ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 77. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 77. 2016.

1.
Вечерта Nissan приближаваше друга база на AFJ. Докато кораба се спускаше към базата, на борда будуваха 60 души. Дежурните вече имаха връзка с базата и проверяваха кодовете й. Там всичко беше нормално и кораба скоро щеше да се приземи, след проверка и от тяхна страна. Алекс и Палма тъкмо пиеха по кафе с цигарка и следяха какво има около кораба. Над базата имаше активност, след като патрулни изтребители се завръщаха за зареждане с гориво.
След приземяването в базата Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха на терасата на каютата и огледаха района. Въздуха беше чист и свеж, а времето- студено. Това беше база със ракетни установки за поразяване на приближаващи от космоса обекти, а тук имаше 20,000 военни, които бяха специален резерв на планетата. Освен тях, други 5,000 души - строители издигаха нов град и строяха подземните структури на базата и бъдещия град.
Вечерта напредваше, когато Алекс, Палма, Ким и Аш излязоха из базата, както и за да огледат кораба отвън. Бяха забелязани някои повреди в корпуса, които скоро щяха да бъдат ремонтирани от сервизните роботи на Nissan. В кафенето, което намериха в парка на базата имаше хора от базата и от корабите тук. Тази база дежуреше по отбраната на планетата от космическо нападение. От тук можеха да се унищожат голям брой идещи от космоса обекти, включително и астероиди. Изтребителите на базата контролираха границите на континент № 1, а около континента бяха разположени пет подводници. Други пет подводници изучаваха водната среда около континента. Четиримата седнаха на хубава маса до стъклената стена, за да виждат своя кораб. Там светеха светлинките на люковете на кораба, и няколко от сградите наоколо.
2.
Алекс стана много рано сутринта. Той се разсъни на чешмата, взе си чаша кафе и запали цигара, докато се събуждаше. Корабът все още се намираше в същата база на AFJ. Ранното му ставане тази сутрин беше от зъбобол, който го събуди. Този ден щеше да бъде тежък и труден, както информираше анализатора в часовника на Алекс. Анализаторът беше малък чип със собствена програма, който преглеждаше стотици фактори за да определи идващите часове, като леки или тежки, а може би неутрални. Останал сам със себе си, Алекс прегледа новините от близо и далеко, всичко свързано със земляните и техните кораби и градове.
Навън се развиделяваше, а сутрешните патрули се бяха спряли край единия вход на кораба и разговаряха помежду си. Из кораба будуваха 30 човека. Намалената бройка беше заради факта, че кораба не лети в тези часове и се намира на сигурно място.
Утрото бавно започваше, а Алекс се разхождаше край кораба и разглеждаше всичко около себе си с интерес. Скоро не беше живял в база и искаше да си опресни паметта с нови наблюдения. Той тръгна бавно из парка, понамести автомата на рамото си и запали цигара, тук можеше да има хищници и зверове. Наблизо имаше няколко човека от базата, които разглеждаха едно вековно дърво и нещо си говореха. Край тях премина и патрулна двойка, която обхождаше базата.
Алекс все още си спомняше баща си, който вече не беше жив. В подобни сурови и странни сутрини, Алекс си спомняше за него. Баща му сигурно би искал нещо да му каже, нещо да го посъветва, ако можеше… Алекс се спря до един автомат за цигари, напитки и закуски и си взе кафе. Наблизо имаше дървена пейка и малък параклис. Денят се очертаваше да бъде дъждовен. Алекс поседна на дървената пейка и се зае с кафето си. Наоколо пееха извънземни птици, а над параклиса имаше гълъбарник- учеха ги да се адаптират към този чужд свят, макар вече земна собственост. Алекс се замисли. Все още почти нищо не се знаеше за тази планета и нейните тайни. Климатът, флората, фауната бяха само бегло познати.
По- късно Палма го намери в парка. Беше тръгнала да го търси, а това беше лесно с навигацията на часовника. Двамата поседяха на дървената пейка, погледнаха какви неща предлага автомата за цигари, а сетне тръгнаха бавно по обратния път към кораба Nissan.
Сутринта напредваше, когато Алекс и Палма се прибраха в кораба. Ким и Аш бяха вече станали. Те си подреждаха нещата за деня, стягаха си униформите и задължителната раница. Ново патрулиране на кораба беше определено да започне по обедно време. Екипажът започваше подготовка за отлитане, като оставаха да спят 50 души, тези които щяха да застъпят дежурства във 18 ч. вечерта.
Алекс беше настинал, затова си сложи пълен чайник с билков чай и се подготви за отлитането. Щяха да използват системата дирижабъл на кораба, защото не бързаха за никъде, а трябваше да патрулират. Във оставащото време до отлитането, Алекс провери системите на кораба и какво има наоколо из небето.
3.
Във следобеда Nissan летеше бавно на 7 км. височина в посока на запад. Алекс беше поспал малко, но се събуди във лоша форма. Докато той драпаше насам- натам из каютата, стана от сън и Палма. На борда на кораба бяха будни 70 души в тези часове. Дежурните тъкмо говореха с кръстосвача New York. Там всичко било нормално. На кораба Nissan получиха и новини, които бяха събрани през последните 5- 6 часа от дежурните на кръстосвача. Алекс се зае да преглежда новините в този час. Той си взе чаша кафе, запали цигара и докато разглеждаше новините, мисълта му беше до известна степен раздвоена. Сред новините имаше и добро и лошо, както винаги. Алекс подреди и степенува вестите, за да ги представи на командир Йон с кратки свои коментари. КОгато свърши и това, Алекс застана до един люк и се загледа навън. Плуваха в мъглата под облаците.
Следобедът напредваше постепенно, а Алекс и Палма умуваха над поредния дрон, който конструираха. Имаха поръчки за голям брой дронове за своите колеги, но за сега просто обучаваха колегите си, как да направят този апарат. Това се налагаше, за да не си губят времето със сглобяване на дронове. Поръчките за дронове от колегите им, бяха вече 35 бр.
*
Вечерта настъпваше, когато според плановете Nissan наближаваше град № 4
, докъдето оставаха около час- два път. Дежурните имаха връзка със базата на града, откъдето провериха кодовете на екипажа и кораба, пуснаха и техните кодове, а там беше нормално. Алекс си взе чаша кафе и запали цигара, докато наблюдаваше оперативния екран. Корабът плавно се спускаше към базата.
*
Късно вечерта Nissan се приземи в базата на град № 4. Навън отидоха три екипа, за да заредят кораба с гориво, вода, провизии и боеприпаси, както и за да огледат кораба и наоколо. Алекс беше зле със здравето, както за трети път в този ден му се случваше. Той береше душа, опитвайки се да се занимава с нещо полезно, вместо да пъшка в леглото безпомощен, чакайки някакво чудо… Шаманът Джи го посети за трети път този ден, загрижен за неговото здравно състояние. Индикаторите на анализатора на шамана Джи, показваха за Алекс, че смъртта му е близо на 87%. По този показател, скенера рядко лъжеше с преценката си, а това разтревожи силно шамана Джи, за когото Алекс беше като роден син… С надеждата да му помогне, шаманът Джи остана дежурен при Алекс, готов да го спасява по всякакви начини…


(край на откъс № 77, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 76. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 76. 2016.

1.
Сутринта напредваше, когато Алекс и Палма се измориха и поседнаха за да отдъхнат. Денят се очертаваше да е труден, както понякога се случваше. Алекс смяташе да поспят по- късно, заради ранното ставане- още в нощта. Той се зае да преглежда отново новините. Денят за този момент започваше нормално. Навън базата подготвяше товарно- пътнически кораб за междупланетен полет. Той щеше да лети до планетата Orixon 55, където земляните имаха добри пазари и там бяха добре дошли. Пътниците щяха да бъдат около 100 души, а екипажа- 8 души. Корабът се зареждаше със разнообразни видове стоки от производството на земляните. В тези часове Алекс отново се зае да умува по няколко теми. Той запали цигара, изправен пред люка и се загледа нататък към града, който в момента се събуждаше и оживяваше за новия ден. През този ден 50 души от екипажа щяха да гостуват на града. Поне за осем часа напред не се предиждаше Nissan да има полет. Вторият кораб от кръстосвача New York- Ford, щеше обаче скоро да излита за патрулиране. Използваха напоследък системите дирижабъл, тъй като не беше нужна висока скорост при патрулирането.
Наближаваше обедното време, когато Алекс и Палма сглобяваха личен дрон и за нея самата. Този апарат можеше да лети на около 10- 15 метра височина, возейки човек. Управляваше се лесно, а имаше и автоматика за автопилотиране, чрез малък компютър. Апаратът не беше много голям, нито пък тежък. Алекс смяташе да го използва предимно за да му пренася раницата, когато е навън. Палма изглеждаше доволна от новата си придобивка, а Ким и Аш вече даваха заявка- да направи Алекс и за тях, такива лични дронове. Основното в тези апарати на Алекс беше, че те са с ядрено гориво, а ползват вода за производство на кислород, ако се лети в атмосфера с лош или вреден въздух, на някоя друга планета.
*
По обяд Алекс и Палма бяха готови с двата си дрона. Скоро щяха да ги изпробват заедно навън. Алекс задейства сгъването на столчето и на дрона си и показа на Палма, как да направи същото. Имаше възможност апаратите да се пренасят във раница, която можеше да се използва и като количка за багаж. Двамата се отплеснаха загледани в послушното произведение на Алекс. Все още не беше решавано, това да се произвежда серийно.
*
2.
Следобедът отиваше към края си, а Алекс, Палма, Ким и Аш бяха поспали още три часа, за компенсация на среднощното си будуване. Алекс си взе кафе, докато се разсънваше. Само след час- два кораба илиташе на патрулиране. Всичко вече беше готово и се изчакваше заповед на командир Йон. Алекс се наплиска с вода на чешмата, стегна си униформата и се изправи пред люка. Навън в базата готвеха поредния товаро- пътнически кораб, за междупланетен полет. Алекс въздъхна и седна зад пулта си, за да поработи. Двамата с Палма успешно си бяха изпробвали личните дронове. Това бяха послушни машинки, създадени от Алекс да служат вярно на стопанина си. От идеята се заинтересуваха в скоро време още 24 души от екипажа. Алекс и Палма записаха желаещите, а техните дронове щяха да бъдат направени в идните седмици. Командир Йон също се поинтересува от идеята, но за серийно производство и влизане на въоръжение, все още не се говореше.
Във началото на вечерта Nissan отлетя от базата, на патрулиране. Включен на режим- дирижабъл, корабът плавно набираше височина и се отправяше на север. На височина 8 км. корабът премина към предимно хоризонтален полет. Алекс запали цигара, докато майстореше поредния личен дрон, заедно с Палма, Ким и Аш. А Шао, Джейн, Шон и Никита бяха заети със планиране на бъдещето на планетата. На борда на Nissan будуваха 60 души. Комуникациите на кораба бяха добри, а наоколо нямаше опасни обекти. Около 15 летящи машини се проверяваха от дежурните в тези часове. Алекс погледна през люка до себе си. Летяха над джунглата, а навън вече падаше мрак. В момента изгряваше Синята луна, някъде на запад.
По- късно във тази вечер Алекс остави поредния дрон, за да си почине на кафе и цигарка с Палма. Тази вечер той страдаше от силно главоболие. Както винаги при нужда от медицина, пристигна шамана Джи и му забърка лекове, които да взема няколко дни, докато премине и това неразположение. Алекс смяташе, че главоболието му е поносимо и не се отказваше да бъде активен, вместо да остане на легло.
3.
Вечерта напредваше, а Nissan бавно се носеше сред облаците на север. Будните хора на борда се занимаваха със задачите си. До полунощ имаше много време, а тогава застъпваше нощната смяна. В тези часове Алекс отново умуваше по няколко от темите. Имаше желание да създава разни машинки, по- малки, по- големи, но полезни. От гледна точка на електроника и компютърни технологии, той можеше абсолютно всичко за създаде, докато при машините се изискваха механични елементи, каквито той си правеше със принтер. За момента не се сещаше точно каква машина ще създаде, но смяташе по- късно да я пусне към серийно производство, ако бъде одобрена. Докато разсъждаваше около бита на извънземните, и какви машини биха им били полезни, той си даваше сметка, че твърде слабо познава бита и живота на обикновените извънземни хора.
*
Във следобеда на другия ден Nissan все още патрулираше над континент № 1.
На борда будуваха 50 души в този час. Алекс и неговите седем души в екипа се занимаваха по пултовете. Говореше се, че корабът може да бъде насочен да изследва тази планета и нейните все още неизучени територии. По въпроса все още не беше взето решение. Използването на кораби от AFJ за изследователски цели не беше нещо ново. Алекс тъкмо си беше взел чаша кафе. Той запали цигара и погледна навън. Времето беше хубаво, не много студено. Корабът се носеше на запад, на височина от 7 км. Долу се простираше вековна гора. Най- близката база на AFJ се намираше на няколко часа по- нататък. Смятаха да преминат над нея, възможно беше и да й гостуват.
Следобеда напредваше, когато Алекс и Палма отидоха на разходка из кораба, хем да проверят основните компютърни възли из него. Из кораба беше тихо и спокойно, само роботи имаше по коридорите, които събираха новата реколта от оранжерията, рибарника и малката ферма за птици и прасенца. Всичко това се складираше в хладилните камери, но една част от него отиваше директно към кухнята на кораба.
Двамата огледаха първите няколко възли из кораба, където всичко беше нормално. Отделни кутии бяха извън строя, но като цяло мрежата работеше нормално. Щом отбелязаха нередностите, тук пристигнаха двама техници, които подмениха повредените кутии. Алекс и Палма се поспряха до един от люковете в коридора и се загледаха навън.


(край на откъс № 76, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 75. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 75. 2016.

1.
В следобеда на другия ден Nissan летеше бавно над една от реките на континента № 1, единствения населен в момента. Планетата Orixon 44 беше интересна. Тук имаше много гори, много вода, много дивеч и риба. Планетата беше намерена от AFJ, преди другите, само защото наоколо имаше метеоритни и астероидни полета с газови облаци и радио- аномалии. Това не беше попречило на техниката на AFJ, да забележи навреме тази планета. Претенции към Orixon 44 нямаше нито една космическа сила. Тук нямаше чужди опознавателни знаци и кули. Алекс запали цигара с кафе, замислен за тази планета, Новата земя на човешката цивилизация.
Следобедът си отиваше, а времето беше сумрачно, не много студено. Постепенно се мръкваше, а Nissan се носеше на 5 км. височина над реката долу, извиваща се на зиг- заг. В далечината се намираше град № 2 и базата на AFJ край него. До там имаха часове път, все още. Не бързаха за никъде. Алекс си взе още кафе, замислен над белия лист. Той смяташе да поработи по темите около планетата, бъдещето й, както и да добави нов елемент към личния си дрон.Със дрона вече беше правил експерименти да лети, които бяха успешни. Оставаха само довършителни работи по дрона. На борда на кораба се запалиха за такава придобивка 7- 8 души. Все още не се знаеше, дали ще се произвежда серийно. Корабът разполагаше с дронове, но те бяха предназначени само за разузнаване и стрелба, не за возене на хора.
По- късно Алекс и Палма отидоха на разходка из кораба. Към средата на коридора се спряха до един люк, надникнаха навън и запалиха по цигара. Тук ги настигнаха Ким и Аш, спряха се и те, а Аш извади от джоба си плоска бутилка с джин и отпи.
В началото на вечерта четиримата бяха из оранжерията и се черпеха с джин. Тук роботи прибираха новата реколта плодове и зеленчуци, както риба от рибарника, яйца и месо от фермичката. Тук всичко беше добре измислено и добре направено. Производството на бордовата оранжерия беше за разнообразяване на менюто на астронавтите, а при продължителни полети това им биваше основната храна.
2.
По- късно вечерта Nissan плавно се спускаше, за да се приземи в базата наблизо до град № 2. Базата беше скътана в планинска местност, между хълмовете, а наоколо имаше гъста гора. Докато се приземяваха, Алекс запали цигара и се зае да проследи как ще се случи това. Дежурните имаха контакт с базата и след проверката на кодовете, кораба беше приет. Кодовете на базата също бяха в ред, т.е. контрола над базата беше във свои ръце.
След като Nissan се приземи Алекс, Палма, Ким и Аш отидоха на терасата, за да подишат чист въздух, да изпушат по цигара и да видят наоколо. Корабът Ford беше тук, както разбраха- още от сутринта. Бяха патрулирали през нощта в другата посока. Навън вече се събираха хора от двата кораба, от другите кораби тук също, хора от базата и от града. Командир Йон каза- да извадят скара- бира пункт между двата кораба. Така и стана, а скоро тук стана оживено и шумно, имаше както мъже, така и жени. Обикновено във AFJ се следеше да има достатъчно равновесие между двата пола, за да не остане някой сам. А четиримата слязоха до пункта, взеха си достатъчно месо и бира, и се прибраха в каютата си, за да се почерпят. Тази нощ Nissan щеше да нощува тук. Пържолите бяха вкусни- от фермите на града, бирата също. Докато се черпеха и замезваха, Алекс си беше пуснал да прегледа новините. Този ден беше минал по- спокоен от предишните. По- малко злополуки имаше и криминални случаи по земните градове. Небиваше да се забравя, че все пак земните градове бяха предимно по чужди планети, където имаше всякакви зверове и хищници. Изключението се намираше тук, на Orixon 44, където също имаше извънземни, но добре подбрани и проучени. Разбира се, тук на Orixon 44 нищо все още не беше изучено добре- нито климата, нито флората и фауната. Тепърва щеше да се проверява какви са най- ниските и най- високите температури, какви са най- силните ветрове и вълнения в моретата и океаните на тази планета. Единственото сигурно тук бяха базите и градовете, където имаше дори подземни убежища, не съвсем луксозни, но способни да спасят населението от редица евентуални проблеми. От убежищата имаше тунели до базите, където пък можеше да се премине към евакуация, когато пристигнеха спасителните кораби. Тези подземни убежища бяха единствения шанс за спасение от различни беди и бедствия.
Вечерта напредваше, а Алекс умуваше над лист хартия, където нахвърляше нови и нови планове и идеи, както обикновено. В тези часове, той беше писал нови и нови инструкции, при започване на живот на чужда планета. Инструкциите бяха предимно за AFJ, но можеха добре да служат и на цивилните земляни.
3.
По някое време Алекс се изправи пред люка и погледна надолу към огнището и насъбралите се хора. Навън имаше около + 5' С температура, леко пръскаше дъжд. Хората бяха в добро настроение, а там можеха да се чуят всякакви истории и да се срещнат всякакви хора. Алекс запали цигара и се замисли за тази планета отново. Тук имаше ресурси за стотици хиляди години напред. Човешката цивилизация можеше да се събере тук и да продължава да се развива към прогрес, усъвършенстване и хармония. Светли мисли завладяваха Алекс в тези часове. Икономиката на земляните беше в добро състояние. Сега бяха времената да се строи на тази планета, а тя да бъде изучавана. Знанията на цивилизацията, нейните постижения от науката и т.н. всичко беше съхранено добре, като го имаше на всеки един от корабите на земляните и AFJ. Нямаше нужда да се започва всичко от нулата, от началото.
Късно вечерта Алекс си почиваше и слушаше музика. Палма беше заспала, а Ким и Аш бяха излезли до огнището, за още бира и пържоли.
4.
Алекс се събуди в късна доба, решен да посрещне утрото. Той се беше наспал добре. Наплиска се с вода на чешмата, взе си кафе и запали цигара, седнал пред компютъра си. Палма, Ким и Аш спяха, а около кораба беше спокойно. На борда будуваха 30 души. Навън беше студено, около + 3' С, със слаб вятър. Скоро Алекс се расъни добре и се зае да поработи. Палма също се събуди. Той си пусна новините, за да огледа новите неща. По световете се случваха разни неща. Двамата си поговориха сетне, на кафе и цигарка, а постепенно нощта пълзеше към утрото. Идващия ден щеше да бъде труден, заради това среднощно будуване, но двамата бяха свикнали на трудни дни. Те използваха това, че не са на патрулиране, а още е нощ, за да си обмислят живота и службата. Докато се занимаваха да се стегнат и да подредят раниците си и каютата, се събудиха също Ким и Аш.
Утрото наближаваше, когато Алекс и Палма отидоха на терасата към почивната каюта, вдигнаха малък прозорец и вдишаха пресен въздух, а той беше чист и свеж. Из базата беше пусто и тихо. По постовете беше спокойно, а патрулите се бяха срещнали при единия вход на кораба и тихо говореха, на кафе и цигара, на крак.


(край на откъс № 75, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 74. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 74. 2016.

1.
Беше вечерта, когато Алекс, Палма, Ким и Аш се прибираха към кораба, след разходката и няколкото часа в кафенето на базата. Алекс все още беше развълнуван от разговора с Кремена от Бъдещето, както той знаеше: 10,000 години по- напред във Времето. Тук на Orixon 44 се бяха заселили няколко хиляди души идващи от Бъдещето, а тук годината беше: 7016- та. Това зарадва Алекс. Толкова се беше притеснил за Бъдещето и нарастващите проблеми, които оставаха за тях неразрешени, та тяхната физическа близост тук и сега, го зарадва силно, даде му криле и стимул…
Вечерта напредваше, когато Алекс запали цигара, взе си чаша кафе и се отнесе в приятни усещания от близостта на милиони земляни само на часове от тук. Това усещане го имаше много рядко, а почти изчезваше при далечни полети. Из кораба будуваха 50 души, а от града скоро щяха да се приберат другите 50 души, излезли на разходка до там. Алекс пушеше цигарата и си мислеше за хубавите неща от живота си. Той вече знаеше, че службата и живота, тук на този кораб, всъщност е доста добро решение за него и приятелите му…
*
По- късно, когато пристигна и кораба Ford в същата база, между двата кораба откриха скара- бира пункт, по стар обичай. Скоро тук се насъбраха хора от базата и от града, както и от корабите. Тук стана шумно и оживено. Можеше да избистриш положението със другите, можеше да срещнеш интересни хора.
*
Вечерта на другия ден двата кораба все още бяха в същата база. Алекс и Палма се разхождаха из базата. Някъде из парка на базата те запалиха по цигара и се замислиха. Зад тях бяха Ким и Аш, които ги следваха. Из парка беше приятно, скоро беше валял дъжд. Тук там имаше осветление, но зад оградата на базата виеха диви зверове, излезли на лов. Те със сигурност биха посегнали дори на земляните. Алекс стисна по- здраво автомата и погледна строго към храстите, където дебнеше някакво животинче. Оказа се някакво миролюбиво същество, което мина и замина покрай четиримата.
Като стигнаха обратно до корабите, там беше все още действащ скара- бира пункта, а огънят отново гореше, за да се греят там. Тук и тази вечер се бяха струпали хора.
2.
Вечерта напредваше, а четиримата си бяха взели пържоли и бира горе в каютата и там празнуваха "Още един бял ден във Извънземието". Алекс запали цигара и се замисли над белия лист, докато дъвчеше сочна пържола със биричка. Вкусовете бяха традиционно земни, от продукцията на този град.
*
Беше много рано на сутринта, когато Алекс се събуди от стомашни киселини, които му горяха в гърдите. Той се наплиска на чешмата, пи чаша студена вода и седна да се разсънва с кафе и цигара. Неговата вярна приятлка Палма също стана, повтори същото и седна при него на масата, а Ким и Аш продължаваха да спят. Двамата погледнаха какво става из кораба и из базата. Дежурните им съобщиха, че всичко е нормално. Толкова рано сутринта двамата нямаха понятие как ще си уплътняват времето. Докато се разсънваха, Алекс излезе на терасата и погледна навън. Беше студено и ухаеше на пресен сняг.
*
Свършваше следобеда на следващия ден, а кораба Nissan патрулираше около планетата Orixon 44. На борда на кораба будуваха 50 души. Обстановката при тази планета беше нормална. Алекс беше в носталгично настроение в тези часове. Зает със задачите си, той си спомняше неща от миналото и предишните си животи. Пределно му беше ясно, че в този си живот добре се е уредил, дето се вика- с късмет. За по- добър вариант за себе си и за своите хора, той неможеше и да мисли. А останалите му роднини, от няколко месеца вече бяха тук, на Orixon 44. Искаше да покани и приятелите си тук на тази планета, а търсенето им напредваше със всички средства на AFJ, като повечето от тях му бяха колеги, но по други кораби. Самата стара Земя беше на една година път дистанция, непосилно далеко, за агент от AFJ, който има много работи за свършване. Алекс си отвори бутилка плодов нектар от продукцията на кръстосвача New York и се зае със далеко съобщенията на кораба. Работата си по личния дрон, той остави за по- късно. Скоро получи сгъстен запис на новините от кръстосвача и се зае да ги прегледа. Вестите за Тройната война бяха добри. Не се наблюдаваха чужди кораби в близост до звездната система Orixon, а наоколо бяха разположени постови станции, които имаха видимост на 87% от пространството, където биха се появили чуждите кораби. Изграждаха се нови постови станции, за да се обхване съвсем цялото пространство, около системата Orixon.
3.
Наближаваше вечерта, а кораба се носеше бавно над планетата, в режим- дирижабъл. Алекс умуваше над лист хартия, докато се черпеше със плодов нектар. Той запали цигара и погледна през люка в ляво от себе си, за да види гледката наоколо. До него седеше Палма, днес във добро настроение и хрупаше бисквити с кафето си. Ким и Аш приготвяха нещо вкусно за хапване в кухненския блок, а другите дежурни помагаха на пилотите. Около кораба нямаше летящи обекти, а в тези часове наближаваха една база на AFJ до малък град със около 50,000 души население. Все още нямаше инструкции, дали ще се посети това място, или ще се отмине нататък. Алекс тъкмо сглобяваше нов елемент към своя личен дрон. Много скоро дронът щеше да е готов за използване и Алекс щеше да го изпробва навън.
*
Във следобеда на другия ден Nissan се намираше на площадка в базата, където бяха още от вечерта. Алекс се намираше в много лошо здравно състояние. Болки по цялото тяло го тормозеха, а освен това не можеше да се стопли. Шаманът Джи отново му приготви билки, лекове и цярове, като му препоръча да остане в леглото поне десетина дни. Алекс неможеше да повярва, но коварната болест този път по- силна от всякога, направо го повали по гръб… А Палма търчеше край него, носеше кафета, вода и сиропи, както и чайчета, само и само Алекс да дойде в настроение и форма. Това уви не се случваше вече от часове.
Следобедът отминаваше, когато Алекс запали цигара и заби невиждащ поглед през люка до себе си. Болките бяха на критичния праг, преди припадък. Въпреки това, той лягаше за кратко време и отново ставаше от койката, сякаш след нокаут. Жаждата му за живот беше така силна, че приближаващата го смърт се разминаваше с него отново и отново… Проклетата болест не беше идентифицирана до момента и тук никой незнаеше, какво е това всъщност. Единствен шаманът Джи успяваше да налучка правилната обезболяваща рецепта за Алекс. Друг със подобна болест нямаше нито в този кораб, нито на останалите кораби и кръстосвачи. Самият Алекс си нямаше понятие, къде и как е лепнал този вирус, но това не беше заразно…
4.
Вечерта започваше, когато Nissan тръгна на патрулиране над планетата. Алекс береше душа и драпаше все още, но пък започваше да му се връща настроението. В тежките часове този ден, той започна да изглежда развеселен по някакъв начин. Корабът се издигна до към няколко километра височина и дежурните включиха системата дирижабъл. Плавно се спуснаха нататък над континента, почти по течението на ветровете тази вечер. Алекс започваше да се съживява, а настроението му беше добро, въпреки изпитанията, на които го подлагаше странната му болест. Той си имаше теория за тази болест. Според единия вариант, той се мъчеше, тогава когато се мъчат други хора, загиват и са ранени. Според втория вариант болестта му представляваше всъщност изтезанията, на които го подлагат "злите сили" във тази Галактика… Кое беше по- вярно от двата варианта, Алекс се колебаеше да определи, а всъщност това беше някаква странна комбинация от тези два варианта…
С напредването на вечерта, Алекс се съживяваше постепенно. Той си взе чаша кафе и се отдаде на размисли, както за болестта си, така и по други теми. Тъкмо си палеше цигара, когато светна индикацията на пулта му, че са дошли пресни новини от кръстосвача. Той започна да преглежда тези новини, а те бяха разнообразни, от всички краища на системата Orixon, където имаше земни колонии- градове, а също и бази на AFJ. Земляните бяха във икономически подем в тези времена. Производството до голяма степен биваше автоматизирано, а стоките на земляните бяха търсени навсякъде из системата, та дори и отвъд нея. Алекс изпитваше първото си облекчение откакто болеста го нападна в ранните часове на деня. Той не бързаше да се радва, щеше да бъде прибързано.



(край на откъс № 74, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 73. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 73. 2016.

1.
Беше следобеда на другия ден. Кораба Nissan патрулираше над планетата Orixon 44 в режим на дирижабъл. Алекс беше малко тъжен в тези часове. Спомени от миналото и от Земята му напомняха, че е много далеко от там, че едва ли някога ще се завърне обратно на Земята. Той си взе чаша кафе, запали цигара и погледна как върви полета. Намираха се на 10 км. височина над единствения за сега заселен континент на планетата. Патрулирането вървеше нормално. До Алекс седеше Палма, която в тези часове водеше разговори със тукашните земни градове и бази. Тя искаше да провери какви са настроенията през този ден.
Следобеда напредваше, когато Алекс се изправи пред предния люк и оперативния екран и погледна напред и надолу под кораба. Прелитаха край голяма река. Местността беше джунгла на огромна площ широка около 400 км. По- нататък се виждаше един от земните градове. Тук и в момента строителството продължаваше. Алекс запали цигара и се замисли отново. Тази планета беше несметното богатство на земната цивилизация. Тук имаше ресурси за стотици хиляди години напред. Имаше площи за строене на жилища, оранжерии и заводи. Проблем със изхранването неможеше да има, защото имаше много дивеч, риба, плодове и зеленчуци, а вече беше проверено, че те са ядливи. Вкусовите качества на храната, предложена от планетата в огромни количества, бяха добри. Въпреки това тук се изграждаха много оранжерии и ферми за традиционно земни храни.
По- късно Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка. В тези часове будуваха 50 души в кораба. Из коридорите вървяха роботи, прибиращи новата реколта от оранжерията и рибарника. Двамата се изкачиха със асансьор до една от наблюдателните кули на кораба. Там имаше двама дежурни по пултовете, които наблюдаваха около кораба. Докато разговаряха за патрулирането и новините, Алекс запали цигара и извади плоската бутилка с джин, за да отпие юнашка глътка. Наблюдателницата беше издигната на десет метра над кораба в тези часове.
2.
Вечерта наближаваше, когато Алекс седеше на мястото си и майстореше някаква машинка. Това щеше да бъде негов личен и оригинален дрон със редица функции. Смяташе да си го използва, когато излиза навън от кораба. Тази машинка щеше да може дори да го пренася насам- натам на малка височина, до 200 км. надалеко. За основа той щеше да сложи на машинката портативен, но мощен, ядрен реактор. Машинката нямаше да е кой знае колко голяма. Една от функциите й щеше да бъде да дава кислород, произведен от раграждането на вода. За момента Алекс само умуваше над машинката си, но постепенно идеята му се харсваше все повече. Палма както винаги се включи в умуването над машинката. Това щеше да е експериментален, личен дрон, но ако станеше добър, то можеха да го произвеждат серийно.
В началото на вечерта Nissan започваше спускане към град № 1. Алекс си взе чаша кафе, запали цигара и се загледа през люка до себе си. Тази вечер щяха да бъдат в базата край града, а сигурно там щяха и да нощуват. Докато пушеше, Алекс обмисляше планове за бъдещето на Orixon 44. Възможно беше корабът Nissan да остане за по- дълго на тази планета, за да бъде тя изучена добре, а освен това такъв кораб винаги беше голям коз във отбраната. По въпроса все още нямаше окончателно решение.
*
По- късно, когато Nissan се приземи на площадка в базата край град № 1, Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата, за да подишат свеж въздух и да погледат природата наоколо. Из базата подготвяха един товарен кораб за полет към съседна планета, а по- нататъка вървеше учение за обучаване на цивилни от града, за отбранителни цели. Двамата запалиха по цигара и извадиха плоските си бутилки с джин от джобовете, за да се почерпят. Тук течеше една обикновена вечер.
В тези часове Алекс отново се натъжи. Онези мисли и спомени за миналото и за Земята- родната му планета, не му даваха покой. Всъщност едно пътуване до там щеше да отнеме около една година път. Това беше продължителен полет и за сега, AFJ не можеше да си го позволи, от финансова гледна точка и от гледна точка, че кораба нямаше да го има наблизо повече от две години. Алекс запали цигара и се загледа в далечината, където се виждаха светлинките на града. Земните архитекти бяха поработили изключително добре за градовете тук на Orixon 44. Резултатите бяха смайващи. Беше се замислил после върху темите, по които умуваше напоследък. Той имаше големи планове и идеи, за развитието на планетата Orixon 44 и притежаваше безценни идеи, които щеше да опише, ако здравето му позволи.
*
3.
Към края на следобеда на другия ден кораба все още стоеше на площадката в базата. До града бяха отишли 50 души от екипажа, като награда за добра служба. Алекс, Палма, Ким и Аш се разхождаха из парка на базата. Наблизо имаше и кафене, където смятаха да отидат. Алекс запали цигара и се спря до един автомат за кафе, цигари и напитки в парка. Такива автомати имаше и из града. Така по всяко време човек можеше да си вземе най- необходимото, особено нощно време. Алекс си взе от автомата някаква напитка, искаше да си я отнесе в кораба, по- късно, та ако е добра, да запаси каютата. Във автомата имаше и други хитринки, които Алекс разгледа. Работеше както с монети и банкноти, така и със легитимация на AFJ, свързана директно с името му и личната сметка към Агенцията.
В кафенето имаше близо 100 души, а четиримата се качиха на третото му ниво, за да виждат гледката към джунглата и града. Наближаваше вечерта и тук- там вече светваха светлинки. Взеха си по чаша водка и по една гореща супа, макар и да не бяха много гладни. Тук се говореше предимно за бъдещето на планетата и конкретно за този град, както и за Тройната война.
По някое време някой го търсеше по радиото, светеше зелена детелина и надпис: "Неидентифицирано повикаване.". Алекс се обади, а отсреща се чу глас на млада жена:
-Алекс, ние сме от онази цивилизация, дето смятахте за изчезнала. Тук сме в града с наш кораб. Идваме от Бъдещето и ще се заселим тук. Само ти се обаждаме. Знаем добре с какво се занимавате. Можеш да разчиташ на нас. Е, вече ще бъдем наблизо, но не цялата цивилизация, а само няколко хиляди души. Можеш да ни търсиш по всяко време, ако се объркаш нещо…
-Да.- каза Алекс.- Разбирам. А каква война водите?
-Това е напред във Времето.- каза младата жена. -Нови свирепи врагове на земляните… Нека тази връзка остане секретна! Нали!?
-Да. Да. Разбира се!- каза Алекс.
-Ако нещо те вълнува още сега?- каза младата жена.- Не бързаме сега.
Алекс се замисли за момент, преди да каже:
-Много неща, но сега съм изключил… Ще се чуваме.
-Да. Ще се чуваме. Аз съм Кремена. Чао.
-Чао.- каза Алекс.
*



(край на откъс № 73, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 72. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 72. 2016.

1.
Корабът Nissan по някое време вечерта пристигна на междинната станция. Както се бяха уговорили екипа на Алекс излязоха из станцията. От свързващия ръкав осмината се озоваха в коридора за прием в станцията. На входа им кимнаха за поздрав и провериха кодовете им. В търговския корпус беше пълно с хора, повечето от тях- хуманоиди. Осмината се насочиха към сектора с магазините. Тук можеше да се купи всичко, от обикновена баничка със сиренце, та до космически кораб. Със тях имаше и два робота за охрана, които тикаха малка количка за стоките, които смятаха да си купят тук. Както обикновено осмината успяха да намерят интересни стоки и да си напазаруват.
По- късно вечерта осмината се прибраха на Nissan. Алекс, Палма, Ким и Аш се прибраха в каютата си и се заеха да си разглеждат новите придобивки и да ги подреждат по раниците си и по шкафчетата с лични вещи. Някои от нещата бяха предназначени за подаръчета на близки и колеги, в подходящи моменти и случаи. Алекс се беше изморил. Той си взе чаша кафе и запали цигара, седнал край масичката. Палма се беше обтегнала на койката да си почива. Тази вечер Алекс смяташе да остане до късно и да умува, а Палма реши да остане будна с него. Имаше страшно много неща за умуване.
Из станцията бяха излезли два екипа от кораба, но скоро и те щяха да се приберат обратно. Корабът щеше да нощува тук. Алекс изпробваше да се свърже с приятели от Orixon 44 по радиото, в тези часове. След като изпрати съобщения на около 20 души, свои хора на планетата Orixon 44, той предложи на Палма, да се почерпят с джин и тоник. Те отвориха нова бутилка, сипаха си в чаши и вдигнаха наздравица за Бъдещето. Палма беше в добро настроение, а Алекс днес беше здрав. Ким и Аш бяха отишли да се къпят.
Късно вечерта Алекс подреждаше раниците си и нещата си из каютата, а по- късно се зае да провери запасите на каютата от въздух, вода, гориво, провизии и боеприпаси. Никога не беше излишно човек да има достатъчно запаси.
2.
Беше ранната бордова сутрин. Алекс и Палма станаха от сън, наплискаха се с вода на чешмата, стегнаха си униформите и на чаша кафе се заеха да си планират деня. Корабът все още се намираше на междинната станция. Алекс запали цигара и прегледа новините от последните часове и дни.
Сутринта напредваше, когато станаха от сън Ким и Аш. В това време Алекс запали цигара с кафе, замислен пред компютъра и белия лист хартия пред себе си. Бъдещето на Orixon 44 беше основната му тема за размисъл в този час. Той се зае да преглежда последните данни за климата, флората и фауната на тази планета.
*
Започваше бордовата вечер, когато кораба Nissan се завърна на кръстосвача New York и отново тръгнаха нататък в посока към Orixon 44. Алекс беше в лошо настроение. Докато се опитваше да разбере защо се получава така на практика, той си отвори бутилка плодов нектар, запали цигара и се изправи пред люка, за да гледа напред по пътя на кръстосвача. Войната при планетата Orixon 44 беше приключила вече, но опасността от войната на трите воюващи цивилизации във съседната звездна система, оставаше в сила. "Войната на трите цивилизации" все още беше надалеко, но те във омразата си прехвърляха войски по чужди за тях планети, като ги въвличаха във тяхната си война, без да се съобразяват с никого… Съпротивата на цивилизациите, както и AFJ, следяха събитията около тази далечна война, под лупа…
*
Тази вечер тежки мисли се въртяха из главата на Алекс. Тройната война можеше да излезе извън контрол, а хората във системата Orixon искаха просто да живеят, включително и земляните тук. По заводите за бойни кораби беше натоварено, а сред цивилните хора започваха военна подготовка. От далеко се завръщаха разузнавателни кораби и автоматични, дистанционни станции, които носеха информация за Тройната война. Алекс беше само един стратег. По силите му не беше възможно да умува по всички въпроси, а ставаше все по- зле. Командир Йон определи още един екип, който да планира отбранителни действия, при разрастване на Тройната война. Алекс често разговаряше с този екип от 20 души. Те се занимаваха непрекъснато да следят информацията за Тройната война и да планират отбранителни за системата Orixon, действия…
*
По- късно вечерта на радарите се появи друг кръстосвач на AFJ, който се намираше на около два часа дистанция в този час. Докато се свързваха с него стана ясно, че той пътува за Orixon 44. Дежурните от New York обявиха среща с него край един метеоритен поток. Докато изчисляваха нови траектории, адмирал Пайк разговаря с другия кръстосвач. Това беше кръстосвачът Honda.
3.
Започваше бордовата вечер на другия ден. Двата кръстосвача се бяха наближили и продължаваха заедно към Orixon 4, със ниска скорост, докато екипажите им общуваха помежду си. Този ден беше кошмарен за Алекс. Той се беше хванал да обработва информация, но самият компютър се опитваше да блокирва, неуспешно… Освен всичко друго, Алекс се намираше в тежко здравословно състояние, когато за първи път си даде сметка, че здравето му се влияе от далечни фактори…
*
Към края на следобеда на другия ден двата кръстосвача продължаваха напред със дистанция от един час помежду им. Алекс отново беше в лошо здраве, въпреки лековете и цяровете, които шамана Джи му даваше за лечение. Въпреки нераположението си, Алекс продължаваше да умува по разни теми. Това вече му беше станало навик. Трябваше да се измислят планове за бъдещето на Orixon 44, новата планета на земната цивилизация. Много неща просто тепърва предстояха да се случват там. Изучаването на планетата беше във самото си начало. Алекс запали цигара, взе поредните таблетки за здравето и се загледа в оперативния екран. Около кръстосвача нямаше почти никакви обекти със изключение на група астероиди, някъде в дясно от курса. В тези часове на борда на Nissan будуваха 50 души, в кръстосвача още 100 души, а на Ford други 40 души.
Бордовата вечер започваше, когато Алекс си взе чаша кафе и седна да поработи по темите си за размисъл. Той беше мрачен и в лошо настроение. Неприятни мисли го безпокояха в тези часове. Войните в близките системи около Orixon, заплашващи земната цивилизация, го тревожеха много. За съжаление, каквато и сила да имаше AFJ, както и Съпротивата, то в близките системи играеха могъщи цивилизации, а те не бяха добронамерени нито помежду си, нито към близките звездни системи…
*
Беше началото на бордовата вечер на другия ден, когато двата кръстосвача наближаваха планетата Orixon 44. Те започваха в тези часове да намаляват скоростта си, а Nissan и Ford се отделиха от местата си, за да започнат спускане в идните часове. Алекс преживяваше тежки дни със влошено здраве. Въпреки, че той смяташе болестта си за някакъв вид хроничен грип, вероятността в това състояние да умре, растеше. Шаманът Джи му носеше лекове, цярове, билки и таблетки и го съветваше да остане на легло поне месец. Алекс имаше друго виждане на нещата, той смяташе да не се предава на болестта и да продължава да се занимава с обичайните си задачи…


(край на откъс № 72, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 71. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 71. 2016.

1.
Във вечерта на другия ден Nissan патрулираше наблизо до фронтовата линия, над позициите на Съпротивата. От нашествениците бяха пленени до момента 250 екземпляра, които се разпитваха преди да бъдат отведени от роботи към каторгата на 400 км. на изток. Нашествениците бяха едри и тежки със муцуни на животни. Залавяха ги със огън и въжени мрежи.
Тази вечер Алекс беше освирепял. Нечовешка ненавист към нашествениците, както и пълна алергия към тях, го караха да побеснява. Той запали цигара пред оперативния екран и погледна какво е положението долу. В някои точки нашествениците се изтегляха, но не бяха много сигурни, накъде точно да се изтеглят, щом вече не разполагат със корабите си, потрошени в последните седмици със въздушни удари на Съпротивата.
Вечерта напредваше, когато Nissan се насочи към база на Съпротивата на 700 км. от фронта. Там щеше по- късно да се прибере и втория кораб Ford. В небето кръжаха изтребители и кораби на Съпротивата и местните военни сили. Зоната около фронта беше забранена за външни кораби, каквито и да са те. Това бяха товарни и транспортни кораби от чужди планети, имащи задачи на Orixon 93. В далечен план нямаше сигнали за приближаването на кораби на нашествениците. На техния трети кораб, който се оттегли преди седмици, имаше поставен проследител. Командването на AFJ следеше къде именно ще се прибере той…
*
Два дни по- късно нашествениците поискаха милост и се предадоха на обединените военни сили на Orixon 93. Следваше да бъдат съпроводени от бойни роботи към каторгата за чужденци, намираща се на 400 км.- 500 км. от фронта.
Беше вечер, когато Nissan се приземи в една от базите на AFJ. Алекс и Палма излязоха на теарасата към каютата и повдигнаха една от стъклените стени, за да подишат свеж въздух и да огледат базата. Те запалиха по цигара, взеха си кафе и се загледаха към светлинките на близкия земен град.
2.
По- късно вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш бяха из базата на разходка. В тези часове тук готвеха търговски кораб за полет до съседна планета. След като войната приключваше със съпровождането на нашествениците до каторгата, животът на тази планета се връщаше към нормалния си ритъм. Алекс запали цигара и се вмъкнаха в едно кафене. Тук имаше около 50 души, повечето земляни от базата и от града. Четиримата се разположиха на втория етаж до стъклото с изглед към града. На втория етаж на кафенето имаше още 30 души. Поръчаха си джин с тоник и салатка от осолени лимони и се замислиха докато слушаха разговорите тук. Хората бяха развълнувани от неочакваното приключване на войната на тази планета.
Вечерта напредваше, когато четиримата вървяха през парка на базата, на връщане към Nissan. Тук не беше твърде безопасно, все още нямаше съвсем питомни животни, а някои от тях се вмъкваха в базата през пропуски в оградата.
*
Късно вечерта Алекс и седемте му помощници пийваха джин с тоник седнали по пултовете и наблюдаваха пространството наоколо. Корабът Nissan вече набираше скорост нагоре към открит космос, за да се прибере на кръстосвача New York.
*
Беше вечерта на другия ден, когато Nissan приближаваше до кръстосвача New York. До мястото оставаха още час път.
*
Във следобеда на другия ден кръстосвача New York със двата му кораба, скачени към него летеше в посока към Orixon 44. Алекс и Палма се черепеха с кафета, сироп от плодове и умуваха по темата за бъдещите поколения. Алекс запали цигара, докато пишеше върху лист хартия. Той смяташе да помислят сериозно за машини и сгради за бъдещите поколения, както и за учебници и справочници, които можеха много да им помогнат в Бъдещето. От темата се интересуваха и от Командването на AFJ. Тази Агенция можеше не само да воюва и да се грижи за земляните, където и да са те, а също можеше и да създава материални неща и обекти със "далечно предназначение", т.е. за бъдещо използване. Алекс не беше единствения зает със темата. Сред командосите от AFJ, скоро бяха оформени специални екипи, които да се занимават изцяло с това. Ставаше дума, че планетата Orixon 44, Новата Земя, беше открита първо от AFJ, беше за момента слабо заселена и там можеха много неща да се строят и създават. Тя беше почти празна и със огромни ресурси от нейната природа. Колкото до финансирането и реализирането, икономиката за земляните беше във добра форма, а работеха предимно роботи и автоматизирани системи. Самите обикновени земляни се занимаваха предимно с контрола над машините и планиране нататък. Във тези времена около 7016- та Година, техниката на земляните беше във подем и разцвет.
3.
Вечерта започваше на борда на кораба Nissan. Алекс се беше изправил до предния люк и гледаше напред към звездите. Около кръстосвача имаше около 15 обекта, а от тях опасен не беше нито един. Нататък по пътя следваше една междинна станция, където по- късно щеше да бъде изпратен кораба Nissan, по обичайните причини. Това предстоеше тази вечер. На Nissan будуваха 60 души, които вече готвеха отиването до междинната станция. Алекс си взе чаша кафе и запали цигара. Имаше още много да умува, а все по- малко следеше пътя на кораба. Командир Йон го беше освободил от дежурствата, а също и неговия екип. Разбира се те можеха да помагат на колегите си в по- натоварени часове.
По- късно Nissan се откъсна от кръстосвача и взе курс към междинната станция. Алекс поглеждаше през люка в ляво от себе си и продължаваше да умува, драскайки по лист хартия. В тези часове той и екипа му готвеха планове за действия по опитомяването на новата планета на човешката цивилизация- Orixon 44. Планетата все още не беше изучена. Малко се знаеше, както за климата й, така и за флората и фауната там. Планове за планетата правеха и цивилните, а някои от идеите им бяха вече одобрени от AFJ. Бъдещето на човешката цивилизация, разпиляна по колонии из чуждите планети, беше основната тема за размисъл във AFJ. Тази Агенция на земните военни, обединени със приятелски раси, предимно се занимаваше да се грижи за земляните и да ги пази от беди.
Вечерта напредваше, а Nissan стигаше още по- близо до междинната станция. До там оставаше около един час време. Дежурните наблюдаваха пространството около кораба, а тук имаше близо 34 обекта, които се проверяваха в момента. Екипът на Алекс, общо осем души, се готвеха да се разходят из станцията, щом пристигнеха там. Алекс запали цигара докато гледаше към станцията през люка. Той смяташе тук да си купи интересни нещица, книги, списания, музика, филми, храна и напитки. Докато се радваха, за предстоящата разходка, кораба наближаваше станцията все повече.


(край на откъс № 71, следва продължение.2016.)

Библиотека събира учебници и книги със съдия-изпълнител

Библиотека събира учебници и книги със съдия-изпълнител

Ръководството на Регионалната библиотека „ Никола Фурнаджиев” в Пазарджик може да прибегне като крайна мярка до съдия-изпълнител, за да си събере невърнатите книги,учебници, помагала, филми, картини и др.издания от фонда си, които стоят в нечии лични библиотеки на бивши и настоящи читатели и не могат да бъдат ползвани от други. Това обяви директорът на културната институция Лъчезар Риков. Най-ощетени в момента от подобни „разсеяни” читатели са студентите по педагогика, психология, медицина и филологии, тъй като не могат да се подготвят по отделните дисциплини от учебници на утвърдени автори. Ние няма как да закупим отново същите издания, нито пък често се преиздават и затова апелираме към некоректните си читатели да се отзоват и доброволно да се издължат на библиотеката, обясни Риков. За да напомня на забравилите да си върнат книгите служителите от библиотеката издирват читателите си по телефона, с есемеси и дори по профила във „Фейсбук”. От 11 февруари до 11 май 2016 г., когато се чества професионалния празник на библиотекаря, предоставяме възможност на всички читатели-бивши и настоящи, които са заели книги, учебници, помагала, филми, картини и т.н. от институцията, да ги върнат без санкция. Това може да стане и в събота, когато библиотеката работи от 9.00 до 15.00 ч. След тази дата вече ще бъдат налагани санкции на некоректните ползватели на литературата и длъжниците ще бъдат дадени на съдия-изпълнител, за да бъдат върнати книгите. Някои от читателите учат в чужбина и тъй като са „ забравили” да се издължат на Регионалната библиотека, от ръководството й апелират към техни близки и роднини да ги подсетят или те самите да върнат изданията в библиотеката, като читателите няма да бъдат санкционирани, ако ги върнат до 11 май т.г.. Наистина проявяваме толерантност към читателите си-те са ни скъпи, а библиотеката в Пазарджик е единствената в страната, където не се плаща абонаментна читателска такса и затова нейните читатели трябва да проявят отговорност и добра воля да върнат изданията, които са собственост на Регионална библиотека” Никола Фурнаджиев”-гр.Пазарджик, обясни директорът Лъчезар Риков. Всеки, който има читателска карта, може да влезе в сайта на библиотеката на адрес www.libpz-bg.com и да провери какво дължи.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 70. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 70. 2016.

1.
Алекс се беше усамотил в специалната паник- каюта, за размисъл и проверяваше системите й. Оттук можеше да се запази контрола над кораба, ако дори дежурната бъдеше превзета от враг. Той запали цигара и със носталгия огледа потъналата в прах каюта. Тук той прекара няколко часа усамотен и в размисъл. Докато си припомняше инструкциите за работа в паник- каютата, сълзи напираха в очите му. Системите в каютата бяха пълни със изненади. Враг нямаше шанс да оцелее на борда на кораба, когато тук дойдеше някой от екипажа и вземеше пълен контрол над кораба. Системите функционираха безотказно, а склада беше зареден до горе. Тук можеше да се оцелее почти година, със двама души- за предпочитане мъж и жена…
*
Късно вечерта Алекс обикаляше сам из кораба, за да проверява паник- системите му. Това трябваше да е перфектно, защото живота на много хора можеше да зависи от това. Когато се добра до един люк по пътя, той запали цигара и заби празен поглед към станцията.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Nissan приближаваше внимателно планетата Orixon 93 откъм тъмната й страна. Алекс и Палма се черпеха с кафе и бяха малко изморени. Алекс запали цигара, докато течеше проверка на околното пространство около кораба. В тези часове наоколо беше спокойно. Дежурните се бяха свързали с тукашните военни и Съпротивата. Нашествениците понасяха сериозни загуби по фронтовете. Обстреляни бяха и двата им кораба, които вече бяха извън строя.
Към края на вечерта Nissan приближаваше една от базите на AFJ, която се намираше на около 12,000 км. от фронта, който беше на съседен континент. Докато се приземяваха на площадката в базата, дежурните разговаряха с колегите от базата. Скоро Nissan се приземи, а малко след това Алекс и Палма излязоха на терасата, за да подишат въздух и да разгледат наоколо. В базата течеше най- обикновен ден.
2.
В началото на вечерта Алекс отново беше в тежко задравословно състояние. Това беше заради неговия грип, който не беше опасен за околните. Беше го прихванал на някаква чужда планета, по невнимание. Алекс си остана в спалната каюта, седнал до масичката с лаптопа пред себе си, а Палма беше до него, за да му помага. Тя му забърка билки и треви, дадени от шамана Джи заради грипа, и му свари лечебен чай, от който той пиеше. Алекс запали цигара, а Палма шеташе наоколо и правеше вкусна вечеря. Тя искаше да му помогне по всякакви начини. Алекс изпитваше болезнени болки по цялото тяло и потръпваше от студени тръпки, макар да беше топло тук. Той се занимаваше с лаптопа си и часовника на ръката. Прехвърляше данни от едното на другото и си подреждаше нещата. Малко му беше олекнало и той вярваше, че в скоро време ще се подобри. По това време два екипа от екипажа разговаряха със тукашните от базата, както и с хората от Съпротивата и местни военни цили, по въпросите за войната. В базата подготвяха специален кораб за бомбандировки по позиции на нашествениците в идващата нощ.
По- късно вечерта Алекс стоеше изправен пред люка на каютата и наблюдаваше навън, където се виждаше кораба за бомбандировките, сгради на базата и светлинките на града в далечината. Той запали цигара и се замисли, а Палма беше наблизо и подреждаше каютата. Той мислеше за тази война, която се водеше тук, на 12,000 км. от това място. Твърде не му се участваше във войната и може би този кораб нямаше да участва директно, а само чрез патрулиране над опасни гранични зони. Времето навън беше облачно, валеше дъжд, а температурите бяха около нула градуса по Целзий. Из кораба будуваха 50 души. Тази нощ кораба едва ли щеше да има полет. Смяташе се, че ще нощува тук в тази база.
Вечерта напредваше, когато се прибраха в почивната каюта Ким и Аш. Четиримата по някое време седнаха край масата да се почерпят с джин- тоник и салатка от осолени лимони, преди вечерята. Четиримата имаха времето чак до сутринта. Имаха време да поговорят, да си почиват и да спят.
Късно вечерта Алекс почувства облекчение и се захвана да си подрежда нещата във двете си раници, както и провизиите в шкафа. Спалните помещения бяха автономни капсули, които можеха при необходимост да катапултират, да се приводняват или приземяват самостоятелно, а към тях имаше и малък четириместен джет. Във тези капсули можеше да се оцелее продължително време след катапултиране, преди да дойде някаква помощ. Колко време може да се издържи в такава капсула, зависеше от нейните запаси и резерви от въздух, вода, провизии и боеприпаси, както и гориво. Това беше предвидено да се случва при катастрофа на кораба, макар да беше почти невъзможно, впредвид мощните защитни съоръжения на кораба.
3.
Бяха късните вечерни часове. Корабите Nissan и Ford от състава на кръстосвача New York, се намираха в база на AFJ. По това време нощната смяна ставаше да се приготви за нощно дежурство и да хапне, преди това. Специален екип водеше разговори с базата, за бъдещите планове относно войната. Извън кораба нямаше хора от екипажа, а двата входа- асансьори на кораба бяха повдигнати на 15 м. височина, за изолиране от неканени посетители.
Алекс беше застанал пред стенния екран и следеше разни данни и информация от войната. Във каютата звучеше хубава, думкаща музика от древността, а четиримата се черпеха с джин- тоник. Алекс се беше замислил за Бъдещето и съдбата на идните поколения. Искаше да подготви нещо сериозно за тях, за да им бъде полезно след 1,000 или 5,000 години, или още по- нататък… Той вече беше направил компютър з атях, беше написал съвети и инструкции за оцеляване по чуждите планети. Но това не беше достатъчно и той продължаваше да умува по темата.
*
Беше следобеда на другия ден, когато Nissan патрулираше в небето по граничните линии на войната. Бяха пуснали защитна система за невидимост. Алекс се черпеше със плодов нектар и следеше фронтовата активност долу. Нашествениците бяха хиляди, но от другата страна на фронтовата линия също бяха струпани хиляди военни и техника. На борда на кораба имаше 200 души, тежко въоръжени, за подкрепление на най- сериозните точки по фронта.
Във края на следобеда Nissan се приземи във един форт на Съпротивата. Тук войниците от кораба, които бяха за подкрепление напуснаха кораба. Бяха разтоварени провизии и боеприпаси, а по- тежко ранените бяха прибрани на борда на кораба, а това бяха 30 души с различни тежки наранявания. С тях се зае специален екип във временна лечебница разгъната в кораба. По- късно кораба отлетя отново, към най- близката база на Съпротивата. Това беше на 550 км. назад от фронта, т.е. на юг.
В началото на вечерта Алекс си взе кафе и запали цигара. Пътуваха към най- близката база на Съпротивата, за да оставят ранените от фронта в болница, да вземат още хора за подкрепление и боеприпаси. Алекс се беше замислил, днес в по- добра форма, беше поспал допълнително 4 часа. Войната нямаше да бъде във полза на нашествениците. Военните от Orixon 93 със техните съюзници от Съпротивата, както и AFJ бяха направили нашествениците безпомощни. Те даже неможеха да избягат, тъй като двата им кораба бяха потрошени от въздушни удари. Смятаха да ги насочат към най- близката каторга, докато се реши- какво ще правят с тях. Те бяха около 7,000 броя.

(край на откъс № 70, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 69. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 69. 2016.

1.
Във следобеда на следващия ден Nissan набираше височина, за да се прибере на кръстосвача. Алекс и Палма се черпеха с кафе и се радваха на добро настроение. Из кораба будуваха 50 човека. Алекс запали цигара, замислен над проблемите на кораба в последните времена, както също проблемите на човешката цивилизация, пръсната из космоса. Мнозина се намираха пък от другата страна на Земята в другата посока и също бяха стигнали надалеко. Все още за стигането обратно до Земята трябваше да мине цяла година. Между планетите дистанцията беше във месеци път, но много скъпо мероприятие. Алекс си беше избрал този клон на Галактиката- системата Orixon. Със средствата на AFJ можеха да стигат от планета в планета за броени дни, но това бяха само избраниците на AFJ. Другите машини не поддържаха такива скорости.
Към края на следобеда Алекс и Палма излязоха из кораба за да се разходят. Този ден щеше да бъде използван изцяло за достигането до кръстосвача New York. Корабът беше натоварен и нямаше да пристигне по- рано. Палма слушаше музика със слушалки и си тактуваше с глава, а Алекс запали цигара и се замисли дълбоко пак. По някое време се озоваха пред портала на столовата и влязоха там. Тук имаше 20 души, които се черпеха и похапваха. Алекс и Палма седнаха при другите и си взеха бира и пържоли. Нямаха бързане, а около кораба беше спокойно. Разговорите тук бяха най- различни. Смяташе се, че нашествениците ще оттеглят и втория си кораб от Orixon 93. Те търпяха сериозен погром, със сериозен брой ранени вече цяла седмица. Смяташе се, че ако нямат подкрепления в близките дни, то нямат никакъв шанс да оцелеят.
Във началото на вечерта достигнаха 30 км. височина. Дежурните знаеха координати на кръстосвача, но те не бяха потвърдени, защото нямаше радиоконтакт все още. Алекс и Палма все още пируваха в столовата, а по това време се изсипаха хората от нощната смяна, които идваха да вечерят.
2.
Във края на следобеда на другия ден кораба Nissan вече достигна кръстосвача New York. Докато се скачваше към кръстосвача на своето място, Nissan проверяваше кодовете по радиото- там всичко беше нормално. Алекс си взе чаша горещо кафе, запали цигара и погледна през люка. Малък трясък и кораба вече се беше скачил. По това време командир Йон разговаряше със адмирал Пайк относно повикването на кораба обратно тук. Окаваше се, че Nissan и Ford ще бъдат изпратени към Orixon 93, където да действат според обстоятелствата и да проверят какво се случва със нашествениците. Нямаше планове тези два кораба да употребят сила там. До броени часове щеше да стане ясно, кога двата кораба тръгват от кръстосвача, към новата си мисия.
Вечерта започваше, а Алекс и Палма бяха в каютата на четиримата и се подготвяха за дълга мисия, както и нощно дежурство в идните часове. Алекс подреди нещата в двете си раници, стегна си нещата по униформата и подреди нещата в часовника си. До полунощ оставаше много време, което той щеше да използва за размисъл.
По- късно вечерта Алекс се беше замислил на цигарка и кафе, за могъщите врагове, които имаше човешката цивилизация- злите сили, сатанинското. Той си даваше сметка за всичките беди и нещастия на човешката цивилизация, произлизащи от волята на злите сили и сатанинското. Това беше борба за оцеляване. Доброто и злото едни срещу други както винаги е било. Да, но този кораб беше боен, натъпкан със бойна техника и боеприпаси, дори ядрени, неутронни и други- още по- нови и по- коварни. Алекс знаеше, че AFJ няма да се предаде пред силите на злото и сатаниското. Земляните бяха готови да използват всякакви средства, но да не позволят на злите сили да им вгорчават допълнително и без това трудния живот…
*
Вечерта напредваше, когато Ford се отдели от кръстосвача, а след това и Nissan се отдели също, и потеглиха към Orixon 93. Това беше специална мисия и много често щеше да се използва технологията за невидимост, въпреки огромната загуба на енергия за реализирането й. Алекс пушеше цигара и беше напрегнат. Той имаше усещането, че нещо му се изплъзва постоянно, и че злите сили го наблюдават по някакъв техен, сатанински начин. Това го вбесяваше. Бойният кораб беше недостъпен по никакъв начин, изолиран от вражески погледи по десетки защитни методи и блокировки…
*
Късно вечерта двата кораба бяха вече набрали скорост, далеко от планетата Orixon 67. Алекс запали цигара, взе си чаша кафе от автомата и продължи да следи параметрите на полета. Наоколо не се забелязваха никакви обекти, освен едно метеоритно поле. До Алекс по пултовете бяха Палма, Ким и Аш. Те поемаха нощното си дежурство.
3.
В края на следобеда на другия ден Nissan наближаваше междинна станция. Тук корабът щеше да се установи, за да набере информация за войната на Orixon 93. Алекс и Палма се черпеха с кафе и се готвеха за скачването към станцията. Из кораба будуваха 60 души. Другият кораб се намираше на половин час по- назад, но и той идваше тук.
В началото на вечерта Nissan се скачи към станцията, а навън отидоха два екипа от кораба. Алекс погледа станцията през външните камери на кораба, замислен, и запали цигара. Тук бяха спрели около 50 по- големи кораба и стотина по- малки. Из станцията кипеше живот. Скоро щеше да заминава един от туристическите кораби, а пасажерите се трупаха с багажите си пред входа му. Нататък се простираха огромни оранжерии за плодове и зеленчуци. Алекс размишляваше върху проблемите напоследък и за предстоящото приближаване до Orixon 93. Въпреки войната, приближаването едва ли щеше да притесни екипажа на кораба. Все пак трябваше да се внимава, не по- малко от обикновеното. Алекс въздъхна тежко. Той разбираше, че добре си живеят на този кораб, че из другите планети със земни колонии биха живели много по- трудно, но въпреки това, му ставаше тежко от време на време. Разбира се, когато тръгваха от Земята, там животът беше различен и все още добър, което вече не беше същото.
По- късно Алекс и неговите седем помощника се разхождаха из станцията. Те вървяха сред хората в тълпата стиснали калашниците и се оглеждаха за вражески елементи. Докато обикаляха и събираха информация, надзърнаха и по магазините, за да видят какви новости се предлагат тук. Интересуваха се от всякакви стоки, а валута имаха достатъчно в себе си, та ако видят нещо хитро- да купуват, та дори на едро. Със себе си водеха и два робота, които можеха да сглобят подвижна количка за много стока и да я издърпат обратно до кораба.
По някое време откриха човек, който знае подробности за войната при Orixon 93. Докато го разпитваха, стана ясно, че все още има хиляди нашественици там, които се опитват да се окопаят добре на звзетите от тях територии. Местното население негодуваше, а военните не ги допускаха навътре в континента. Докато се прибираха към кораба, със количка пълна със стока, Алекс запали цигара, усещайки настроенията тук. Тук имаше хора от близо и от далеко. Съдбите на тези хора не бяха тайна за AFJ, четенето на мисли беше обичайна практика на Агенцията. Скоро се прибраха на Nissan, който тази нощ щеше да бъде тук, заедно с втория кораб- Ford.


(край на откъс № 69, следва продължение.2016.)

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 68. 2016.

ТАЙНИТЕ НА ЕДНА ИЗЧЕЗНАЛА ЦИВИЛИЗАЦИЯ.
Роман от Valeri Kolev.©.откъс № 68. 2016.

1.
Алекс се събуди неочаквано. Беше вечерта на другия ден. Той погледна да види каква е ситуацията на борда на кораба. Тук всичко беше нормално. Летяха във вид на дирижабъл над континента. Алекс се разсъни на чешмата, подсуши се и запали цигара с кафе. Беше поспал няколко часа, въпреки необичайния час. Още със разсънването си Алекс изпадна в странно настроение. Той остави Палма да поспи още малко и се захвана да си подрежда мислите и данните в часовника си, докато пиеше кафе. По някое време Алекс погледна през люка навън. Бяха на около 10 км. височина и бавно плаваха на изток. Двамата с Палма бяха свободни чак до сутринта в 6 ч., но това нямаше голямо значение за него, той смяташе скоро да седне отново зад пулта си и да умува по разни въпроси. Скоро се събуди и Палма. Тя се освежи в банята, постегна си униформата и си взе кафе, докато се запознаваше с новите положения.
Вечерта напредваше, когато двамата бяха по местата си зад пултовете. Алекс пусна новините за да ги прегледа, а Палма си пусна музика и се зае да провери системите на кораба и тяхното състояние, със специални за целта програми и уреди. Ким и Аш в това време хапваха топли пици, Шао и Джейн работеха в помощ на пилотите, а Шон и Никита следяха как върви патрулирането. В дежурната каюта беше топло и уютно, със мека светлина и витаеше някакво романтично настроение. На борда на Nissan будуваха в тези часове 60 души, а останалите спяха или почиваха. Патрулирането вървеше нормално, а наоколо имаше само ограничен брой летящи обекти, предимно вътрешни полети, изтребители на военните, кораби на Съпротивата и други кораби, на приятелски видове, в момента- общо 27 броя.
*
Във вечерта на другия ден Nissan все още патрулираше над континента във вид на дирижабъл. Това беше една вечер, когато Алекс беше тъжен и не можеше да се стопли, заради неговия грип. Той си приготви пълен чайник с билков чай, пусна си малката печка в краката си и запали цигара. Мислите му не бяха весели. До него седеше Палма и наблюдаваше на радара, обектите в близост до кораба. Тези летящи обекти не бяха повече от 5- 6, тази вечер.
2. По- късно тази вечер Алекс и Палма вървяха из коридорите и асансьорите на кораба, за да се разходят и да проверят бордовите възли, машини и съоръжения. Когато се спряха до един люк, при две момчета от охраната на кораба, Алекс запали цигара и погледна навън. Бяха на няколко километра от земята. В далечината изгряваше зелената луна, а по- наблизо светеха светлинките на град.
-Дали ще спираме при този град?- попита Палма.
-Не знам. - каза Алекс.- Май ще бъдем наблизо до него тази нощ и ще бъдем в дрейф над него. Нещо ли те притеснява, Палма?
-Не.- каза тя.- А чий е този град?
-Тук живеят 180,000 земляни, имаме и база наблизо.- каза Алекс.
Двамата продължиха след това към оранжерията на кораба и столовата наблизо. Алекс отново беше замислен и тъжен, а Палма беше сериозна и избягваше да говори. Наблизо до столовата се срещнаха с Ким и Аш. Заедно влязоха в оранжерията и седнаха на една пейка. Тук беше страхотно място. Дръвчета с височина 2- 3 метра, растения, плодове и зеленчуци. По тревата се разхождаха птици и прасенца, а в рибарника роботите прибираха новата реколта от риба, тук всичко беше бързорастящо.
Късно вечерта Алекс умуваше по темата за своите предишни животи, както и за Бъдещето на Бъдещите поколения на земляните. Докато мисълта му беше заета с това, той запали цигара и си сипа още чай в чашата. Смяташе в идващата нощ да остане буден до късно. Из кораба будуваха 60 души, а наоколо нямаше нищо съществено за момента. От кръстосвача изпращаха новините от близо и далеко, за земляните от различните планети и градове- колонии. Алекс и Палма се заеха да прегледат тези новини.
3.
Във следобеда на следващия ден Nissan се приземи в поредната база по пътя си. Алекс и Палма излязоха на терасата на каютата и вдигнаха една от стъклените стени, за да подишат чист въздух. Навън беше свежо, но облачно. Из базата течеше подготовка за полет на един боен кораб на AFJ, който беше зачислен към тази база.
Следобеда напредваше, когато Алекс и Палма излязоха навън из базата, на разходка. Тук беше около +6' С, температура със слаб вятър. Из базата имаше и цивилни от близкия град- колония на земляните. Двамата минаха през парка на базата, където имаше невероятна растителност. Тук можеха да се видят и питомни животни, но отвъд стените на базата имаше свирепи, диви зверове и опасни животинки.
В началото на вечерта до единия вход на Nissan бяха направили временен скара- бира пункт. Вторият кораб Ford също беше тук, на съседната площадка. Скоро тук се събраха хора от базата и от града- колония, както и хора от корабите. Край огъня и скарата стана оживено и приятно, а освен това тук не беше много студено в тази вечер. Алекс и Палма намериха тук Ким и Аш, а скоро се появиха Шао, Джейн, Шон и Никита. Разговорите около огъня бяха по темите за проблемите на земляните напоследък. Алекс запали цигара и погледна наоколо. Тук вече имаше близо 140 души, мъже и жени. От двата кораба също някои бяха тук.
4.
Във следобеда на следващия ден Nissan все още беше в същата база, докато изчакваше повикване от кръстосвача. Алекс се занимаваше в дежурната каюта седнал зад пулта си, а хората от екипа му бяха тук. Той запали цигара, взе си чаша кафе, замислен над проблемите. Из кораба бяха будни 80 души, а повечето от тях стягаха кораба за път. Смяташе се, че ще бъдат повикани обратно на кръстосвача New York. Алекс се замисли в тези часове отново за истините за белите светове. Той знаеше със сигурност, че парите и властта над белите светове са в ръцете на извънземни, коварни раси, които са човекоядци и всъщност се грижат за производство на човешко месо. Разбира се тях ги интересуваше въобще производството на благини, каквито и да са те. Това обясняваше защо пари няма и трудно достигат за каквото трябва и до когото трябва. Малцина от обикновените хора умееха да забогатеят и то предимно измамници и криминални елементи. Обикновено хората служеха освен за месо- стока, така също за роби в производството на благини, също за военни цели.


(край на откъс № 68, следва продължение.2016.)