ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №51, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №51, Valeri Kolev.

Бяха се завърнали от разузнаването рано сутринта. Когато Алекс стана от сън беше ранния следобед. Той се наплиска с вода на чешмата и погледна какъв е статуса на кораба в момента, докато си сипваше кафе и палеше цигара. Ким беше на компютъра си, а Ирина спеше. Кафето и цигарата му помагаха да се разсъни. Из кораба беше тихо и спокойно, все още закотвен и маскиран в джунглата. През изминалата нощ петимата бяха летяли до близкия град. Това, което видяха там не беше никак радостно. Пасарите превземаха града и събираха от местните хора, за да ги направят свои роби.
-Наспа ли се, Алекс?- попита Ким и се изправи до него.
-Доста добре си поспах.- каза Алекс.- Как върви?
-Оказва се, че пасарите тук на тази планета са много повече, отколкото очаквахме. Командирите на крайцери и нашия Йон умуват какво може да се направи за сега. Адмирал Шон е казал, да се изчака на тези позиции още няколко дни, без да се напада…- каза Ким.
-То добре, но да не ни нападнат пасарите първи!- каза Алекс.
-Взети са всички възможни мерки, да не ни забележат.- каза Ким.
-Ами, ще чакаме.- каза Алекс.
*
Следобедът се изтъркалваше вече, когато петимата отново се събраха в каютата на Алекс- той, Ким, Ирина, Аш и Палма. Навън се беше спуснала гъста мъгла. Там беше студено и влажно, както разбра Алекс, щом излезе на терасата да огледа района. Специалните очила даваха добра картина, въпреки мъглата.
-Изглежда ми чисто!- каза той на Аш, който беше до него.
-Да не вземат да ни намерят, преди да сме готови за битка!- каза Аш.
-Всъщност ние винаги трябва да сме готови за битка.- каза Алекс.
Двамата погледаха, погледаха около кораба, пък се прибраха на топло в каютата. Ким тъкмо вадеше бутилка джин и тоник, за да се стоплят и сгреят в тези мрачни времена, началото на тоталната война срещу пасарите.
-През нощта отново имаме задача да разузнаваме, крайцерите ще бомбардират базата на пасарите!- каза Аш.- А ние трябва да проверим, петимата, следващия град нататък, това е на 1,100 км. от тук.
-Ще се справим с това.- каза Ким.
-Малко е неприятно да обръщаме нощта в ден, а деня в нощ…- каза Палма.
-Това ни е работата, а освен това сме във война!- каза Аш.
Петимата замълчаха, а Алекс отново дебнеше за някаква идваща опасност, но наоколо беше чисто и пусто. Той запали цигара, взе си кафе и се изправи замислен до люка. Ситуацията тук на тази планета беше такава, че щеше да се проточи във времето. На Алекс не му се нравеше, да живеят в стрес от близостта на голям брой пасари наоколо. На това мнение бяха болшинството от командосите, тук на този кораб.
*
В началото на вечерта, поредната група, ходила да разузнава, се прибра на борда на кораба. Това бяха часовете, когато екипажа беше в кораба, в пълен състав и по това време командира Йон даваше новите задачи и инструкции. Тази нощ крайцерите тотално щяха да бомбардират базата на пасарите. Командирите бяха направили график, по който да се извършват полетите в синхрон и за трите кораба. Според графика Алекс и неговата групичка излизаха на разузнаване след полунощ до следващия съседен град на 1,100 км. от това място. Групичката на Алекс имаха още доста време, преди полета си със совалката. Те все така си бяха заедно в каютата на Алекс и умуваха по плана на тяхната операция.
Алекс въздъхна тежко и се изправи до люка, за да погледне навън. Той запали цигара, сипа си кафе и се загледа навън, със специалните цайси, за нощно и мъгливо време. Около кораба беше спокойно, ако не се брояха разните диви животинки и зверове, които сновяха из джунглата. В каютата беше топло и уютно, в леко осветление и известна доза романтика, поне за времето до полунощ.
-Ще приготвя вечеря.- каза Ким и стана от креслото си.
-Имаш ли нужда от помощ?- надигна се и Ирина.
-Не.Не. -кимна Ким- Ще се справя и сама.
Докато Ким спретваше вкусна вечеря по специални рецепти, кътани и пазени години наред, другите бяха по компютрите и умуваха по плана за нощното си разузнаване, а време все още имаха достатъчно. За няколко часа, екипажа беше на борда на кораба в пълен състав, а това беше времето за приказки и почивка, преди да падне нощта. Алекс имаше главобол и не беше в най- добрата си форма. В очакване на скорошно утихване на болката, той гледаше през стъклото навън, леко разсеян и замислен. Такъв биваше живота на командосите из космоса и той трябваше да прояви твърдост и да не се размеква със сладки мечти за бъдещото си пенсиониране, между другото- едва след десет години служба…
Вечерта напредваше неусетно. След похапването петимата се разтъпкаха из кораба, за да се съберат скоро отново в каютата на Алекс. Той се беше излегнал в койката си и събираше сили за през нощта. Главоболието му ту се усилваше, ту- стихваше. Унесен в тъжни размисли за войната срещу пасарите, Алекс си даваше сметка, че е допуснал да се отпусне, още преди седмици, когато се колебаеше, дали да не напусне Агенцията AFJ. Както по- късно той реши, нямаше да напусне в никакъв случай, а самата мисъл за напускане на службата, той си беше забранил.
*
Наближаваше полунощ, когато петимата със совалката на Алекс летяха към втория по отдалеченост град, отстоящ на 1,100 км. от кораба "Crossfire", който беше приземен и маскиран сред джунглата. Времето се случи бурно и мъгливо, а по корпуса на совалката се лееше пороен дъжд. Пилотираше един от роботите, Аш и Палма спяха, Ким следеше пътя напред и пространството около совалката, а Ирина и Алекс пушеха цигари с кафе, умълчани сега, преди настъпващата нощ. Отвъд джунглата започваше море, над което се шмугна совалката на височина от 400 м.
-За какво си мислиш?- попита Ирина.
-На тази планета е тъпкано със пасари!- каза Алекс.- Направо си играем с огъня…
-Така лесно ли се плашиш?- попита Ирина.
-То си е за плашене!- каза Алекс.- Ама наистина ли ти приличам на уплашен?
-Тази нощ ще е решаваща.- каза Ирина.- Ако крайцерите действат правилно, всичко ще е наред…, но ако сгрешат, то пасарите ще ни усетят и ще стане тя една…
-Твърде не виждам как ние се вписваме в тази картинка…- каза Алекс.- До кога ще им трябва разузнаване тук? Не е ли време да ни освободят, за да си действаме нататък?!
-Спокойно, Алекс! Страшното ще бъде тази нощ!- каза Ирина.- Ако оцелеем до сутринта, тогава много неща ще бъдат вече решени. Да се молим крайцерите добре да си свършат работата!
-Ирина, аз съм във Агенцията вече втори пореден свой живот!- каза Алекс.- Не можеш да си представиш какви неща сме виждали ние, някои от нас- ветераните!
-Алекс, има нещо което не знаеш за мен!- каза Ирина.- Аз също съм за втори пореден живот във Агенцията!
-Познаваме ли се? В смисъл- от преди?- попита Алекс.
-Не. Не мисля.- каза Ирина.- Познаваме се само от сега!
Совалката навлизаше в това време в зона на силна буря. Това не беше проблем за такава машина, но все пак си беше страшничко. В този момент Ким извика:
-Алекс, наближава пасарски изтребител от ляво!... Още два идват от дясно!... Какво да правя?
-Спокойно!- каза Алекс- Още не знаят за нас!... Да се потапяме!
Функцията на тази машина, като подводница, не беше нищо ново и неочаквано. За броени минути роботът потопи в морето совалката и постепенно навлизаха все по- надълбоко под водата. Докато десетината пасарски изтребители прелитаха над зоната, петимата земляни оставаха под водата. В режим на подводница, продължаваха към брега, където се намираше онзи град, тяхната цел, тази нощ…

(следва продължение)