ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №55, Valeri Kolev.
Беше вечер, когато Алекс, Аш , Ким, Ирина и Палма, летяха със совалката около двата бойни кораба на екипа. Това беше патрулен полет за търсене на пасарски обекти в близост. Пилотираха един от роботите и Аш, който наглеждаше показанията на полета. Останалите дебнеха с радарите, скенерите по радиото и със визуалната техника. Алекс запали една цигара, сипа си кафе и се замисли за екипа на командира Йон, който вече имаше два бойни кораба и общо 130 души на разположение. Помощта, отпусната от Командването правеше работата на командосите - разузнавачи, далече по- спокойна и безопасна. Целият екип на Йон в тези дни общуваше помежду си, хората се запознаваха и завръзваха приятелства. Добрите отношения бяха важни, за добрата стиковка на съвемстната работа по- нататък.
Вечерта напредваше, когато совалката се намираше на 1,000 км. от двата кораба. Взеха курс за прибиране обратно, което щеше да стане в близките часове. Района беше огледан и проверен. Не се очакваха неприятни изненади. В совалката беше топло и уютно. Намираха се на 2 км. височина. Алекс се беше захванал да търси из радиоефира, отново за близки пасарски станции, а Ким отиде в кухненския блок да приготвя вечеря. Алекс си беше дремнал по- рано в следобеда и сега беше свеж и бодър, в добра форма. В очакване на добра вечер и спокойна нощ, петимата се разговориха на по чаша джин с тоник. Времето навън беше ветровито, задаваше се нова, мощна буря. В тези часове заваля отново сняг. Джунглата долу, покрита със снежна пелена още от преди, започна да се обвива с нова снежна покривка, наново.
Късно вечерта совалката на Алекс наближаваше позициите на двата кораба на екипа на Йон. Имаше добра радио- връзка и Алекс се свърза с дежурните от мостика на "Crossfire" за да им предаде добрите новини, че на стотици километри около корабите няма никакви пасарски обекти. Двата кораба тази вечер имаха отпуснати часове, чак до полунощ, за да се запознаят помежду си и да свикнат с обстановката и на двата кораба. От тук нататък тези два кораба под командването на Йон, щяха да действат заедно.
*
Оставаше малко време до полунощ, когато петимата прибраха совалката в хамбара й в трюмовете на кораба "Crossfire". Алекс и хората му минаваха по коридорите и асансьорите, на път към каютите си. Из кораба се забелязваха доста непознати лица, от новодошлите. Щом се прибраха в каютата, Алекс запали цигара и си взе кафе, да почине, преди да си вземе душ, а Ким и Ирина влязоха заедно в банята, да се къпят. По- късно Алекс и неговите две момичета, стегнати в чисти униформи и освежени от банята, седнаха да си почиват, преди сън. Цяла нощ нямаха никакви задачи, а това беше добре, защото щяха да си поспят добре. За следващия ден се предвиждаше още едно патрулиране със совалката, около позицията. До тогава имаха толкова много време, че се чудеха как да го запълнят, освен със съня. Из кораба имаше много непознати лица, а тук вече бяха заислени още 31 души, като общата бройка на екипажа на "Crossfire" стана 60 души. На "Ford" бяха пък 70 души екипаж. Обстановката из планетата беше спокойна. Пасарите преживяваха лоши времена, атакувани и нападани и от тукашните военни сили, а и от силите на Агенцията AFJ, т.е. земляните. Точно в тези часове двата крайцера от AFJ бяха бомбандирали още две новооткрити бази на пасарите, а във въздуха бяха нападнати и свалени три техни кораба. Успехите на AFJ и местните военни във войната срещу пасарите се множаха. По това време планетата напуснаха общо 7 пасарски кораба с над 500 души- пасари. Това си беше евакуация и бягство, но още не беше официалното решение на пасарските водачи… Новините от други фронтове на войната бяха различни. AFJ също имаше загуби на техника, на някои от фронтовете, но без жертви.
По някое време Алекс и Ким излязоха на една тераса,за да огледат наоколо. Бурята се засилваше, по- силна от предишната. Мразовита виелица засипваше всичко по пътя си с преспи, трупаши се върху по- старите купища сняг. Дърветата в джунглата бяха покрити със сняг, като някои колони не издържаха тежестта и се чупеха. Алекс запали цигара и кимна:
-Колко ли време трае зимата тук?
-Не знаем още.- каза Ким.- Наемам се лично да проверя.
-Нататък е чисто!- каза Алекс
-И насам е чисто!- каза Ким.
Въздуха беше чист и свеж, макар и с дъх на извънземие. Двамата подишаха с пълни гърди, преди да се приберат на топло. Ирина приготвяше специални, среднощни закуски, а тук бяха дошли Аш и Палма.
*
В полунощ двата кораба бяха вече утихнали, всички не заети с дежурства и задачи, спяха. Алекс беше още буден. Днешната разходка със совалката му беше подействала положително и активирала усещанията му за живота, службата и личния живот. Аш и Палма се бяха прибрали да спят. Ирина и Ким също спяха. Останал самичък буден в каютата, Алекс действаше по компютрите, пред себе си и умуваше, днес със кристално свежо съзнание и в добра форма.
*
В следобеда на другия ден Алекс и хората му отново патрулираха със совалката в кръг около позициите на двата си кораба. Този ден Алекс имаше известно неразположение. Стари травми и болки по цялото тяло му напомняха, че е заразен от коварен извънземен грип, вече месеци наред. Грипът понякога напомняше за себе си. Уникалното тук беше, че от всички на борда, само Алекс се беше заразил от този грип, но пък това не беше заразно за околните. Оставаше загадка, как се е заразил самия той… Алекс въздъхна тежко и се изправи до страничния люк. Навън вилнееше буря, което не беше съществен проблем за тази совалка- сериозна машина, проектирана за изключително тежки условия в извънземието. Той запали цигара и си взе кафе. От високата температура го втрисаше, въпреки, че в совалката беше топло. В желанието си да бъде полезен и да не спира работата си, той се уви с дебело одеало и се разположи пред компютъра си. От тук Алекс можеше да свърши всякаква работа.
Наближаваше края на следобеда. Петимата със совалката, обикаляха последния сектор от кръга около позициите на двата кораба- "Crossfire" и "Ford". В радиус от 1,000 км. нямаше нищо обезпокоително, а това беше радостна новина. В двата близки града, тукашните военни бяха прогонили пасарите и владееха положението.
В началото на вечерта петимата се прибраха на борда на "Crossfire", а совалката оставиха в един от хамбарите на кораба, отделен специално за нея. Тя идваше в повече на този кораб, понеже беше от състава на друг кораб, а именно- "Nissan", но по корабите се случваха такива неща и имаше предвидено допълнително място за всякакви случаи. Щом се прибраха в каютата, Алекс си взе горещ душ, за да се напари и нагрее, въпреки високата си температура. Стегнат в чиста униформа, леко облекчен от страданията си, той взе още лекове за грипа си, запали цигара и си взе кафе. Седнал зад компютъра си, той се замисли за много неща, за себе си, за този неприятен грип, за войната и бъдещето…
По някое време пристигнаха Аш и Палма отново, за по чаша джин преди вечеря. Из кораба беше оживено. Двата екипажа имаха пет свободни часа, преди полунощ. Временната топла връзка все още си стоеше на мястото, между двата кораба и от тук всички имаха свободата да минават за да посетят нови и стари приятели. Двата кораба бяха добре маскирани сред околната джунгла, а под тях се строяха подземия, основата на бъдеща военна база на AFJ. Такива бази се изграждаха навсякъде, където беше възможно, по чужди, но приятелски планети.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар