ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс №60, Valeri Kolev.
Беше вечерта на другия ден. Алекс беше отново нападнат от тежкия извънземен грип, който понякога не го мъчеше по десетина дена, но сетне идваше отново. Той пушеше цигара с кафе и замислен дълбоко, беше вперил поглед в стенния екран. Край него бяха Ким и Ирина, които се занимаваха по компютрите си. Из кораба "Crossfire" тази вечер беше тихо и спокойно, като спяха близо 30 души от екипажа. Навън беше мразовито и тежко време, но дори сега, строителите продължаваха изграждането на новата база тук. Строителите бяха 100 души, но със към 300 робота, като строежа на подземната база на AFJ, продължаваше денонощно. Когато тя бъдеше готова, тук щяха да дойдат войници и офицери, които да я поддържат и охраняват и да живеят тук постоянно. Ако войната завършеше успешно, тук щеше да се създаде и колония на земляните. Алекс въздъхна и се изправи до люка на каютата и надзърна навън. Беше завалял скоро сняг. Навън, под маскиращата мрежа, строителите копаеха подземия с помощта на роботите. Това не можеше да се види от небето, а по суша, тук не можеше никой да припари. Тежки мисли безпокояха Алекс напоследък. Той се безпокоеше дали ще се усили неговия грип. Тревожеше се и дали ще може да бъде във форма, за да си носи нормално службата на борда на "Crossfire". Носталгия по Земята, старите приятели и гаджета, пареше душата му. Запали цигара, взе си кафе и се загледа в падащия сняг навън, безмълвен. Ким се беше изправила до него тихо.
-Студено ли ти е, Алекс?- попита тя.
-Грипът ме тормози, всъщност.- каза той- На моменти ме втриса от студ, а то тук си е топло.
-Трябва да търсим добър лек за тебе!- каза Ким.
-Прави се всичко възможно. - каза Алекс.- Инструкторът Флу, опитва нови и нови билки и формули за хапове, които да ми помогнат. Но грипът е упорит… Най- лошото е, че изпитвам ужасен студ, а всъщност е топло…
-Не си сам, Алекс!- каза Ким- Ние сме тук! Седни да те завия в дебело одеало!
-Разбира се! Сядам.- каза Алекс.
-Сега ще се стоплиш.- каза Ким.
*
Вечерта напредваше неусетно. Алекс преживя добре новата атака на грипа, по някое време живна и стана да се разходи из кораба. Иначе нещата за екипа на командир Йон вървяха нормално. И тази нощ щеше да има джетове на разузнаване. Информацията от тях се предаваше на тукашните военни и на двата крайцера, които бяха в орбита и няколко пъти в седмицата се спускаха към планетата и нападаха вражески обекти и позиции. Зоната около позициите на двата земни кораба на командир Йон, както и строителния кораб, бяха спокойни, а наблизо нямаше съмнителни или вражески обекти. Алекс надзърна и на мостика, където Браун и Джейн бяха дежурни в тези часове. Йон също беше тук. Той кимна на Алекс и продължи работата си по стягането на компютрите и възлите из мостика. Алекс постоя на мостика десетина минути. За момента нямаше кой знае какви проблеми за земляните от двата кораба на Йон.
*
Беше една вечер, няколко дена по- късно. Алекс, Ким, Ирина, Аш и Палма, се завръщаха към кораба "Crossfire" след разузнавателен полет със совалката. В совалката беше топло и уютно, а навън бушуваше буря. Намираха се на 2км. височина, сред облаците. Алекс тъкмо си беше взел чаша билков чай и пушеше цигара в оакване спокойно да се приберат в кораба, по- късно тази вечер. До него беше Ким, която следеше радара и скенера. Совалката се пилотираше от единия робот. Ирина тъкмо приготвяше закуска за тримата, а Аш и Палма сега спяха. Петимата бяха излезли още от сутринта от кораба. Целта на разузнаването беше град 6, с население 300,000 души. В тези часове пасарите наближаваха с бронирани машини този град. След разузнаването на земляните, позициите на пасарите щяха да бъдат бомбандирани, сигурно още тази нощ от единия крайцер на земляните. А по суша около град 6 щяха да бъдат разположени сили от пехотата на тукашните военни. Алекс въздъхна и се изправи до страничния люк, за да забие поглед в далечината, където зад облаците се виждаха звездите. Той беше в странно настроение тази вечер. Хем му беше празнично, че се завръщат на борда на "Crossfire", хем известна тъга го измъчваше.
