ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 154, Valeri Kolev.

ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 154, Valeri Kolev.

Беше следобеда на другия ден. Четирите джета излезли от рано сутринта на разузнаване се завърнаха на кораба. Поради лошата видимост, не бяха успели да видят инициалите на пиратските кораби намиращи се на този остров. Още не се знаеше, дали търсения от земляните пиратски кораб е тук, на острова.
Към края на следобеда, Алекс, Ким, Аш и Палма разглеждаха разузнавателните материали- снимки, текстове и карти на острова. Той запали цигара, дълбоко замислен и се изправи до един люк. Навън беше снежен ад. Бурите продължаваха, почти непрестанно. За следващите няколко часа два джета на Crossfire щяха да излязат отново навън, за да се опитат да видят инициалите на пиратските кораби. Търсения от земляните пиратски кораб имаше странни инициали, йероглифи от чужда, непозната писменост.
По- късно Алекс взе решение, заедно с екипа си и совалката Honda, също да излязат на разузнаване. Стартът беше насрочен за половин час след това. Екипът му се качи на совалката, в очакване на разрешението за излитане.
*
Островът не беше никак малък. Совалката Honda с Алекс и неговия екип летеше над острова с повишено внимание, но пиратите не проявяваха активност и нямаше никаква опасност за земляните. Наоколо вилнееше буря, не стихваща от много време. Нямаше опасност за совалката, тези машини бяха проектирани за чудовищни натоварвания. Алекс пушеше цигара, а пред него водеха совалката Браун и Джейн. До Алекс беше Ким, която следеше ефира. Някои спяха, да са бодри по- късно, по обрятния път към кораба Crossfire.
Беше късно вечерта, когато дежурните на совалката забелязаха излитащ пиратски кораб. Той беше на дистанция от 200 км.
*
Совалката Honda със Алекс и екипа му от 20 души, се беше завърнала при кораба рано сутринта. Алекс и Ким бяха поспали малко и по обед станаха от койките. През нощта бяха огледали няколко от корабите на пиратите, за да разпознаят търсения от тях кораб. До момента нямаше успех. Алекс се разсъни с кафе и цигара, наплиска се с вода и стегна униформата си и джаджите по нея. Навън бурята беше намалила силата си и грееше слабото, тукашно слънце. Когато двамата с Ким излязоха на една тераса, ги лъхна свеж, планински вятър.
*
Вечерта беше започнала, когато Алекс и екипа му, със совалката Honda излязоха отново на разузнаване. Crossfire остана замаскиран на брега на океана. Насочиха Honda към едно от селищата на пиратите, на този остров, където бяха пет от техните кораби в момента. Алекс пушеше цигара с кафе и само наблюдаваше работата на дежурните. Над сушата се беше спуснала гъста мъгла, а на височина 5 км., където летеше совалката, плуваха облаци. Мракът беше абсолютен, совалката се водеше изцяло с уредите за нощно виждане и със скенерите.
Вечерта напредваше, а Алекс беше спокоен, полета вървеше без проблеми. До него седеше Ким и прослушваше ефира. Екипът беше разделен на две смени от по шест часа. Предполагаше се, че ще се върнат на кораба в първите часове на другия ден. Зад Алекс и Ким седяха Аш и Палма, заети да следят за приближаващи обекти. Пилотираха Браун и Никита.
Късно вечерта дежурните прихванаха сигналите на два джета, които се завръщаха от разузнаване. Заедно се взе решение, те да се присъединят към совалката Honda, за да помогнат в следващите часове. По всичко личеше, че ако Питър и Джон са на този остров, то те са именно в това селище, където отиваха хората на Алекс и той. Алекс и Ким тъкмо бяха хапнали по една топла пица с чай и се опитваха да бъдат оптимисти. Аш и Палма разговаряха по радиото с другите два джета, както и с кораба Crossfire. За момента нямаше никакви проблеми. Операцията продължаваше.
Наближаваше полунощ, когато двата джета и совалката Honda се намираха на 20 км. от селището, което ги интересуваше. Напред продължи само единия джет, а совалката и другия джет се спуснаха надолу и се приземиха на един планински хълм, направо в снега, но със пуснати пилони. В очакване на новини от другия джет, всички застинаха в мълчание.
*
Четиримата със джета, се приближаваха бавно към летището на това селище. Целта беше да проверят дали един от петте пиратски кораба тук, е този, който земляните търсеха. Хенсън и Йохан бяха спуснати в зоната на летището, за да огледат нещата от близо. Томас и Пиркс останаха в джета, за да кръжат наоколо, в очакване да приберат бързо своите, когато нещата се объркат.
Хенсън и Йохан приближиха корабите на пиратите в пълен мрак. Снегът из летището беше почистван скоро, но на места имаше непочистено. След като се увериха, че първите три пиратски кораба не отговарят на описанието, те със затаен дъх наближаваха четвъртия кораб. Времето напредваше. Целта беше проверката да е бърза, за да се избегнат престрелки с пиратите…
Четвъртият кораб също не беше търсения. Той беше в близост до сграда, цялата тъмна- не светеше никаква светлинка из нея. Хенсън и Йохан тъкмо тръгваха към последния тук- петия кораб, когато от тъмната сграда се чу тъп звук.
-Какво беше това?- спря се Йохан.
-Думкане по стена!- каза Хенсън.- Да приближим!
Двамата тръгнаха към сградата в мрака.
Изминаха близо двадесет минути в напрежение.
-Боже!- каза Йохан.- Скенерът показва, че това е затвор!
-Май точно това търсехме!- каза Хенсън.- Да видим, как ще влезем там!
-Нямаме много време!- каза Йохан.- Скоро ще мине нощната стража!
-Да побързаме!
В напрежение и нетърпение, да видят затвора от вътре, двамата заобиколиха сградата откъм гората. Нямаше никакво време, скоро щеше да мине стражата…
*


(следва продължение)