуха беше чист и свеж, макар и с дъх на извънземие. Двамата подишаха с пълни гърди, преди да се приберат на топло. Ирина приготвяше специални, среднощни закуски, а тук бяха дошли Аш и Палма.
*
В полунощ двата кораба бяха вече утихнали, всички не заети с дежурства и задачи, спяха. Алекс беше още буден. Днешната разходка със совалката му беше подействала положително и активирала усещанията му за живота, службата и личния живот. Аш и Палма се бяха прибрали да спят. Ирина и Ким също спяха. Останал самичък буден в каютата, Алекс действаше по компютрите, пред себе си и умуваше, днес със кристално свежо съзнание и в добра форма.
*
В следобеда на другия ден Алекс и хората му отново патрулираха със совалката в кръг около позициите на двата си кораба. Този ден Алекс имаше известно неразположение. Стари травми и болки по цялото тяло му напомняха, че е заразен от коварен извънземен грип, вече месеци наред. Грипът понякога напомняше за себе си. Уникалното тук беше, че от всички на борда, само Алекс се беше заразил от този грип, но пък това не беше заразно за околните. Оставаше загадка, как се е заразил самия той… Алекс въздъхна тежко и се изправи до страничния люк. Навън вилнееше буря, което не беше съществен проблем за тази совалка- сериозна машина, проектирана за изключително тежки условия в извънземието. Той запали цигара и си взе кафе. От високата температура го втрисаше, въпреки, че в совалката беше топло. В желанието си да бъде полезен и да не спира работата си, той се уви с дебело одеало и се разположи пред компютъра си. От тук Алекс можеше да свърши всякаква работа.
Наближаваше края на следобеда. Петимата със совалката, обикаляха последния сектор от кръга около позициите на двата кораба- "Crossfire" и "Ford". В радиус от 1,000 км. нямаше нищо обезпокоително, а това беше радостна новина. В двата близки града, тукашните военни бяха прогонили пасарите и владееха положението.
В началото на вечерта петимата се прибраха на борда на "Crossfire", а совалката оставиха в един от хамбарите на кораба, отделен специално за нея. Тя идваше в повече на този кораб, понеже беше от състава на друг кораб, а именно- "Nissan", но по корабите се случваха такива неща и имаше предвидено допълнително място за всякакви случаи. Щом се прибраха в каютата, Алекс си взе горещ душ, за да се напари и нагрее, въпреки високата си температура. Стегнат в чиста униформа, леко облекчен от страданията си, той взе още лекове за грипа си, запали цигара и си взе кафе. Седнал зад компютъра си, той се замисли за много неща, за себе си, за този неприятен грип, за войната и бъдещето…
По някое време пристигнаха Аш и Палма отново, за по чаша джин преди вечеря. Из кораба беше оживено. Двата екипажа имаха пет свободни часа, преди полунощ. Временната топла връзка все още си стоеше на мястото, между двата кораба и от тук всички имаха свободата да минават за да посетят нови и стари приятели. Двата кораба бяха добре маскирани сред околната джунгла, а под тях се строяха подземия, основата на бъдеща военна база на AFJ. Такива бази се изграждаха навсякъде, където беше възможно, по чужди, но приятелски планети.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №54, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №54, Valeri Kolev.

Това беше една вечер на борда на бойния, космически кораб от Флота на Агенцията AFJ, който носеше името- "Crossfire". Корабът беше укрепен наблизо до море и маскиран в джунглата. В тази вечер навън вилнееше буря и мраз беше сковал всичко. В каютата на Алекс се бяха събрали- той, Аш, Палма, Ким и Ирина, на джин с тоник и сладки приказки. Алекс беше в добро настроение, както и всички в кораба, сякаш добри времена бяха застигнали кораба и екипажа отново, дори и макар по време на война. Тази вечер се беше осъществила радио- връзка с кораба "Ford", който идеше в помощ на командосите- разузнавачи от кораба "Crossfire". На борда му имаше сто души, като някои от тях идеха за да бъдат в екипажа на "Crossfire". Двата кораба щяха да действат заедно, за неограничен период от време. Освен тези хора, се очакваха да дойдат още, които да служат на тези два, разузнавателни кораба. Това щеше да е една патрулна двойка кораби, които щяха да воюват заедно от тук нататък. И двата кораба биваха под командването на командира Йон, който беше извънземен от расата "зелени човечета", същество на повече от 600 земни години, преизчислено по земния календар. Корабът "Ford" наближаваше планетата Orixon 24, и щеше да пристигне при "Crossfire" веднага след като бурята утихне. В очакване на новата сила, командосите бяха преди всичко радостни. Работа по принцип имаше толкова много, че дори 1,000 души нямаше да са достатъчни.
Полунощ наближаваше, когато Алекс и Ким излязоха на една тераса, за да огледат със скенерите и биноклите, района наоколо. Бурята беше изключително силна и трупаше сняг.
-Ама, че временце!- извика Ким.
-Временцето си го бива!- отвърна Алекс.
*
Времето беше лошо и на другия ден. През нощта никой не беше излизал от кораба, с изключение на охраната, която на кръгъл час трябваше да излиза пред кораба, за да оглежда наоколо. Сутринта премина сиво и скучно за мнозина, а повечето просто спаха. В началото на следобеда Алекс пушеше цигара и кафе в компанията на Аш, Ким, Ирина и Палма. Петимата се бяха събрали отново и предимно дублираха работата на дежурните от мостика, пред компютрите си. Имаше сравнително добра радио- връзка с двата крайцера и кораба "Ford", които бяха във висока орбита над планетата. По каналите се водеха разговори, а Йон се запознаваше с новите 100 души, които пристигаха в помощ на неговия екипаж и щяха да бъдат под неговото командване. Алекс в този ден беше сънлив и унесен. Той не беше в най- добрата си форма и ясно отчиташе този факт. От време на време Алекс и Ким излизаха на терасата и оглеждаха района, около кораба. Непрекъснатото следене по въздух и суша, показваше, че няма близки опасности. Но дори и да прелетеше в небето пасарски изтребител, то кораба беше така маскиран и укрепен, че нямаше как да го забележат. Докато бурята продължаваше да вилнее навън, екипажа на "Crossfire" стягаше машините и оръжията за бъдещи битки и операции. Също така се водеха интензивни тренировки за сила и бойни умения.
Следобеда напредваше. Алекс и Ким тренираха бойни изкуства на тепиха в спортния възел. Това продължи около час, когато спряха потни и изморени и се засилиха към каютата си, за душ и преобличане. През тепиха минаваха почти всички тук, за да поддържат добра физическа форма. Другото място,където всички ходеха бяха симулаторите на бойни действия и пилотиране. Разбира се това не можеше да се практикува, при сериозни операции и близки опасности, когато командосите биваха заети с по- важни задачи. По- късно Алекс запали цигара, стегнат в чиста униформа и си взе кафе. Очакваше се всеки момент да пристигнат двама пратеници на местните военни, за да донесат картите на тази планета. Разбира се в тях не бяха отбелязани повечето позиции на пасарите, за което все още нямаше достатъчно информация.
Към края на следобеда Алекс се беше усамотил в една кабинка с техника, служебно, техническо помещение. Това беше един от възлите от където можеше да се поеме контрол над кораба, ако бъде превзет мостика. Тук имаше едно кресло и една койка. Алекс седеше и се занимаваше с компютрите, докато пушеше цигара и размишляваше. Случваше се понякога да идва тук за усамотение и за проверка на системите и възлите на кораба. Вечерта скоро щеше да настъпи, а с нея щяха да бъдат събрани всички за обичайното вечерно раздаване на задачите и инструктаж от командира Йон. Алекс се беше замислил сериозно за войната, за мисиите на този кораб и наближаващите промени, свързани с получения втори кораб и още 100 души, на разположение на командира Йон. По това време пристигнаха двамата пратеници на тукашните военни. Те бяха на мощен хеликоптер, който се приземи наблизо до кораба. Йон ги посрещна в каютата за приеми, където тази вечер двамата щяха да бъдат скъпи гости. Алекс въздъхна тежко. Знаеше, че е взел решение да не се отказва от тази служба, но имаше моменти, когато му ставаше тежко. В такива моменти той се усамотяваше, за да събере мислите си, необезпокояван от никого.
Вечерта беше започнала, когато Алекс и неговата групичка отново се бяха събрали в каютата му, на по чаша джин с тоник и сладки приказки. В това време командира Йон и неговия помощник- Манхатън, разговаряха с двамата гости - тукашни военни, разглеждаха картата на планетата и умуваха, как да се прогонят пасарите от тази планета. В каютата на Алекс беше топло и уютно. Ким беше отишла да приготви нещо вкусно за вечеря, а Ирина подреждаше каютата. Аш и Палма работеха по компютрите, а Алекс беше излязъл на терасата, за оглед на местността, около кораба. Бурята все още беше силна. Алекс огледа внимателно във всички посоки, но нямаше нищо съмнително и той се прибра вътре на завет и топло. По- късно си взе кафе и запали цигара, изправен пред стенния екран, а там течеше всякаква информация за корабите, за войната, за дежурствата. Очертаваше се двамата с Ким да имат нощно дежурство от полунощ до 4ч. сутринта. Разбраха се с тях да бъде и Ирина. Това нямаше да промени графика.
Вечерта напредваше неусетно. Двамата местни военни бяха настанени в каюта за нощуване, а преди това Йон им показа мостика на кораба и обсъдиха някои въпроси относно бойната сила на този кораб, сравнено със съответните показатели на техните кораби и машини. По това време Алекс почиваше полегнал в койката си, но без да спи. До полунощ оставаше малко време, когато Алекс, Ким и Ирина се захванаха да се подготвят за дежурството си на мостика. Аш и Палма бяха отишли в каютата си да почиват.
*
От рано сутринта бурята намаляваше. По обедно време пристигна кораба "Ford". Той се приземи на направената за него площадка- поляна. Докато го маскираха умело, сред околната картинка, Йон се качи на борда му, за да се срещне с новите 100 души. На борда на "Crossfire" щеше да има вече 60 души общо, а на "Ford"- 70. Между двата кораба беше монтирана топла връзка, тунел на височина от 15 м., по който двата екипажа щяха да се срещат и общуват в тези дни. Ако се наложеше единия кораб да излети, или и двата, инцидентно, то топлата връзка можеше да се сгъва за около пет минути.
В следобеда Алекс и неговите хора бяха в каютата му. Той пушеше цигара с кафе и разглеждаше снимките на новите членове на екипа, стараейки се да запомня имената им. Двата кораба от тук нататък щяха да действат заедно и синхронизирано, под командването на Йон със общо 130 души, а на "Ford" отиваше Пиркс, като заместник- командир. Той щеше да командва този кораб, разбира се, според инструкциите на Йон. Междувременно двата крайцера планираха нападение над още една от базите на пасарите. За целта хората на Йон щяха да разузнават в следващото денонощие за точни карти на тази база. В тези часове екипажите на двата кораба се запознаваха и разглеждаха и двата кораба. По време на работата щеше да се налага често хора да бъдат местени от единия на другия кораб- и обратно.
По някое време Алекс и Ким излязоха на една тераса, за да огледат наоколо. Времето беше хубаво, но мразовито. В следващите дни се очакваше нова буря, по- силна от предишната.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №53, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №53, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Алекс беше тъжен и унил. Не беше добро настроението и из целия кораб. Това беше тежък период от живота на хората от кораба "Crossfire", в началото на голямата война, когато всичко беше съвсем неясно, а бъдещето - неизвестно. Алекс въздъхна тежко и стана от креслото пред пулта, за да се изправи пред люка и да погледне навън, а там беше студено, влажно и мрачно, със черни облаци в небето. До него се появи Ким и каза:
-Едно ми е такова мрачно!
-Днес определено и на мен не ми е ден!- каза Алекс.
-Имаме ли хора навън?- попита тя.
-Да. Имаме.- каза той- Браун и Джейн строят подземието с десетина робота.
-Ами, ако зарежем това място и тръгнем нанякъде, какво тогава?- каза тя.
-Тук ще бъде построена база на Агенцията!- каза той.- Нали знаеш, нашите бази никога не излизат от експлоатация, където и по света да се намират!
Следобеда наближаваше края си, когато екипажа на кораба се поразведри. Свежа вълна обля кораба и хората в него. Нова надежда за бъдещето окрили командосите от Агенцията AFJ. По това време на кораба пристигнаха двама пратеници на тукашните военни. Тази цивилизация се състоеше от хуманоиди, предимно от мечкоподобния вид. Йон се беше свързал с тях, за да започне синронизирането на съвместни военни действия срещу пасарите. В разговорите, които продължиха часове, стана ясно, че и тази цивилизация се присъединяваше към военния съюз, създаден от Агенцията AFJ.
Вечерта беше започнала, когато местните военни отлетяха към своята база, намираща се на около 1,000 км. от тук. Командира Йон разказа отново инструкциите за екипажа и определи задачите на отделните групи. И тази нощ нямаше да излиза никой навън от кораба. Това зарадва мнозина, щяха да могат да си починат добре, още една нощ.
Групичката на Алекс отново се беше събрала в каютата му- той, Аш, Ким, Ирина и Палма. Петимата се черпеха с джин с тоник и внимаваха за безопасността на кораба и екипажа, дебнейки за опасности наоколо, чрез скенер, радар, далекогледи и камери. В същото време Алекс обсъждаше с Йон по радиото, какво да бъде споразумението с местните военни и какви да бъдат бъдещите съвместни действия. Алекс запали цигара, сипа си кафе и се зае с компютрите, веднага щом разговора с Йон приключи. Подробностите щяха да бъдат описани в компютрите, чрез схеми, йероглифи и тук- там английски език. Чрез компютрите командосите се разбираха и уточняваха много неща помежду си, за плановете на бъдещи действия. Разбира се, най- често се използваше връзката с говор.
Алекс въздъхна тежко и погледна картината на стенния екран, където се показваше местността около кораба. Беше чисто и по суша и по въздух. Докато пушеше цигара и пиеше кафе, той обмисляше задачата, която петимата имаха за сутринта. Това щеше да един разузнавателен полет, за да се провери какво точно има на юг от това място. Междувременно се обсъждаше с командирите на крайцерите, нова бомбардировка над позиции на пасарите. Не стояха със скръсетни ръце и местните военни. Те най- много имаха интерес да се прогонят пасарите от тази планета. Навън беше тъмно, влажно и мразовито. От известно време се беше спуснала и мъгла. Затова пък в кораба беше топло и уютно, а в тези часове бяха будни всички, както обикновено вечер.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Аш излязоха на една тераса, за да огледат района с бинокли и скенери. Наоколо беше пустощ- дива необитавана джунгла. Беше изключено пасари да дойдат по сушата, а по въздуха щяха да бъдат забелязани от голяма дистанция. Това правеше позицията добра и с нисък риск за кораба и екипажа. Освен това той беше добре маскиран и охраняван по всякакви възможни начини.
-Хубаво временце!- отбеляза Аш - Мразовито, но много свежо, а въздуха е съвсем чист!
-Да не си на пост навън в това временце!- каза Алекс.
-Ами докато имаме роботи, ще си спестим постовете на студа…- каза Аш.
-Кога ще пристигнат нашите хора?- попита Алекс.
-Скоро.- каза Аш.- Още тази седмица ще имаме още сто души и втори кораб.
-Ами сега сме 29, нито съвсем малко, нито пък много.- каза Алекс.- Със още сто души, ще бъдем много по- спокойни, на каквато и мисия да идем!
-Безспорно!- каза Аш.
-Чисто е във всички посоки!- каза Алекс.- Ще излезем на проверка отново в полунощ! Да се прибираме!
Из коридорите нямаше хора, а минаваха само патрулиращите роботи. Те бяха бойни роботи, които умееха добре да охраняват и да пилотират. Алекс и Аш се прибраха в каютата при момичетата, които в това време спретваха нещо за хапване, усмихнати и видимо в добро настроение. Вечерта напредваше, а петимата имаха задача чак на сутринта. В очакване на добра вечер и спокойна нощ, те успяваха да си почиват и отморяват, докато следяха за опасности, наближаващи кораба, но за момента такива нямаше.
