ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №54, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №54, Valeri Kolev.

Това беше една вечер на борда на бойния, космически кораб от Флота на Агенцията AFJ, който носеше името- "Crossfire". Корабът беше укрепен наблизо до море и маскиран в джунглата. В тази вечер навън вилнееше буря и мраз беше сковал всичко. В каютата на Алекс се бяха събрали- той, Аш, Палма, Ким и Ирина, на джин с тоник и сладки приказки. Алекс беше в добро настроение, както и всички в кораба, сякаш добри времена бяха застигнали кораба и екипажа отново, дори и макар по време на война. Тази вечер се беше осъществила радио- връзка с кораба "Ford", който идеше в помощ на командосите- разузнавачи от кораба "Crossfire". На борда му имаше сто души, като някои от тях идеха за да бъдат в екипажа на "Crossfire". Двата кораба щяха да действат заедно, за неограничен период от време. Освен тези хора, се очакваха да дойдат още, които да служат на тези два, разузнавателни кораба. Това щеше да е една патрулна двойка кораби, които щяха да воюват заедно от тук нататък. И двата кораба биваха под командването на командира Йон, който беше извънземен от расата "зелени човечета", същество на повече от 600 земни години, преизчислено по земния календар. Корабът "Ford" наближаваше планетата Orixon 24, и щеше да пристигне при "Crossfire" веднага след като бурята утихне. В очакване на новата сила, командосите бяха преди всичко радостни. Работа по принцип имаше толкова много, че дори 1,000 души нямаше да са достатъчни.
Полунощ наближаваше, когато Алекс и Ким излязоха на една тераса, за да огледат със скенерите и биноклите, района наоколо. Бурята беше изключително силна и трупаше сняг.
-Ама, че временце!- извика Ким.
-Временцето си го бива!- отвърна Алекс.
*
Времето беше лошо и на другия ден. През нощта никой не беше излизал от кораба, с изключение на охраната, която на кръгъл час трябваше да излиза пред кораба, за да оглежда наоколо. Сутринта премина сиво и скучно за мнозина, а повечето просто спаха. В началото на следобеда Алекс пушеше цигара и кафе в компанията на Аш, Ким, Ирина и Палма. Петимата се бяха събрали отново и предимно дублираха работата на дежурните от мостика, пред компютрите си. Имаше сравнително добра радио- връзка с двата крайцера и кораба "Ford", които бяха във висока орбита над планетата. По каналите се водеха разговори, а Йон се запознаваше с новите 100 души, които пристигаха в помощ на неговия екипаж и щяха да бъдат под неговото командване. Алекс в този ден беше сънлив и унесен. Той не беше в най- добрата си форма и ясно отчиташе този факт. От време на време Алекс и Ким излизаха на терасата и оглеждаха района, около кораба. Непрекъснатото следене по въздух и суша, показваше, че няма близки опасности. Но дори и да прелетеше в небето пасарски изтребител, то кораба беше така маскиран и укрепен, че нямаше как да го забележат. Докато бурята продължаваше да вилнее навън, екипажа на "Crossfire" стягаше машините и оръжията за бъдещи битки и операции. Също така се водеха интензивни тренировки за сила и бойни умения.
Следобеда напредваше. Алекс и Ким тренираха бойни изкуства на тепиха в спортния възел. Това продължи около час, когато спряха потни и изморени и се засилиха към каютата си, за душ и преобличане. През тепиха минаваха почти всички тук, за да поддържат добра физическа форма. Другото място,където всички ходеха бяха симулаторите на бойни действия и пилотиране. Разбира се това не можеше да се практикува, при сериозни операции и близки опасности, когато командосите биваха заети с по- важни задачи. По- късно Алекс запали цигара, стегнат в чиста униформа и си взе кафе. Очакваше се всеки момент да пристигнат двама пратеници на местните военни, за да донесат картите на тази планета. Разбира се в тях не бяха отбелязани повечето позиции на пасарите, за което все още нямаше достатъчно информация.
