ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №57, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №57, Valeri Kolev.

Вечерта напредваше, а Алекс и Ким се бяха качили на една от наблюдателниците на кораба "Crossfire", за да огледат района, колкото може на по- далечно разстояние, като използваха всички възможни уреди за наблюдение. Наблюдателницата беше подвижна, сега повдигната на 30 м. височина. Тук през нощта щеше да има постови, макар и да не се очакваха врагове, идещи по суша. Наблюдателната кула беше закрита и отоплена. Постовите през нощта нямаха право да лягат и да спят, изискваше се непрекъснато наблюдение и връзка с мостика. До кулата се стигаше с малък асансьор. Тя се използваше понякога и при полети на далечна дистанция. Алекс запали цигара и каза:
-В моята половина е чисто! Няма нищо.
-И при мен е чисто!- каза Ким.- Тук имаме страхотна гледка, Алекс!
-Да. Така е.- каза той.
-Ще се порадвам малко на гледката, ако нямаш нищо против…- каза тя.
-Да ти кажа, нямам бърза работа.- каза той.
-Носиш ли кафе?- попита тя.
-Да. Пълен термос.- каза той.
Времето напредваше, а двамата пушеха по цигара с кафе, прави и се радваха на удивителната гледка към зимната джунгла нататък. В другата посока пък, се ширеше морето.
-Като в приказка ми е!- каза Ким.- Струва ми се, че май ще се задържим дълго на тази позиция…
-Я, да вземеш да се стегнеш!- каза Алекс.- Това е война! Остави приказките за децата! А иначе, не е изключено да останем и дълго на тази позиция, но това не означава, че няма да имаме полети през това време. Ще имаме полети и с корабите, включително.
-Защо за децата, Алекс?- усмихна се тя- Та аз съм просто едно попорастнало дете! Ей, не ми разваляй момента!
-Утре ще организираме лов и риболов!- каза той.- Ще идем ли с другите там?
-Ние ли решаваме?- учуди се тя.
-Да. Верно!- каза той- Ние решаваме.
-Да идем, ако нещо не се обърка!- каза тя.- Има ли ядливи животинки из тази джунгла?
-Да. Няколко души от нашите поработиха по въпроса с тукашните хора.- каза Алекс.- Знаем, какви животинки да ловим, вече…
-От цялата работа пак огладнях!- каза тя.
-Чакай, чакай!- каза той- Аз не си спомням да сме вечеряли! То няколко пържоли с винце, не е вечеря всъщност!
*
Наближаваше полунощ. Алекс прехвърляше на диск данните от компютъра си, за да ги ползва на пулта в мостика, по време на дежурството от полунощ. Там щяха да бъдат тримата тази нощ- той, Ирина и Ким, като не се брои командир Йон, който прави непрекъснати проверки из кораба, дремва за час- два и отново е на крак. Извънземния от расата "зелени човечета" беше на повече от 600 земни години, а тези му навици го бяха спасявали не веднъж в сериозни ситуации. Ким спретваше малка закуска, преди дежурството, а Ирина спеше, но скоро щяха да я събуждат, за да се приготвя за дежурството. Из кораба беше тихо, петте свободни часа бяха минали, а вече имаше режим на задължителен сън за над 30 души от екипажа на "Crossfire". Те щяха да бъдат ползвани на сутринта, като свежа сила.
*
Още от сутринта командосите от двата кораба се организираха за лов и риблов в района около позицията си и в близкия поток. В поставените предния ден капани, вече имаше уловен дивеч. По обедно време край огъня, разположен между двата кораба се отвори скара- бира пункт. Улова до момента беше сполучлив, но месото трябваше да бъде прибрано в хамбарите на корабите, една част от него в хладилните камери, а друга част за консерви. Това отне доста време на заетите с тази задача хора, но запасите от храна достигнаха добри количества и двата екипажа останаха доволни от свършеното.
*

Към края на следобеда всичкото месо беше прибрано по корабите и работните групи се прибраха да почиват, след дългия си ден. Край огъня останаха само няколко души. Алекс и Ким също се прибраха в каютата си. Той запали цигара, взе си кафе и погледна новините за корабите и за войната. И двамата бяха участвали в лова и вече силно изморени се отпуснаха по креслата си и пуснаха компютрите.
-Страхотен лов беше днес!- каза Ким.
-Изморихме се много!- каза Алекс.- Но месото е добро.
-Попълнихме запасите от храна…- каза тя.
-Тук няма как да ни снабдяват с храна.- каза Алекс.- Каквото си набавим и купим, това.
В началото на вечерта Алекс беше тъжен. Той напразно се опитваше да разгадае, защо именно е тъжен. Ким и Ирина спяха от един час, а из кораба беше оживено- раздаваха вечерята от кухнята на кораба. Алекс беше леко гладен, но не това му беше грижата сега. Някаква носталгия по Земята, по старите приятели и гаджета, го гризеше от вътре. Не само, че беше страшно надалеко от Земята, но се беше забъркал в във страшна война… Той изпъшка тежко и запали цигара. Едно силно кафенце, можеше да го ободри сега. За да не умува много, той си пусна общия радио- канал на двата кораба и се заслуша в разговорите. Йон раздаваше в момента задачите за през нощта и проверяваше как са свършени старите задачи. За Алекс и неговите хора нямаше задачи все още.
Вечерта напредваше, а Алекс стоеше на една тераса от половин час. Спусналия се студ го пронизваше, а цигарата му се опитваше да гасне. Той оглеждаше около позицията на двата кораба и размишляваше. Навън вече нямаше никой от екипа, всички се бяха прибрали на топло. Бяха спуснати щитовете и на двата кораба и задействани отбранителните системи. На радиус от 500 км. не можеше пиле да прехвърчи, незабелязано и без да бъде свалено от оръдията. Алекс въздъхна още веднъж и се прибра в совалката, а каютата му беше наблизо. Ким се беше събудила и още сънена гледаше безизразно стенния оперативен екран, където имаше всякаква информация, която можеше да е полезна за екипажа на кораба.
*
Беше следобеда на другия ден, когато групичката на Алекс, петимата, летяха със совалката около позициите на двата кораба, в патрулен полет. Алекс днес беше в добра форма, но твърде не вярваше на това, защото според Законите на Мърфи: "Ако нещата още не са се провалили, то никога не е късно да се провалят.". Този ден биваше някак си тих и спокоен. Макар и мразовито, то вятъра не беше много силен, не валеше и сняг, но се очакваха нови бури откъм север. Совалката се водеше от единия робот, а Алекс и Ким само контролираха полета. На цигарка и кафе в уютната кабина на совалката, петимата малко скучаеха, но пък знаеха, че щом е скучно, то нещата вървят добре. Важното биваше да не ги боли нищо, по принцип…
-Имаме ли новини от крайцерите?- попита Ким.
-Да. Имаме.- каза Алекс.- Готвят бомбандировки над позиции на пасарите, тази нощ или утре. Тукашните военни активно се борят за няколко града, още под контрола на пасарите… От нашите имаме два джета на разузнаване по същия въпрос. Това са осем души, които в момента са някъде там и наблюдават…
-На нас ни се е паднала по- лека задача.- каза Ким.
-Трябва да си свиркаме, добре сме си!- каза Алекс.
-Казаха за някакъв строителен кораб, който ще пристигне при нас…- каза Аш.
-Да. От AFJ чакаме кораб със строители за строежа на нашата нова база тук.- каза Алекс.- Ние сме само временно тук. Ако войната се развива успешно, тук ще се изгради и наша колония…
-Това си е в реда на нещата.- каза Аш.
Замъчлаха за момент, загледани в бялата картинка под совалката, а в топлата кабина беше тихо и уютно в следобедните часове.

(следва продължение)