ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №53, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №53, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Алекс беше тъжен и унил. Не беше добро настроението и из целия кораб. Това беше тежък период от живота на хората от кораба "Crossfire", в началото на голямата война, когато всичко беше съвсем неясно, а бъдещето - неизвестно. Алекс въздъхна тежко и стана от креслото пред пулта, за да се изправи пред люка и да погледне навън, а там беше студено, влажно и мрачно, със черни облаци в небето. До него се появи Ким и каза:
-Едно ми е такова мрачно!
-Днес определено и на мен не ми е ден!- каза Алекс.
-Имаме ли хора навън?- попита тя.
-Да. Имаме.- каза той- Браун и Джейн строят подземието с десетина робота.
-Ами, ако зарежем това място и тръгнем нанякъде, какво тогава?- каза тя.
-Тук ще бъде построена база на Агенцията!- каза той.- Нали знаеш, нашите бази никога не излизат от експлоатация, където и по света да се намират!
Следобеда наближаваше края си, когато екипажа на кораба се поразведри. Свежа вълна обля кораба и хората в него. Нова надежда за бъдещето окрили командосите от Агенцията AFJ. По това време на кораба пристигнаха двама пратеници на тукашните военни. Тази цивилизация се състоеше от хуманоиди, предимно от мечкоподобния вид. Йон се беше свързал с тях, за да започне синронизирането на съвместни военни действия срещу пасарите. В разговорите, които продължиха часове, стана ясно, че и тази цивилизация се присъединяваше към военния съюз, създаден от Агенцията AFJ.
Вечерта беше започнала, когато местните военни отлетяха към своята база, намираща се на около 1,000 км. от тук. Командира Йон разказа отново инструкциите за екипажа и определи задачите на отделните групи. И тази нощ нямаше да излиза никой навън от кораба. Това зарадва мнозина, щяха да могат да си починат добре, още една нощ.
Групичката на Алекс отново се беше събрала в каютата му- той, Аш, Ким, Ирина и Палма. Петимата се черпеха с джин с тоник и внимаваха за безопасността на кораба и екипажа, дебнейки за опасности наоколо, чрез скенер, радар, далекогледи и камери. В същото време Алекс обсъждаше с Йон по радиото, какво да бъде споразумението с местните военни и какви да бъдат бъдещите съвместни действия. Алекс запали цигара, сипа си кафе и се зае с компютрите, веднага щом разговора с Йон приключи. Подробностите щяха да бъдат описани в компютрите, чрез схеми, йероглифи и тук- там английски език. Чрез компютрите командосите се разбираха и уточняваха много неща помежду си, за плановете на бъдещи действия. Разбира се, най- често се използваше връзката с говор.
Алекс въздъхна тежко и погледна картината на стенния екран, където се показваше местността около кораба. Беше чисто и по суша и по въздух. Докато пушеше цигара и пиеше кафе, той обмисляше задачата, която петимата имаха за сутринта. Това щеше да един разузнавателен полет, за да се провери какво точно има на юг от това място. Междувременно се обсъждаше с командирите на крайцерите, нова бомбардировка над позиции на пасарите. Не стояха със скръсетни ръце и местните военни. Те най- много имаха интерес да се прогонят пасарите от тази планета. Навън беше тъмно, влажно и мразовито. От известно време се беше спуснала и мъгла. Затова пък в кораба беше топло и уютно, а в тези часове бяха будни всички, както обикновено вечер.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Аш излязоха на една тераса, за да огледат района с бинокли и скенери. Наоколо беше пустощ- дива необитавана джунгла. Беше изключено пасари да дойдат по сушата, а по въздуха щяха да бъдат забелязани от голяма дистанция. Това правеше позицията добра и с нисък риск за кораба и екипажа. Освен това той беше добре маскиран и охраняван по всякакви възможни начини.
-Хубаво временце!- отбеляза Аш - Мразовито, но много свежо, а въздуха е съвсем чист!
-Да не си на пост навън в това временце!- каза Алекс.
-Ами докато имаме роботи, ще си спестим постовете на студа…- каза Аш.
-Кога ще пристигнат нашите хора?- попита Алекс.
