ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 149, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 149, Valeri Kolev.

Три дни по- късно, в една дъждовна вечер Crossfire излетя на далечната мисия, към звездата PN131, а след него и кораба Ford със екипаж от роботи. Екипажът на Crossfire имаше 140 души, сред които 10 души, отговарящи за другия кораб. Беше късно вечерта, когато стигнаха до орбитална височина, а крайцера Nissan ги очакваше, за да ги съпроводи до някъде по пътя, след което Crossfire продължаваше самостоятелно напред, а Nissan щеше да го следва на дистанция от седмица път.
Алекс беше в лошо настроение. Отиде си хубавото време, което прекараха на Orixon 44, макар и във война със херките. Други зверове и хищници, много по- опасни се очакваха навътре в системата PN. Малкото разузнавателни данни за нея, бяха оскъдни и говореха, че там всичко ще бъде далече по- опасно… В каютата на Алекс бяха Нели и Натали, които му помагаха в работата. Беше избрал в началото на мисията да дава дежурствата си именно с тях, за да ги обучава по пътя. По някое време той запали цигара и пусна тежък хард рок. До полунощ оставаше много време, а тогава му беше първата почивка от един час. Екипажът беше разделен във четири смени от по шест часа, а това щеше да продължава може би по време на цялата мисия. Мисията беше разузнавателна, а ако можеше някъде да се построи малка база на AFJ, то това щеше да бъде направено.
*
Вечерта на другия ден вече напредваше, когато Crossfire прелиташе край астероидно поле. Алекс дежуреше с Натали и Нели в каютата си. Той беше до известна степен изморен от всичката работа през този ден. Запали цигара и си взе кафе, за да отдъхне макар и за малко. Астероидите биваха много и с най- разнообразни размери. До някои от тях щеше да се премине на изключително малка дистанция.
*
Беше бордовия следобед на следващия ден, когато Crossfire продължаваше с ниска скорост през астероидното поле. Алекс дежуреше, както напоследък- с Нели и Натали, от каютата си. Удобствата на дежурствата от самата каюта, бяха големи. На мостика също имаше удобства, но там беше по- трудно. Из главата му се въртяха мрачни мисли. Започваха нова мисия, още по- далече из космоса, още по- надалеко от родната планета- Земята. Всяка нова задача отдалечаваше Crossfire все повече от Земята. Но нямаше друг избор, това беше боен, разузнавателен кораб на AFJ ( Военен съюз на земляните и приятелските им цивилизации). Двете нови момичета усвояваха добре службата на този кораб, а Алекс се стараеше да ги обучи достатъчно добре, за да бъдат приети в неговия екип. Те свикваха нормално също и с кораба и с останалите колеги тук. Това беше трудно преминаване през астероидно поле, с огромни мащаби. Тук не можеше да се пилотира с по- голяма скорост. Лавирането из полето изискваше голям опит в пилотирането, като на места пилотираше самият командир на кораба- Йон.
В началото на бордовата вечер Алекс имаше почивка от един час. Той освободи двете си помощнички и ученички и излезе да се разходи из кораба. Докато крачеше през коридорите, той пушеше цигара, дълбоко замислен. В тези часове нямаше хора наоколо. Всички, които не спяха по това време, бяха заети със задачи. Алекс се спря пред един от люковете в коридора и се загледа към един огромен астероид, край който преминаваха сега. Беше разсеян и си мислеше разни неща. Точно тогава изведнъж той видя слаба светлина на астероида. Докато умуваше каква е тази светлина, му ставаше ясно, че там има хора…
*
Вечерта на другия ден вече беше пределно ясно, че из астероидите има хора, дори цяла цивилизация. Те не предприемаха нищо, спрямо земляните, не ги търсеха по радиото, нито приближаваха кораба, но се усещаше, че тук живее цяла цивилизация. Тази вечер Алекс беше изморен. Предишната нощ той беше поспал малко и освен това- лошо. Не му бяха останали много сили, а до почивката след полунощ, оставаха още много часове. Измъчен, недоспал и мрачен, той дебнеше по екраните пред себе си, за приближаващи опасности. Напредването през астероидното поле ставаше бавно и с умело пилотиране при ниска скорост. А полето все още не беше преодоляно. Двете помощнички на Алекс се справяха нормално със поставените им задачи и със дежурствата си.
Бордовата вечер напредваше, когато командир Йон заповяда да се приближи един от по- големите астероиди, за да се пренощува там. Докато приближаваха, екипажът се готвеше за евентуални сблъсъци с тукашните хора. Разбира се, яко това можеше да бъде избегнато- щеше да се избегне. В откритото пространство, корабът щеше да бъде много повече уязвим за неприятелки атаки. Прикрит на астероида, шанса да се избегнат усложнения беше много по- висок.
*
На другата вечер Crossfire излезе от астероидното поле и напред в далечината се видя планета. Алекс дежуреше в каютата си, а двете му помощнички в това време спретваха вечеря за тримата. Току- що започваха дежурството си и то щеше да продължи шест часа, до малките часове на нощта. Вниманието на дежурните в тези часове беше отправено към планетата, напред по курса на кораба. Тя биваше по- голяма от Земята почти три пъти. Осветяваха я две звезди, едната от които имаше мека розова светлина. Очакваше се да достигнат планетата късно в нощта, или на другия ден. На борда на кораба беше спокойно, като спяха 100 души. Алекс запали цигара и се изправи до люка. Гледката напред беше невероятна, а планетата- някак си примамлива.
*


(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 148, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 148, Valeri Kolev.

Беше страшна жега в края на един следобед, в База едно. Crossfire беше тук, но го приготвяха за полет, отново. Алекс беше тъжен, направо мрачен, докато чакаше Ким и Палма да се приберат в кораба. Те бяха отишли по работа в Централния корпус на базата. Алекс се беше усамотил в своя бокс и се занимаваше с компютрите. През отворената врата виждаше колегите си, които сновяха насам- натам из каютата, готвейки се за предстоящия полет. Все още не беше уточнена целта на полета и часа на излитане, но из кораба всички бяха на крака и бързаха, всичко да е в готовност за предстоящия полет. Нямаха добро настроение и повечето колеги от екипажа на кораба. Беше дошла новина, че херките са отново наблизо и може би се готвят да атакуват пак планетата.
*
В началото на следобеда, на другия ден Crossfire летеше над океана, на височина от 1 км. Беше горещо и знойно, но в кораба се беше запазил хлад. Алекс се разхождаше из един коридор и поспираше по люковете, за да се радва на гледката към планетата. Той запали цигара и зави към столовата. Тук имаше към 30 души, повечето от тях пийваха питиета, а някои обядваха. Алекс си взе пепси, един литър и седна при Браун, Джейн и Никита.
Късно вечерта Crossfire продължаваше полета си, високо над планетата, в патрулиране, заради сигналите, че херките отново наближават планетата Orixon 44 и нейните четири луни. Планетата беше намерена от земляните, ненаселена и това беше опазено в дълбока тайна, до пристигането на първите строители и заселници тук. В тези дни, тук на Orixon 44 живееха вече 30,000 души, сред тях- военни, строители, работници, учени и специалисти.
На борда на Crossfire имаше 200 души, командоси- астронавти, а кораба беше от Флота на AFJ (Военен съюз на земляните и техните приятелски цивилизации). Тази вечер Алекс слушаше музика и се занимаваше с компютрите си, в своя бокс. Беше се уединил, за да си събере мислите и да преосмисли всичко, случващо се напоследък. Неговата приятелка Ким, спеше в своя бокс, а останалите от екипа му сновяха из каютата, като Аш и Палма дежуреха по пултовете. Патрулирането вървеше по правилата и инструкциите, без да бъде забелязано нищо особено около планетата, поне на дистанция 20 часа от нея.
*
В ранния следобед на другия ден Crossfire наближаваше Луна две. В плана беше предвидена почивка на тази луна, преди патрулирането да продължи. Алекс очакваше приземяването, с нетърпение, за да се поразходи на твърда земя. Това понякога липсваше на астронавтите и затова те уважаваха всяка твърдина, покрай която прелитаха по пътя си. Алекс се беше изправил пред един от люковете в каютата на екипа си, пушеше цигара и наблюдаваше приближаването до луната. До него стоеше Ким и пийваше студено пепси. Из кораба беше нормално, тези които не спяха, бяха в очакване на приземяването.
Късно вечерта Алекс и неговия екип се разхождаха в парка на тукашната база. Наоколо имаше стотици заселници, които след работния ден бързаха да се разходят и да си починат. До кораба Crossfire бяха приземени и две совалки от крайцера Nissan, който се намираше някъде около луните на Orixon 44.
*
Беше вечерта на другия ден, когато кораба Crossfire летеше към Orixon 44.
Алекс тази вечер беше разсеян и в лоша форма. На борда на кораба през вчерашния ден бяха пристигнали още 20 души. Това беше подкрепление, за засилване на бдителността, при патрулните полети на кораба. Когато по- късно Алекс излезе из кораба на разходка, той видя, че екипажа, вече от 220 души, беше в добро настроение. По това време почиваха 40 души, а 80 спяха. Алекс премина през асансьори и коридори и по някое време се озова в оранжерията. Той запали цигара и тръгна през пътеките на оражерията. Изведнъж се сепна, на една пейка пред него седяха две непознати млади дами. Той ги доближи и кимна с глава:
-Днес е хубава вечер!
-Да, хубава е!- каза едната от дамите, а другата добави:
-Тук, на този кораб е страхотно! Ние бяхме на един по- малък и не ни свърташе от теснотия…
-Аз съм Алекс!- каза той и подаде ръка.
-Натали…
-Нели….
Дамите се усмихнаха, стегнати в новичките униформи.
-Радвам се да ви видя!- каза Алекс- Добре дошли на Crossfire! Разпределиха ли ви вече?
-Не, все още.- каза Натали.- Командир Йон ни даде десет дни да изучим кораба и да свикнем с обстановката.
*
Два дена по- късно, в една вечер, кораба Crossfire пристигна в База едно. Алекс излезе на терасата към каютата и погледна навън. Беше невероятна вечер, когато на небосклона блестяха две от луните на Orixon 44. Алекс запали цигара, докато се радваше на гледката към базата, колонията и парка, където гъмжеше от хора, излезли след работния ден да се позабавляват. Натали и Нели го канеха в своята каюта и той щеше да иде всеки момент. Из кораба течеше обикновена вечер. Из базата- също.
Скоро Алекс пристигна в каютата на Нели и Натали. Те го посрещнаха с усмивки и седнаха край масата. Нели сервира джин с тоник и лимонени резени със сол.
-Свиквате ли с кораба, момичета?- попита Алекс.- Намислил съм да ви взема в моя екип!
-Корабът е страхотен! - каза Натали.- Тук наистина има всичко необходимо, дори за продължителен полет из космоса. Екипажът е добре настроен към нас…
-Всъщност само около Orixon 44 ли ще служим или включително и на по- продължителни полети?- попита Нели.
-Да ви кажа, момичета, скоро ще заминаваме на далечна мисия в посока- към звездата PN131. - каза Алекс.
В приятни раговори, тримата не усетиха, кога наближи полунощ. И тримата бяха свободни за неограничено време и не бързаха за никъде. Crossfire нямаше задачи чак до вечерта на другия ден.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 147, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 147, Valeri Kolev.

Беше една хубава, бордова вечер в кораба Crossfire, който се намираше приземен в интересна местност на Луна три. Алекс и Ким седяха на терасата на каютата и се радваха на хубавата гледка наоколо. Това беше втората база на земляните, тук на Луна три. Разбира се, тази луна си имаше атмосфера, флора и фауна, които бяха забележителни. В недрата на тази луна имаше огромни запаси от вода. Алекс запали цигара и погледна хората из парка, долу, които се разхождаха след работа. Свежест лъхаше наоколо, след дъжда, който наваля преди няколко часа.
Вечерта напредваше, когато осемте души- екипа на Алекс, се разхождаха в парка на базата. Тук до късно имаше хора. Общо военните и цивилните тук наброяваха 4,000 души. Нощно време оставаха само дежурните и аварийните екипи. Пътеката водеше към едно от барчетата на базата, в сградата със спалните за временно настаняване на новодошлите заселници, преди да се насочат по жилищата си. В барчето беше почти пълно, тук имаше над 200 души, някои вечеряха, а други се черпеха и отморяваха с алкохол. Екипът се разположи до стъклената стена със изглед към планетата в далечината. Тук беше приятно местенце, а момента подходящ за питие.
Херките не се бяха появявали и през изминалите няколко дни. Разузнаването докладва, че херки има чак на 270 часа път, край една от близките планети. Там на място бяха поставени наблюдателни сонди, които изпращаха актуална информация, за движението на херките. Това даваше спокойствие на земляните, заселили се на Orixon 44. От месеци не се беше случвало, толкова дълго време, да няма ново нападение от херките.
В късните часове екипа на Алекс се качиха на совалката си и отлетяха обратно към кораба Crossfire. Това беше съвсем кратка дистанция, но бяха изморени и не им се ходеше пеша. Щом се прибраха, оставиха совалката Honda в хангара на кораба и минаха през няколко коридора и асансьора, докато се върнат в каютата си. Бяха свободни чак до 6 ч. сутринта, а това беше страшно много време. Докато Ким и Палма приготвяха вечерята за екипа, Алекс запали цигара и седна да поработи на компютрите. Това беше една романтична вечер тук на Луна три. Алекс, както повечето си колеги, беше нападнат от романтичната вълна, обхванала базите на земляните на Orixon 44 и четирите му луни. Той пушеше и попълваше дневника си, преглеждаше задачите на екипа си за бъдещите десет дни и умуваше по изпълнението им.
Наближаваше полунощ. Хората на Алекс си бяха похапнали и се събраха около масата на разговори и сладки приказки. Имаха време и да поспят, преди на сутринта да се готвят за нов полет. По някое време Алекс и Ким излязоха на терасата, за да се порадват на тукашната природа. Около кораба имаше охранители, а в близката жилищна сграда хората все още не спяха, светлинките им светеха в тъмнината.
-Orixon 44 започва да ми харесва!- каза Ким.- Според предварителните изчисления, тук могат да живеят 20 милиарда души! Това е огромна планета, а на нас ни предстои да я заселваме. Според преценките, до запълване на свободните територии, с нормално темпо на размножаване, имаме 1,000 години! Това са унищожителни числа, Алекс!
-Права си, това е златен шанс за земляните!- каза Алекс.- Това решава всякакви жилищни въпроси и проблемите със пренаселеването на Земята! Хиляда години са страшно много време, Ким! Докато стигнем тук 20 милиарда души население, само Бог знае какви нови неща ще се случат. На мен специално ми е бедна фантазията да си представя такова далечно бъдеще. Но да не се замечтаваме! Тук сме за да пазим планетата и нейните луни от чуждо нашествие! Това стана неусетно нашата основна директива…
*
На другата вечер космическия кораб Crossfire навлизаше в атмосферата на Orixon 44, след патрулиране наоколо. Алекс и Ким седяха по пултовете и наблюдаваха параметрите на полета, както и пространството наоколо, за приближаващи опасности. Алекс запали цигара, взе си кафе и въздъхна. Нямаше почти никакви проблеми в тези часове. Crossfire щеше да се прибере в База едно, след часове. Аш и Палма тъкмо приготвяха закуска за екипа, а Теменужка и Йохан почиваха по койките си. Боян и Анита бяха да се къпят. Из кораба течеше обикновена вечер, а 50 души спяха в тези часове. Crossfire се спусна на 12 км. височина и взе курс към База едно, над океана.
*
Една вечер на другата седмица, Crossfire се завръщаше на Orixon 44, след патрулиране около луните. Бяха на няколко часа от орбиталната височина на планетата. Алекс реши да си почине, взе си кафе и запали цигара. Ким, която беше до него се занимаваше активно на пулта, пред себе си. Около кораба беше спокойно, не се забелязваха херки. От контролния пост ги поздравиха дежурните и си побъбриха с мостика на кораба. Тази вечер Алекс беше в странно настроение. Беше минал тежък ден за него, но от един час, положението се беше стабилизирало с неговото настроение. Подобно явление се наблюдаваше и у други от колегите му в кораба. Неусетно навлязоха в орбитална височина и след час щяха да се приземят в База едно. Из кораба беше нормално, спяха 80 души, а останалите бяха дежурни, на смяна, или почиваха.
В базата всичко беше спокойно. Беше се спуснала вечерна хладина, а заселниците се разхождаха из парка. Канеше се да завали дъжд, а вятъра се усилваше от към Ледения полюс. Алекс и Ким излязоха на една от терасите на чист въздух и се загледаха в местността около кораба. В парка имаше стотици жители от колонията, а из корпусите на базата светеха светлинки.
-Смятам да се наспя добре тази нощ!- каза Ким.
-Свободни сме чак до сутринта.- каза Алекс.- Има достатъчно време да се спи.
-Подцених съня напоследък, на края на силите си, съм.- каза тя.
-Аз съм по- хитър, дремвам по един час от време на време, през деня.- каза той.
-Тук лятото скоро ще свърши, а зимата е тежка.- каза тя.- Ще има проблеми с наземния транспорт.
-Това е съвсем нова планета!- каза той - Все още почти нищо не знаем за нея.
*

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 146, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 146, Valeri Kolev.

Един месец по- късно, една приятна и хладна вечер, след дъжд, корабът Crossfire се беше приземил в База три на AFJ на планетата Orixon 44. Херките не бяха се появявали наоколо отдавна, но това не пречеше да се поддържат отбранителните сили на планетата, в готовност за битки. В кораба нямаше нищо ново. Алекс и екипа му си почиваха в каютата си. По някое време той стана от койката си, прозина се и каза:
-Ставай Ким! Ще направя кафе.
Ким се протегна в койката си като котка и измърка, преди да стане и тя. Из кораба беше нормално. От целия екипаж от 200 души, половината спяха в тези часове. Докато двамата пушеха цигари и пиеха кафе, се занимаваха с ръчните си компютри. Трябваше да си знаят задачите за в близките няколко дни, трябваше да попълнят дневниците си, а в същото време имаха и натрупана работа от изминалата седмица, която все още не бяха приключили.
Късно вечерта отново заваля дъжд. Алекс, Ким, Аш и Палма излязоха на терасата към каютата за да погледат хубавата гледка. Въздухът беше чист и свеж, ухаеше на озон и на тукашната екзотична флора и фауна.
*
Наближаваше полунощ, на следващия ден, когато Crossfire летеше на 5 км. височина, над океана, в посока към новата База четири. Алекс и Ким бяха дежурни, току- що поели нощна смяна, в опазване на безопасността на кораба и екипажа. Смяната си те водеха от каютата на екипа, където имаше стандартни пултове за управление. Смяната се дублираше и от четирима души, горе на мостика на кораба. Алекс запали цигара, взе си кафе и без да отклонява вниманието си от екраните за следене, се замисли над своите неща и проблемите на земляните, тук на планетата Orixon 44- Новата Земя. Зад двамата, бяха Аш и Палма, които почиваха и тъкмо пийваха джин с тоник, на сладки приказки, преди сън. Другите четирима от екипа вече спяха по боксовете си с койките, които можеха да се затварят херметически, въпреки, че бяха част от общата каюта.
Беше изминал един час от дежурството, когато Алекс се изправи за да се поразтъпче насам- натам, а Crossfire се беше издигнал на 10 км. височина, със скорост от 400 км/ч., държейки курс на изток. До целта на полета оставаха няколко часа. Алекс харесваше нощните полети. Това беше времето, когато всеки оставаше сам със себе си, дори и сред колегите , дори и дежурен. Беше дремнал добре, преди дежурството и сега бодър и зареден с енергия, можеше да се порадва и на този полет, както и на гледката под кораба.
*
В началото на вечерта на другия ден, Crossfire летеше в патрулен полет около планетата. На борда беше спокойно, някои спяха, други бяха дежурни, а трети- почиваха. Алекс и Ким се разхождаха в този странен час из кораба, спираха се по люковете, разположени из коридорите и се радваха на хубавата гледка към планетата и звездното небе.
-Чисто е!- каза Ким.- Няма и следа от идещи херки. Става вече трета седмица абсолютно спокойствие за нас! Надявам се така да продължи и за напред!
Алекс кимна мълчаливо. Беше се замислил за старата Земя, за приятелите и гаджетата там, за пропуснатите любови и щастливите часове, прекарани там, толкова надалеко вече и преди дълги години… Той запали цигара и се спря до един от люковете. Не каза нито дума на Ким, за вълненията си, за спомените си и за носталгията по родната планета Земята. Продължиха бавно към столовата и оранжерията, а там имаше към 30 души- колеги, които се черпеха, имаше и неколцина в басейна. Двамата седнаха на една пейка край басейна и оранжерията и замълчаха. Тъга се лееше наоколо. Задълженията и задачите на екипажите, тук на Orixоn 44, постепенно отдалечаваха всички от надеждата, да видят Земята отново. Говореше се, че това за сега няма как да стане- задачите бяха много и сериозни, а не достигаха нито хора нито техника…
По- късно вечерта Алекс и Ким се бяха прибрали в каютата на екипа.
*
Късно вечерта на следващия ден космическия кораб Crossfire летеше над планетата в патрулен полет. Херки бяха забелязани на 50 ч. път от Orixon 44. Това беше информацията от разузнаването. Налагаше се да се увеличат патрулите около планетата, а екипажа на Crossfire даваше обичайните за него нощни патрулни полети, като един от най- опитните на Orixon 44. Алекс тази вечер беше в лошо настроение. Той беше отишъл в една специална каюта, където трябваше да ремонтира един от възловите компютри на кораба. Беше сам и доста зает със задачата си. Ким се беше почувствала зле в началото на вечерта и лежеше в койката си в каютата на екипа. Из кораба течеше подготовка за реални бойни действия, а 50 души спяха, преди нощните си смени. Екипажът на Crossfire, в момента 200 души, беше в добра форма за реални, бойни действия, а командира Йон даваше последните си инструкции, преди полунощ.
Повредата в компютъра, с който се занимаваше Алекс, беше трудна за откриване, а той беше един от най- добрите по тези въпроси на борда. Поспря се за десетина минути и запали цигара, взе си кафе и погледна екрана на стената, за да види каква е ситуацията в последните часове. Херки все още нямаше наблизо. От кръстосвача Nissan идеше съобщение, че са на 120 ч. от Orixon 44 и приближават, за да помагат, ако херките нападнат планетата отново.
*
Късно вечерта на другия ден, Crossfire пътуваше към една от луните на Orixon 44, а именно Луна три. Алекс и Ким бяха имали тежък ден и със натежали клепачи събираха сили да останат поне малко още будни, преди да заспят. Алекс запали цигара иси взе кафе, докато подреждаше мислите си. В каютата беше целия му екип от 8 души. Из кораба в тези часове бяха останали само нощните смени, общо 40 души. Както винаги Алекс и екипа му правеха изключение. Този ударен екип обираше луфтовете и се намесваше по всяко време във воденето на кораба. Командир Йон ги използваше за свои заместници, докато самия той почива. Аш и Палма в тези часове дежуреха зад пулта в каютата. Безопасността на полета, кораба и екипажа беше основната им грижа, макар и да дублираха дежурните от мостика.

(следва продължение)

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 145, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 145, Valeri Kolev.

Беше към края на един следобед на кораба Crossfire, когато с него обикаляха около планетата Orixon 44- новата Земя на земляните и техните съюзници в съюза AFJ. Намираха се на 800 м. височина, над океана, сред пухкави бели облаци. Алекс и Ким тъкмо пиеха кафе с цигарка, докато почиваха, седнали пред компютрите. През изминалите дни не беше имало сериозни проблеми с херките. На Луна 2, която се опитваха да завладеят, беше останал само един кораб, който беше силно повреден и нямаше да може да лети повече. Предния ден, този кораб беше превзет от пехотинците, а екипажа му- взет в плен на земляните.
По някое време Алекс стана от мястото си, за да се разтъпче из кораба. Както винаги, Ким го последва. Из кораба беше спокойно, тук- там се срещаха хора от екипажа, всеки зает със задачите си. В столовата имаше само десетина души, седнали на питие и разговори. Алекс и Ким продължиха из оранжерията, където роботите прибираха поредната нова реколта от бързорастящи плодове и зеленчуци. Двамата седнаха на една от пейките за отдих и се усамотиха поне за половин час, преди да продължат разходката си и да се приберат в каютата.
Беше вечер, когато Алекс се усамоти в каютата, а Ким се зае да си подрежда вещите в раницата. Останалите им колеги от екипа си почиваха. Из База едно вървеше делнично ежедневие, а сега във вечерта, хората си почиваха и разхождаха по парковете на базата.
*
В следобеда на другия ден, Crossfire летеше около планетата в патрулен полет. Алекс пушеше цигара в каютата и наблюдаваше през люковете навън. Из главата му се въртяха мисли, предимно свързани с войната срещу херките и пасарите. До него беше седнала Ким, която работеше по пулта си.
В началото на вечерта Crossfire тъкмо прелиташе над един остров, когато командир Йон заповяда, да се приземят тук. Това скоро беше направено. Приземяването отне половин час. Веднага след кацането, Алекс и Ким излязоха на терасата на каютата си, запалиха по цигара и си взеха кафе. Докато съзерцаваха местността наоколо, навън излезе група от десет души, които щяха да огледат острова. По това време Аш и Палма бяха дежурни по сигурността и дебнеха в екраните си, за идващи обекти по суша, по вода, и по въздух. Йохан и Теменужка пък си спретваха похапване в кухненския блок. Боян и Анита бяха някъде из кораба.
Вечерта напредваше неусетно.
*
Бяха изминали няколко седмици на планетата Orixon 44. През това време войната срещу херките продължаваше с надмощие на силите на AFJ. Луна 2 беше спасена от нашествието на херките, а там беше открита нова база на AFJ.
В началото на една вечер, Алекс и Ким почиваха в каютата на екипа. Имаха свободно време, чак до полунощ, когато им предстоеше дежурство. Корабът Crossfire се намираше в База едно. Двамата пушеха цигари на чаша джин с тоник и се радваха на компанията, която си правеха. Аш и Палма работеха по пултовете. Йохан и Теменужка спяха, а Боян и Анита бяха на басейн.
Вечерта напредваше, когато Алекс, Ким, Аш и Палма вървяха из базата, на разходка. В парка имаше много хора, които след работа си почиваха. Населението в базата вече наброяваше 20,000 души, повечето от които участваха във войната и отбраната на базата и колонията. Нещата на новата планета вървяха добре. Икономическото състояние беше стабилно. Заселниците имаха всичко, което им трябва, за един нормален живот.
*
Във вечерта на другия ден Алекс беше в лошо настроение. Корабът Crossfire летеше около планетата в патрулен полет. Алекс се разхождаше из кораба, на обичайната проверка на системите, но този път без Ким, която имаше силно главоболие и остана в каютата. Той приключи с поредното ниво на кораба.
*
Една вечер кораба Crossfire се намираше край новостроящата се база на AFJ, на планетата Orioxn 44. Това беше База три. Тук имаше около 2,000 души, повечето от тях за отбрана на базата, както и работници и строители. Алекс и другите седмина от екипа му бяха в каютата си и почиваха, с изключение на Аш и Палма, които работеха по безопасността, охранявайки кораба от приближаващи опасности, седнали зад пулта. Алекс беше леко разсеян тази вечер и умуваше по проблемите около заселването на планетата и войната с херките. След последните битки с тях във висока орбита, преди няколко дни, те не бяха приближавали Orixon 44 и нейните четири луни. Заселяването на планетата и нейните луни вървеше нормално, като едновременно вървеше строителство на базите и колониите, също се проивеждаха хранителни стоки, както и бойни джетове и совалки. Освен войната с херките, тук нямаше почти никакви други проблеми. Алекс въдъхна тежко, взе си кафе и запали цигара, а Ким шеташе из каютата. Из кораба беше спокойно. Екипажът, състоящ се от 200 души, се готвеше за полета, рано сутринта, а мнозина почиваха.
*
Една вечер, кораба Crossfire се беше прибрал в базата, след патрулен полет около планетата. Алекс и неговия екип почиваха в каютата си. Двамата с Ким минаха през банята за по един душ и докато се подсушаваха и обличаха в чисти униформи, си взеха по кафе и запалиха по цигара. Имаха няколко свободни часа, преди дежурство от полунощ. Аш и Палма спретваха похапване за вечеря, а Йохан и Теменужка дремеха в койките си. Боян и Анита бяха някъде из кораба, на разходка. Алекс както винаги се беше замислил по проблемите на земляните, тук на Orixon 44, новата Земя.
Вечерта напредваше, когато Алекс и Ким излязоха на терасата към каютата на екипа. Навън вилнееше буря и скоро заваля дъжд.

(следва продължение)