Полунощ наближаваше, когато Алекс запали цигара и си сипа кафе. Петимата бяха в подготовка за задачата си на сутринта. Да се разузнае на юг от кораба. Аш спеше в една от койките, а Палма беше отишла на мостика. Ирина подреждаше каютата, а Ким работеше на компютрите. Можеше да останат и будни до полета си, пък и бяха спали достатъчно през изминалите 24 часа.
-Нещо ново?- попита Алекс, загледан в стенния екран.
-Навсякъде е чисто.- каза Ким.- Поддържаме връзка с двата крайцера, а те имат поглед над голяма зона около нашия кораб. Ще ни сигнализират също, ако пасарите се появят. Ние пък наблюдаваме тях. Във висока орбита са, но около тях няма никакви пасарски обекти.
-Май няма да се спи тази нощ!- каза Алекс.
-За мене няма значение- наспала съм се!- каза Ким.
-Аз ще дремна по- късно.- каза Алекс.
-Какво се разбраха нашите със тукашните военни?- попита Ким.
-В най- скоро време ще имаме картите на планетата.- каза Алекс.- Все още липсват достатъчно данни, къде са пасарските бази. Ние знаем само за няколко от тях.
*
Беше вече вечер, когато Алекс и неговите хора се върнаха със совалката от разузнаване на юг от кораба. Бяха изморени и се надяваха сега да си починат. Бяха тръгнали още сутринта в зори. Провериха голям район на 1,000 км. на юг. В тази посока нямаше пасарски бази, а един град, който още не беше посещаван от пасарите. Тукашните военни се бяха укрепили там в очакване на нашествениците. Петимата земляни успяха да разговарят с тях, а и Йон, чрез радио- връзка. Сега, когато се бяха прибрали обратно в укрепения си кораб, те бяха доволни от пътешествието си и свършената работа.
Щом се прибраха в каютата, Алекс си взе душ, облече чиста униформа и запали цигара с кафе, докато проверяваше какво е положението. Всичко беше нормално и в кораба, и в зоната наоколо. Ким и Ирина също минаха през банята и облякоха чисто униформи, преди да се захванат да сготвят нещо вкусно за вечеря. През целия ден петимата бяха я карали на сухари и вафли. Алекс не чакаше вечерята, защото в момента го болеше стомаха. Той стискаше зъби, с надеждата болките да отминат, но не беше нещо кой знае колко сериозно, а и вече беше взел лек за това. В очакване на спокойна вечер и лека нощ петимата отново се събраха на приказка и по чаша джин с тоник. Навън времето беше кошмарно, виелица засипваше с преспи сняг всичко наоколо, а мраз сковаваше дори скалите. Дежурните от мостика забелязаха мощна буря, която наближаваше кораба, но нямаше опасност за него, това беше сериозно съоръжение, изчислявано за чудовищни атмосферни и космически катаклизми. В каютата беше топло и уютно, а петимата унесени в сладки приказки, на джин с тоник, не усещаха как минава времето. Следващата им задача щеше да бъде, след като бурята утихне. До тогава бяха освободени дори от дежурства на мостика, но те както винаги бяха отворили компютрите си и внимаваха, враг да не наближи кораба.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №52, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №52, Valeri Kolev.

Петимата командоси- земляни пристигнаха край бреговете на континента чак на сутринта, движейки се под водата. Не беше имало възможност да излязат от водата през нощта. Совалката работеше добре като подводница, но се постигаше доста по- ниска скорост, отколкото по въздух. Алекс и Аш бяха излезли с малкия джет на совалката и скоро изплуваха край брега и продължиха нататък из града. Още в началото се разбра, че и тук е пълно с пасари, които превземаха града и събираха роби. Двамата мъже продължиха с джета към центъра на града. Трябваха подробности за ситуацията в този град. Докато Аш пилотираше джета, Алекс ровеше из радиоефира. Скоро той попадна на някаква станция. Това се оказа станция на тукашните военни, които даваха подробна информация за ситуацията, не само в този град, ами и нататък из континента. Ставаше пределно ясно, че на тази планета има хиляди пасари с десетки кораби.
-Да се връщаме!- каза Алекс.- Друго не можем да научим повече.
-Връщаме се.- каза Аш.- А какви са новините от нашите крайцери?
-Постигнали са умерен успех- над десет кораба на пасарите са унищожени, а онази тяхна база вече е наизползваема. Стотици пасари са били засегнати от бомбандировката. Точния брой на убити и ранени, нямаме…
Докато летяха към морето с джета, те избираха по- безопасен курс. Не биваше да ги забележат пасарите. Щом се прибраха на совалката опитаха контакт с кораба си, но нямаше връзка в този момент. Обърнаха совалката в обратната посока и потеглиха на дълбочина от 20 м. Над морето често прелитаха вражески изтребители.
*
В следобеда трафика на пасарски изтребители понамаля и земляните изплуваха от морето и вдигнаха совалката на височина, набирайки скорост. Алекс беше в лошо настроение през тези часове. Умълчани бяха и момичетата, а Аш спеше. В момента нямаше пасарски изтребители наблизо и Алекс увеличи скоростта, за да се приберат по- бързо на борда на кораба "Crossfire". За да бъдат избегнати всякакви грешки, Алекс пилотираше совалката лично, макар, че разполагаха с два робота тук. Ким следеше радара, скенера и картината от камерите, а Ирина се опитваше да се свърже с кораба. Палма се беше захванала да приготви нещо за хапване, набързо.
По някое време вечерта совалката наближаваше кораба "Crossfire". За късмет не я бяха проследили, нямаше и пасарски изтребители наблизо. Алекс запали цигара и си сипа кафе. И петимата бяха изнервени от дългото пътуване, буквално под носа на пасарите. Вече имаше радио- връзка с кораба. Командирът Йон получи последните данни от Алекс, но очевидно не остана много доволен. Цялата операция тук на тази планета се усложняваше и ставаше все по- продължителна. Командването за сега не освобождаваше кораба "Crossfire" и той оставаше на същото място, маскиран добре сред джунглата.
Късно вечерта совалката с петимата земляни пристигна на борда на кораба "Crossfire". Алекс и неговата групичка прибраха совалката в хамбара и излязоха из коридорите и асансьорите на кораба. Тук беше невероятно спокойно и по нищо не личеше, че е война. Щом те се прибраха в каютата си, дежурните от мостика веднага спсунаха щитовете на кораба и отбранителните й системи, за нощуване в безопасност. Алекс си взе един душ, облече чиста униформа и запали цигара с кафе. Тази нощ никой от екипажа нямаше да излиза навън. Прекалено опасно беше, след като пасарите получиха този ден големи поражения и техните изтребители сновяха навсякъде, но без резултат. Двата крайцера на Агенцията, се бяха оттеглили във висока орбита. Пасарите не можеха да намерят никого от нападателите над техните бази и кораби. Войната продължаваше.
С мисълта за една спокойна нощ, изгарящи за сън, Алекс, Ким и Ирина седяха пред компютрите си, за да огледат нещата, преди да легнат да спят. Корабът беше добре защитен, а и маскиран. Не се очакваха никакви неприятни изненади, а и освен това, той беше добре охраняван. В случай на опасност имаше готовност веднага да се излита от това място. Алекс си сипа още кафе, запали цигара и за сетен път провери безопасността на кораба и екипажа. Всичко беше нормално, никаква близка опасност нямаше наоколо. Самите пасари се бяха оттеглили за нощуване, обезверени и малко поизплашени от близо двадесет часовата атака от страна на крайцерите от Агенцията. Земляните бяха постигнали своя първи успех във войната, тук на тази планета, макар и частичен успех, но пък не бяха дали никакви жертви.
*
Беше следобеда на другия ден. Алекс беше излязъл с Ким и Ирина пред кораба за външен оглед на маскировката, както и системите по корпуса. Той пушеше цигара, а времето беше студено и мъгливо. Два бойни робота охраняваха входа на кораба в същото време. Около кораба беше сравнително тихо, само вятъра брулеше из клоните на дърветата, чуваха се и писъци и рев на горски животни. Маскировката на кораба беше добра.
-Казаха, че може да сме на това място дълго време.- каза Алекс.- Затова трябва да сме сигурни в безопасността на кораба и екипажа ни. Като гледам, кораба е направо незабележим, дори когато си на метри от него!
-Да.- каза Ирина.- Безупречна маскировка! Готови сме за продължително задържане на тази позиция!
-Чува се, че скоро ще започне сезон на голям мраз!- каза Ким.- Ще продължава ли войната в условия на сурова зима?
-Да.- каза Алекс- Войната ще продължава, независимо от климата.
-Ще се справим ли само с два крайцера?- попита Ирина.
-Не се обърквай от бройката!- каза Алекс.- Тези съоръжения имат чудовищна бойна сила!
Тримата се върнаха при входа скоро, бяха приключили с огледите си и се прибраха в кораба, а входа беше издигнат след тях на 15 м. височина, за да бъде недостъпен отвън. Докато вървяха по коридорите и асансьорите на кораба, те видяха, че екипажа предимно почива в тези часове. Нямаше никакви хора извън кораба. Чакаха се инструкции от крайцерите, а също и от Командването на Агенцията. В каютата на Алекс беше топло и уютно. Скоро се появиха Аш и Палма и петимата седнаха на по чаша джин с тоник. Алекс и в това време дебнеше за опасности около кораба, както винаги.
Следобеда напредваше, когато Алекс стана от креслото си, запали цигара и застана пред стенния екран, заместващ в момента люка, който беше затворен с щит, както всички люкове из кораба, за по- висока безопасност на екипажа.
-Ако се наложи да изкараме на това място целия зимен сезон, доста ще се омързеливим!- каза Ирина.
-Няма да се омързеливим!- каза Алекс.- Това е война. Няма да ни оставят без задачи.
-Ние сме разузнавачи, преди всичко!- каза Аш- Крайцерите разчитат на нашата информация, преди да нанесат пореден удар срещу пасарите.
-Става дума, че сме само 29 души, за сега.- каза Ирина- Това е доста малка бройка, за такива сериозни задачи, каквито обикновено имаме.
-Това е само временно!- каза Алекс.- Скоро ще ни бъдат изпратени още хора и техника. Предполагам, че ще разполагаме с още един такъв кораб и вероятно още стотина души…
-Това сериозно ли е?- попита Ирина.
-Да. Съвсем сериозно!- каза Алекс.- Очакваме още един кораб и стотина души, на наше разположение.
-Така ще бъде значително по- добре!- каза Ирина.
Петимата командоси от Земята, се бяха затоплили в уютната каюта, а в разговори времето минаваше много бързо. В предвид, че кораба "Crossfire"ще бъде дълго време на тази позиция, земляните започнаха да разполагат свои неща и подземия около кораба. Това "окопаване" можеше да свърши полезна работа по време на войната. Командира Йон поддържаше връзка с командирите на двата крайцера и заедно обмисляха всяка следваща стъпка в тази война. Временно се наблюдаваше затишие. Пасарите потъваха в мълчание и продължително бездействие, шокирани от нанесените им щети от "неизвестните" техни противници…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №51, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №51, Valeri Kolev.

Бяха се завърнали от разузнаването рано сутринта. Когато Алекс стана от сън беше ранния следобед. Той се наплиска с вода на чешмата и погледна какъв е статуса на кораба в момента, докато си сипваше кафе и палеше цигара. Ким беше на компютъра си, а Ирина спеше. Кафето и цигарата му помагаха да се разсъни. Из кораба беше тихо и спокойно, все още закотвен и маскиран в джунглата. През изминалата нощ петимата бяха летяли до близкия град. Това, което видяха там не беше никак радостно. Пасарите превземаха града и събираха от местните хора, за да ги направят свои роби.
-Наспа ли се, Алекс?- попита Ким и се изправи до него.
-Доста добре си поспах.- каза Алекс.- Как върви?
-Оказва се, че пасарите тук на тази планета са много повече, отколкото очаквахме. Командирите на крайцери и нашия Йон умуват какво може да се направи за сега. Адмирал Шон е казал, да се изчака на тези позиции още няколко дни, без да се напада…- каза Ким.
-То добре, но да не ни нападнат пасарите първи!- каза Алекс.
-Взети са всички възможни мерки, да не ни забележат.- каза Ким.
-Ами, ще чакаме.- каза Алекс.
*
Следобедът се изтъркалваше вече, когато петимата отново се събраха в каютата на Алекс- той, Ким, Ирина, Аш и Палма. Навън се беше спуснала гъста мъгла. Там беше студено и влажно, както разбра Алекс, щом излезе на терасата да огледа района. Специалните очила даваха добра картина, въпреки мъглата.
-Изглежда ми чисто!- каза той на Аш, който беше до него.
-Да не вземат да ни намерят, преди да сме готови за битка!- каза Аш.
-Всъщност ние винаги трябва да сме готови за битка.- каза Алекс.
Двамата погледаха, погледаха около кораба, пък се прибраха на топло в каютата. Ким тъкмо вадеше бутилка джин и тоник, за да се стоплят и сгреят в тези мрачни времена, началото на тоталната война срещу пасарите.
-През нощта отново имаме задача да разузнаваме, крайцерите ще бомбардират базата на пасарите!- каза Аш.- А ние трябва да проверим, петимата, следващия град нататък, това е на 1,100 км. от тук.
-Ще се справим с това.- каза Ким.
-Малко е неприятно да обръщаме нощта в ден, а деня в нощ…- каза Палма.
-Това ни е работата, а освен това сме във война!- каза Аш.
Петимата замълчаха, а Алекс отново дебнеше за някаква идваща опасност, но наоколо беше чисто и пусто. Той запали цигара, взе си кафе и се изправи замислен до люка. Ситуацията тук на тази планета беше такава, че щеше да се проточи във времето. На Алекс не му се нравеше, да живеят в стрес от близостта на голям брой пасари наоколо. На това мнение бяха болшинството от командосите, тук на този кораб.
*
В началото на вечерта, поредната група, ходила да разузнава, се прибра на борда на кораба. Това бяха часовете, когато екипажа беше в кораба, в пълен състав и по това време командира Йон даваше новите задачи и инструкции. Тази нощ крайцерите тотално щяха да бомбардират базата на пасарите. Командирите бяха направили график, по който да се извършват полетите в синхрон и за трите кораба. Според графика Алекс и неговата групичка излизаха на разузнаване след полунощ до следващия съседен град на 1,100 км. от това място. Групичката на Алекс имаха още доста време, преди полета си със совалката. Те все така си бяха заедно в каютата на Алекс и умуваха по плана на тяхната операция.
Алекс въздъхна тежко и се изправи до люка, за да погледне навън. Той запали цигара, сипа си кафе и се загледа навън, със специалните цайси, за нощно и мъгливо време. Около кораба беше спокойно, ако не се брояха разните диви животинки и зверове, които сновяха из джунглата. В каютата беше топло и уютно, в леко осветление и известна доза романтика, поне за времето до полунощ.
-Ще приготвя вечеря.- каза Ким и стана от креслото си.
-Имаш ли нужда от помощ?- надигна се и Ирина.
-Не.Не. -кимна Ким- Ще се справя и сама.
Докато Ким спретваше вкусна вечеря по специални рецепти, кътани и пазени години наред, другите бяха по компютрите и умуваха по плана за нощното си разузнаване, а време все още имаха достатъчно. За няколко часа, екипажа беше на борда на кораба в пълен състав, а това беше времето за приказки и почивка, преди да падне нощта. Алекс имаше главобол и не беше в най- добрата си форма. В очакване на скорошно утихване на болката, той гледаше през стъклото навън, леко разсеян и замислен. Такъв биваше живота на командосите из космоса и той трябваше да прояви твърдост и да не се размеква със сладки мечти за бъдещото си пенсиониране, между другото- едва след десет години служба…
Вечерта напредваше неусетно. След похапването петимата се разтъпкаха из кораба, за да се съберат скоро отново в каютата на Алекс. Той се беше излегнал в койката си и събираше сили за през нощта. Главоболието му ту се усилваше, ту- стихваше. Унесен в тъжни размисли за войната срещу пасарите, Алекс си даваше сметка, че е допуснал да се отпусне, още преди седмици, когато се колебаеше, дали да не напусне Агенцията AFJ. Както по- късно той реши, нямаше да напусне в никакъв случай, а самата мисъл за напускане на службата, той си беше забранил.
