ОТНОВО НА ЗЕМЯТА, фантастичен роман, откъс № 153, Valeri Kolev.
Crossfire беше от две седмици на планетата PN 131-7. Земляните проверяваха сведения за пиратски кораби, но на търсения кораб не попадаха. Снежният ад в който се беше превърнал целия континент се задълбочаваше, а температурите достигнаха -30' С. Смяташе се, че ще падне още по- суров студ, а също се очакваха серия торнадо. Екипажът на Crossfire вече имаше разногласия по въпроса, дали двамата им колеги- Питър и Джон, отвлечени от човекоядците- пирати, са още живи и здрави. Мрачни мисли бяха налегнали и Алекс.
*
Беше следобед, когато Алекс и Ким се бяха усамотили и почиваха, преди ново дежурство. Те пушеха цигари с кафе, и двамата в мрачно настроение. Корабът на земляните в тези часове летеше към поредния град, където щяха да търсят онзи пиратски кораб. Навън около кораб на земляните- Crossfire вилнееше снежна буря, макар и да бяха на 7 км. височина. Из кораба спяха 12о души, а останалите дежуреха и подготвяха джетовете и совалките за разузнаване. Скоро не бяха имали радио- връзка с кръстосвача Nissan. Чувстваха се на враждебна планета, сами и безпомощни. Около кораба нямаше близки обекти. Старателно се избягваха натоварени трасета, за по- голяма безопасност. Планетата под кораба беше скована в сняг и лед. Всичко по суша беше блокирано, а в небето на места имаше силен трафик.
Когато по- късно Алекс и Ким започнаха дежурството си, по пултовете в общата каюта на екипа, техните колеги около тях, работеха усърдно, като някои почиваха. Полетът течеше нормално, въпреки суровите условия на тази планета. Целта на този полет беше един голям островен град. Предполагаше се, че там гъмжи от пиратски кораби. Това беше опасно, но нямаше друг начин да попаднат на кораба, отвлякъл техните колеги Питър и Джон.
*
Вечерта започваше, когато приземиха кораба си, почти на брега на океана, направо в снежните преспи, като пуснаха надолу пилоните на кораба, за да остане той над снега. Преспите бяха с дебелина 7- 8 метра. Оттук щеше да се води разузнаването на островния град. Натам почти веднага тръгнаха два джета от кораба на първоначален оглед. Алекс и Ким излязоха на една тераса, за да огледат района, около кораба. Дебелата стъклена стена те не свалиха, а през нея огледаха наоколо с биноклите си. Бурята брулеше жестоко по кораба, а снега продължаваше да се сипе. Слънцето светеше слабо из зад облаците, вече почти към залеза си, след 2- 3 часа.
Алекс и Ким запалиха по цигара и тя каза:
-Наоколо е пустош! Няма никого.
-Така е най- добре за нас.- каза Алекс.
-Ако замръзне кораба, как ще излетим?- попита Ким.
-Няма опасност. Пилоните се подгряват, при кацане в сняг, както е нашия случай.- каза Алекс.
Вечерта напредваше, а около Crossfire се спусна мрак. Екипажът се готвеше за продължителен престой на това място, както и за много разузнаване из острова, с наличните джетове. Вторият кораб със роботите- Ford, скоро щеше да пристигне също тук на брега на острова. Роботите можеха много да помогнат при разузнаване и битки. Алекс и Ким бяха в едночасова почивка. Пушеха цигари с кафе и се опитваха да оправят настроението си. В общата каюта на екипа, общо от 20 души, кипеше активна дейност. Активни бяха и останалите от екипажа. В очакване на първите новини от разузнаването, Алекс и Ким отморяваха, преди да продължат дежурството си. Навън бурята се увеличаваше до безумни степени, но за кораба нямаше опасност, тези машини бяха изчислявани и проектирани за чудовищни натоварвания в непознати атмосферни условия.
Късно вечерта се завърнаха джетовете от разузнаването. За тази нощ не се предвиждаше никой от екипажа, да излиза навън. Екипажът се готвеше да нощува тук. Този остров се оказваше свърталище на човекоядците. Бяха забелязани над 30 пиратски кораба, по- големи, по- малки, всякакви… Отбранителната система на Crossfire беше в готовност, за нощта, ако някой нападнеше кораба.
Алекс, Ким, Аш и Палма бяха из кораба на проверка на системите и машините. Всичко трябваше да е изрядно, преди да се започнат битки за освобождаване на двамата отвлечени колеги от лапите на човекоядците. Из кораба беше спокойно. Последната смяна вечеряше в столовата, а някои вече спяха, за да са готови и бодри при тревога и в нощните смени. Алекс пушеше цигара и оглеждаше машините и съоръженията из кораба. С малки изключения всичко беше нормално.
Когато по- късно се завърнаха в каютата на екипа, четиримата седнаха да обмислят положението. Имаше шансове, Питър и Джон все още да са живи и здрави. Но трябваше да се бърза, докато не беше станало късно… От ранните часове на утрото щяха да тръгнат четири джета, които да картографират острова. Смяташе се, че Питър и Джон са пленници, някъде из този остров. От наученото до момента, ставаше ясно, че пиратите държат пленниците си живи, преди да използват за храна…
*
Беше нощ, когато Алекс стана за да изпуши една цигара. По пултовете тихо работеха Браун, Джейн, Никита и игуанката Бронк. Адска буря вилнееше навън. Шумът се чуваше из кораба, през пролуките за черпене на въздух. Снежната пелена беше достигнала десет метра височина. В кораба Crossfire беше някак си уютно и спокойно, въпреки ужасното време навън. Дежурните тихо действаха, а спяха в тези часове около 160 души от всичките 250. Алекс си изпуши цигарата и се изправи до един от люковете. Навън беше кошмарно време, а това беше кошмарно място. Ако не се налагаше, едва ли щяха да бъдат на тази планета, толкова много време и да рискуват всичко…
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар