ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 149, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 149, Valeri Kolev.

Три дни по- късно, в една дъждовна вечер Crossfire излетя на далечната мисия, към звездата PN131, а след него и кораба Ford със екипаж от роботи. Екипажът на Crossfire имаше 140 души, сред които 10 души, отговарящи за другия кораб. Беше късно вечерта, когато стигнаха до орбитална височина, а крайцера Nissan ги очакваше, за да ги съпроводи до някъде по пътя, след което Crossfire продължаваше самостоятелно напред, а Nissan щеше да го следва на дистанция от седмица път.
Алекс беше в лошо настроение. Отиде си хубавото време, което прекараха на Orixon 44, макар и във война със херките. Други зверове и хищници, много по- опасни се очакваха навътре в системата PN. Малкото разузнавателни данни за нея, бяха оскъдни и говореха, че там всичко ще бъде далече по- опасно… В каютата на Алекс бяха Нели и Натали, които му помагаха в работата. Беше избрал в началото на мисията да дава дежурствата си именно с тях, за да ги обучава по пътя. По някое време той запали цигара и пусна тежък хард рок. До полунощ оставаше много време, а тогава му беше първата почивка от един час. Екипажът беше разделен във четири смени от по шест часа, а това щеше да продължава може би по време на цялата мисия. Мисията беше разузнавателна, а ако можеше някъде да се построи малка база на AFJ, то това щеше да бъде направено.
*
Вечерта на другия ден вече напредваше, когато Crossfire прелиташе край астероидно поле. Алекс дежуреше с Натали и Нели в каютата си. Той беше до известна степен изморен от всичката работа през този ден. Запали цигара и си взе кафе, за да отдъхне макар и за малко. Астероидите биваха много и с най- разнообразни размери. До някои от тях щеше да се премине на изключително малка дистанция.
*
Беше бордовия следобед на следващия ден, когато Crossfire продължаваше с ниска скорост през астероидното поле. Алекс дежуреше, както напоследък- с Нели и Натали, от каютата си. Удобствата на дежурствата от самата каюта, бяха големи. На мостика също имаше удобства, но там беше по- трудно. Из главата му се въртяха мрачни мисли. Започваха нова мисия, още по- далече из космоса, още по- надалеко от родната планета- Земята. Всяка нова задача отдалечаваше Crossfire все повече от Земята. Но нямаше друг избор, това беше боен, разузнавателен кораб на AFJ ( Военен съюз на земляните и приятелските им цивилизации). Двете нови момичета усвояваха добре службата на този кораб, а Алекс се стараеше да ги обучи достатъчно добре, за да бъдат приети в неговия екип. Те свикваха нормално също и с кораба и с останалите колеги тук. Това беше трудно преминаване през астероидно поле, с огромни мащаби. Тук не можеше да се пилотира с по- голяма скорост. Лавирането из полето изискваше голям опит в пилотирането, като на места пилотираше самият командир на кораба- Йон.
В началото на бордовата вечер Алекс имаше почивка от един час. Той освободи двете си помощнички и ученички и излезе да се разходи из кораба. Докато крачеше през коридорите, той пушеше цигара, дълбоко замислен. В тези часове нямаше хора наоколо. Всички, които не спяха по това време, бяха заети със задачи. Алекс се спря пред един от люковете в коридора и се загледа към един огромен астероид, край който преминаваха сега. Беше разсеян и си мислеше разни неща. Точно тогава изведнъж той видя слаба светлина на астероида. Докато умуваше каква е тази светлина, му ставаше ясно, че там има хора…
*
Вечерта на другия ден вече беше пределно ясно, че из астероидите има хора, дори цяла цивилизация. Те не предприемаха нищо, спрямо земляните, не ги търсеха по радиото, нито приближаваха кораба, но се усещаше, че тук живее цяла цивилизация. Тази вечер Алекс беше изморен. Предишната нощ той беше поспал малко и освен това- лошо. Не му бяха останали много сили, а до почивката след полунощ, оставаха още много часове. Измъчен, недоспал и мрачен, той дебнеше по екраните пред себе си, за приближаващи опасности. Напредването през астероидното поле ставаше бавно и с умело пилотиране при ниска скорост. А полето все още не беше преодоляно. Двете помощнички на Алекс се справяха нормално със поставените им задачи и със дежурствата си.
Бордовата вечер напредваше, когато командир Йон заповяда да се приближи един от по- големите астероиди, за да се пренощува там. Докато приближаваха, екипажът се готвеше за евентуални сблъсъци с тукашните хора. Разбира се, яко това можеше да бъде избегнато- щеше да се избегне. В откритото пространство, корабът щеше да бъде много повече уязвим за неприятелки атаки. Прикрит на астероида, шанса да се избегнат усложнения беше много по- висок.
*
На другата вечер Crossfire излезе от астероидното поле и напред в далечината се видя планета. Алекс дежуреше в каютата си, а двете му помощнички в това време спретваха вечеря за тримата. Току- що започваха дежурството си и то щеше да продължи шест часа, до малките часове на нощта. Вниманието на дежурните в тези часове беше отправено към планетата, напред по курса на кораба. Тя биваше по- голяма от Земята почти три пъти. Осветяваха я две звезди, едната от които имаше мека розова светлина. Очакваше се да достигнат планетата късно в нощта, или на другия ден. На борда на кораба беше спокойно, като спяха 100 души. Алекс запали цигара и се изправи до люка. Гледката напред беше невероятна, а планетата- някак си примамлива.
*


(следва продължение)