-Скоро.- каза Аш.- Още тази седмица ще имаме още сто души и втори кораб.
-Ами сега сме 29, нито съвсем малко, нито пък много.- каза Алекс.- Със още сто души, ще бъдем много по- спокойни, на каквато и мисия да идем!
-Безспорно!- каза Аш.
-Чисто е във всички посоки!- каза Алекс.- Ще излезем на проверка отново в полунощ! Да се прибираме!
Из коридорите нямаше хора, а минаваха само патрулиращите роботи. Те бяха бойни роботи, които умееха добре да охраняват и да пилотират. Алекс и Аш се прибраха в каютата при момичетата, които в това време спретваха нещо за хапване, усмихнати и видимо в добро настроение. Вечерта напредваше, а петимата имаха задача чак на сутринта. В очакване на добра вечер и спокойна нощ, те успяваха да си почиват и отморяват, докато следяха за опасности, наближаващи кораба, но за момента такива нямаше.
Полунощ наближаваше, когато Алекс запали цигара и си сипа кафе. Петимата бяха в подготовка за задачата си на сутринта. Да се разузнае на юг от кораба. Аш спеше в една от койките, а Палма беше отишла на мостика. Ирина подреждаше каютата, а Ким работеше на компютрите. Можеше да останат и будни до полета си, пък и бяха спали достатъчно през изминалите 24 часа.
-Нещо ново?- попита Алекс, загледан в стенния екран.
-Навсякъде е чисто.- каза Ким.- Поддържаме връзка с двата крайцера, а те имат поглед над голяма зона около нашия кораб. Ще ни сигнализират също, ако пасарите се появят. Ние пък наблюдаваме тях. Във висока орбита са, но около тях няма никакви пасарски обекти.
-Май няма да се спи тази нощ!- каза Алекс.
-За мене няма значение- наспала съм се!- каза Ким.
-Аз ще дремна по- късно.- каза Алекс.
-Какво се разбраха нашите със тукашните военни?- попита Ким.
-В най- скоро време ще имаме картите на планетата.- каза Алекс.- Все още липсват достатъчно данни, къде са пасарските бази. Ние знаем само за няколко от тях.
*
Беше вече вечер, когато Алекс и неговите хора се върнаха със совалката от разузнаване на юг от кораба. Бяха изморени и се надяваха сега да си починат. Бяха тръгнали още сутринта в зори. Провериха голям район на 1,000 км. на юг. В тази посока нямаше пасарски бази, а един град, който още не беше посещаван от пасарите. Тукашните военни се бяха укрепили там в очакване на нашествениците. Петимата земляни успяха да разговарят с тях, а и Йон, чрез радио- връзка. Сега, когато се бяха прибрали обратно в укрепения си кораб, те бяха доволни от пътешествието си и свършената работа.
Щом се прибраха в каютата, Алекс си взе душ, облече чиста униформа и запали цигара с кафе, докато проверяваше какво е положението. Всичко беше нормално и в кораба, и в зоната наоколо. Ким и Ирина също минаха през банята и облякоха чисто униформи, преди да се захванат да сготвят нещо вкусно за вечеря. През целия ден петимата бяха я карали на сухари и вафли. Алекс не чакаше вечерята, защото в момента го болеше стомаха. Той стискаше зъби, с надеждата болките да отминат, но не беше нещо кой знае колко сериозно, а и вече беше взел лек за това. В очакване на спокойна вечер и лека нощ петимата отново се събраха на приказка и по чаша джин с тоник. Навън времето беше кошмарно, виелица засипваше с преспи сняг всичко наоколо, а мраз сковаваше дори скалите. Дежурните от мостика забелязаха мощна буря, която наближаваше кораба, но нямаше опасност за него, това беше сериозно съоръжение, изчислявано за чудовищни атмосферни и космически катаклизми. В каютата беше топло и уютно, а петимата унесени в сладки приказки, на джин с тоник, не усещаха как минава времето. Следващата им задача щеше да бъде, след като бурята утихне. До тогава бяха освободени дори от дежурства на мостика, но те както винаги бяха отворили компютрите си и внимаваха, враг да не наближи кораба.

(следва продължение)