Към края на следобеда Алекс се беше усамотил в една кабинка с техника, служебно, техническо помещение. Това беше един от възлите от където можеше да се поеме контрол над кораба, ако бъде превзет мостика. Тук имаше едно кресло и една койка. Алекс седеше и се занимаваше с компютрите, докато пушеше цигара и размишляваше. Случваше се понякога да идва тук за усамотение и за проверка на системите и възлите на кораба. Вечерта скоро щеше да настъпи, а с нея щяха да бъдат събрани всички за обичайното вечерно раздаване на задачите и инструктаж от командира Йон. Алекс се беше замислил сериозно за войната, за мисиите на този кораб и наближаващите промени, свързани с получения втори кораб и още 100 души, на разположение на командира Йон. По това време пристигнаха двамата пратеници на тукашните военни. Те бяха на мощен хеликоптер, който се приземи наблизо до кораба. Йон ги посрещна в каютата за приеми, където тази вечер двамата щяха да бъдат скъпи гости. Алекс въздъхна тежко. Знаеше, че е взел решение да не се отказва от тази служба, но имаше моменти, когато му ставаше тежко. В такива моменти той се усамотяваше, за да събере мислите си, необезпокояван от никого.
Вечерта беше започнала, когато Алекс и неговата групичка отново се бяха събрали в каютата му, на по чаша джин с тоник и сладки приказки. В това време командира Йон и неговия помощник- Манхатън, разговаряха с двамата гости - тукашни военни, разглеждаха картата на планетата и умуваха, как да се прогонят пасарите от тази планета. В каютата на Алекс беше топло и уютно. Ким беше отишла да приготви нещо вкусно за вечеря, а Ирина подреждаше каютата. Аш и Палма работеха по компютрите, а Алекс беше излязъл на терасата, за оглед на местността, около кораба. Бурята все още беше силна. Алекс огледа внимателно във всички посоки, но нямаше нищо съмнително и той се прибра вътре на завет и топло. По- късно си взе кафе и запали цигара, изправен пред стенния екран, а там течеше всякаква информация за корабите, за войната, за дежурствата. Очертаваше се двамата с Ким да имат нощно дежурство от полунощ до 4ч. сутринта. Разбраха се с тях да бъде и Ирина. Това нямаше да промени графика.
Вечерта напредваше неусетно. Двамата местни военни бяха настанени в каюта за нощуване, а преди това Йон им показа мостика на кораба и обсъдиха някои въпроси относно бойната сила на този кораб, сравнено със съответните показатели на техните кораби и машини. По това време Алекс почиваше полегнал в койката си, но без да спи. До полунощ оставаше малко време, когато Алекс, Ким и Ирина се захванаха да се подготвят за дежурството си на мостика. Аш и Палма бяха отишли в каютата си да почиват.
*
От рано сутринта бурята намаляваше. По обедно време пристигна кораба "Ford". Той се приземи на направената за него площадка- поляна. Докато го маскираха умело, сред околната картинка, Йон се качи на борда му, за да се срещне с новите 100 души. На борда на "Crossfire" щеше да има вече 60 души общо, а на "Ford"- 70. Между двата кораба беше монтирана топла връзка, тунел на височина от 15 м., по който двата екипажа щяха да се срещат и общуват в тези дни. Ако се наложеше единия кораб да излети, или и двата, инцидентно, то топлата връзка можеше да се сгъва за около пет минути.
В следобеда Алекс и неговите хора бяха в каютата му. Той пушеше цигара с кафе и разглеждаше снимките на новите членове на екипа, стараейки се да запомня имената им. Двата кораба от тук нататък щяха да действат заедно и синхронизирано, под командването на Йон със общо 130 души, а на "Ford" отиваше Пиркс, като заместник- командир. Той щеше да командва този кораб, разбира се, според инструкциите на Йон. Междувременно двата крайцера планираха нападение над още една от базите на пасарите. За целта хората на Йон щяха да разузнават в следващото денонощие за точни карти на тази база. В тези часове екипажите на двата кораба се запознаваха и разглеждаха и двата кораба. По време на работата щеше да се налага често хора да бъдат местени от единия на другия кораб- и обратно.
По някое време Алекс и Ким излязоха на една тераса, за да огледат наоколо. Времето беше хубаво, но мразовито. В следващите дни се очакваше нова буря, по- силна от предишната.

(следва продължение)