ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 150, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 150, Valeri Kolev.

На другата вечер, Crossfire обикаляше около планетата, която кръстиха PN131-5. Високо в атмосферата, над облаците корабът беше тих и незабелязан, все още. Затова пък дежурните забелязаха в зоната, кораби от най- различни цивилизации. Алекс беше изморен и изнервен, тази вечер. До почивката в полунощ имаше много време, а силите му го напускаха вече. Той поспря за цигара и кафе и погледна помощничките си. Нели хапваше ядки, а Натали подреждаше раницата си. Умората, още в самото начало на мисията, завладяваше кораба. По това време командира Йон обсъждаше с Браун бъдещите действия. Браун беше временно негов заместник и помощник. Алекс даваше мнението си обикновено последен и това даваше краен резултат във окончателното вземане на решения. Неговата дума във AFJ, а и на този кораб, беше една от най- тежките…
Вечерта напредваше, когато Йон изпрати долу разузнавателна совалка с десетима души. Междувременно кораба се издигаше на орбитална височина, където щеше да прекара нощта. В очакване на новини, Алекс се ровеше във радио-ефира. Станции имаше много, хващаха се и разговори в отделните кораби на по- ниска височина.
*
В началото на вечерта на другия ден се получи първата разузнавателна информация за тази планета PN131-5. Докато Йон и Браун умуваха по информацията, кораба все още се намираше в орбита.
*
Към края на бордовия следобед на другия ден, Crossfire се приземи на един космодрум. Посещението на планетата ставаше легално, като туристическа и търговска дестинация. Навън валеше дъжд. Из космодрума сновяха хора от най- различни цивилизации. Алекс и Ким излязоха на една от терасите на кораба, за да огледат района. Екипажът беше получил официално предупреждение, че дивите същества тук са изключително опасни. Местните власти не поемаха отговорност за безопасността на посетителите на тази планета.
По някое време вечерта, Алекс и Ким излязоха внимателно навън от кораба. В ръцете си стискаха автоматите, готови за стрелба. Трябваше просто да обиколят кораба и да огледат корпуса за нови дефекти, след поредния полет.
*
Рано сутринта Алекс и Нели бяха на терасата към неговата каюта и пушеха цигари. Навън нямаше никой от екипажа на Crossfire. Действително дивите зверове на тази планета, представляваха голяма опасност. Екипите, които зареждаха вечерта кораба с гориво и провизии, се бяха принудили да стрелят по хищни зверове почти два часа, докато свършат задачите си навън.
*
Вечерта корабът вече беше зареден с гориво и провизии, почти на границата на капацитета си. Вече можеше да се отлита от тази неприятна планета, с опасните й диви хищници, които върлуват навсякъде, дори и в градовете. Чакаше се само решението на Йон и Браун, по въпроса, но те нищо не казваха на дежурните и екипажа, все още.
*
Беше началото на една бордова вечер, няколко дни по- късно. Crossfire продължаваше полета си, а в далечината се показваха две близки една до друга планети. Алекс и екипа му се намираха в общата си каюта и дежуреха по пултовете. Тук бяха също Нели и Натали, които вече бяха във екипа на Алекс, но все още се обучаваха за служба на този кораб. Алекс запали цигара, взе си кафе и се изправи пред предния люк на каютата. Двойката планети в далечината се виждаше все по- ясно. Беше се замислил дълбоко по проблемите на настоящата мисия, а в ъгълчето на съзнанието му се прокрадваха носталгични мисли за Земята. Тази вечер на борда на кораба спяха 120 души- хората от нощните и първите смени. Екипът на Алекс както винаги беше на собствен режим на работа и почивка. Тук винаги имаше буден поне един човек, който следеше как вървят нещата на мостика.
*
Беше следобеда на другия бордови ден, когато Crossfire наближаваше двойката планети PN131-10,11. В зоната имаше умерен трафик на летящи обекти, около кораба имаше около 150 обекта, на по- малко от 24 часа път. Алекс и неговия екип от 20 души, в тези часове готвеха совалката Honda за разузнавателен полет до двойката планети. Щяха да заминават всеки момент, щом получеха разрешението на командир Йон. Алекс пушеше цигара и проверяваше раницата си и екипировката си, както винаги, преди излизане от кораба. В очакване на разрешение за полета, целия екип от 20 души, зае местата си из совалката Honda.
Беше бордовата вечер, когато совалката Honda, със Алекс и неговия екип, се спускаше към планета 10. Наоколо бушуваше силна буря, а дъжд се лееше по корпуса на совалката, докато търсеха къде да се приземят. Проверките на радио- ефира и на радарите, показваха, че тук идват туристически кораби от близо и далеко. Беше нормално да се легитимират със совалката си и да се приземят легално.
Разрешиха им кацане на безопасно място, впредвид бурята и лошата видимост. Площадката, където се приземиха със кораба си- Crossfire беше на 20 км. от града, рядко използвана и не добре поддържана, но по другите места за кацане в тези часове нямаше свободни места, поради отложени стартове на полети заради бурята. Веднага след приземяването Алекс и Ким излязоха на една от терасите да огледат наоколо. Навън валеше силен дъжд, а вятъра брулеше корпуса на кораба с огромни скорости. Двамата бяха със скафандри и прихванати с шнурове към самата тераса, за да не ги издухат ветровете нанякъде. Наоколо изглеждаше пусто място. На 5 км. нататък се виждаха светлинки- това беше едно обикновено село, край рудник за полезни изкопаеми.
Щом се прибраха обратно в каютата, Алекс и Ким свалиха скафандрите и си взеха кафе. До свободното им време имаше няколко часа още.

(следва продължение)