*
Наближаваше полунощ, когато петимата със совалката на Алекс летяха към втория по отдалеченост град, отстоящ на 1,100 км. от кораба "Crossfire", който беше приземен и маскиран сред джунглата. Времето се случи бурно и мъгливо, а по корпуса на совалката се лееше пороен дъжд. Пилотираше един от роботите, Аш и Палма спяха, Ким следеше пътя напред и пространството около совалката, а Ирина и Алекс пушеха цигари с кафе, умълчани сега, преди настъпващата нощ. Отвъд джунглата започваше море, над което се шмугна совалката на височина от 400 м.
-За какво си мислиш?- попита Ирина.
-На тази планета е тъпкано със пасари!- каза Алекс.- Направо си играем с огъня…
-Така лесно ли се плашиш?- попита Ирина.
-То си е за плашене!- каза Алекс.- Ама наистина ли ти приличам на уплашен?
-Тази нощ ще е решаваща.- каза Ирина.- Ако крайцерите действат правилно, всичко ще е наред…, но ако сгрешат, то пасарите ще ни усетят и ще стане тя една…
-Твърде не виждам как ние се вписваме в тази картинка…- каза Алекс.- До кога ще им трябва разузнаване тук? Не е ли време да ни освободят, за да си действаме нататък?!
-Спокойно, Алекс! Страшното ще бъде тази нощ!- каза Ирина.- Ако оцелеем до сутринта, тогава много неща ще бъдат вече решени. Да се молим крайцерите добре да си свършат работата!
-Ирина, аз съм във Агенцията вече втори пореден свой живот!- каза Алекс.- Не можеш да си представиш какви неща сме виждали ние, някои от нас- ветераните!
-Алекс, има нещо което не знаеш за мен!- каза Ирина.- Аз също съм за втори пореден живот във Агенцията!
-Познаваме ли се? В смисъл- от преди?- попита Алекс.
-Не. Не мисля.- каза Ирина.- Познаваме се само от сега!
Совалката навлизаше в това време в зона на силна буря. Това не беше проблем за такава машина, но все пак си беше страшничко. В този момент Ким извика:
-Алекс, наближава пасарски изтребител от ляво!... Още два идват от дясно!... Какво да правя?
-Спокойно!- каза Алекс- Още не знаят за нас!... Да се потапяме!
Функцията на тази машина, като подводница, не беше нищо ново и неочаквано. За броени минути роботът потопи в морето совалката и постепенно навлизаха все по- надълбоко под водата. Докато десетината пасарски изтребители прелитаха над зоната, петимата земляни оставаха под водата. В режим на подводница, продължаваха към брега, където се намираше онзи град, тяхната цел, тази нощ…

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №50, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №50, Valeri Kolev.

Космическият, боен кораб "Crossfire" беше кацнал през нощта на една поляна, наблизо до джунглата. В другата посока имаше малък град. Алекс пушеше цигара на терасата към каютата си и гледаше наоколо. Беше студено, влажно и се стелеше мъгла. Въздухът беше чист и свеж, добър за дишане. До него бяха Ким и Ирина, споделяйки си шишенце с джин, от което отпиваха по глътка. Бяха весели и леко пийнали. Вътре в каютата бяха Аш и Палма, които готвеха кулинарна изненада. Алекс потръпна от студа и кимна:
-Да се прибираме на топло, момичета!
-Защо бе, Алекс?!- усмихна се Ирина.- Тъкмо ставаше интересно на терасата!
-Да се прибираме, Ирина!- кимна и Ким.
В каютата беше уютно и топло. Аш и Палма гласяха масата за обяда на петимата. Алекс се настани зад компютрите и се залови за работа. Това беше интересна планета. За момента не бяха забелязани вражески сили наблизо, но това не беше изключено, така близо до фронта. В тези часове, в началото на следобеда, из кораба спяха десетина души. Дежурни на мостика бяха Нортън и Соня. Навън бяха излязли двама души- Шон и Бронк, които бяха на разузнаване до близкото градче.
Следобеда наредваше, когато Шон и Бронк съобщиха, че са открили голяма база на пасарите, на 460 км. на север от кораба "Crossfire". Командирът Йон обяви тревога и веднага повика крайцерите на Агенцията, за да се щурмува базата на пасарите. Шон и Бронк бяха преброили над давадесет пасарски кораба край базата им. Там имаше няколко хиляди пасари. Крайцерите на Агенцията можеха да пристигнат не по- рано от 24 часа. Междувременно земляните маскираха кораба си сред джунглата и пуснаха отбранителната система и енергийния щит. Повишените мерки за безопасност щяха да предпазят кораба и екипажа, от евентуални нападения на пасарите. Около кораба бяха разположени охранителни камери, а охраната от роботи и хора беше увеличена.
Към края на следобеда Алекс, Ким и Ирина бяха излезли на един от входовете на кораба и сканираха наоколо за опасности. Възможно беше в джунглата да има и пасари, които не можеха да се уловят от сензорите на самия кораб. С портативните сензори скоро щеше да се разбере, дали е чисто поне на 100 км. дистанция наоколо. По същото време два джета кръжаха около кораба и също търсеха опасности. Входовете на кораба след употреба се вдигаха на 15 м. височина и ставаха абсолютно недостижими отвън. Алекс запали цигара и се приближи до момчето от охраната на кораба, което стоеше на пост край входа. Това беше Джаксън.
-Как е момче?- попита Алекс.
-Пазим, сър!- изпъна се Джаксън.
-Така трябва, Джаксън!- каза Алекс.- Въобще няма хлабаво!
-Няма хлабаво, сър!
-Хайде момичета! Да се прибираме! Тук е чисто!- каза Алекс.
*
Вечерта наближаваше, когато Йон свика целия екипаж на съвещание, а навън имаше общо четирима, които пазеха небето над кораба. Инструктажа на командира Йон продължи половин час, след което всички се насочиха по задачите си. Алекс и момичетата, както Аш и Палма, се събраха в каютата му на по чаша джин, преди вечеря. Междувременно Алекс следеше камерите, разположени около кораба. Някои бяха чак на 30 км. навътре в джунглата. За момента се улавяха само диви животни, но не и пасари, наоколо. Алекс запали цигара, сипа си и кафе с джина и тоника и кимна на момичетата:
-Да видим нещо за вечеря! Наближава време за хапване…
-Аз ще се погрижа!- скокна Ирина.
В каютата беше топло и уютно, звучеше тиха музика в лека светлина и спуснати щитове на люковете, за да не се вижда светлината от вън.
*
Беше следобеда на другия ден, когато два крайцера от Агенцията приближаваха планетата Orixon 24. Те пристигаха тук, за да унищожат пасарската база и към двадесет пасарски кораба, които бяха някъде тук. Екипажът на кораба "Crossfire" се зарадва на пристигането на помощта и близо час командира Йон обсъжда с хората от крайцерите, как да бъде нападната пасарската база.
Свършваше и този следобед, когато Алекс, Ким и Ирина се завърнаха от разузнаване със совалката си. Бяха сканирали и заснели до подробности базата на пасарите. Прибраха совалката в един от хамбарите на кораба и закрачиха по коридорите и асансьорите към каютата си. Корабът все още беше закотвен на поляна сред джунглата и добре маскиран. Щом се прибраха, Алекс запали цигара и си сипа горещо кафе. Ким и Ирина минаха през банята за по един душ, а Алекс изпрати разузнавателните данни до командира Йон и седна да си почине. Бяха излезли със совалката още от сутринтта и вече бяха доста изморени и тримата. Момичетата се върнаха по хавлии от банята, радостни, свежи и бодри и се пльоснаха в креслата до Алекс. Беше заслужена почивката, поне за този ден.
*
Вечерта Алекс стана от койката си, беше подремнал няколко часа. Леко го наболяваше стомаха, докато се разсънваше с кафе и цигара, може би от близостта на големия брой вражески сили наблизо, всъщност- около 400 км. Ирина и Ким още спяха, а из кораба вървеше подготовка за нови разузнавателни полети с джетовете. Командирът Йон беше заправил график за целта. Двата крайцера се бяха установили във висока орбита и изчакваха благоприятен момент за да нападнат базата на пасарите и техните над 20 кораба там, някои от които се канеха скоро да излитат, за участие във военните действия из околните планети. "Crossfire" като боен и разузнавателен, космически кораб щеше да участва във операцията, повече само като наблюдател и за разузнавателни цели, но от този кораб също можеше добре да се стреля, а той не беше никак за подценяване…
Алекс въздъхна и прегледа новините, както от тази планета, така и от няколко десетки фронтови зони наоколо. Нещата не вървяха добре за Агенцията AFJ, която обединяваше земните и извънземните сили във войната срещу пасарите. Обстановката се описваше като "сериозна и сложна", като не достигаха достатъчно хора и техника. Учителят на Алекс и мнозина други командоси- адмирал Шао, в тези времена беше поел командването на Агенцията отново, след като десет години се беше оттеглил на спокойствие. Адмирал Шао не беше обикновен човек и в никакъв случай- лош професионалист. В тежките времена, които започваха с тоталната война срещу пасарите, адмиралът обикаляше с един от бойните кораби, за да има поглед върху нещата и да командва достатъчно навреме.
Тази вечер напредваше, когато Ирина и Ким, двете жени на Алекс, станаха от сън и бързо се справиха с разсънването. По хавлии, отпочинали и свежи те седнаха край масата, където той дебнеше чрез компютрите и камерите, какво е положението наоколо, както и в базата на пасарите. Момичетата си сипаха кафе и се разбъбриха помежду си, а Алекс твърде не даваше ухо на разговора им, зает с по- сериозни неща. По това време се появиха Аш и Палма. Петимата седяха около масата, по- скоро напрегнати от ситуацията, отколкото спокойни.
-Имаме полет със совалката през нощта!- каза Аш.- Ние петимата.
-Нормално.- каза Ким.- Каква е задачата този път?
-Ще идем до съседния град, за да видим какво е положението там. Това са около 700 км. на север от тук.- каза Аш.
-Щом трябва- ще идем.- каза Палма.
-Не достигат хора, даже и по крайцерите…- каза Аш.
-Ясно.- каза Алекс.- А вие поспахте ли, двамата?
-Да. Вече сме на линия.- каза Аш- Дадена ни е свобода, да планираме сами разузнаването си, ще тръгнем когато решим, но до сутринтта, трябва да имаме данните от града…
Петимата се умълчаха, а Ким стана за да приготви лека вечеря. Времето напредваше.

(следва продължение)