*
Беше рано сутринта. Алекс и неговата група бяха на 2,300 км. от позициите на корабите "Crossfire" и "Ford", близо до извора на не голяма река, използвана за водоизточник от тукашните военни, както и от земляните също. Петимата бяха изпратени на пост тук на това място. Бяха пристигнали преди един час. Аш, Палма и Ирина спяха, а Алекс и Ким си бяха заредили термосите с кафе и пушеха навън до извора, на брега в началото на реката. Тук беше още тъмно, беше се спуснала гъста мъгла, с температури около нулата по Целзий. Приятно, тихо време, а на това място се усещаше някаква мистика, някаква магия с дъх на извънземие. Нататък в джунглата тихо се обаждаха горските животинки и зверове. Алекс настръхваше от омаята на тези моменти и това място. Ким също забелязваше, че тук на това място е някак си по- различно и странно. Нататък в далечината се извисяваха снежните върхове на планините, а в другата посока, надолу се простираше джунглата, докъдето око виждаше.
-Ще ги оставим да поспят.- каза Алекс.- Тук е тихо и спокойно. Наблизо няма нищо съществено.
-Може по- късно да хапнем нещо…- каза Ким.
-Въобще не съм гладен.- каза Алекс.- На тръгване от кораба хапнах добре.
-Както кажеш.- кимна тя.
Алекс се залови да запали огън край совалката до извора на реката. Той събра съчки и клони от паднали дървета, подреди ги, ливна малко джин от шишенцето си и запали. Огъня весело пламна и скоро се подпалиха всичките клони, а Алекс и Ким трупаха нагоре, още дървета. Още не се знаеше, колко време ще бъдат закотвени на този пост. Това нямаше никакво знаечние за тях, в совалката си имаха всички удобства, а бяха и достатъчно хора, за да могат да бдят на смени.
Беше се съмнало вече, когато Алекс запали цигара, а двамата с Ким, се топлеха на огъня, днес някак си отнесени и разсеяни. Ким държеше малко апарчатче с екран, който показваше, дали има опасности наоколо, както по суша, така и по въздух, на дистанция от 500 км. За момента беше чисто и спокойно. Алекс въздъхна, сипа си кафе от термоса и се загледа в огъня. Това беше извънземен огън- на чужда планета, със извънземни дърва, но някак си познат от преди, носещ в себе си поне малко от Земята, или поне спомена за нея…
*
Следобедът мина неусетно за петимата, а в началото на вечерта все още нямаха информация, дали ще бъдат сменени на този пост, или продължават бдението си на това място, използвано за водоизточник от тукашните военни. По някое време пък се загуби и радиовръзката. Алекс не се тревожеше особено, че предстои да продължават бдението и вечерта, а сигурно и в идната нощ. Бяха петима и можеха спокойно да се редуват, кой кога да поспи. Той запали една цигара, напълни си термоса със билков чай, за да пие докато пуши и наблюдава екраните пред себе си. Ирина и Ким още спяха, но скоро щяха да се събуждат, за няколкото вечерни часове, които петимата щяха да прекарат заедно. Огънят от сутринтта беше загаснал, но в нощта сигурно нямаше да бъде пален отново, а петимата щяха да бъдат предимно вътре в совалката.
По някое време на радара се появи далечен обект. Още не можеха да го идентифицират, но и това скоро щеше да стане. Оказа се кораб на тукашните военни, които идеха да заредят вода. Специалните кодове, съвпадаха напълно, нямаше никаква грешка, че това са именно те. В очакване на компанията за през нощта петимата командоси от AFJ, се разговориха на чай и цигари, помежду си. Корабът на местните щеше да е при тях след няколко часа.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар