ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №58, Valeri Kolev.
Следобедът напредваше, а совалката с петимата продължаваше патрулния си полет. В близост имаше само няколко хеликоптера на тукашните военни, които действаха към един от близките градове. Войната продължаваше с променлив резултат. Наскоро бяха пристигнали още два кораба на пасарите, тук на планетата, с още 1,000 души, които още не знаеха, че тук нямат работа и са обречени на провал. Планетата Orixon 24 бавно се съвземаше за ново начало, след нашествието на пасарите, продължаващо от четири земни години. Алекс запали цигара и си взе още кафе, докато следеше приборите по пулта, сканиращи наоколо. До вечерта трябваше да се приберат на борда на "Crossfire", а от там щеше да излезе друга патрулна група. В оставащото време, петимата се постараха да надзърнат навсякъде из зоната на бъдещата база.
Наближаваше вечерта, когато петимата със совалката приближаваха позициите на двата си кораба.
Както си пушеше цигарата, изведнъж Алекс забеляза малък предмет да пада от голяма височина. Обектът щеше да падне на 400 км. южно от позициите на двата кораба. Алекс веднага даде нов курс на совалката, към мястото на падане на неизвестния обект. И петимата бяха на тръни, какво може да е това. Обектът едва се различаваше на радара, като съвсем малка точица. Докато наближаваха координатите на падането му, Алекс запали цигара и го превзеха лоши мисли.
-Това може да е всичко!- каза той.
-А от къде ли се взе?- каза Аш.
-Ще го проверим, а може и да разберем нещо за него.- каза Алекс.
-Май току- що ни се провали вечерта!- каза Ким.
-Беше хубав ден…- каза Ирина.
-Йон даде ли някакви инструкции?- попита Палма.
-Йон каза да проверим обекта.- каза Алекс.
*
Вечерта напредваше, а петимата със совалката още търсеха падналия обект, който вероятно беше паднал някъде из джунглата и си беше пробил дупка, чак до земята, през клоните на дърветата. Видимост нямаше чак до основите на дърветата, можеше да се разчита единствено на показанията на скенерите, но пък обекта не беше кой знае колко голям, та скенерите можеха да го прихванат само от близо. Със риск, да си загубят напразно времето, без да намерят обекта, петимата упорито обикаляха и търсеха, в полет ниско над клоните, на височина 60 м. Алекс отпиваше кафе с цигарка, докато наблюдаваше скенерите и данните за полета на совалката. Макар и изморени и петимата имаха доброто желание да намерят скоро падналия обект. Алекс въздъхна тежко. Някакво неразположение го тормозеше от известно време, а в главата му се мотаеха мрачни мисли. Неизвестния паднал обект можеше да крие и опасности. Загадката около него можеше да бъде разкрита, едва след намирането му, когато по принцип, все нещо можеше да се изясни по въпроса.
Още по- късно вечерта, когато умората натежа още повече и у петимата, Алекс каза:
-Да вземем да се прибираме на "Corssfire", а да продължим след почивка! Освен това ние не сме сами… Може да искаме друга група да продължи търсенето.
-Той е прав!- каза Палма- За днес много ни дойде. Да поискаме помощ и да се прибираме да почиваме!
-Командир Йон дали ще одобри?- попита Ким.
-Няма да разберем това, преди да говорим с него.- каза Ирина.- Аш, какво е твоето мнение?
-Аз лично съм вече преуморен.- каза Аш.- Сякаш е разумно да се оттеглим за почивка.
Алекс опита радио- връзка с кораба, но в момента имаше някакви магнитни смущения и връзка нямаше изобщо. Той махна с ръка изнервен и ядосан.
-Нямаме връзка с кораба!- каза той.- Продължаваме нататък!
-Аз казвам, да се разделим на две групи и да оставим едните да поспят!- каза Аш.
-Разумно предложение.- каза Алекс.- Ще го направим след полунощ.
-Разбрахме се, значи…- кимна Аш.
-Имаме време до полунощ!- каза Ким- Да вземем да хапнем!
-Аз съм изнервен и не съм гладен!- каза Алекс, а другите не казаха и дума повече.
Наближаваше полунощ, когато совалката стигна над морето. Тук също би могло да е паданал неизвестния обект. Проблема беше, че ако той е потънал, става много трудно да се намери, поради не големите му размери, които бяха оценени на около 5м. диаметър. Аш, Палма и Ирина, вече се ориентираха към сън, като оставаха действащи Алекс и Ким. Никой не знаеше каква е сериозността на появата на незивестния обект, а щом това не се знаеше, то петимата трябваше да положат усилия, да го намерят. Липсата на радио- връзка с кораба, тревожеше Алекс и Ким в тези часове. Всъщност след почивката и съня си, другите трима щяха да бъдат доста по- бодри, за да могат да продължат търсенето. Бяха се разбрали за четири часа сън и Алекс щеше да им го осигури, заедно с Ким, тази нощ.
*
Беше по обед на другия ден. Търсенето на странния обект, паднал от небето, продължаваше. Към търсачите се бяха присъединили и още два джета с по четири души, толкова можеше да си позволи в този момент командира Йон. В совалката на Алекс бяха той и неговите четирима души от групата. Някак бяха успели да почиват на смени и продължаваха търсенето. Алекс този ден беше в много странно настроение, отчасти тъжен и умислен, отчасти свеж и бодър, а всичко това, като някакво проявление на извънземния грип, който го мъчеше. До момента не бяха открили как да го излекуват напълно, а с разни лекове, Алекс си помагаше в трудни моменти. Той въздъхна тежко, запали цигара и си сипа кафе в голямата си чаша. До него беше Ким, която наблюдаваше картината от търсещата апаратура, както и самия полет. Навън беше около -5' С, с умерен вятър, сумрачно и подтискащо време.
-Май се налага да влезем под водата!- каза Аш.- Обектът може да е паднал на дълбоко.
-Ще влезем.- каза Алекс.- Предай на другите, че влизаме под вода.
Совалката на Алекс, както и повечето машини на AFJ, можеха да работят и в режим "подводница". Петимата се потопиха в морето и бавно навлизаха на дълбочина. Това търсене не можеше да продължава безкрайно и те искаха да проверят първо каква е дълбочината тук. Не бяха ясни точни координати, където обекта можеше да е паднал.
Следобедът напредваше, а петимата разглеждаха картинката под вода, която всъщност беше красива, но въобще ни им беше до това сега. Алекс запали още една цигара и си взе кафе. Това търсене не му се нравеше кой знае колко, а всъщност то щеше да продължи още известно време само, дори да нямаше резултат. Това беше война и не можеше да се отделят хора и време за неясни и неизпълними задачи.
-Дали пасарите имат машини в това море?- попита Ким.
-Със сигурност- не.- каза Алекс.- Те нямат подводни машини.
-Ами, защо тогава не се базираме под вода?- попита Ким.
-Не е необходимо, за сега.- каза Алекс.- Ако войната не върви добре, чак тогава ще потърсим място под вода.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар